Корените не чакат
И пронизват с агресия
До последния пласт.
Ядрото не плака
Душата изми, сетне взе си я
Душа от най-чистия бряст.
Слънце огря му лицето
Рана до сълза подредени.
Виж, това е То, което
Пази спомените ни сломени.
И корените водят до него -
Стълбовете на всяко паднало его.
Корените се хилят
Грозни са, гнусни, зловещи.
От кръвта смучат и пият
Пъхат душата Му в адските пещи.
И мелодията му умира
С писък на мъртво дете.
То (Той) листата си сбира.
В най-тихата пауза
Изсъхна най-чистият бряст
От човешки грехове покорен.
Сега лъщящ, последния пласт
Отреден остава само и само за мен.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Браво!!!!!! \/
I want to be remembered as the girl who always smiles even when her heart is broken..And the one that could always brighten up your thay even if she couldn't brighten her own....
Винаги съм ти се възхищавала за нещата, които пишеш. Винаги в тях има нещо много силно. Успяваш да уловиш истината, и същевременно я замаскираш като илюзия. Добре де, не мога да обяснявам, минавам нататък...
Красиво е, браво
Your pseudo sunshine I don't need.
Евала за първите две строфи! Смисълът запълва ритмическите недостатъци! Много хубаво, поздрав!![]()
Благодаря за отзивите![]()
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."