Благодаря ви за отговорите.Помощта от страна на майка ми идва от тази гледна точка че от 6 години тя не вои никакъв социалин живот излиза само събота и неделя с баща ми и т оне повече от 3-4 часа. А относно баба ми.. незнам вече нямам сили да говоря с нея..тя необича да се грижи и не се чувства длъжна да се грижи за баща си... аз това не бих й го простила никога...
С майка ми много си помагаме и подкрепяме, опитваме се да не се караме..но просто сме малко различни и винаги има търкания но ги преодоляваме.