Всъщност го разбирам това, и както казват много хора "Толкова е лесно да се противопоствиш на вашите и да не правиш това, което те карат." , но съм някакъв супер емоционален човек и дори като ми казват, че съм калпазанка почвам да се обвинявам, че не съм удовлетворила искането им, а те винаги правят всичко за мен. Но проблемът е в мен явно...

И да не остане неразбрано - аз не се противопоставям на тях, и това, че ме карат да уча (аз го правя и дори ми е интересно да научавам все нови и нови неща), но съм срещу "варварстовото им" и това, че не зачитат какво искам аз, какви са моите интереси...
Адвокат, лекар, .. наистина са хубави професии и доходни, но каква файда ако сутрин като станеш си казваш "оф пак ли трябва да ходя в бюрото..." или си представям един пълен коридор хора, чакащи да ги прегледам и да им предпиша лекарства. Освен това адвокати вече има толкова много, че не знам как си намират работа, а медицината - мен ме е страх от игли и да нараня животно, а камо ли само да присъствам на аутопсии и т.н. : D Сигурно ще ме вадят с носилка : D