Ооо... елате да видите. Вкъщи рядко падам, по-чесо съм насинена отвсякъде. Сещам се един път прибирам се от училище обаче у баба ми. Обувам си чехлите и тругвам кум кухнята да си взема нещо за ядене...мислех си, че съм сама. И тръгвам вече и крача уверено към храната и.. пързууул люмбууур... айде долу. Станах аз и продължавам към кухнята, хиля се сстествено... взех си аз нещо за ядене и излизам от кухнята и пак на същото място... станах аз оставих чинията на масата и тръгнах към кухнята да взема нещо да изчистя, щото естествено всичко се изсипа на пода... и пак на същото място пак се изпльосках... и ставам и гледам дядо ми седи и ми се хили... оказа се че е бил свидетел на всичките падания... и аз взех че се ядосах и като го почнах... "кво се хилш бе баба ми изпрала чехлите и се съдрах тука да падам..." човека едвам ми обясни че не е от чехлите, те просто излели олио на килима и после го чистили с веро ама верото не могло да се махне и се пързаляло... пглеждам аз на масата бележка "внимавай, пред кухнята се пързаля"... ей съдрахме се да се хилим с дядо ми... и като взлезе баба ми вкъщи... мале не можем да обясним какво става... а най-смешното беше, че баба като тръгна да влизза и тя се шопарладиса на земята... тука вече се насрах от хил...

един път пък на училище просто лелките бяха решили че трябва да ми насинят дупето... отиваме с една съученичка до лафката обаче бързаме щото часа вече е почнал... и слизаме от четвъртия етаж до мазата и през цялото време тичаме по стълбите. почти стигнахме и аз викам "бейй как така не се утрепахме по пътя" и докато го кажа и какво се пързулнах по стълбите взех да слизам надолу без да си мърдам краката... естествено се стреснах и хванах момичето за ръката повлякох я след мене... и като си представя ква катртинка сме били отстрани.. седим двете хванати за ръце и с опулени физиономии и слизаме по стулбите без да се мърдаме... най-накрая и двете се оказахме по гъз на последното стъпало... после се качихме заливайки се от смях и като влязохме в час г-на беше вече там... появихме се с 10 мин закъснение и заливайке се да се хилим... накрая обяснихме на целия клас кво е станало и господина ни изгони да си купим квото искаме и не ни писа отсъствия... спр пкан даскал беше...

друг път пак в даскало... излизаме от стаята с още 4 момичета и вървим по коридора и се редуваме да ритаме един тебешир... и наредили сме се в редичка и една след друга си го подритваме обаче кво стана иии.. момичето дето беше до мене нещо си сбърка реда и се метнахме и двете на тебешира... ама аз вече настървено мятам крака да го уцеля първа да го ритна ии... подкосчх нещо пързулнах се и дум на пода... ама направо си легнах.. и момичетата докато се усетят кво става и вече бяха заминали напред... аз лежа на пода и не мога да спра да се хиляя а те се обръщат да ме търсят къде съм глдат нагоре из въздуха на ме виждат че съм долу... и в двата случая в даскало пода беше мокър...
ама майко колко съм се хилила сама на себе си... зимата вървя аз към автобусната спирка в най-големия сняг и толкова съм замръзнала вече че не си усещам краката и кво напрайх на къде стъпих и... по гъз в снега х се и понеже никой не ме беше видял взех сама да се смея.. ама толкоз мн се смях (и аз не знам на какво) че тогава вече хората ме видяха и разбраха кво е станало...

малееей... бая се увлякох...