- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Чувствам се глупаво сред други хора
Здравейте! Отдавна не съм пускала тема за проблемите си, тъй като се справях и сама, но сега се нуждая от съвет.
Напоследък се чувствам ужасно глупаво в компания. Никога не е било така. Наскоро прекратих отношенията си с едно момиче, което уж ми беше най-добра приятелка, но отдавна бях загубила доверието си в нея. Това беше причината да сложа край на приятелството ни. От тогава излизам рядко с познати (никого не чувствам като приятел). Чувствам се добре, когато съм сама, но когато съм в компания както вече написах ми е глупаво и притеснено, а не искам да е така. Искам да се чувствам добре и, когато съм насаме със себе си, и когато съм с други хора.Съмнявам се някой да ме разбере правилно, но все пак моля за съвет. Благодаря предварително.
![]()
май раздялата не си преживял/а
Raise your fist!
излизай по-често с приятелите си :P и след извистно време няма да се чувстваш такаще свикнеш с тях и всичко ще е наред :P
Ми според мен работата е там, че трябва да се научиш да имаш отново доверие в хората, даже да има шанс да те прецака някой. Започни да споделяш повече на хората около теб, но не някакви мн мн важни неща, а колкото да свикнеш с мисълта. Не съм сигурна не съм психологно това може да има ефект :Р Успех
+ 1Първоначално написано от MostHated
И опитай да се отпуснешако не - смени компанията
![]()
Life's too short.. too short to live it as a bad person!
а може би си порастваш и ставаш по-улегнала и вече и вкуса ти преминава от шумните компании към по-спокойните, така... мероприятия?
алелуя.
Ами ако не ти е кеф в тази компания.Смения си я..
Аз подбирам компаниите по това дали ми е якичко там.
А и най-вероятно не си преживяла раздялата..
Утпосни се и се остави на течението..![]()
Независимо, дали си мислиш, че можеш или не, и в двата случая си прав!
Това, за което си мислиш най-много, чувстваш най-добре, и мечтаеш най-силно, се случва всеки път.Без изключения!
Въобще недей, се занасяй със мен..
Брадясъл като ZZTOP,
молитвата ти казвам като поп!
Цъкни ме за да разбереш тайната на света!
Аз се чувставам по същия начин като теб, но при мен винаги си е било така, такъв характер съм, а при теб мисля,че раздялата е оказала влиание.
...That we are sharing the same bed, we're not sharing the same dreams anymore...
Не знам доколко е възможно в твоя случай, но аз лично, предполагам, бих предпочела да поостана сама за известно време. Всмисъл като ти е тъпо с другите, отдели, знам ли, може би 1-2 седмици (може и повече, колкото си прецениш), в който почти да не се виждаш с никой. Не става върос да се превръщаш в аутсайдер, но моята теория е, че след като много дълго време не си излизала насам-натам, ще вземе па да ти дожалее за тях.Но всъщност не смятам, че има нещо страшно в това, че не искаш да се виждаш с компанията си. Аз лично обичам да съм сама, да имам време само за себе си, да кажем да пия някоя чаша топло какао и да правя планове за бъдещето.. Обичам и да излизам, но мразя да се съобразявам. Колкото и егоистично да звучи: затова компанията трябва да бъде много добре подбрана. Човека, на когото съм решила да отделя време, трябва да ми е наистина приятен и малко или много (по-скоро много) да споделя моите възгледи.
Компания не се сменя лесно, приятели не се намират лесно; съжалявам за приятелката ти - много добре знам какво е. Ето аз сега - боже, от колко години, не мога да разбирам едно момиче. Почти всяко изказване от нейна страна напълно противоречи на целия ми светоглед. Но факт: сърце не ми дава да се скарам с нея или.. да прекратя отношенията ни? Познаваме се от супер малки и с годините се променяхме, но още я чувствам близка. Странно е, и аз не знам какво да равя. Но да не говоря за себе си.
Извинявай, че се отплеснах и уължих поста толкова много.
А иначе - човекът е заобиколен от хора, баси, накъде и да се обърнеш се хора! Така че няма как да се оттървеш от тия неща ХОРАТА, като най-очевидния пример за това е даскалото. Но определно времето, ковто човек отделя за себе си е много полезно, според мен. Ще видиш дори успеха ти може да се покачи.. (ако има накъде, не знам как е при теб.
Колкото до очевидното, че трябва да се отпуснеш, когато си сред другите - това ти си го решаваш. Ние като ти кажем да се отпуснеш, сякаш ще променим нещо. Ако съучениците ти са неприятни, няма какво да се мъчиш да ги харесваш. (но това трябва да е мнение, изградено за дълго време, а не - ставала съм свидетелка на такива случаи - когато човек е предубеден, че някой е тъп и задръстен, не прави никакво усилие да го проумее и хареса)
Сигурно някой ще си помисли, че давам много грешни съвети. Но твое е решението какво да правиш. Както е с оная диета със Зайо-Байото.![]()
Здравей, мила! (:
Знаеш ли, дори и да не ти се вярва те разбирам повече от добре.
Аз никога не съм имала определена компания и дори не знам какво е чувството да излизаш с повече от 2-ма 3-ма човека едновременно, но не съм си и пожелавала да го изпитвам...съображения за това-много, основното от които е притиснението ми и неувереността...
Не бива да се насилваш или да търсиш вината изцяло в себе си.Важно е качеството, а не количеството.В една тема видях, че бе написала, че нямаш приятели, но съм сигурна, че не е така.Може би не си даваш сметка, че има поне един човек, който го е грижа за теб, дори и да не го показва....
Давай по-смело и горе главата, не се депресирай, усмихвай се на живота, докато и той не започне да прави същото за теб!![]()
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
Благодаря на всички за отговорите.![]()
Горска: в компанията има много добри момичета, но никоя не чувствам достатъчно близка за да и споделя за проблема си.Когато ми се налага да се запознавам с нови хора гледам уплашено и ръцете и краката ми стават ледени. Днес точно това се случи и момичето сигурно си е помислило, че съм някоя луда.
Освен това цяло лято бях сама, обмислих всичко- отидох на училище и започна това безпокойство, което изпитвам, когато съм сред други хора.
А когато се засека с бившата си "най-добра приятелка" се сдухвам най-много. Даже ми се плаче, но вече не мога да съм и приятелка.
Цвети, благодаря за милия отговор.Въпреки всичко ще се опитам да мисля позитивно.
Явно си в компания от хора,които те задушават по един или друг начин. Не можеш да се отпуснеш и да общуваш свободно,както обикновено,чувстваш се притисната. Сякаш не си себе си,а някак по-различна,по-сдухана. Мисля,че е нормално.
Не с всеки можеш да разгоравяш открито и спокойно. Но виж - ако преди не си се чувствала така в същата компания,значи наистина имаш проблем.
Просто си намери приятели,с които ще се чувстваш в твои води. Как да ги намериш? Има много начини. Огледай се. Успех и не губи вяра. Ще се справиш.