Древните евреи вярвали в едно свръхестествено същество. То било безтелесно. Според канибалистичните представи за света и неговите тайни, душите, над които тегне бремето на греха, трябва да странстават известно време по земята, преди да намерят покой. Само че, докато блуждават, те често стават жертви на злите духове. За да се избегне това, нечистите души (известни като дуббюки) намирали убежище в телата на набожни хора, на които дяволите не можели да причинят зло. След като се вселявали в телата на праведниците, въпросните дуббюки често ги използвали за осъщестяване на онези въжделения, които така и не успели да реализират в някогашния си живот. в християнската традиция за освбождаването на човека от дуббюка се налагало провеждането на ритуал по прогонване на злия дух, или иначе казано, екзоциризъм.