На дядо...
Сбогом, отиваш си ти...
Съжалявам, не дойдох навреме...
Не подържах когато трябваше ръката ти...
Не чух последните удари на сърцето ти...
Сбогом, не знам накъде отиваш...
Но мисля си, че ще си най-добре...
Далече от всички мисли и проблеми...
Обаче ще ми липсваш, защото съм просто дете...
Сбогом, обичам те...
И рядко ти го казвах.
Съжалявам, че не можах, че не го правех често...
Чувства не показвах.
Сбогом, имай вяра в мен.
Аз малка съм, но много съм научила за жалост.
И труден е животът, знам.
Но няма да го дам на халос.
Сбогом, надявам се да ме закриляш.
Каквото и да значи това.
Аз ще се науча да откривам...
Нови светове съвсем сама.
Сбогом, моля ти се, подкрепи ме.
Навярно трудно ще е и ще страдам много.
Навярно късно е да се помоля Богу.
Но моля теб, където и да си, бъди зад мен... в най-мрачните ми дни.
виждаш ли изпод тежкия си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети.
Ох много е хубаво.Толкова обичам дядо ми,може би затова ми хареса.
красива тъга![]()
I'M READY TO MAKE EVERYONE'S THROATS ACHE..