Ами всъщност на мен ми се наложи да замина за един месец на другия край на България,при положение че за година и половина сме се разделяли най-много за 1 седмица и то 1-2 пъти...страшно много ми липсваше това момче и не съм вярвала че ще е така.Да,плаках много,особено отначало.Имах 1000 безплатни минути,които заминаха само с него за няма и 5 дни.Наложи се да купувам телефони,с които да си говорим напълно безплатно,понеже нашето момче не успя да издържи.Нещото,което най-много ме караше да ми е тъжно и да искам да го гушна,беше като започнеше да плаче,че му липсвам...определено ми беше трудно