Спрешно ми трябват отговори ..

[summerlove66]

Хора трябва ми ЛИС на тема "Войната и народа според втора песен на Илиада" .. Ако може някой да помогне .. ам да е нещо различно .. ако някой може да пише ЛИС-ове .. да помага .. мс предварително ..

[LadyDy]

Първа и втора песен на „Илиада” представят Конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. В тези спорове Омир разкрива различните мотиви на героите за участие във войната. Личността на микенския цар е откроена като властна, алчна и безцеремонна, пренебрегваща интересите на колектива и защитаваща стремежите си към слава и богатства.

Участвайки във войната, за да защити честта на рода си, както и да извоюва богата плячка, Агамемнон се сблъсква с гнева ни племенния вожд Ахил и на обикновения войник Терсит. Този гняв е породен от незагрижеността и несправедливото отношение към войските, от грубостта, ненаситността, от честолюбието, властолюбието и неоправданата дързост на царя. Двамата герои - Ахил и Терсит, имат еднакви мотиви за своя протест и негодувание. Сближава ги начинът, по който изразяват своето недоволство. Те нападат с думи Агамемнон, обиждат го и заплашват да се оттеглят от войната. Ахил и Терсит са смели, свободомислещи, откровени, почитат истината и не се страхуват да изкажат мислите си. Различават се по своето социално положение, което определя правото им на протест и което довежда до различното отношение на аристокрацията към гнева им - Терсит е наказан, а Ахил - не. Авторът разграничава героите и по външен вид, изобразявайки Терсит като пълна противоположност на Ахил и на образеца за епически герой.

Поведението на Агамемнон предизвиква негодуванието на Ахил и Терсит. Племенният вожд обвинява царя в алчност и ненаситност:

Сине Атреев прославен, от
всички си най-ненаситен!

Подобно на Ахил, който изказва пряко своето несъгласие с отношението на микенския цар към подчинените, Терсит смело се възправя в словесен двубой с Агамемнон, порицавайки го:„... За тебе, водача, е срамно все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.”

И Ахил и Терсит защитават и отстояват правата на колектива. Реакциите и начините на показване отношението към цар си приличат. Ярките епитети в обръщенията им изразяват гнева и негодуванието им. Ахил нарича царя „Користолюбецо мрачен, облечен в безсрамие нагло”, „пияница, с кучи очи и сърце на кошута". Тези разгърнати сравнения красноречиво говорят за гнева на вожда. И Ахил, и Терсит пряко обвиняват царя в алчност и несправедливост към войските. И двамата обидени поставят въпроса за своето място и роля в развоя на военните действия и заплашват да се оттеглят, за да може тогава царят да оцени делото им: „Аз ще замина за Фтия... ... и вече не искам тук незачетен да сбирам за тебе имот и богатства." Такива са думите на оскърбения Ахил. Не по-малко обиден е Терсит, който заплашва: „Нека си тръгнем със кораби вкъщи, а той да остане тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види полза дали му принасяме, или не служим за нищо. ” Приликата в реакциите на двамата герои е породена от еднаквите мотиви за гнева и протеста. И двамата защитават както своите лични, така и на воините чувства за чест и дълг, стремеж към слава. А поведението на Агамемнон е обосновано от желанието за по-големи печалби, награди и слава. Затова царят не се спира пред нищо, не зачита честта и правата на подчинените си. Не се поколебава да отнеме дадената на Ахил награда, в знак на признание за героизма му, не се замисля, че ще наскърби войниците, изпитвайки ги, като казва, че войната е свършила и могат да се завърнат по домовете си. И в двата случая, макар и различни, Агамемнон проявява своята незагриженост и неуважение към чувствата и гордостта на тези, от които зависи резултатът на войната.

Но еднаквите интереси, които защитават, сходните позиции, които обуславят реакциите им, не довеждат до еднакво възприемане и оценяване на постъпките на героите. Гневът на Ахил и протестът на Терсит са възприети по различен начин от висшата аристокрация. Според нея, като ахейски вожд Ахил има право на глас и може да протестира, затова никой от висшестоящите не го заплашва, само боговете възпират гнева му. Това не е обикновен гняв на земен човек, а на свръхчовек, от когото зависи общото дело. Ахил е отговорен за много човешки съдби, борейки се за справедливост и уважение на войската. Докато Терсит, който е обикновен войник, с нищо не би могъл да допринесе за развоя на военните действия 6 полза на Агамемнон. Той не се ползва с почитта и уважението на колектива, както Ахил. Него воините наричат „опасен хулител” и „весело там се присмяха над него”. Поведението на Терсит представя форма на неподчинение, на пренебрегване на нормите, на незачитане на Колективните правила и интереси. Затова, дръзнал да обвини и обиди с „хулни слова Аеамемнон”, веднага е заплашен и наказан от цар Одисеи с жезъла му: „Ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити, вън от света изгонен позорно със удари тежки. Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите.” Така, различавайки се по своя произход и социално положение, Ахил и Терсит придобиват и различно право да изразяват своите разбирания и претенции Към царя и висшестоящите. Омир не случайно разграничава двамата герои по техния физически облик. Опипвайки Ахил като физически красив, с руси коси, силни ръце, бързоног (121 стих, 197 стих, 219 стих на I песен), авторът го издига до образеца за епически герой. В лика на Терсит влага всички отрицателни черти: „с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха, вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите. Имаше остра глава само със няколко щръкнали косми.” Физически слаб и недъгав, Терсит е пълна противоположност на ахейския вожд Ахил. Но не само физическият вид и социалното положение противопоставят героите Ахил и Терсит, а и мотивите им за участие в Троянската война. Ахил има избор - да остане жив и да не участва или да рискува живота си и да спечели слава. И той избира славата и честта. А Терсит, като наемен войник, участва по задължение във войната с традиционния мотив - печалба. Въпреки това различие, и двамата ахейци отстояват общи искания - уважаване честта, правата и делото на обикновения войник.

В гнева на Ахил и в протеста на Терсит срещу Агамемнон Омир разкрива будното съзнание на отделната личност, защитаваща интересите на колектива. Ахил и Терсит са двама герои от „Илиада”, Които си приличат по мотивите на своето недоволство, но коренно се различават по своето социално положение, граждански права, подбуди за участие във войната.

[summerlove66]

10x .. аа някой друг да предложи нещо ..

[LadyDy]

Предлагам ти сама да си го напишеш! От кога е тази тема, щеше да напишеш 100 пъти едно и също нещо!

[NaskoKaulitz]

Ако намериш нещо в помагалото дай линк и мога да ви го сваля (отнася се за всички)

[summerlove66]

не че ме мързи да напиша просто не мога .. есета пиша яко ама тва .. ако може некой да пише.. да помага

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

http://www.myschoolbel.info/Temi_LIT...%20Iliada.html

В епическата поема “Илиада” Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния за него стил значението на войната в “Илиада”е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, представящ нейните житейски измерения за античния човек .
Войната в Омировия свят е житейска реалност. По време на война се доказват войнската чест и мъжество, така че тя може да бъде приемана като вид инициация. Самата война рязко разграничава ролите на отделните индивиди, отредени им от социалния порядък и нормите на поведение.Основната роля на мъжа е да бъде нападател,, или респективно защитник. Така например, Хектор, който се отнася с огромна нежност към близките си, държи да изпълни войнскя си дълг към Троя , а също така напомня и на Парис, че този дълг е и негов като троянец, още повече като причина за войната, която се води заради Елена и задето той неправомерно е я взел за съпруга. Войната е естествена част от желанието да придобиеш нещо ценно и от желанието на ощетения от това да си го върне. Така че до някаква степен “войната е разбойничество и във всеки от героите има нещо разбойническо”.*
Този факт довежда до разкриването на другото лице на войната – това на трагедията. Тя носи страдания и смърт на всички, дори и на тези, които не участват пряко в бойните действия. Омировото отношение към войната е разкрито чрез определенията, които авторът дава за нея: “схватка жестока” ; “плачевна” ; “гибелни битки”. Образите, които най – силно разкриват драмата на войната, са образите на “белоръка, добра Андромаха” и троянския цар Приам. Двамата губят най – скъпото в живота си – своя съпруг и своя син. Смъртта на един донася скръб на мнозина, а какво остава за смъртта на хилядите обикновени воини? Но такъв е данъкът, който войната изисква и от победители, и от победени.
Античният герой е готов да плати тази дан в името на честта и славата. Те са труднопостижими и именно това ги прави толкова желани. Славата и почитта трябва да се заслужат с цената на тежки изпитания, доказващи мъжеството , волята и силата на героя. Само боговете и войната могат да изправят човек пред подoбни изпитания, а следователно и да му дадат мечтаната награда - чест, слава, почит.
Същевременно войната е и другото лице на мира. Човешкият живот не е утопична илюзия, напротив, той е изпълнен със страдания и мъки и именно това го прави реален. Войната е част от тази реалност и вярно, тя носи страдания, но и мирът не означава абсолютна безопасност или безгрижие. Той носи щастие, но то не може да се наложи без да се бориш за него.
Образът на войната в Първа и Втора песен на “Илиада” разкрива мнението на античния човек за войната. За Ахил войната е начин да заслужи слава и да затвърди войнското си достойнство и чест. Ахил няма лична причина да воюва с троянците “понеже не са ми виновни във нищо”. Той е край стените на Троя поради клетвата, дадена на Менелай. От него чувама и най – правдивата версия, защо се води тая война :

...потеглихме в твоя угода,
бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая...

От друга страна, важно е да се посочи и фактът, че свадата между Ахил и Агамемнон възниква не просто като спор за жена, а повече като спор за плячка. Това е другата причина за войната – материалната облага. Заграбването на чужди съкровища е съвсем легитимен спсоб за забогатяване, който донася същите блага като труда, а в добавка покрива героя със чест и слава. Исторически факт е, че Троянската война е водена не заради откраднатата съпруга на ахейски водач, а заради богатите на желязо мини на Троя.
Във Втора песен е разкрито отношението на античния герой към страхливеца. Терсит е антипод на епическия герой. Той говори истината, но го презират, защото не се бори за тази истина. Той е страхливец и не смее да отстоява мнението си. Злослови срещу царете, но не се противи на унижаващия го Одисей:


...Затуй и ахейци
върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.

Войната не търпи страх и мекушавост. Именно тя доказва кой наистина е смел и заслужава славата си и кой е просто “глупав дърдорко и гръмогласен вития”.
В Шеста песен Омир разкрива част от драмата, която войната поражда. Конфликтът между войнския дълг и личните емоции е всъщност конфликт на войната и желанието за мир. Въведен е образът на Андромаха. Макар войната да се води заради Елена, образът на Хекторовата съпруга заема по – важна позиция и определено носи повече и по – силни внушения. Андромаха съзнава мястото на мъжа в този свят. Тя знае, че той е длъжен да се бори за свободата на Троя, а в същото време се бои и страда, понеже знае, че може да го загуби:

Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто детенце невръстно, ни мене, клетата майка ;

Този конфликт се прехвърля и у Хектор, който копнее за спокойствието и уюта , които само мира може да им предложи. Но и двамата знаят, че личното щастие е невъзможно сред всеобщото нещастие. Въпреки мъката и страданието,които изпитва, Хектор нито за миг не забравя своето призвание да защива родината и правото на всички да бъдат свободни. Като типичен епичен герой той поставя колективните интереси и нужди над личните.
В Осемнадесета песен Омир отново разкрива своето отношени към войната и мира. Докато описанието на мирния живот буди радост и сопкойствие, описанието на обсадения град внушава неприятното чувство на страх и неизбежност, засилено от злокобното присъствие на Смут, Раздор и Смърт.
Героизмът в “Илиада” е качество на духа, което изисква постоянна готовност за подвизи, безстрашие и устременост към едничката цел на истинския герой - войнската слава. За да я заслужи, Хектор жертва живота си, а Ахил се отказва от обидата. Освен трагедията войната в “Илиада” разкрива един свят на героични дела и подвизи, които дори днес будят възхищение със своята красота и доблест.
“Илиада” разказва за една война, чиято крайна цел е мирът. Войната може и да носи чест и почит, но постоянната трагедия, смъртта на най – близките приятели омръзва и на най – славолюбивия. Има цена, която може да бъде платена, и такава, която просто не си струва да бъде плащана. Такава е смъртта на Патрокъл. Неговата храброст е възнаградена не с вечна слава и почит приживе, а със смърт. За какво са му тогава на героя тази слава и тази почит, след като не може да им се радва?
Омир изгражда един свят, където войната е добро и зло, триумф и тргедия. Но най - важното е, че тя е част от многообразния човешки живот и хората се научават да живеят с нея, макар и надявайки се един ден да я оставят зад гъба си.