Просто искам да споделя...

[SwEeT_pAiN_F]

Здравейте, може би някои ще ме упрекнат но...просто искам да споделя,защото може би така ще се почувствам по-добре. Та...на 18 години съм и от 6 години живея с майка ми в друг град, баща ми остана да живее в родния град защото там работи и всеки уикенд си идва при нас. Ние се преместихме защото майка ми трябваше да се грижи за пра-баба ми и пра-дядо ми. Пра-баба ми почина още първата година,а сега остана пра-дядо ми. Много ми е трудно защото трябва да съчетавам училище, излизания и на първо място грижата по пра-дядо ми.Майка ми работи от сутрин до вечер, аз вечерите се грижа за него..от 2 години излизам след 8-9 защото тогава съм свободна. Той вече е почти на легло, а моите психически сили незнам до къде ще издържат. Майката на майка уж трябва да идва да се грижи поне за баща си /все пак й е роднина.../ нищо подобно..идва вкъщи колкото да се наяде и да поиска или от баща си или от нас.
Просто имам чувството че живея в отвратително семейство...на всичкото отгоре преди малко научих е пра-дядо ми се влошава и е възможно да има рак ...незнам.Направо как ще издържа...
Благодаря ви че все пак прочетохте темата!

[scoobydors]

Знам, че си писала темата не за да искаш съвет, а просто да споделиш, но защо не поговориш с майка си какво ти е. Предполагам ще те разбере - все пак ти е родна майка. Кажи и , че ти е трудно да се справяш с всички тези грижи. Малко помощ от нейна страна няма да ти е излишна.
Не си налагам мнението, както искаш така постъпи.
Успех!

[Seducti0n]

Каквото и да става, колкото и да ти е тежко, стой плътно зад майка си, защото уверявам те и на нея ни е се отразява добре целият този напрегнат живот.Жертвай се, дори и да ти е трудно, защото колкото и да недоволстваш, нищо ще направиш така, че баба ти да се грижи за баща си, нито на майка ти да и се намалят грижите.
Надявам се, положението на дядо ти да се стабилизира, твоята психика-също.

[SwEeT_pAiN_F]

Благодаря ви за отговорите.Помощта от страна на майка ми идва от тази гледна точка че от 6 години тя не вои никакъв социалин живот излиза само събота и неделя с баща ми и т оне повече от 3-4 часа. А относно баба ми.. незнам вече нямам сили да говоря с нея..тя необича да се грижи и не се чувства длъжна да се грижи за баща си... аз това не бих й го простила никога...
С майка ми много си помагаме и подкрепяме, опитваме се да не се караме..но просто сме малко различни и винаги има търкания но ги преодоляваме.

[UFOs]

Добре ще е да поговориш и с баба ти.Кажи и това,което мислиш.Ти си голяма и ще и стане гузно,като и кажеш истината и може да се промени,защото все пак и ти си имаш личен живот.