Екзекуция

Трябваше да нахраним гълъбите.

... те излетяха!

Ръцете ни бяха топли,

но не и сърцата.

Дълго се взирах,

търсех хоризонта,

а той се губеше

там, в маранята...

После някаква болка

запари отвътре

уморените ми очи.

Тогава разбрах!

Това не бяха гълъби!

Бяхме застреляли

и двамата,

от упор,

едни

овехтели,

отегчени

мечти!

А още е лято...