Само това намирам:

В текстовете му се внушава идеята за немотата и мизерията на човешката екзистенция както е в стихотворенията “Цветарка” и “Старият музикант”. Чрез техните образи се оразличава мотивът за драмата на съществуването в бездушния град, сравнен с чудовище, който ги дебне, за да разруши обречените им на дисхармония и страдание души.
И в двата текста е назован мотивът за трагичното и мъчително живеене на два онеправдани и унизени персонажа. В “Цветрака” фигурата на светлокосата девойка е предтавена с традиционни литературни мотиви. Тя е “в младостта й цветна” и е оприличена на морска нимфа - “русалка”. Момичето “предлага” цветя, а те семантично се свързват с красотата, но образът на прекрасното тук е двусмислен. Красотата от една страна е нещо неземно, но тук попада в асинхрон с прозаичния акт на покупко-продажбата: ”..цветята се купуват...”, а самата девойка е приравнена на цветята: “...а и тя е чуден цвет...”, което я обезличава, защото хубостта и нежността й се превръщат само във вид стока
Тези два текста обговарят безсмислието на човешкия живот в и около пространството на безжалостния град. Този топос е изобразен като чудовоще, което съсипва отделната личност. Той е хищен, разблуден, образ който изначално лишава човека от възможнстта за случване на битието му. Градът внушава самотата и метафизическата безприютност, както в стихотворението “Цветарка”, така и в “Старият музикант”. В първият текст, “Цветарка”, той има многоизмерен образ, пълен е с веселяши се хора, но сее поквара, когато “черни пипала се плъзгат...” и предизвиква “мисъл неприветна” у бедната девойка, обречена на лишения в пространството на “каменния град”:
...звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
Природната картина играе важна роля в тези творби, защото подчертава основната идея на Смирненски, а именно да пресъздаде и да се простиопостави на сиромашката екзистенция. В стихотворението “Старият музикант” времето и пространсвото са маркирани от образите на вечерта, зимата и старостта, които семантично препращат към смъртта:
Привечер. Спуска се траурен здрач,
Ситен снежец завалява....
Те подсилват усещането за обреченост и безпреспективност, а описанието на смръчаването внушава преминаването от светлина към тъмнина, от живот към смърт. Зимната вечер охарактеризира /персонифицира/ чувството за бездомност и самота, в нея липсва светлина, топлина, а оттам и уютност. Това се допълва от бавността на глаголните действиея в текста:”страрецът немощно става”, “престъпия едва”. Както тук, така и в “Цветарка” всичко е смътно, приглушено и тайнствено, приказно красиво като несбъднат идеал и мечта за хармоничен живот:
Тази вечер Витоша е тъй загадачна и нежна-
Като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
В това стихотворение ясно се откроява несъвпадението между природно, изначално и хармонично, и социално, обграждащо със зло. Цветраката /цветопродавачката/ е попаднала в реалността на града, в която “като черни пипала се плъзгат погледи отвред”, в антиномия с крехкостта и невиността й.
Текста “Цветарка” сякаш се случва по модела на музикална пиеса. Той преминава от нежната, прглушена картина на есенния залез над Витоша през типичния мотив за града-чудовище и дарамата на цветарката, движеща се като лъч светлина, за да обобщи мъката и трагизма на човешката душа в последните стихове на стихотворението. Пейзажът е в унисон със злощастната съдба на “светлокосото” момиче. Той изобразява страданието й в зимната вечер, символизираща тъга и загубени надежди. В текста, посветен на стария човек-музикант, обаче музиката липсва, дори и да е загатната още в заглавието. Неговата цигулка жалостно “плаче” , а стенанията му и “шепота” на “зимните вихри студени” допринасят за меланхоличното настроение в стихотворението. Те подсилват драмата на екзистенцията му, останала без естетичност и благозвучие. В последните акорди на цигулката се откроява музикантът, приведен до моста, на прага между битието и инобитието, което подсилва идеята и посланието на Смирненски да изобрази /пресъздаде/ жестокият свят, който обрича човека на безкрайно страдание и безсмислено съществуване, ограбено, не-красиво и дисхармонично.
Описвайки злободневността на града, Христо смирненски изразява своя гняв срещу несправедловостта и като че ли се превръща в защитник на онеправданите. Той сякаш се изявява като говорител на унизените, лишени от глас и чрез текстовете им дава гласност, която да изрази копнежа им по спасение и просъществуване. В стихотворенията “Цветарка” и “Старият музикант” поетът изказва именно тази непримиримост, спирайки се на конкретни образи, с които да подчертае бездушевността на града, който обезличава човека и обезсмисля екзистенцията му, карайки го да страда и да тъне в мизерия и самота.


Пуснали сме едно и също. xD