- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Камъкът стои
Камъкът стои
Вдишвам поредния обръч
И изливам същината.
Нека угаси последния лъч
И остави ме там, в гората.
Убиват, убиват ме
И душата безумно крещи.
Вътре пак студено е
А камъкът...
Камъкът стои.
Листата впиват зъби
В това, което остана от мен.
Коренът се тресе и смее
Подхранва новия за мене ден.
Разкъсват, разкъсват ме
Сърцето застинало трепти.
Вътре, хиляди духове...
А камъкът...
Камъкът стои.
Умрях преди
Уж да се преродя наново
Но пак загинах в гръб посечен.
Бурята ехти
Неподвластно е, няма слово
Лик от камък, празен, изсечен.
А камъкът...
Камъкът стои.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
{Пръвързан съ към темата клони,листа и гори}Много е готино...ама всеми го махни тоя камък ,че гледам много ти тежи
Давай в тоя дух...
![]()
EveRytHing Is poSSible...
...Smile only in the Darkness...
Death...That's How I Wanna Be...