Един човек адски много ми липсва.Другото лято ще отида да му помагам/работя за него с най-огромно удоволствие.Проблема е,че иска да ми плаща (познавам го от 10 години,като най-добър приятел ми е,адски приятно и лесно общувам с него,всичко е просто невероятно добре),а аз не искам.Мисълта,че трябва да чакам цяла година(до другото лято),за да изпълня една от мечтите ми просто ме убива.Просто не знам какво да правя.
Как да го обедя,че наистина,наистина не искам да ми палаща и искам да съм изцяло на моя издръжка и т.н,защото тази помощ,която ще му окажа,ще ми бъде от огромна помощ,за да изпълня най-голямата ми мечта-да кандидаствам медицина(този човек е хирург е един от главните ми вдъхновения и на които мога да разчитам,понякога го чувствам и като повече от баща!)?
Как да спра да мисля за другото лято,просто не мога да чатя,времето ме убива адски много и самата мисъл ме изморява с дни напред?
Знам,че всичко е толкова странно и тъпо сигурно изглеждащо,но ...