Влюбена съм истински за първи път. Може би в не най-подходящия човек. От тези наблизо той е най-свестен, но не за това го обичам. Случва ми се за трети път да срещна толкова остроумно същество, с перфектна логика, което да може да ме контрира каквото и да кажа. Не ми се е случвало да се влюбя в такова обаче. Имах друга регистрация тук, имам малко проблеми с нея, направих нова. Както и да е. Не, не смятам да заливам форума с моите регове.
Опитах да го забравя, но той е човекът, който е до мен всеки ден. Всичките ми приятели са и негови. Ако ви звучи познато сте чели моя тема... Но смятам да ви припомня малко. Той е много общителен. И успява да ме издразни толкова много, че получава шамари всеки ден. Е, не много силни, все пак е моето слънце, но понякога прекалява. Не знам защо, имам усещането, че си умира да го пребия. Веднъж се наложи да го гоня през цялото даскало... Сигурно ви звуча хипер тъпо, но той е невъзможен. Аз обичам луди. Да, това е ужасно. От любовта се оглупява...
Има и ужасния навик, когато си тръгвам да ме задържа (веднъж ме омота в собствения ми шал), а след това да ми каже "Айде, махай се оттук!". И ме бъзика за какво ли не... Мислите ли, че си заслужава да му призная какво изпитвам? Чувствам се като в първи клас, а дори и тогава не сме се били на шега, не сме се щипали, а и други глупости... А, и веднъж ме хвана за краката и ме влачи по пода... Беше... Брутално... Е, какво мислите, харесва ли ме този човек поне малко... Да му кажа ли? Благодаря Ви предварително!