*Незабравимото на една есен*

[mechtaq_za_teb]

Разхождах се по мрачните пътеки
на миналото и се взирах в мрака,
там където някога звездите
ми напомняха, че някой още чаках.
Вървях, а спомените просто ме нападаха.
Някои бяха с весели, а други с тъжни личица.
После като паднал лист пред мене се разпадаха
и отлитаха към небесата с своите крилца.
Посядах на онази стара пуста пейка,
на която скоро едва ли някой беше сядал.
Звукът от тишината ме изпиваше,
сякаш, че тогава просто се опитвах да не вярвам.
Вятърът ми шушнеше една ужасно тъжна песен,
която ме накара тихо да заплача
за онази тъй отминала любовна есен,
към която още връщах се и силно крачех.
А животът сякаш беше просто спрял,
защото помнех както помня вчера есента.
И онази тъжна песен вятърът запял
ми напомняше на миналото истинската красота...

Надявам се да ви хареса

[AnotherBrokenHeart]

Уникално...Направо ме накара да се разпла4а..Такова,изпълнено с 4увства стих4е,скоро не бях 4ела...

[ioancheto]

Велико..много ме разчувства

[zvezdi4ka_su]

naistina e mn hubavo,pozdravqvam te

[Sunny_stz]

Хубаво е но много тъжно бее (

[krisiiiiito]

когато го прочетох седях още 5 минути без да правя нищо защото това наистина ме разчувства ... много много е добро!

[sundrop]

Блудкавото ти стихче ме хвърли в ужас.Съжалявам.

[zaraaa]

Прекрасно е, нямам думи да опиша колко много ме разчувства, просто..... наистина адски силно сихотворение, със силно начало, края също е върховен Поздравления!

[martinka_91]

Страшно много ми хареса, браво!