Шепот

[ScionOfStorm]

Постой съвсем, съвсем малко
За да попеем безгласни
Да пием, прокарани пръсти
През призраците ужасни...
Макар, знам, знам – туй е жалко.

Шевицата ще разбием, още
Тънък съсък мисъл ни остана.
Очите са слепи, взорът – изобщо
Не се промени – пак онази рана....
Но виж, без дъх – нощ е.

Дървесината ми носи онези
Спомени, които сам, сам изтъках
Когато вятърът беше тъй млад
И бях силен, макар немалко плах -
Нямах в себе си гнили протези...

Постой съвсем, съвсем малко
Здрач иде и поглъща душата ми
За да я изплюе после Зора.
Знам, ще умра в красиви й искри
Но недей шепни, моля те, над песента.

Не шепни, че това е ужасяващо жалко.

[diamondgirl]

haresva mi, za takiva proizvedeniq si ima sait kadeto moje6 da publikuva6 tvorbite si i da obmenq6 mneniq s priqtni hora- www.otkrovenia.com