Есенна какафония...

[BeBsItO]

Толкова тихо!
Празнично-не,
по скоро открито ,
пристъпваха те...

Тъй както листи..
опадали...мрачни...
в танца на вятъра се раждаха песни...
и раждаха чувства..
и искри човечни...

Сблъсък,характери,
разделяше само,
тази хармония
в мисли събрана,
в какафония,
сблъсъци-чувства обрани!

Мъртви ли бяха,
живи ли щяха...
творяха те римата,
развързваха примката.
В есенна музика,
тъй среброкрила,се раждаха мъртвите -
листя без закрила,
отново танцуваха,
сякаш са двама.....
..две листя се любуваха в радост пияна...
****************
И чакаха сезона да настъпи,
в контраст на чувствата им скъпи-
неща,забравени отдавна...
в контраст на лятото..
те бяха хладни.

[Dumb]

Хубаво е! Хресва ми контрастта - тшина - какафония !

[BeBsItO]

Мерси. Мждодругото.....незнам дали забеляза но и самото стихотворение е една какфония....и в същото време разказва.....за тишиината.. любовта.....чуствата...есента ..спокойствието.....
А е супер объркано....

[Dumb]

Да, забелязах. Това му е хубавото!