Следя темичката ти и знам че не ти е особено леко в тази ситуация, но ме радва много факта че ти си 19 годишен човек който е наясно със себе си и чувствата си.Още веднъж ще ти кажа че ти свалям шапка за това че си наясно със себе си,чувствата си и това което искаш.
Нали знае хората са казали една много умна мисъл: "Когато човек има желание търси начини, когато няма просто си намира причина", така че моя съвет е да търсиш начина да се докоснеш до едно сърце и душа и да не се предаваш, живота е напред ... Стискам ти много палци защото от това което прочетох си много позитивна личност а аз харесвам такива хота!
Ето за това си заслужава да действам, наистина вярвай ми, когато знам, че поне един човек, макар и непознат, ме подкрепя и малко или много се вълнува с мен (макар и да е силно казано).
Още от самото начало, аз търся начина, онзи начин, за да се докосна, както казваш, но вярвай ми той не е много лесен. Човек трябва да бъде препазлив, защото може да загуби и малкото, което има. Но аз няма да се предам и наистина смятам да се боря до край.
Като гледам нещата от сега, колкото и невъзможно да ми изглеждаше преди две-три седмици, да не говорим преди месец - днес си мисля, че има не светлинка в тунела, а направо един голям лъч. Този човек, през последно време се държи с мен страхотно, обсипваме с доста внимание, споделя ми много лични неща и ако щеш, че е по-голям един вид чувствам, че се грижи малко или мнгоо за мен - може да е пресилено, но така го чувствам. Дано да е така...!
... а аз, аз си оставам с вярата и надеждата... тази история поне ме кара да вярвам повече в Бог - знам, че е за добро и продължавам да си казвам: "Вярата и надеждата не умират, а с тях и въгленчето на успеха тлее". Това въглнче така се моля да стане един голям огън. И всичко да е толкова красиво... абе звучи много като някой филм, но е реалност! Вярвам в успеха си!