С термина фашизъм (на италиански fascismo) се обозначава дясното авторитарно политическо движение, което управлява в Италия в периода 1922–43 г. под ръководството на Бенито Мусолини. Като фашистки се определят политическите възгледи и държавните управления, които наподобяват това на Мусолини.

Думата идва както от „фашо“, в мн.ч. „фаши“, (на итал. „fascio“, мн.ч. „fasci“), която означава „сноп“ (в политическа или военна група или нация), така и от фашите (пръчки, завързани като цилиндър около брадва), които са древноримски символ за властта на магистратите. Най-точно терминът произлиза от „фашо“ — дума, която е много популярна в Италия по това време в политическия контекст; преди това се е използвала от радикалните леви групи. Италианските фашисти (fascisti) са известни като „черните униформи“ заради вида на своите униформи.

Обикновено нацизмът е смятан за вид фашизъм, но трябва да се разбере, че нацизмът се опитва да обслужи един държавен идеал, който се изразява в определянето на нейното съдържание: народа, расата и социалното инженерство на тези културни аспекти в името на най-голямото възможно благоденствие на цената на всичко останало. За разлика от нацизма, фашизмът на Мусолини се придържа към идеологията, че всички тези фактори съществуват, за да обслужат държавата, и че не е задължително в интерес на държавата приоритет да е да се обслужват или проектират тези неща вътре в тяхната сфера. Единствената цел на фашисткото управление е да се обяви за най-големия приоритет на своята култура, представлявайки държавата; колкото по-голям обхват за него, толкова по-добре. Поради това може да се каже, че е имало статолатрия.

Тоталитаризмът е термин, възникнал след Първата световна война, за да опише формата на държавно устройство, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот. Тоталитарните режими се отличават от авторитарните именно по всеобхватността и тоталността на контрола върху публичния и частния живот, който осъществяват.

Тоталитарните режими са еднопартийни. Управляващата партия и нейната идеология претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на партията и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната свобода и основни граждански права също са ограничени в максимална степен, като са заменени с обещание за бъдеща „свобода за всички”.

Понятието социализъм се отнася до:

множество различни доктрини или
политически партии и движения, представящи социо-икономически (обществено-икономически) системи, в които собствеността и разпределението на благата са обект на социален контрол [1] или
икономическа система, обикновено свързвана с държавна или колективна собственост над средствата за производство.
Този контрол може да бъде както директен (упражняван чрез избирани отдолу колективи, например работнически съвети), така и индиректен (упражняван от държавата от името на народа).

Социализмът провъзгласява ликвидирането на всички форми на експлоатация на човек от човека.

Под социалистическо общество се разбира такова общество, където е достигнато пълно народовластие и социална справедливост, съществено е снижено отчуждение на човека в труда.

Комунизъм (от латински: comunis - „общ“, „обществен“) е термин обхващащ сродни идеологически течения, които предвиждат създаването на такава организация на обществените отношения (по специално обществено-икономическите), при която средствата за производство са общи, разпределението на произведеното е според нуждите на всеки, а в обществото липсва принудата на държавата. Карл Маркс дава следната дефиниция на понятието в „Манифест на комунистическата партия“ (184:

Комунизмът е политическо движение, поставящо си за цел радикалното преустройство на обществото на комунистически начала. Комунистите не са „някаква особена партия“, а онази част от движението, която изразява най-общите му цели.
Тип общество, заменящо цялата досегашна цивилизация (включително и последната й фаза - буржоазното общество); общество без „заробващо разделение на труда“ (т.е. без частна собственост и пазар) и без държава; общество без социални класи и без икономическа или политическа принуда.
Висша степен на възникналото с „родилните петна на стария строй“ общество (впоследствие - висша фаза на комунистическата обществена формация, вече като формула в учебниците по марксизъм-ленинизъм).
С 2 думи комунизмът е висша форма на социализъм.И двете форми на управление изискват смяна на властта и привичките на хората. Разликата е, че комунистите са готови да го направят и с насилие, ако трябва, но да стане, докато социалистите търсят реформа, но не искат да я налагат с насилие, те не искат революция.