Тази година на 1-2 юли блъснаха едно момче на село.Бил е ученик в моето училище(СОУЕЕ,Русе),най-добрия.Името му беше Антон,а прякорът му-професора.Наричали го така,защото помагал на всички по най-трудните предмети.Кандидатствал в МГ и го приели.Беше към 18:30-трябваше да се прибера тогава,за да вечерям и към 18:50 да изляза,но компанията чуха,че е станал инцидент от единия му по-малък братовчед(те си живеят във Варна).Отначало разбрахме само за счупена ръка,дори едно момче се шегуваше:"Сега доктора ще помогне"(Искам да се занимавам с медицина).Тръгнахме да го търсим,но не го открихме.Случило се е до нас.След като се навечерях,намазах един гланц както винаги и излязох.Другата ми най-добра приятелка ме чакаше на църквата и ми разказа за случилото се.Единия от братовчедите му(с 1 година е по-малък от мен)е бил с него.Спускали се по баира,когато една лекарка в бяла кола(не се сещам за марката)го пресреща.Спирачките на Антон отказват(те и по принцип не си били наред),а жената не успява да реагира.Изпада в безсъзнание,а после 2 седмици беше в кома.Антон разбива предното стъкло на колат-фаталния удар.Викат бързата помощ,но селото е на 15 км от Русе.Антон издъхва в ръцете на братовчед си.Момчето се върнало цялото в кръв до лактите,защото Антон лежал в него.Беше ужасно!Всички бяхме шокирани.Говорихме около 10 минути,след което цялата компания се разотидохме-би било глупаво и смешно,ако бяхме останали.От тогава вече никой не се спуска по въпросния баир,никой не кара бързо и изобщо байкарите станаха много по-внимателни.Страшно съжалявам за момчето и за семейството му.Бил е единствено дете.На следващата сутрин,телефона на най-добрата му приятелка звънва и я събужда(били на лагер).Майка й й съобщава за смъртта на Антон.Няма да забравя това до края на живота си.Не го познавах,но само като си спомня и просто ми се свива стомаха и настръхвам.