Въпроси по философия...

[loveandemotion]

Бог - абсолютен творец на света.
Митологични противофилософски и естетически представи за древния рим . Ако може някои да напише нещо по темите че нямам тетрадка и учебник .

[RiseGirl]

Виж това:

В понятието за Бог се има предвид битието като върховна реалност – съвършена, могъща, вечна.
Бог е един, той няма история, защото е извечен и други богове освен него няма. Християнският Бог е Слово. “В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог е Слово.” (Йоан 1:1) Християнският Бог е творец. Той твори ex nihilo (от нищо), със свободна воля, със Слово. Създал е света със свободната щедрост на абсолютен творец.
Постепенно вярата в Бог се превръща във вяра “в пределите на разума” (Кант). Бог е една от човешките идеи, той е идеал, чиято реалност нито можем да докажем, нито да опровергаем. Идеята за бога е необходима от нравствена гледна точка. Защото предназначениетона човека е да се стреми към съвършенство, т.е. човекът постепенно се приближава към Бога. На мястото на хората – сенки, аскетичните образи на светците по иконите, се появяват красиви хора и лица. Същества, гордеещи се с телата си, сякаш са хора-богове. Това е образът на Новия човек – човекът, приближаващ се с делата и могъществото си на творец до божеството. Човекът е уподобяван на Бога. Той е ваятел на собствения си живот. Човекът вече е това, което сам направи от себе си, а не това, което е наследил. Той хладнокръвно осъзнава мястото си в новия ред: във и със природата, Бога, другите хора, самия себе си...
Разумът е този, който кара човека да се развива и сам да създава светът, в който живее. Светът, в който той и себеподобните му да живеят добре. Всяко стъпало на развитие, всеки постигнат успех, който той достига, не го задоволява, а напротив – кара го да недоволства и дори го обърква. А тази обърканост е силата, която кара човекът да се стреми към нови решения. След като загубил рая, т.е. единството с природата – той се превърнал в пътешественик. Налага се да продължи все по-нататък и по-нататък, за да познае непознатото и да запълни празнините на своето знание с отговори. Той е длъжен да си даде сметка за себе си и смисъла на съществуването си. Воден от желание за “абсолютност”, човекът се стреми да намери хармония, която “да снеме проклятието” от него, чрез което се е отчуждил от природата, от себеподобните си и от самия себе си. Призивът на Новото време е “да се изследва природата, да се изучават нещата, а не словата.” (Кючуков, Л., Л. Сивилов, Д. Денков, FILOSOFIA, София, 1991, с.110)

За разума няма граници и недостъпни неща. Няма граници, защото и самата природа е разумна. Идеята за прогреса ориентира човешкото съществуване по нов начин. Човекът започва да живее с мисълта за бъдещето, като за една очаквана и близка действителност. И накрая, разумността пронизва и човешкото общество. В това общество действат законите, договореността между хората за общовалидното. Това съгласие е възможно, защото по природа хората са еднакво разумни, т.е. равни.
И така: Съществуването на Бог никога няма да бъде напълно доказано или опровергано.
Господството на природата никога няма да е пълно, докато човекът се усъвършенства и в същото време, човекът никога няма да я подчини, докато не се научи да я разбира.
От своя страна, човекът никога няма да спре да се чувства объркан, безпомощен и да си задава въпроси. Едва когато разбере човешката ситуация, присъщите му противоречия и способността си да се самоосъществява, едва тогава ще може да изпълни задачата си: да бъде щастлив заради самия себе си, като осъществи напълно собствените си възможности: разума, любовта и продуктивната дейност.

[loveandemotion]

Виж това:

В понятието за Бог се има предвид битието като върховна реалност – съвършена, могъща, вечна.
Бог е един, той няма история, защото е извечен и други богове освен него няма. Християнският Бог е Слово. “В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог е Слово.” (Йоан 1:1) Християнският Бог е творец. Той твори ex nihilo (от нищо), със свободна воля, със Слово. Създал е света със свободната щедрост на абсолютен творец.
Постепенно вярата в Бог се превръща във вяра “в пределите на разума” (Кант). Бог е една от човешките идеи, той е идеал, чиято реалност нито можем да докажем, нито да опровергаем. Идеята за бога е необходима от нравствена гледна точка. Защото предназначениетона човека е да се стреми към съвършенство, т.е. човекът постепенно се приближава към Бога. На мястото на хората – сенки, аскетичните образи на светците по иконите, се появяват красиви хора и лица. Същества, гордеещи се с телата си, сякаш са хора-богове. Това е образът на Новия човек – човекът, приближаващ се с делата и могъществото си на творец до божеството. Човекът е уподобяван на Бога. Той е ваятел на собствения си живот. Човекът вече е това, което сам направи от себе си, а не това, което е наследил. Той хладнокръвно осъзнава мястото си в новия ред: във и със природата, Бога, другите хора, самия себе си...
Разумът е този, който кара човека да се развива и сам да създава светът, в който живее. Светът, в който той и себеподобните му да живеят добре. Всяко стъпало на развитие, всеки постигнат успех, който той достига, не го задоволява, а напротив – кара го да недоволства и дори го обърква. А тази обърканост е силата, която кара човекът да се стреми към нови решения. След като загубил рая, т.е. единството с природата – той се превърнал в пътешественик. Налага се да продължи все по-нататък и по-нататък, за да познае непознатото и да запълни празнините на своето знание с отговори. Той е длъжен да си даде сметка за себе си и смисъла на съществуването си. Воден от желание за “абсолютност”, човекът се стреми да намери хармония, която “да снеме проклятието” от него, чрез което се е отчуждил от природата, от себеподобните си и от самия себе си. Призивът на Новото време е “да се изследва природата, да се изучават нещата, а не словата.” (Кючуков, Л., Л. Сивилов, Д. Денков, FILOSOFIA, София, 1991, с.110)

За разума няма граници и недостъпни неща. Няма граници, защото и самата природа е разумна. Идеята за прогреса ориентира човешкото съществуване по нов начин. Човекът започва да живее с мисълта за бъдещето, като за една очаквана и близка действителност. И накрая, разумността пронизва и човешкото общество. В това общество действат законите, договореността между хората за общовалидното. Това съгласие е възможно, защото по природа хората са еднакво разумни, т.е. равни.
И така: Съществуването на Бог никога няма да бъде напълно доказано или опровергано.
Господството на природата никога няма да е пълно, докато човекът се усъвършенства и в същото време, човекът никога няма да я подчини, докато не се научи да я разбира.
От своя страна, човекът никога няма да спре да се чувства объркан, безпомощен и да си задава въпроси. Едва когато разбере човешката ситуация, присъщите му противоречия и способността си да се самоосъществява, едва тогава ще може да изпълни задачата си: да бъде щастлив заради самия себе си, като осъществи напълно собствените си възможности: разума, любовта и продуктивната дейност.

а за второто ?

[neonskull]

ем знчи напиши I lofff teenproblem

[RiseGirl]

Митологични противофилософски и естетически представи за древния рим
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_4278.html

[petko1]

Някой може ли да ми намери материали по философия за Древен Рим и Древна Гърция ?