По втората:
Картината на света в "Преди да се родя"
(Интерпретативно съчинение)


Повестта "Преди да се родя" е уникална творба за времето си. тя е на-добре познатата слеска тематика,която разработват Йовков и Елин Пелин, но светът е представен по един по-раличен начин.

Ивайло Петров преминава утвърдените граници. Той поглежда трезво и описва действително патриархалната епоха. Не идеализира селото и не се усеща натрапчива носталгия, а тъкмо обратното - служи си с ирония и други хумористични похвати. Оценката на писателя е много по-реална тъкмо, защото той принадлежи и на двата "свята" - патриархалния и модерния. Така читателя може ясно да разбере защо патриархална епоха, макар и изпълнена с топлина, е обречена, заради всички си несъвършенства, които писателят представя.

Първоначално оставаме с впечатление, че повестта "Преди да се родя" представя само и единствено биографията на автора, но ако я сравним с автобиографиите на други творци откриваме доста разлики. Ивайло Петров пише в аз-формата, но представя и събития, на които няма как да е бил свидетел, които са му предадени от други лица и които са се случили преди той да се роди. Докато в"Автобиография" на Бранислав Нушич автора се ограничава да описва само своите чувства и действия и събития, на които е станал свидетел. Ивайло Петров съчетава обективността на автора, който знае всичко за своите герои със субективното си отношение към близките.

Героите в повестта са доста иронизирани, но представени съвсем реалистично. Интересното е, че той разказва за своите родители с чувство напълно обратно на патриархалното страхопочитание. Бабата "пришляпа боса купчината тор, взе една сламка от коша и почна да си чопли зъбите. Тя зъзнеше в памучния си елек без ръкави, гледаше баща ми и се оригваше на лучена чорба". Всички тези деийствия описват подготовката й да съобщи на сина си че тази зима ще го женят. Тя е осмяна не по-малко от дядото, който е "преоблечен в нови селски дрехи интелигент". Бащата е обвинен, заради неадекватното си поведение, покъртителните си хигиенни навици, и е разобличен като страхлив. Когато родителите му решават да го оженят той може да върши само 3 действия: "да разлайва селските кучета", "да си връзва самостоятелно потурите" и "да си бърше носа в антерията". Майката също е иронизирана много, но не можем да отречем любовта на автора към нея, която се чувства в цялото описание.

Стигаме до извода, че родителите на автора, водят един примитивен живот, в който човешките чувства нямат никакво значение и най-важното е да има достатъчно работни ръце. В повестта не усещаме извисеността на добруджанските герои, на която сме привикнали в творбите на Йовков (състрадателния Серафим и добродушния Моканина), а по-скоро критика и ирония.


Като коректив авторът би трябвало да използва съвремието си, но ние откриваме че той не е пропуснал да осмее и модерните времена. Ивайло Петров отрича миналото, но вижда, че бъдещето също не е кой знае колко по-добро. Неговата гледна точка е извън миналото и той си позволява да сравнява съвсем свободно отминалата епоха с настоящето. Например сравнението на Доко Пъдаря с политическите диктатори. Той ни представя патриархалния свят много действително и не се страхува да покаже всичките му минуси.

Отправната точка за погледа на Ивайло Петров е родината му - Добруджа. Той вижда в нея общобългарския бит и за него регионалното се слива с националното. Той се издига високо над своето и чуждото и така вижда истинската картина на света.