Това по- долу ще ти свърши ли работа?

Героите на разказа „Дервишово семе между любовта и омразата
Интерпретативно съчинение
Сборникът "Диви Разкази" от Н.Хайтов заема трайно място в българската литература. Чрез този сборник и останалите си разкази, писателят успява да засели с колоритни художествени образи автентичният и все още непроменен напълно от събремието геогравси район - Родопи. Изграждайки ги в своя среда, както и извън нея авторът ги приобщава като мислене, нравственост и душевност, но въпреки това те успяват да запазят родопската си автентичност.
Разказът "Дервишово семе", станал безспорен хит в нашата литература, разгръща един от най-често срещаните проблеми на младите хора - темата на любовта следвана нептлъчно от омразата. Тук обаче се намесват родовите традиции и родовият морал. Героите в разказа сазадължени да следват и спазват родовите ценности и традиции, но изведнъж се намесват и тези на любовта. Една от причините, които правят разказа още по уникален, е неповторимият главен герой Рамадан и сложно разплетимият житейси възел в душата му.
Главният герой, който едновременно с това е и разказвач, се изповядва пред неизвестен събеседник назован само с "агов", е сякаш изповед пред самата му същност. Погледът му е насочен предимно към зараждащото се действие в душата му, а именно зараждането на любовта и омразата - един от основните конфликти в разказа. Всъщност героят се изявявва като личност с ярък характер и огромна вътрешна сила, но едновременно с това и в неговата душа се зараждат лоши помисли и той има своите хрехове - главният герой не е представен от автора като светец. Той го е описал такъв какъвто е, с плюсовете и минусите на характера му. Героят започва разказа си със заплитането на един типичен за родовото време "възел", младото дете осиротява и остава да живее с баба си и дядо си. дядото като глава на семейството вижда единствената възможност за продължаването на рода - внука си Рамадан. Възелът в рамадановия живот се заплита още от раждането му. Липсващите части от рода на Дервишови поражда и първия проблем - ранната сватба. Вторият породен проблем вследствие на първия е инициацията. Традициите повеляват младите да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как може едно момче да изпълни мъжките задължения? Макар да не го осъзнават Рамадан и Силвина не изпълняват строгите съпружески задължения, които наистина ги правят мъж и жена, но за сметка на това, у тях се поражда духовната връзка в едно семейство - любовта. Тази любов "навива" сърцата им и ги прави едно цяло. От този ден нататък Силвина запълва празнотата която е съществувала преди в къщата. Когато тя започва да върши къщната работа и да гледа бабата, чиято дясна ръка е вдървена къщата грейва от различните билки и чистотата, характеризираща образа, но и личността на Силвина. Рамадан всъщност е обсебен от любовта на момичето. Той неможе да си представи живота без нея, но както сам казва "никой не е и мисли, че под водата може да има скала, гемията да ни закачи и да я направи парам-парчета".
След това механично навиване на сърцата им, и след като те бъдат дръпнати, между тях остава зейнала рана, защото както всеки знае човек е роден за да даде и получи любов. След отвличането на Силвина момчето усеща празнота и тъмнина в душата си - "като се върнахме вечерта вкъщи заварихме празна, тъмна къща без невяста". Оттогава животът на Рамадан е раздвоен: едната част е щастлива - краткият, но пълноценен живот със Силвина и нещастна - обхващаща повече от четиридесет години през които той трябва да гледа любовта на живота си в ръцете на пропадналия Руфат. И в двете половини от живота си обаче Рамадан остава верен спътник на любовта. Точно тази любов го принуждава да гледа семейният живот на любимата си и на най-големия си враг през всичките тези години. "По едно време я измислих: стъмнеше ли се - качвах се на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови". Всичко това засилва омразата към Руфат и прави отмъщението на Рамадан още по неизбежно. Едновременно с това обаче това удържа гнева му, защото това му дава възможност да вижда Силвина колкото и далеч физически да е тя. Въпреки всичко минутите прекарани всяка вечер за комина през всичките тези години, са мъчителни за героя и го разяждат отвътре, единственото с което той се утешава е злобата към Руфат и момента в който ще му отмъсти – „триста пъти съм го треал и съживявал”.
Първата причина за отлагането на отмъщението на Рамадан е бащината отговорност.Втората причина е затворът. В действителност той не се притеснява от самото място, а от това, че „в затвора няма дупчица да има към Силвина”, а героят не би понесъл това. Изведнъж обаче животът му се променя коренно, след като Руфат се разболява и остава безпомощен единствено в ръцете на една жена. Рамадан има избор – той може да запази родовите ценности и да отмъсти на Руфат или да помага на Силвина в фрижите за собствения си душманин. На това кръстопътче тъпче и незнае на къде да продължи, но и в двата случая болката в душата му няма да стихне.
Авторът оставя този „възел” неразплетен, защото в този случай най-важното не е дали двамата герои отново ще бъдат заедно, а че духовно двамата герои винаги са си принадлежали, още от началото когато се е „навивала” чистата им и невинна още детска любов, до края докато Рамадан не реши по кой път да поеме. Това е осъществената духовна връзка допустима в сверата на хуманизма