Не си много ентусиазирана, като че ли.
Да започнем с тези, които знаем:

О, слабост, името ти е жена! (любимият ми!)

Ти си на ход!;

едит:
“Нима по моя мрачен плащ, госпожо,
или по задължителния траур,
или по непрестанните въздишки,
<или по водопадите сълзи,
или по израза на безутешност,
нима по тях или по други тям подобни
прояви, форми, знаци на скръбта
ще съдите какво ми е в душата?
По тях наистина човек “изглежда”,
защото би могъл да ги играе.” (І, ІІ)

“Порокът, който в съвестта си крия, съзира зло във всяка дреболия.” (Кралицата – ІV, V)

“Което е за сега, няма да остане за после; което не е за после, ще стане сега. Което не стане сега, все пак ще стане после… Да става каквото ще!” (Хамлет – V, ІІ).

“Господи, ние знаем какво сме, но не знаем какво можем да станем!” (Офелия – ІV, V);

stay tuned