Преживявания Близки До Смъртта (NDE)

[elsy]

UnaBletoLoVeU, ще се радвам, ако все още ги пазиш и ги постнеш тук!

BallFace, благодаря много за книгите!



Аз ще дам линкове с разкази на хора, които са преживели това, което описах в началото, ако някой се интересува

Относно 'прегледа на живота'
ПБС на българка
Още разкази
Деца, преживели ПБС



И едно видео, което ме впечатли...

[miminia]

Г-жата ми по физика сподели с нас ... след тежка операция
и трудно излизане от упойка , алергична към нея
е можела да се гътне! Та за тези неща дали виждаш светлина
или почваш да си спомняш нещо .. тя каза ,че чувството било цветно ;д
в смисъл такъв цветово го усещаш ... иди го разбери (:

[elsy]

Уау, много са интересни!Карат ме да се замислям...
Не спирам да ги чета.Браво, мерси...

За нищо... мен също ме карат да се замислям и честно казано промениха доста мнението ми за някои неща...

[Bianca]

Май не съм преживявала подобно нещо.

[Verszerzodes]

ХИТЛЕР ЗА ВАС МАЛОЛЕТНИ ОТРЕПКИ!! И ВСИЧКИ НА КАФЕВО!!

[Abbie_Broken]

Да, вярвам. Чувала съм много такива истории, но не вярвах преди да ми се случи нещо такова на мен.

[TheGirlNextDoor]

..като малка се бях натровила с хапчета (то друг ми ги даде..абе случката беше доста нелепа) и аз си спомням как ми слагаха системите и лекарката помняи някакъв разговор.И като пораснах малко мама ми беше казвала,че до 3-тата система,която са ми сложили лекарите на са давали надежда,че ще оцелея ..и като казвам на мама,татко и другите,че помня как са ми слагали система те ми казват,че е невъзможно
..объркващо е

[Verszerzodes]

ХИТЛЕР ЗА ВАС МАЛОЛЕТНИ ОТРЕПКИ!! И ВСИЧКИ НА КАФЕВО!!

Ех, тея лафове...класика.От някой батко ли си ги чул...

Пумярче миналата година те скъсвхаа от гаври, НА тебе може да съм ти баща!!БОЛФЕЙС НА КАЛЕ!! МАЛЪК ШИБАН МУСТАК КОЛУМБИЕЦ!!

[ScionOfStorm]

ХИТЛЕР ЗА ВАС МАЛОЛЕТНИ ОТРЕПКИ!! И ВСИЧКИ НА КАФЕВО!!

Ех, тея лафове...класика.От някой батко ли си ги чул...

Пумярче миналата година те скъсвхаа от гаври, НА тебе може да съм ти баща!!БОЛФЕЙС НА КАЛЕ!! МАЛЪК ШИБАН МУСТАК КОЛУМБИЕЦ!!

от друга страна никой не може да има мустак като бате Милко

[UnaBletoLoVeU]

..като малка се бях натровила с хапчета (то друг ми ги даде..абе случката беше доста нелепа) и аз си спомням как ми слагаха системите и лекарката помняи някакъв разговор.И като пораснах малко мама ми беше казвала,че до 3-тата система,която са ми сложили лекарите на са давали надежда,че ще оцелея ..и като казвам на мама,татко и другите,че помня как са ми слагали система те ми казват,че е невъзможно
..объркващо е

Олеле това ме подсети, че като бях на 3 се бях натровила със син камък. И имам някакви спомени за една тръба как докторът я иска от сестрата, как му я подава, как докторът ми я слага...никога не съм се замисляла, че може да съм преживяла нещо такова, но всъщност със сигурност е невъзможно да съм го видяла лежейки, защото всъщност дори не бях в съзнание

ПП. За клипчето-намерих го и сега го качвам, но нещо много се влачи...

[TheGirlNextDoor]

..като малка се бях натровила с хапчета (то друг ми ги даде..абе случката беше доста нелепа) и аз си спомням как ми слагаха системите и лекарката помняи някакъв разговор.И като пораснах малко мама ми беше казвала,че до 3-тата система,която са ми сложили лекарите на са давали надежда,че ще оцелея ..и като казвам на мама,татко и другите,че помня как са ми слагали система те ми казват,че е невъзможно
..объркващо е

Олеле това ме подсети, че като бях на 3 се бях натровила със син камък. И имам някакви спомени за една тръба как доктора я иска от сестрата, как му я подава, как докторът ми я слага...никога не съм се замисляла, че може да съм преживяла нещо такова, но всъщност със сигурност е невъзможно да съм го видяла лежейки, защото всъщност дори не бях в съзнание

ПП. За клипчето-намерих го и сега го качвам, но нещо много се влачи...

и аз помня тръба и как наливат вода(или нещо др) ..и като почна да разказвам и всички почват 'невъзможно ти не беше в съзнание'

[LovEsIckk]

Миналото лято бях на море с приятели в Слънчев бряг.. Та влязох в морето с една приятелка като се отцепихме от мястото където имаше хора,намирахме се там където нямаше нито един човек във водата,само един кей отстрани и аз понеже имам страх от дълбоко и викам да излизаме ама тя до като ме разбере водата ме завлече на 2-3 метра дълбочина,при които единствените ми спомени бяха че крещях под водата,тя се мъчеше да ме изкара и последното което видях беше пясъка отдолу и си казах до тук съм умирам няма смисъл повече да крещя..От там нататък спомените в близките 10 минути ми се губят,чувах само гласове не знаех къде се намирам,не виждах..просто не знам какво ставаше.Спасителя ме беше изкарал на плажа и след малко време започнах да идвам на себе си.Спасителя и приятелката ми бяха до мене и тя плачеше,бе беше доста кофти случка,завинаги ще ми остане..И между другото се случи точно на петък 13 :/

[breathless]

Преди 2,3 години се разхождах на село с майка ми и брат ми ..
И няк'ва немска овчарка тичаше към мен,
аз си мислех, че идва да ми се радва и тн. пък тя взе че скочи върху мен и почна да ме хапе по врата.
Та .. ако ме беше захапала маалко по силно .. ня'аше да съм жива..
Ся си седя с белезите, а кучто го обиха , понеже не беше нападало хора за пръв път ..

[AFT]

^ А нямаше ли светлина, животът ти на лента или нещо подобно??

Колкото повече чета истории за NDE, толкова по-съмнително ми се струва всичко. По-скоро хората си ги съчиняват или си въобразяват, че това им се е случило, за да не се страхуват толкова много от смъртта ( и те, и останалите, които им вярват ). Всичко, което казват, го има по филми, книги и не знам какво още, та има от къде да черпят вдъхновение за 'случилото' им се. Ама няма и лошо де. Хубаво е човек да вярва, че след смъртта има нещо красиво там и т.н. Самата аз не вярвам, че след като умреш просто заспиваш завинаги. Може би отиваш на Марс. ;д

[UnaBletoLoVeU]

Според мен има разлика от "на крачка от смъртта" до "на крачка от смъртта". Това, че за секунда си се разминал с бясно движеща се кола и, че това, че куче те е захапало на милиметър от жизнено-важна артерия се различава с това, че за секунда са те спасили в някаква тежка операция, примерно Правете тази разлика, моля. В единия случай си се разминал с бедата за малко, а в другия се бориш с нея и си на крачка от смъртта и това е много по-реално от "Ох, ако бях избързала секунда..." (което според мен е равно на "Ох, ако нямаше гравитация...")

[Rebellion_Angel]

На мен ми се случи нещо подобно веднъж, ама нямаше бяла светлина и нищо подобно.

Беше лято и бяхме с съученици на хотел с минерален басейн. Цяла сутрин бях киснала в басейна, а водата беше страшно топла и менерална на всичкото отгоре. После отидох да се изкъпя, а една приятелка си седеше в стаята. Докато бях в банята се почувствах много зле, почна да ми причернява и да залитам. И друг път ми се беше случивало и си казах че ще отмине. После ми се губят моменти, но помня кръв. Изпуснах душа, за да осъзная от къде е тая кръв, а се движех толкова бавно. Имах чувството, че водата течеше толкова бързо, а аз като си протегнах ръката, сякаш я протягах години. И всичко беше размазано. После помня силна болка в задната част на главата и всичко стана черно. Тука наистина не помня какво стана, но помня само, че много ме болеше. Болеше ме главата, тялото, ръцете, краката и всичко ми тежеше, и как тежеше само. Крайниците ми се бяха вдървили, и тежаха като олово и всичко се размазваше все повече и ставаше черно. После си казах, че не мога да остана там и тогава наистина не помня. Затворих с очи и след това болката спря и всичо беше много меко. Даже се чувстваш добре. Ама след това видях че съм в сиво море, езеро? не зная, ама над мене имаше сиво небе, и плувах в сиво море и потъвах надолу и там ставаше черно. А най-интересното е, че бях напълно спокойна и се чувствах добре. После изведнъж се чу писък и някой ми викаше името. Сепнах се и се изправих. Бях на леглото, увита с хавлия и мигах на парцали, а една приятелка беше вече в някакъв шок и говореше несвързано. В момента в който си отворих очите , всичко почна пак да ме боли. Приятелка ми каза, че съм излезнала сама от банята, вече съм била увита в хавлия, кракът ми е кървял, извикала съм за помощ и после съм припаднала на леглото. После извикаха медицинската сестра, това го помня. Измери ми пулса и каза че е много слаб и си говореха, ама не следях за какво става дума, защото плекалено много ме болеше тялото и главата най вече. Паднала съм по гръб. После ми казаха, че съм киснала в банята вече два часа, ама не им се сторило подозрително, защото аз по принцип си кисна в банята по много време. После дойде лекар и каза, че кръвното ми паднало 60 на 90 и съм си ударила главата лошо, ама всичко е наред. От тогава насам ми се вие свят много често и понякога имам чувството че пак припадам.
Не мога да си го обясня случилото се. Още повече, че нищо не си спомням от това как съм излезвала от банята. Помня, че като потъвах във водата и нищо не ме болеше, а като се сепнах от писъка болката пак започна.

[elsy]

Според мен има разлика от "на крачка от смъртта" до "на крачка от смъртта". Това, че за секунда си се разминал с бясно движеща се кола и, че това, че куче те е захапало на милиметър от жизнено-важна артерия се различава с това, че за секунда са те спасили в някаква тежка операция, примерно Правете тази разлика, моля. В единия случай си се разминал с бедата за малко, а в другия се бориш с нея и си на крачка от смъртта и това е много по-реално от "Ох, ако бях избързала секунда..." (което според мен е равно на "Ох, ако нямаше гравитация...")

Мда, така е, но все пак и те принадлежат към ПБС, просто не са толкова как да го кажа... 'сериозни', може би... въпреки, че не е точната дума... та затова някои са достигнали едва до 1-2-3 етап от преживяването...

Все пак е интересно всеки да сподели


А за историята на Rebellion_Angel ... ... ужас...

[chelsea]

майка ми е била в клинична смърт доста време , 6-7 минути, не знам точно, и лекарите кажи-речи и я отписали вече от света на живите. разправяше ми ебати чудесиите

[ReBeL]

аз имах подобна случка в 8ми клас .. отидохме с една съученичка на посещение на едно момиче, което го оперираха от апендисит .. и след часовете седяхме при нея, приказвахме си обаче аз усетих, че ми става много зле и им казвам,че отивам да пийна малко вода и станах. В този момент ми причерня и имах чувството,че главата ми е като отсечена, много болеше и съм припаднала .. свестих се на едно легло в болницата и около мен имаше много лекари и сестри и всички викаха, тичаха напред - назад и ми правеха нещо .. но нито разбирах какво казват, нито пък усещах какво ми правят , погледнах си ръката и видях ,че е много бяла почти синя и тогава чух една лекарка да крещи "Сърцето й спира" и затворих очи... Не знам колко дълго време съм седяла така, нищо не усещах, сякаш не бях част от вселената, сякаш нямах тяло , сякаш бях едно нищо... не съм виждала никви бели светлини и т.н. Събудих се и видях до леглото ми да седи съученичката ми и тя плачеше. Попитах я защо плаче, а тя каза,че сърцето ми е било спряло за 5-6мин и съм била в нещо като клинична смърт ... Минаха толкова години, но като се сетя за това преживяване и ми е много странно и малко страшно ...

[5StaR]

Toва е възможно, но всички тука се изкарахте такива хора..
1во. Това, че сте били с упойка - не значи, че душата ви е излезнала от тялото, а просто сте бълнували( действието на упойката )
2ро. 3/4 от историите нямат нищо общо.. И аз съм падал и съм имал сътресения, ама "душата" си ми е стояла в тялото... също и вашата
3то. Може да сте били в шок. Иначе казано мозъка блокира, остава само инстинкта ... действаш, но не осъзнаваш какво става...

[gabi_94]

ами 2ри клас ходех на уроци по плуване и басейна беше много дълбок. Госпожата си спомням че ме остави замалко сама и каза че отива до тоалетната, остави едно момиче(по-голямо) да ме пази. Момичето си говореше с нейни приятелки и не ме гледаше мн мн. Аз се държах за стените на басейна понеже нямах дъно и се изпуснах явно. Усетих че потъвам и не можех да поема въздух, не можех да изплувам, не чувах нищо освен туптенето на сърцето ми и пред очите ми минаха картини от живота ми, никой не ми помагаше, щото в басейна беше пълен хаос, каката, която ме пазеше явно бе зачезнала, по едно време усетих някаква остра болка в дробовете и нещо си мислех, но не знам какво, нещо гледах ама пак не помня какво , после вече не помня. Осъзнах се чак когато бях на скамейката на басейна и над главата ми се бяха струпали толкова много деца. Ръцете на госпожата бяха на дробовте ми и ме гледаше уплашено. Изплюх вода, но пак ме боляха дробовете и цялата бях посиняла и ми беше адски студено. После ми казаха че някакво друго момиче, което се връщало да си вземе джапанките и била с дрехи даже скочила и ме извадила. Аз я видях де, благодарих и, не изглеждаше на повече от 13,14г. Добре че беше тя. Направо не моха да осъзная кво точно стана - споменът обаче ми изплува в съзнанието и чак настръхвам като си спомня. Оттогава ме е страх да ходя на дълбоко - в басейн или на море, вече мога да плувам доста добре, но ме е страх, не мога да го преодолея.

Бяла светлина не видях, но съм сигурна че видях нещо странно и не мога да се сетя какво, просто ми изчезна от паметта, картини от живота ми обаче наистина видях, майка ми, бащ ми, неродената ми още сестра, в корема на мама. Изобщо много странно изживяване беше.

[DimovB]

Живот след смъртта има, само че не за този който е умрял.

[elsy]

^Точно и аз я четох темата преди 2-3 дни и ми направи впечатление това...

После явно заспах...обаче виждах и усещах сичко,и чувах всички...се едно аз бях лампата някак си отгоре виждах сичко....А това е защото съм припаднала от загубата на кръв и защото упойката ме е хванала мн малко...И видях как пъхаше в мен предметите усещах сичко усетих как изстърга матката ми с онзи предмет дет нз точно как се казва...кюртажа усетих....После виждах кфи ли не неща се едно съм мъртва..мислех си за някфи нереални неща за които никога не съм си мислела виждах и чувах някфи ужасни неща и бях в една количка такава висока в коридора пантофите ми бяха върху мен...като някой парцал...И исках да се помръдна да стана...говорех си сама...казвах някфи наща от сорта "с какво го заслужих това,какво толкова направих" и виках "мама" щото майка ми беше на 1 етаж...,а аз мислех,че умирам и исках да я видя за последно ей така...