Цитирай Първоначално написано от global
Те и сега циганите имат по 10 деца. Дай по твоята логика и ние да сме като тях. Но питаш ли ги как живеят? Ами тежко живеят.

Живот аз мога да ти създам, колко искаш. Мога да спя с по няколко момичета на ден - скоро би имало животи, колкото искаш. Какъв е проблема тогава с "отнемането" на живот преди такъв още да е започнал, след като такъв може да се създаде в неограничено количество? Човек още не се е родил, няма съзнание, просто нищо - това е като да откъснеш клон от дърво - много важно - ще поникне нов. Това не е като да отнемеш живота на човек, който е живял поне една-две години и е започнало да се оформя съзнание.

Ти за пример ли ми даваш, че българите под турско имали по 10 деца? Какъв е смисъла на това? Нито е имало съвременни предпазни средства тогава, нито култура е била на съответното ниво и също организацията на семействата е била такава, че е трябвала работна ръка. Ако няма деца, тогава пък на вече родените-старите им става тежко. И на тях им е по-лесно да си направят деца, та да им работят и да ги гледат на старини. Ама това, че щяло да им бъде тежко, това родителите не ги интересува - най-малкото, защото и техният живот е бил тежък и все още е, а те за по-лек не са и чували, че може да има. Моят баща, а и майка ми също, са имали тежко и трудно детство от днешна гледна точка. Изкараха си го на мен - баща ми прехвърли всичкия си товар върху мен и ме постави нарочно в същите условия, в които е бил той - искаха да ме изселят от нас, да ме накарат да работя непосилно. Идваше ми да го/ги убия, но не го направих, защото щеше да ми стане още по-тежко. Те пък знаеха за тази дилема и това им даваше увереност, че може да продължават в същия дух колкото си искат. В момента, в който престана да имам полза от тях, ще ги убия. Лошото е, че няма да си вземат поука, но за принципа. Принципът е като в казармата - старите юркат младите, а след това младите като станат стари и няма на кого да си го върнат, юркат следващите. Прави ли са да постъпват така - не знам, но те имаха пари, но предпочетоха да си ги харчат за себе си, а аз да съм в трудните условия, в които те са били. Това също е разбираемо - блъскали са здраво по времето на тежкия комунизъм и е нормално да искат да имат награда за това и компенсация за тежкото им минало и принципът беше "на мен кой ми е дал, та аз да ти давам на теб". Но все си мисля, че някак си този цикъл трябва да се прекъсне. И ние го направихме. Днес тийнейджърите живеят свободно и правят секс от момента, в който им се прииска, казармата доколкото знам също е отменена. Те и представа си нямат какво беше само преди 20 години. А ти с твоите предложения искаш да се върне старото време - хората да не си живеят живота, а да се мъчат цял живот, главно в бачкане и трудности как да свържат двата края.

Така, какво става с някой, който има трудно детство - превръща се в лузър и неудачник, той няма пари, а другите имат, другите имат гаджета, той няма, евентуално получава и психологически проблеми от това, което пък води до нови усложнения и неудачия. Ако успее да се измъкне някой ден от това положение САМ, то това става чак след 30-тата година най-рано. Евентуално на 40 може да е "щастлив" - ама какво щастие е това, след като най-хубавите години от живота ти ги няма и само ти си знаеш какво ти е коствало, за да преминеш през тях. Затова аз казах "цял живот". Колко пък много са преуспелите хора, които са имали лошо детство? И този успех само външен ли е за пред хората или е истински? Е, не е истински. Ето го Трифонов от телевизията - типичен пример - комплексарщина на макс. Сега си го изкарва на всички за това, че до 30-тата си година не е правил секс и е нямал пари, и понеже всичко това става в ефир, последствията са за целия народ.

Искаш да не ходят по дискотеки, да водят скромен начин на живот. А защо, какъв е смисъла? А мюсюлмани или поне религиозни християни не искаш ли да станат, та да им е още по-гадно? Дай им да четат библията - там пише всичко - и да не правят секс и да не мислят за това, и да не онанират, първо да се женят и след това секс само със същия човек, ама тогава пък идват децата и пак няма щастие... мъка, мъка. Ами не са се сетили да пишат в най-великата книга за психологическите проблеми, които стават вследствие на всичко това - е, на кой му пука, важното е да няма щастливи хора.

Голямо отклонение за този "малък" въпрос.
Зависи какво разбираш под щастлив. Да се боцкаш и да пушиш трева прави ли те щастлив? Съжалявам, че си имал тежко детство и с оглед на това е логично да имаш такава позиция. Противник съм на религиите, по причини, които бих изразил в раздел Философия, а не тук. Имам само един въпрос към тебе: В крайна сметка съжаляваш ли, че си се родил?