Цитирай Първоначално написано от elfinna
nqkoi moje li da mi nameri analiz na proizvedenieto stariqt myzikant ot hristo smirenenski
Заповядай:

“Стария музикант”
Христо Смирненски


Творчеството на Христо Смирненски представлява обобщение на поетическите тенденции от епохата на 20-те години на 20 век. То същевременно налага нови идейно-тематична ориентация и образен свят. Поетът преосмисля символистичната поезия, като описва демонизирания образ на града с неговите улици, където бродят неволята, нищетата.
В текстът на стихотворението “Стария музикант” е представен мотивът за трагичното и мъчително живеене на образа на един стар човек, който е отхвърлен от големият и шумен град. Градът лишава човека от нормален живот, тъй като не му предлага условия за живеене, и още повече той не му предлага нищо. Единственното нещо, което иска да го приюти това е Смъртта...
Като цяло поезията на Смирненски е насочена към бедните и онеправдани “деца” на града. Към тези който не могат сами да се справят в него, към тези за който градът е злобен и в който те нямат място. Както в “Старият музикант” така и в “Цветарка” са представени образи на хора, който не могат да се справят сами межу стените на града, защото те са ако не друго нетрудуспособни – цветарката е едно мако дете, което изкарва прехраната си като продава цветя, защото не може да прави нищо друго за своята възраст, а музикантът старец вече е загърбил тези години, в който е можел да се изхранва. Сега той е стар, немощен и в града няма място за такива като него – нетрудоспособни. Единственният изход, единственното нещо, което го чака е Смъртта “ кървава и многоръка”.
Когато четем стихотворението “Старият музикант” образът който изплува в съзнанието ни е на един беден, опърпан старец, който седи до моста безжизнено хванал своята цигулка и се опитва да се приобщи по някакъв начин към големият и мрачен град. Но за него няма място там, той е накрая на дните си и градът вместо да го приюти сякаш го бута по силно в ръцете на Смъртта. “Бурно край него животът кипи...”, но “...пъстроцветните шумни тълпи все тъй са зли и далечни...”.
В стихотворението времето и пространсвото са маркирани от образите на вечерта, зимата и старостта, които семантично препращат към смъртта:
”Привечер. Спуска се траурен здрач,
Ситен снежец завалява.... “
Те подсилват усещането за обреченост и безпреспективност, а описанието на смръчаването внушава преминаването от светлина към тъмнина, от живот към смърт. Зимната вечер охарактеризира чувството за бездомност и самота, в нея липсва светлина, топлина, а оттам и уютност.
“И прегърбен той пристъпя едва...” старецът вече е немощен, той вече не може да се бори с неправдите на града, той е сам като само от време на време негова спътница е луната “фосфорно бледа” и никой друг той не вижда тълпите са злобни, няма място той в тях и остава сам самичък на този свят чакайки Смъртта да дойде и да го прибере от този зъл, демоничен град.
Описвайки злободневността на града, Христо смирненски изразява своя гняв срещу несправедловостта и като че ли се превръща в защитник на онеправданите. Той сякаш се изявява като говорител на унизените, лишени от глас и чрез текстовете им дава гласност, която да изрази копнежа им по спасение и просъществуване. В стихотворението “Старият музикант” поетът изказва именно тази непримиримост, спирайки се на конкретен образ, с които да подчертае бездушевността на града, който обезличава човека и обезсмисля съществуването му, карайки го да страда и да тъне в мизерия и самота.