Дебне ни Времето - скрито,
на часовника в корубата,
Живота превръща в минало
и ни спасява от Скуката.

Цъка Живота - отмерено
и поправяме стари грешки,
но новите по-уверено,
ни нападат - по-човешки.

Чоплим рани прегорели,
от Любов - обидени
и стремим се в Живота,
другият да ни завиди.

Без дъх гробарите пеят-
шлагери от Памтивека,
пияни от апрак - замезват,
със спомените за Човека.