Отговор в тема
http://download.pomagalo.com/18358/f...h=9465423&po=2
.. ako moje da e za dnes
~Ако някой ти каже,че те обича - не му вярвай,защото истинската любов не се казва,а се доказва~
НАЧАЛО
НА
БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ
НА
ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
Фердинанд Сакс-Кобург-Готски
Нели Терзийска
XII Г клас, №19
V. EГ “Йоан Екзарх”
гр. Варна
24.04.2003
НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ
НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
Фердинанд Сакс-Кобург-Готски
Българската царска династия, поради това че има старинен и прочут произход, е една от най-знатните династии в Европа.
Основател на Българската династия на Третото Българско Царство е Цар Фердинанд I, баща на Цар Борис III и дядо на сегашния министър-председател на България Симеон Сакс-Кобург-Готски.
Цар Фердинанд I е роден във Виена на 14 (26) февруари 1861 година. Той произхожда от прочут германски владетелски род по бащина линия и от рода на френските крале по майчина линия. Баща му, княз Август Сакс-Кобург-Готски (роден на 1817 година, а починал на 1881 година), е брат на княз Фердинанд, женен за португалската кралица Мария, а неговата сестра-княгиня Виктория е била омъжена за Немюрския дук, син на френския крал Луи Филип. Дядото на Цар Фердинанд I е бил брат на съпруга на английската кралица Виктория и на белгийския крал Леополд. Неговата съпруга пък е била княгиня Антоанета Кохари от бележития унгарски род Кохари.
И тъй, Цар Фердинанд I е в родство с португалския и френски дворове, в кръвно родство с английския и белгийския царствуващи домове, а така също и с благородния унгарски род Кохари.
На 30 януари 1893 година бил отпразнуван годежът на Княз Фердинанд I с Княгиня Мария Луиза Бурбонска, а бракосъчетанието е било извършено на 8 април същата година в частния параклис на Пармския херцог в Пианоре. Княгиня Мария Луиза се е родила в Рим, през 1870 година. Тя е дъщеря на Роберт Бурбонски I, херцог на Парма и Пиаченца, и на неговата първа съпруга, княгиня Мария Пия Бурбонска, дъщеря на Фердинанд II, крал на двете Сицилии. Княгиня Мария Пия Бурбонска е родна дъщеря на френския крал Карл Х.
http://www.teenproblem.net/forumПрез 1887 г. в Търново Фердинанд Сакс-Кобург-Готски отправя прокламация до българския народ, в която се казва: „Ний, Фердинанд 1 по Божия милост и волята народна, встъпваме в престола на вековните български царе". С възкачването на престола на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски се поставя началото на управлението на Кобургите в Третото българско царство.
По времето на своето 30-годишно царуване Фердинанд 1 Български полага неимоверни усилия да превърне новата си родина от изостанала турска провинция в съвременна европейска държава, съхранила древната си традиция. По негово време се поставят основите на съвременна България - създава се българска индустрия и банково дело, административен и управленчески апарат, дипломатически корпус и войска, образователна и здравна система.
Младият цар, наследник на европейския дух и традиция, спомага много за културното приобщаване на България към Европа. Създават се театри, опера, музеи и галерии, висши училища и т. н. София придобива нов, европейски облик и атмосфера. Разгръща се широко строителство на обществени и жилищни сгради, градът се водоснабдява и електрифицира, улиците се павират, в центъра се поставят характерните жълти павета, появяват се първите трамваи. Всички онези сгради, придаващи неповторим дух на стара София, оцелели след бомбардировките през Втората световна война, са планирани и изградени по времето на цар Фердинанд. Съчетали европейските архитектурни влияния със строителните традиции на българското Средновековие и Възраждане, и днес очароват и будят възхита сградите на Народния театър „Иван Вазов", Военното училище, Военният клуб и Министерството на войната, Духовната семинария и Духовната академия, сградата на Светия Синод на Българската православна църква, църквата „Св. Седмочисленици", храм-паметника „Св. Александър Невски", Синагогата, административният корпус и главните павилиони на Александровската болница, Централната гара, Централната минерална баня, Централната телеграфо-пощенска станция, Лъвовият и Орловият мост, много банки, застрахователни дружества, хотели, частни домове...Цар Фердинанд 1 Български превръща своя дворец в един от най-изящните и изискани в цяла Европа. Царят построява дворците Евксиноград - на брега на Черно море, Враня - край София, Чамкория - в полите на Рила, много ловни домове, къщи и вили. Българският владетел е ботаник и изследовател и с голяма любов към природата създава чудесни градини и паркове към своите дворци, в които се засаждат цветя, храсти и дървета от цяла Европа, Япония, Китай и Северна Африка. Някои от растителните видове в тях са редки и изключително ценни екземпляри, а паркът „Враня" и днес е един от най-екзотичните в Европа. Дело на българския цар са и ботаническата и зоологическата градина, както и природонаучният музей. Превратностите на историческата съдба водят до принудителното абдикиране на цар Фердинанд през 1918 г. Той напуска България и умира далеч от земята, която толкова много е обичал и за която толкова много е направил. На престола се възкачва цар Борис III, който до смъртта си през 1943 г. продължава делото на своя баща.
На Кобургите дължим огромната заслуга България да скъса с ориенталската изостаналост и да тръгне уверено по пътя на европейска цивилизация. Голяма част от представителните колекции от художествени произведения, научни сбирки, колекции от редки природни образци са създадени и оставени в наследство от владетелите на Третото българско царство. За съжаление днес твърде малко е останало от това наследство. Царското семейство, почитащо науката и книжнината, притежава огромна библиотека. След сватбата на цар Борис III новата българска царица Йоанна донася значителна колекция книги, сред тях и образци от XV-XVI век. Днес малка част от царската библиотека се намира в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", библиотеката на БАН и в частни лица. Познавачи и ценители на изкуството, членовете на царското семейство са меценати на българските творци. Картини от техни колекции днес се съхраняват в Националната художествена галерия. От интериора на българските дворци е останало твърде малко. Част от мебелите се пазят в Музея за история на София, киноцентър „Бояна", Националния исторически музей. Личните вещи на българските владетели, униформи и оръжия са притежание на Националния военно-исторически музей. Богатата колекция от часовници, които са голяма слабост на цар Фердинанд и Борис III, е разпиляна. Част от тази колекция е във фондовете на Националния технически музей и Националния етнографски музей. Каляските и колите на българските царе, както и техни подаръци се пазят в Музея за история на София.
В Централния държавен архив и в архивите на големите български градове се съхраняват снимки и документи, свързани с управлението на Кобургите. Най-голямата запазена царска колекция днес е във фондовете на Националния етнографски музей - близо 450 предмета. Това са вещи от интериора на царския дворец в София и лични вещи на владетелите на Третото българско царство. Към интериорните вещи принадлежат настолни часовници от месинг, дърво и стъкло, гоблени от Китай - копринени, богато везани със сърма и коприна. Запазените вещи свидетелстват за изящната и съвършена простота, за финеса и блясъка на българския царски двор…
Цар Фердинанд бил ясновидец
Той вярвал в предопределението на съдбата. Традиция било да се гадае бъдещето в двореца навръх всяка Нова година. Точно в полунощ в специален съд с вода изсипвали разтопено олово. Образували се различни фигурки, според които гадаели кому какво щяло да се случи през годината. После царят и поканените гости или царедворци поливали събитието с шампанско и си пожелавали хубави неща. При посрещането на новата 1904 г. на празничната трапеза била и майката на Фердинанд - княгиня Клементина. От време на време тя си поплаквала, защото й се паднала нехубава фигурка от олово. Тя се стреснала, че здравето й нямало да е добро и понеже й предстояло пътуване из Европа, княгинята се страхувала, че няма да види повече България.
Фердинанд също смятал, че още щом види някого и по интуиция може да отгатне дали в бъдещето този няма да му направи беля. Такъв бил случаят и с втората му съпруга - царица Елеонора. Царят си втълпил, че тя ще му донесе нещастие. Затова бракът им бил трудно търпим, а отношенията между тях – съвсем протоколни.
Най-съдбоносното му прозрение обаче станало през 1910 г., когато Фердинанд заминава за Петербург, за да се срещне с руския император Николай Втори. Два дни прекарват в Царское село (резиденцията на императора). Целият блясък на руския двор се изправя пред очите на нашата делегация. На една от вечерите, която струвала най-малко 10 000 рубли (колосална за времето сума), цялото висше общество било поканено и показало такива пищни тоалети и накити, каквито рядко можело да се видят събрани на едно място. Българите получават и разкошни подаръци. Например, секретарят на царя - граф дьо Бурбулон, бил зарадван от руския император с великолепна табакера, изработена от знаменития Фаберже. Тя била от сивозелен емайл, украсен щедро с диаманти.
Почестите обаче никак не разведрили българския цар. Министър-председателят Александър Малинов попитал царя за Царское село: "Нали е прекрасна гледката?" Фердинанд отговорил: "Да, гледката е прекрасна, но надали ще е задълго. През първата голяма война и руският император, и моят приятел кайзер Вилхелм, па и аз самият, ще бъдем принудени да напуснем троновете си.” Пророчеството на цар Фердинанд се сбъднало осем години по-късно. През 1918 г. немският император Вилхелм Втори и нашият цар абдикират, а руският император и семейството му е избито от болшевиките.
Заради двата си брака Фердинанд два пъти ходил при папата
В първите години на своето управление Фердинанд е български княз според Търновската конституция, но непризнат от Великите сили. На всичкото отгоре Русия, освободителката на България, не го долюбва и организира срещу него 7 атентата, като най-известният е този на Коста Паница. Министър-председателят Стамболов е притеснен от евентуално ново покушение и всячески се стреми да ожени Фердинанд - при евентуален наследник биха отпаднали и много от мотивите за убийство. Майката на Фердинанд, Клементина, свири на същата струна. Това не би трябвало да е трудно - мнозина го намират за красив, богат, с влиятелни роднини. Само че как да намерят жена за княза? Вярно, че той е роднина с повече от половината европейски дворове, но коя млада графиня би се решила да се ожени за него и да си навлече гнева на Русия, която, както е известно, забавя, но не забравя? Това обаче не пречи на младия български княз да снове из европейските дворове и да моли за посредничеството на своите роднини при евентуалната му женитба.
През 1891 г. тосканският херцог, обеднял и лишен от владения, се наема със задачата да направи нещо по въпроса с чувствата между най-голямата си дъщеря Луиза и Фердинанд. Тя може да не е в първата редица на аристократките в Европа, но поне е измежду аристократичните фамилии. Фердинанд пък е с ясна цел. Неизбежно се стига до съдбовния разговор при разходка из тосканския замък. Луиза подпитва Фердинанд защо не се ожени, а той, както и всеки съвременен български ерген, отговорил, че все още не е намерил подходящата жена (съвсем честно) и слава богу, защото тя била единствената жена, която може да обича (пълна лъжа - гледал си е политическия интерес). Луиза обаче прозряла истината и му отвръща, че искал да се ожени за нея защото била австрийска херцогиня, а в неговия речник "херцогиня" било синоним на любов.
Това не отчайва Фердинанд и той тръгва към нови завоевания - пише писмо на своята леля, херцогинята на Кобург, да му помогне,защото си бил харесал една от внучките на английската кралица Виктория, дъщеря на единбургския херцог Алфред, женен за сестрата на руския император Александър. Дъщеря му пък се падала братовчедка на кайзер Вилхелм. Фердинанд пак не уцелва - мечтаната му съпруга е още ученичка, а никоя от трите велики сили - Англия, Русия и Германия, няма да даде съгласието си.
През 1892 г. Фердинанд, пак с натрапчивата мисъл да се жени, тръгва на пътешествие из Европа - поканен е с майка си от английската кралица Виктория. Но на разговора тя му дава ясно да разбере, че няма шансове за никоя от английските принцеси. Такъв е и отговорът от Берлин - "не желаем да се ангажираме с женитбата на Фердинанд." Тогава бившият канцлер Бисмарк, вече 77-годишен му дава съвет: "Показахте на света, че можете да плувате, но не се опитвайте да плувате срещу течението."
Фердинанд не е послушен и през януари 1893 г. отива в Мюнхен с надеждата да вземе ръката на една от баварските принцеси - Клара или София. Пак отказ - такъв брак би бил нежелан за германския Райх.
Тогава се намесват австрийският император Франц Йосиф и външния министър граф Калноки, които вече са уредили женитбата на Фердинанд с Мария Луиза. На 8 април 1893 г. във вила Дел Пианоре край италианското градче Специя се женят внукът на Луи Филип и правнучката на Карл ХII. На официалната церемония са раздадени само 50 куверта. На лично място стоят бащата на булката дон Роберто Бурбонски и трите й сестри. На тържеството гръмва валс на Йохан Щраус, написан специално за случая. Договорът е сключил граф Дьо Шамбор, роднина на Фердинанд и приятел на композитора. Височайшите гости плават до Свищов с кораба "Амфитрита" и през Търново достигат до София. Според многобройни спомени на съвременници Мария Луиза не заобичала нито българския народ, нито страната ни, нито мъжа си.
На 18 януари 1894 г. тя ражда престолонаследника Борис, а в края на януари с мъжа си заминава за Виена и престоява до май 1894 г. През август 1895 г. министрите я молят детето й да приеме православната вяра заради напредъка на страната ни. Тя не отговаря, не отговарят и роднините й, за които темата за православието е забранена. Още повече, че тя и баща й са дали обет пред папата децата й да бъдат католици по дух, вяра и възпитание. Конституцията обаче задължава престолонаследника да е в православната вяра.
Фердинанд публично обявява, че не е останал чужд на вълненията на българския народ и през януари 1897 г. отива във Ватикана, за да убеди папата, че е добър католик, но трябва да приведе в жертва собствения си син заради благото на страната. Папата му отказва, а на въпроса му какво да прави, го съветва: "Абдикирайте!" Светият отец е и пророк - Фердинанд абдикира, но след повече от 21 г. - на 3 октомври 1918 г. в 23 часа отпътува със специалния си влак завинаги от България. А през 1897 г., веднага след като се връща от Рим, князът обявява пред Министерския съвет, че дава най-скъпата жертва и кръщава сина си в правата вяра. Кръщенето е на 2 февруари 1897 г. Дълбоко набожната и предана католичка Мария Луиза е излъгана. След прекръстването на Борис тя става неузнаваема. Пред учителя на Фердинанд по български език Добри Ганчев споделя: "Вие го не познавате. В България няма по-голям лъжец от него. Да, да, истината казвам... Лъже хората, лъже и бога." Бащата на Мария, дук Роберто Бурбонски, отказва да даде наследството на внуците си от 400 000 лева от майчиния й имот.
Междувременно Мария Луиза е родила принц Кирил, на 14 януари 1898 г. е кръстена новородената им дъщеря Евдокия, а през същата година се ражда и Надежда.
Княгиня Мария Луиза се затваря в себе си, започва да рисува и се изявява като маринист и пейзажист. Нейни картини са запазени в двореца на дъщеря й Евдокия зад кино "Изток" в София, който неотдавна бе продаден и разрушен - "Вълни", "Лодка", "Море" и 3 платна с цветя. Тя изографисва и две врати в двореца "Враня".
Този талант наследява дъщеря й Евдокия, която също рисува пейзажи - "Към Юндола", "Кавала", "Калиакра", "Венециански платноход", "Облаци" са само част от заглавията на картините, които комисия, изпратена от министър-председателя Кимон Георгиев да описва имуществото на царските дворци през 1946 г., открива във "Враня" и двореца на Евдокия.
През 1899 г. Мария Луиза излиза на празника на Богоявление на площада пред двореца и... настива. Ляга същата вечер на легло и умира. Погребана е в католическата църква "Свети Людвиг" в Пловдив. Роднините й обвиняват Фердинанд и през Първата световна война, с влиянието си в кралските фамилии, правят всичко възможно да му отмъстят.
Само че децата на Фердинанд са сираци, а през 1907 г. на 90 години умира и баба им Клементина, която е поела доста грижи за тях.
Той започва пак да си търси жена.
През септември 1907 г. княз Владимир Александрович, чичо на руския цар Николай II, пристига в София за откриване на паметника на "Цар Освободител". Тогава Фердинанд се открехва пред княгинята, че си търси съпруга, но не щял жена, която да иска от него обич, а да се грижи за четирите му деца. Княгиня Мария Павловна е делова и няма времето за губене - обажда се на своята приятелка, германската принцеса Елеонора фон Рьойс-Кьостриц. Тя е била доброволка в Руско-японската война като милосърдна сестра и се е грижила за влак-лазарет.
През януари 1908 г. Фердинанд обявява годежа си. Елеонора в спомените на съвременниците си е делова и безкористна и избрала България, защото тук може да се занимава с благотворителност, нещо, което и прави. И този брак обаче поставя религиозни проблеми. Елеонора е лютеранка, а Фердинанд - отлъчен католик. Той отново ходи при папата и получава разрешение за брак. Венчават се два пъти - по католически в Ебентал и по протестантски в Гера, а се женят във фамилното имение Кобург през 1908 г. Елеонора става и царица, тя присъства на обявяване на независимостта на България в Търново в църквата "Свети 40 мъченици" на 6 септември, когато пък търновските първенци подаряват на царя си хълма Царевец - престолнината на старите български царе. Елеонора е с Фердинанд и по време на първото му посещение в чужбина в качеството му на български цар - в Париж през 1910 година. По време на Балканската война е сестра от Червения кръст. Три войни - Балканска, Междусъюзническа и I световна - й дават възможност да прояви самарянските си добродетели. Напуска България през 1918 г., малко преди да абдикира Фердинанд, след което живеят разделени и умира преди него.
Фердинанд пък надживява два брака, четири войни, две революции. Умира на 10 септември 1948 година. Дъщерите му Елеонора и Надежда свидетелстват, че последните му думи били: "Всичко наоколо ми рухва…”.
Ебати яката тема,ще съм ти много благодарна!!! http://download.pomagalo.com/83958/m...lievich+gogol/
Спешно ми трябва тази тема: http://download.pomagalo.com/215246/...a+naselenieto/
ObIcHaM nApUk Na TeZi , KoItO m3 mRaZqT[!] JiVeQ nApUk Na TeZi , KoItO gRoB mI kOpAqT[!] ZaBaVlQvAm Se NaPuK nA tEzI , kOiTo IsKaT dA sUm NeShTaStNa[!]
Първоначално написано от PiNk_GiRl
Спешно ми трябва тази тема: http://download.http://www.teenprobl...a+naselenieto/
І. Тема: Брой, гъстота и движение на населението
Учебник: География за ІХ клас
Издателство: “Булвест 2000”
Авторски колектив: Р. Пенин, Г. Траков, М. Султанова
ІІ. Вид на урока: нови знания
ІІІ. Цели и задачи на урока
1.Образователни
1.1 Нови понятия – естествен прираст, демографски взрив, естествено и механично движение на населението / миграция, механичен прираст/, раждаемост, смъртност, демографски проблеми, демографска политика
1.2 Умения и дейности, реализирани в урока – характеризиране на броя, гъстотата, движението на населението. Анализира статистически картини и графични материали и прави изводи за различията в демографските показатели.
1.3 Логически закономерности, чрез които се доказва връзката между отделните понятия – разкриване на връзката между демографските показатели и социално – икономическото развитие. Дискутиране демографската политика в страната с различно икономическо развитие.
1.4 Водещи идеи:
- броят на населението непрекъснато расте в резултат на естествения прираст
- демографският проблем се изразява в несъответствието между икономическото развитие и нарастването броя на населението в определени територии. Той непрекъснато се задълбочава и неговото решаване определя насоките на съвременната демографска политика.
2.Възпитателни – осъзнаване сложността на демографския проблем и прилагане методи на демографската политика
ІV. Опорни знания и умения – средна гъстота, миграции, раждаемост, смъртност, естествен прираст
V.Необходими дидактически средства – учебник, атлас, интернет данни, статистически справочник и др.
VІ. Ход на урока
1. Начало на урока
1.1 Добър ден ученици! Името ми е Нурджихан Рамис и днес заедно ще работим в часа по география и икономика.
1.2 Въведение в географското мислене: Кога е създадена международната организация ООН и какви са нейните цели?
2. Проверка и оценка /актуализация/ на придобитите знания и умения
2.1 Какво знаете за дейността на ООН?
Отговор: ООН е международна организация. В нея членуват суверенни държави на доброволни начала. Дейността й се изразява в укрепване на мира и сътрудничеството между страните и защита правата на човека.
2.2 Кои са нейните главни органи?
Отговор: Главните органи на ООН са съвет за сигурност, генерална асамблея международен съд, икономически и социален съвет.
2.3 Какво наричаме “горещи точки” и посочете някои от тях?
Отговор: “Горещи точки” са онези страни в света, в които постоянно или често има размирици на базата на местни конфликти. Те са породени от външни и вътрешни фактори – исторически, етнически, религиозни, политически и др.
В тях се водят т.нар. “малки войни”. Като пример могат да се посочат Афганистан, ивицата Газа, Сирия, Палестина и др. / фиг.10 стр.99 /
2.4 Какво би означавала една евентуална ядрена война и какви би биха последствията за планетата ни?
Отговор: Една евентуална ядрена война би означавала гибел за цялата цивилизация на планетата. Като следствие би настъпила т.нар. ядрена зима – изменение в климата.
2.5 Какво според вас трябва да се направи, за да се предотврати евентуалната ядрена война?
Отговор: Трябва се разоръжат държавите, които притежават ядрено оръжие.
2.6 Само ядреното оръжие ли е заплаха за човечеството? Какви са последствията от другите войни?
Отговор: Ядреното оръжие не е единствената заплаха за човечеството. Като следствие от войните са огромните човешки загуби, замърсява се околната среда, нарушават се природните ландшафти.
3. Мотивиране на новата тема: Както вече споменахме в следствие на войните биват избити много хора – войници и мирно население. Това оказва влияние върху броя и гъстотата на населението, а също и на неговата структура.
Запишете новата тема:
Брой , гъстота и движение на населението
1.въпрос: Какво наричаме население?
Отговор: Населението е съвкупност от хора, които живеят на определена територия
2.въпрос: Каква е ролята на човека?
Отговор: Човекът е основният трудов ресурс в производството и основният потребител. Броят на населението нараства в следствие на естествения прираст.
3.въпрос: От какво се влияе естествения прираст и как се изчислява?
Отговор: Естествения прираст се влияе от смъртността и раждаемостта и е равен на разликата му тях. Да проследим как се променил броя на населението на Земята от новата ера към наши дни. В началото на новата ера по косвени изчисления се смята, че населението на Земята е около 200 – 250млн. души. По-голямата част от него е била на територията на големите държави по това време.
4.въпрос: Кои са тези държави и в кой социален строй са се намирали?
Отговор: Големите държави от това време са Римската империя, Индия и Китай и са били в робовладелския строй. Известно е, че в тази епоха са върлували епидемии, производството на храна е било твърде ограничено и недостатъчно. Това са и причините, поради които населението намалява.
5.въпрос: Коя е другата причина за намаляването на населението?
Отговор: Това са човешките загуби по време на Великото преселение на народите ІІІ – ІV век. И така през Х век населението в света е едва 300млн.д..
6.въпрос: Къде най- рано се проявява този процес и какви мерки се вземат за нарастване на селението?
Отговор: Този процес се проявява най-напред в развитите икономическо отношение страни, а в резултат на предприети мерки за прехраната и здравеопазването и в развиващите се страни започва нарастване на населението след ВСВ.
7.въпрос: Що е демографски взрив?
Отговор: Изразява се в рязкото увеличаване броя на населението. На Африка, на Азия и Латинска Америка продължава да нараства.
ІІ. Гъстота и териториално разширение на населението
1.Разпределение на населението зависи от географското положение, природните условия, историческото и икономическото развитие.
2.Райони с висока средна гъстота на населението
2.1 включва Източна, Югоизточна и Южна Азия, където живее половината от цялото население на света.
2.2 Европа / без северните й части/
2.3 североизточните части на САЩ
ІІІ. Движение на населението
1.Естествено – представлява смяната на поколенията в резултата на ражданията и умиранията. Изразяват се с демографските показатели раждаемост и смъртност.
2.Същност – зависи от характера на процесите и явленията, които го пораждат и бива: механично – отразява броя на изселванията и заселванията на дадена територия.
ІV. Раждаемост
1. Същност – броя на живородените за една година на 1000д. от населението.
2. Фактори, определящи равнището на раждаемост
2.1 демографски – възрастова структура, плодовитост
2.2 социално-икономически – ролята на жената в обществото
2.3 религиозни – традиции, вярвания
2.4 социално – културни
2.5 биологични
2.6 психологически
V. Смъртност
1.Същност – брой умрели на 1000д. от населението за 1година
2.Фактори, влияещи върху смъртността
2.1 демографски
2.2 соц. икономически
2.3 природни
2.4 психологически
2.5 биологични
2.6 соц.културни
Най-висока смъртност има в Африка. В България е висока поради застаряване на населението и промените в социално икономическото развитие.
3. Детска смъртност – има ниски стойности в развитие, а най-високи – африканските и азиатските държави
VІ. Естествен прираст
1. Определение – разликата между смъртността и раждаемостта дава естествения прираст на населението.
2. Характеристика – при по високи стойности на раждаемостта спрямо смъртността имаме положителен прираст, и отрицателен – при по-висока смъртност
В резултат на положителния естествен прираст броя на населението нараства непрекъснато
VІІ. Механичен прираст
1. Характеристика – разликата между броя на изселваниятя и заселванията се нарича механичен прираст. В миналото миграциите са изиграли важна роля
2. Причини – икономически, политически, религиозни и пр.
3. Типове миграции
3.1 според това, дали пресичат държавните граници – външни и вътрешни
3.2 според начина на протичане – стихийни и организирани
3.3 според времетраенето – постоянни, временни, ежедневни…
VІІІ. Демографски проблем. Аспекти
1. Несъответствия между равнището на соц.иконом. развитие и характера на демографското развитие
2. Застаряването основно е за Европа, САЩ, Канада
ІХ. Демографска политика
1. Определение система от законодателни, административни, пропагандни, икономически мерки, чрез които държавата влияе върху нарастването и възпроизводството на населението.
2. Ограничителна демографска политика – Африка, Азия, Латинска Америка, Индонезия, Малайзия
2.1 Ограничаване на раждаемостта
2.2 планиране на семейството
2.3 финансово стимулиране на семейството с минимален брой деца
3. Демографска политика в страните от Западна Европа, Северна Америка, Япония
3.1 стимулиране на раждаемостта
3.2 финансово стимулиране при раждане на първо, второ и трето дете
4. Демографска политика относно миграциите
Несъответствието между икономическото развитие и нарастване броя на населението на определена територия е демографски проблем, който непрекъснато се задълбочава, с неговото разрешаване определя насоките на съвременната демографска политика.
http://zamunda.pomagalo.com/download/127281/ моля ви изтеглете ми я
weezy f baby
ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА СВЕТОВНИЯ ОКЕАН
През по-голямата част от същест¬вуването си човекът е смятал, че океаните са безконечни и може да взема от тях, стига да поиска. B словото си при откриване на Международното из¬ложение по рибарство в Лондон през 1883 г. английският учен и философ То¬мас Хъксли изказа мнението, че „всички големи морски риболовни ра¬йони са неизчерпаеми". Хъксли приема, че естествените препятствия - т. е. временните сривове в рибните по¬пулации са достатъчно силни, за да устоят на цялостното настъпление на човека. Подобни възгледи са оспорва¬ни от доста хора и формулирани с уговорки от самия Хъксли, но господст¬ва схващането за океаните като източ¬ник на безкрайни блага и пространс¬тва за експлоатация.
Днес ние разчитаме на океаните ка¬то източник на храна и гориво, средство за търговия и база за градовете и туризма. В световен мащаб хората по¬лучават средно 16 на сто от животин¬ските белтъчини от рибата. Залежите в океана задоволяват една четвърт от годишните нужди на света от нефт и газ, а повече от половината световна търговия се извършва с кораби. Понастоящем повече от 2 млрд. души - много от тях градски жители - живеят на разстояние не повече от 100 км от бреговата линия. А милиони други всяка година се тълпят на плажовете и в крайбрежните райони по целия свят и внасят милиарди долари в при¬ходите от туризма.
Океаните играят първостепенна роля в равновесието на жи¬вота на Земята. Благодарение на своя голям физически обем и плътност те поглъщат, натрупват и пренасят ог¬ромни количества топлина, вода и хранителни вещества. В световните океани е натрупана например около 1000 пъти повече топлина, отколкото в атмосферата. Чрез процеси като изпаряването и фотосинтезата морски¬те системи и биологични видове допринасят за регулирането на климата, поддържат атмосфера за живот, прев¬ръщат слънчевата енергия в храна и разграждат природните отпадъци. Це¬ната на тези „безплатни" услуги да¬леч надхвърля стойността на производствата, базирани в океана: само кораловите рифове например се оценя¬ват на 375 млрд. долара годишно, осигуряват риба, лекарства, приходи от туризма и опазват брега в над 100 страни.
Въпреки значението на океаните за световната икономика и благосъстояние, ние сме ги довели опасно близо до ръба на естествените им въз¬можности, а в някои случаи и отвъд тях. Предупрежденията са ясно изразени. Делът на свръхексплоатираните видове морска риба например се по¬виши от почти нула през 1950 г. на 35 на сто през 1996 г., а още 25 на сто наближават пълната експлоатация.
Повече от половината от бреговата ли¬ния в света и 60 на сто от кораловите рифове са застрашени от човешката дейност, включително усиленото край¬брежно развитие, замърсяването и свръхриболова.
Днес повечето учени отхвърлят представата на Хъксли, че човекът не може да навреди на океаните. През януари 1998 г., когато ООН открива¬ше Годината на океана, повече от 1600 учени в областта на морето, рибни биолози, еколози и океанографи от це¬лия свят излязоха със съвместна декларация, озаглавена „Застрашени во¬ди". Те се съгласиха, че най-неотложните заплахи за здравето на океана са предизвикани от човека - свръхексплоатацията на видовете, деградация¬та на жизнената среда, замърсяване¬то, проникването на външни видове и климатичните промени. Въздействие¬то на тези пет заплахи се изостря от зле планираните търговски дейности и нарастването на населението по крайбрежията. Един специалист по морето обобщи сегашното положение на нещата просто: „От морето се взе¬ма твърде много и се слага твърде много".
И все пак мнозина все още смятат, че океаните не само са неизчерпаеми, а и не се поддават на намесата на чо¬века. Една от причините е, че огромният морски пейзаж е твърде отдале¬чен от всекидневието и затова остава отделен и несвързан с по-познатия сухоземен пейзаж. Голяма част от оке¬анската околна среда е относително недостъпна за учените, а още по-мал¬ко за обикновения човек. Тъй като на¬уката неотдавна започна да сглобява картината на функционирането на оке¬анските системи, обществото тепърва ще преценява богатството на океа¬ните като цяло, а е още по-далеч от закрилянето им. Никога не е лес¬но да се преодолее незнанието и безразличието, но запознаването на хора¬та с нашата колективна зависимост от здравите океани ще помогне да се из¬гради подкрепа за опазването на морето. А океаните имат нужда точно от това.
Както беше отбелязано по-горе, първостепенните заплахи за океаните - свръхулов, деградация на жизнена¬та среда, екзотични видове и климатични промени - до голяма степен са предизвикани от човека и действат едновременно. Риболовът например ряз¬ко промени морската хранителна верига и областите на подводна жизне¬на среда. Междувременно предната защитна линия на океана - крайбреж¬ната зона - се разпада от годините на деградация и фрагментация, докато през живота на поколения водите й се третират като приемник на отпадъци. В някои области съчетанието от свръхексплоатация, загуба на буферните ра¬йони и повишен прилив на замърся¬ване фактически задуши живите орга¬низми в морето и прехраната от тях. Нарушаването на морската екосисте¬ма по тези начини на свой ред позво¬ли да се наложат нахлуващи от дру¬гаде животински видове и климатич¬ни промени.
Здравето на морските риболовни ра¬йони е важен измерител за здравето на океаните. На повърхността всичко изглежда добре. През 1996 г. световното производство на риба - от рибо¬лов в открито море и развъдници, взето заедно - достигна рекордните 120 млн. т - увеличение шест пъти от 1950 година. Обаче под повърхността неща¬та не са толкова розови. Годините на безмилостна експлоатация в океани¬те взеха своето: според Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) 11 от 15-те най-важни риболовни района в света и 70 на сто от основните видове риба са или напъл¬но, или свръхексплоатирани.
Това видимо противоречие може да се обясни с два фактора. Появата на постоянно нарастващи продукти от рибовъдство - от 7 млн. т риба през 1984 г. на 23 млн. т през 1996 г. - прик¬рива резкия спад в повечето запаси от ценна риба в света. Акулите - наслед¬ници на един древен ред гръбначни, който датира от около 400 млн. годи¬ни - са на най-ниското си равнище в историята. Продължителността на жи¬вота им и ниските темпове на възпроизводство правят акулите особено уяз¬вими за свръхексплоатацията. Подоб¬на е съдбата на други основни морс¬ки хищници като рибата-тон, рибата-сабя и треската.
Докато изтощават ценните видове, риболовците хващат по-дребна риба, която обикновено се възпроизвежда на по-млада възраст и има по-ниска търговска стойност. През 80-те години например пет вида от открития океан с ниска стойност - перуанска аншоа, южноамериканска иваси, японска иваси, чилийска скумрия и аляския минтай - представляваха 73 на сто от уве¬личението на извадената на сушата риба. Ако обемът на улова не се намали, цикълът на свръхулов скоро се повта¬ря с нова жертва: прекомерният ри¬болов може да задейства рязък спад в тези видове от ниско равнище, като ос¬тави риболовците само на няколко стъпки от основата на хранителната верига.
Сега риболовците работят толкова ефективно, че могат да пометат и помитат цели популации риба, а след това се прехвърлят или към друг вид, или към риболовен район в друга част на света. След спадането на запасите от дънни риби в края на 80-те и нача¬лото на 90-те години например риболовците, които още работят в района Гранд Банкс до атлантическия бряг в Канада, започнаха да ловят катрано¬ва акула, скат, морски ангел и други видове, които по-рано се смятаха за негодни. А в южния Тихи океан само за шест години уловът на оранжева трахихтова риба - която не може да устои на съвременните кораби и обо¬рудването с високи технологии - спад¬на със 70 на сто.
Свръхуловът поражда сериозна би¬ологическа заплаха за здравето на океана. От една страна, предизвиканото от него намаляване на генетичното разнообразие на популациите, които си хвърлят хайвера, затруднява видовете да се приспособяват към бъде¬щите промени в околната среда. Видове като оранжевата трахихтова ри¬ба например може би са изловени до такава степен, че бъдещото им възс¬тановяване да е вече невъзможно. На второ място, намаляването на един вид може да промени съотношението хищник-жертва и да направи екосис¬темата уязвима за външни видове. Прекомерният улов на бодливката и рибата-куче за сувенири от кораловите рифове в Карибско море подкопа здравето на целия риф. С намалява¬нето на тези риби популациите на тяхната жертва - морския таралеж - рязко се увеличиха и увредиха корала, ка¬то изяждаха защитните слоеве водо¬расли и нанасяха щети на местната туристическа промишленост на гмуркане по рифовете.
Тези тенденции имат и огромни со¬циални последици. Силно застрашено е благосъстоянието на повече от 200 млн. души в целия свят, които получават доходите и храната си от рибо¬лова. С изчезването на рибата изчез¬ват и крайбрежните общности, чийто бит се опира на риболова. Рибарите и дребните риболовци, които ловят бли¬зо половината от рибата в света, понасят най-големи загуби, защото не могат да си позволят да се конкурират с големите кораби или с променя¬щата се техника. Освен това на риск е изложено здравето на повече от 1 млрд. бедни потребители, чийто ре¬жим на хранене се определя от мини¬мални количества риба, тъй като все повече от нея - 83 на сто като стой¬ност - всяка година се изнася в раз¬витите страни.
Въпреки постоянно нарастващия апетит на човека за риба, всяка годи¬на се похабяват големи количества, за¬щото са под минималния размер или са от пол или вид, които не се прода¬ват, или защото риболовецът няма разрешително да ги лови и трябва да ги изхвърля. ФАО смята, че само изхвърляната риба - без морските млекопитаещи, птици и костенурки - възлиза общо на 20 млн. т, което е равно на една четвърт от годишния улов на морски организми. Много от тази ри¬ба не оцелява от „процедурата'' - оплита се в оборудването, изнасят я на палубата и след това я хвърлят обрат¬но в морето. Загубата на биоразнообразие по тези причини е особено поразителна при улова на скариди. Траулерите за скариди работят със ситни мрежи в райони с голямо разнооб¬разие на видове и на всеки килограм скариди, които запазват, ловят сред¬но по 5 кг случайни жертви.
Освен че предизвиква свръхексплоатация и похабяване, невнимателната риболовна практика също така увреж¬да самите райони, на които рибата разчита на най-уязвимите етапи от жи¬вота си - размножаване, хвърляне на хайвера и съзряване. Тропическите коралови рифове в Югоизточна Азия носят белезите на нараняване от рибо¬ловци, които хвърлят отровата натри¬ев цианид върху рибата, за да я зашеметят и да я уловят жива по-лесно. За отровния цианид, който беше почти неизвестен преди 15 години, сега се съобщава при риболова по рифовете от Еритрея до Фиджи. Вярно е, че при него се употребява неголямо количество отрова и тя не може да навреди на хо¬рата, но с течение на времето тази практика може да унищожи повечето рифови организми и да превърне ед¬на производителна общност в гроби¬ще.
Друга заплаха за областите на жиз¬нена среда идва от ловенето с трал -процес, при който мрежи и вериги се влачат през огромни пространства кал, скали, чакъл и пясък и фактически по¬митат, а в някои случаи изкопават всич¬ко наоколо си. По неотдавнашни оцен¬ки на всички континентални шелфове в океана риба се лови с тралове най-малко веднъж на всеки две години, а в известни райони - по няколко пъти на сезон. Сега ловенето с тралове се смя¬та за една от основните причини за дег¬радацията на жизнената среда, като нарушава дънните общности, както и разнообразието на локализираните ви¬дове и снабдяването с риба.
Човешката дейност на сушата предизвиква и голяма част от замърсяването близо до брега. Оценките са, че 44 на сто от морското замърсяване ид¬ва по базирани на сушата пътища, ка¬то се стича по реките в приливните ус¬тия и от там се процежда в морето; други 33 на сто е замърсяването от въз¬духа, което се пренася от ветровете и се наслагва далеч от брега. От утай¬ки, богати на хранителни вещества, изкуствени торове и човешки отпадъци, до токсични тежки метали и синтетич¬ни химикали оттокът от човешкото об¬щество в крайна сметка се разнася в течните и бурни морета.
От прекомерното натоварване с хранителни вещества някои крайбреж¬ни системи вече са видимо болни. От самолет повърхностните води на залива на Манила във Филипините при¬личат на зелена супа поради плътни¬те килими от водорасли. Разбира се, азотът и фосфорът са нужни за живота и в ограничени количества помагат за повишаване производителността на растенията. Обаче прекаленото добро може да стане зло. Прекомерните количества хранителни вещества се нас¬лагват и създават условия, благоприятстващи плътния цъфтеж на водораслите, известен и като „червени при¬ливи" заради многоцветната картина, която съдържа цялата гама от зелено до кафяво или червено в зависимост от биологичния вид фитопланктон. Цветовете спират слънчевата светли¬на, поглъщат разтворения кислород и нарушават динамиката на хранител¬ната верига. Големи части от Мекси¬канския залив сега се смятат за био¬логична „мъртва зона" поради цъфте¬жа на водораслите.
Макар че това е естествено явление, през последните едно-две десетилетия честотата и силата на червените при¬ливи се увеличиха, а се появиха и но¬ви, отровни видове. Някои специалис¬ти свързват бурното им развитие с по-големите натоварвания с азот и фос¬фор от богатите на хранителни вещес¬тва отпадни води и селскостопански¬те отпадъци в слабо очистваните от вода райони. От 1976 до 1986 г. населението, което живее в близост до пристанище Толо в Хонконг, е нарас¬нало шест пъти, натоварването с хра¬нителни вещества - 2,5 пъти, а годиш¬ната честота на червените приливи се е увеличила осем пъти. В други слу¬чаи това явление следва развъдници¬те на риба, като процъфтява в отпадните води и водите, богати на храни¬телни вещества. Координираните уси¬лия за ограничаване отпадъците от ри¬бовъдството бяха полезни, но лошо уп¬равляваните стопанства все още представляват ефективен път за него. Не¬зависимо от причината, цената на чер¬вените приливи за народното здраве и икономиката е значителна. (Вж. Таб¬лица 1.) От 1970 до 1990 г. например честотата на паралитичните отравя¬ния от медузи се е удвоила в целия свят, защото планктонът, който носи съответната отрова, се е разпростра¬нил от Северното в Южното полукъл¬бо.
За разлика от червените приливи, които се наблюдават от библейски времена, органохлорините са доста по-нова добавка към морската околна среда. Но и те, както се оказва, имат гибелни последици. Произведени за първи път през 30-те години, синте¬тичните органични съединения като хлордан, ДДТ и РСВ-та се използват за всичко - от електрическите инсталации до пестицидите. Всъщност ед¬на от причините, поради които бор¬бата срещу тях е толкова трудна, е, че са вездесъщи. Органичната форма на калая (трибутилкалай) например се използва в повечето морски бои в све¬та, които предпазват корабите от по¬лепването на ракообразни, водорасли и други организми. Щом боята се раз¬твори във водата, тя се натрупва в ме¬котелите, мидите и скалните раци, ко¬ито са храна на рибите и морските млекопитаещи. Неотдавнашните слу¬чаи на измиране на морска видра в Калифорния са свързани с ефекта на потискане на имунната система от ня¬колко милиграма трибутилкалай в черния дроб на животното. Само во¬дите на Северно море всяка година получават около 68 т от това вещество.
Като част от една по-голяма група химикали, известни общо като устойчиви органични замърсители (У03), тези съединения трудно се контроли¬рат, защото не се разпадат лесно (УОЗ включват както хлорирани, така и бромирани химикали.) Силно летливи при високи температури, УОЗ обик¬новено циркулират към по-студените среди, където условията са по-посто¬янни, като Арктическия кръг. Освен това те не се разтварят във вода, а в липиди, което значи, че се натрупват в мастните тъкани на рибата, която след това се консумира от хищници в по-голяма концентрация. Учените откриха например натрупвания от 100 до 1000 пъти равнището на поемането им във видовете на върха на храни¬телната верига - от морските птици и тюлените до белите мечки и човека.
При едно неотдавнашно проучване на о-в Бафин, Канада, в кръвта на ескимосите, които консумират големи количества тюленово и моржово месо и китова мас, беше открито съдържа¬ние 20 пъти по-високо от поносимия дневен прием на токсафен и хлордан - два инсектицида, забранени в Съединените щати вече над 15 години. УОЗ са замесени в широк кръг здравословни проблеми при животните и хората - от потискането на имунната система, което води до по-висок риск от заболявания и инфекции, до нару¬шенията в ендокринната система, свързани с вродените увреждания и безплодието. Тяхната продължаваща употреба в много части на света застрашава потребителите на морски организми и риба навсякъде.
Замърсяването с тежки метали е друго трайно наследство от индустриалната ера. През последните 50 го¬дини концентрациите на живак в Бал¬тийско море се увеличиха пет пъти, ко¬ето до голяма степен се дължи на от¬лагане от въздуха вследствие изгаря¬нето на изкопаеми горива. Редица видове риба в Балтийско море са в чер¬ния списък, защото съдържат твърде много живак и не са безопасни за кон¬сумация от човека. Подобна тенденция се наблюдава в Големите езера в САЩ.
Подложената на силни въздействия водна околна среда е по-податлива на бързо колонизиращи видове. Вече от¬слабено от съчетанието на свръхулов, деградация на крайбрежната жизне¬на среда и все по-голямо селскосто¬панско и промишлено замърсяване, през 80-те години Черно море напри¬мер беше „узряло" за проникване на екзотични видове. Без естествени вра¬гове в Азовско и Черно море и с вкус към хайвера, ларвите и другия зоопланктон, атлантическата медуза - ве¬роятно пусната с баластна вода на ко¬раб - допринесе за унищожаването на живота в Черно море. Смята се, че 85 на сто от морските видове в него включително повечето промишлени рибни запаси са изчезнали.
По оценка на учените в баластните резервоари на корабите по всяко време и в целия свят се намират няколко хиляди биологични вида. Смята се, че само водите на САЩ годишно прие¬мат най-малко 56 млн. т изпуснати баластни води. Съчетанието от кораби в движение и обичайни средства за риболов означава, че видовете получават безплатен еднопосочен билет за чужди местоназначения като Черно море. В залива на Сан Франциско например изследователите каталогизираха 234 екзотични вида и стигнаха до извода, че на всеки 14 седмици в залива се за¬държа по един външен вид, често пре¬несен с баластните води на корабите. Въз основа на пробите, взети в тези и други райони, изследователите опре¬делят морските бионашествия като „един от най-сериозните глобални еко¬логични и икономически проблеми".
Тъй като морските видове са извън¬редно чувствителни към температурните промени, голям риск за тях пред¬ставляват промените в климата и ат¬мосферните условия. Последните дан¬ни показват например, че изтъняващият озонен слой над Антарктида е позволил във водата да прониква по¬вече ултравиолетова (УВ) радиация. Тя оказва въздействие върху фотосин¬тезата и растежа на фитопланктона и макроводораслите. Но въздействията не се ограничават с основата на хра¬нителната верига: повишената интен¬зивност на УВ радиацията уврежда развитието на ларвите на раците, ска¬ридите и някои видове риба. Като за¬сягат водните видове през етапите на живота им, когато те са най-уязвими, и същевременно намаляват снабдява¬нето им с храна, увеличенията на УВ могат да имат гибелно въздействие върху световния риболов.
Сред ранните белези на предизвиканите от човека климатични проме¬ни в океаните са: обезцветяването на коралите, по-силните бури, повишаването на морското равнище и стопя¬ва нето на вечните ледове. Когато ко¬ралите са подложени на каквито и да било стресови въздействия като по-топла вода или по-ниски от нормал¬ните приливи, те прогонват симбиозните зооксантели (миниатюрни расте¬ния). Това им придава яркобял или обезцветен вид, документиран за пър¬ви път в средата на 80-те години, и означава, че коралите не могат да рас¬тат, нито да се възпроизвеждат. През пролетта на 1998 г. специалистите по морето съобщиха за масивна площ обезцветени корали в цялата тропи¬ческа зона, включително за първи път в рифове в Индийския океан. Учените свързват последните случаи на обезцветяване с повишената температура на повърхността на морето с 1°С вследствие Ел Ниньо, макар че други са свързани със сложна смесица от мусонни, океанографски и климатич¬ни параметри.
Тъй като по-високите температури предизвикват разширяване на водата, затоплянето в света може да задейст¬ва по-чести и опустошителни бури. През 1995 г. учените измериха в север¬ния Атлантически океан най-високата температура на повърхността в ис¬торията, а същата година този район беше връхлетян от 19 тропически бу¬ри - два пъти колкото средната циф¬ра за предишните 49 години. Колкото и да е странно, крайбрежните барие¬ри и стени, буни и диги, проектирани да опазват селищата от по-високите води при буря, вероятно изострят проблема на крайбрежната ерозия и нестабилност, защото създават по- дълбоки проломи навътре в брега, ко¬ито увеличават силата на вълните и ветровете.
В зависимост от темповете и сте¬пента на затоплянето до 2100 г. морските равнища в света могат да се по¬вишат с 5-95 см - до пет пъти, колко¬то през последния един век. Тези про¬мени в бреговата линия биха имали ужасяващи последици: повишение с 1 м би наводнило по-голямата част от Ню Йорк, включително цялата систе¬ма на метрото и трите най-големи летища. Според Организацията за ико¬номическо сътрудничество и развитие през 2100 г. икономическите вреди и загуби могат да струват на глобална¬та икономика до 970 млрд. долара. Разбира се, за човека цената би била невъобразима, особено в по-ниско раз¬положените, плътно населени делти в Бангладеш, Китай, Египет и Нигерия.
Тези щети може би са само върхът на айсберга. По-високите температури вероятно ще ускорят стопяването на вечните полярни ледове и ще доба¬вят още няколко метра към тази по¬вишена вълна. Само четири години след като се стопи голям къс от Ан¬тарктида, през февруари 1998 г. в Юж¬но море падна друг голям леден блок и отново разпали страховете, че све¬товното затопляне може да предизви¬ка масивно топене, което да наводни крайбрежните райони в целия свят. Тъй като океаните играят жизненоваж¬на роля за регулиране климата на Зе¬мята и поддържане на планетата здра¬ва, и малките промени в океанската циркулация, температура или хими¬ческо равновесие могат да имат отра¬жения многократно по-големи от сбо¬ра на раните, нанесени от човека.
Разбирането на миналите климатични колебания и предсказването на бъдещите развития е постоянно пре¬дизвикателство за учените, но съществуват ясни и засилващи се свидетел¬ства за прекомерната употреба - всъщност злоупотреба, на която мно¬го морски екосистеми и видове са подложени в момента от преките дейст¬вия на човека. И положението е вероятно много по-лошо, отколкото можем да си помислим от тези „моментални снимки", защото редица източници на опасност все още са ни неизвестни или са слабо наблюдавани. Необходимост¬та да се предприемат превантивни и решителни действия в името на океа¬ните е по-важна от всякога.
През 1967 г. либерийският танкер „Тори Каньон" заседна недалеч от югозападния бряг на Великобритания и из¬хвърли 120 000 т суров нефт (три пъ¬ти повече, отколкото печално известният „Ексон Валдес" изля в Аляска 22 години по-късно). Най-сериозен от поредицата ясно видими катастрофи през 60-те години, този инцидент из¬несе ужаса от морското замърсяване в заглавията по света и помогна да започнат действия в международен мащаб. През 70-те и 80-те години в опит да се сложи край на изливането на нефт и изхвърлянето от кораби в океана и да се предотвратят случай¬ните разливи, в сътрудничество с на¬ционалните правителства Междуна¬родната морска организация на ООН (ИМО) наложи на растящата танкерна промишленост строги разпоредби за сигурност и опазване на околната среда. Благодарение на новите правила, които изискват двукорпусна конструкция за подобряване процедурата за обработка на товарите и внимателни операции в пристанища¬та и в морето, от 1981 г. насам коли¬чеството нефт, разлят в океаните, спадна с 60 на сто, въпреки че прево¬зът му с кораби почти се удвои. Обаче представителите на промишле¬ността и държавните служители ед¬ва сега започват да ограничават вре¬дите от по-рутинните корабни и танкерни операции.
Замърсяването на водата с нефтени продукти е най-характерното и най-разпространеното от химичните замърсявания. Има много разработени методи, за справяне с този проблем. При дистанционното изследване на замърсяването се решават следните основни задачи: откриване на нефтеното петно; определяне на площта на петното, т. е. площта на замърсе¬ния участък; определяне на „възрастта" на замърсяването; измерване на дебелината на нефтения слой; определяне на параметрите на дрейфа на нефтеното петно, т.е. посоката и скоростта на движението му.
Разработените и използвани методи се основават на разликите между свойствата на чистата и замърсената с нефтопродукти вода. Тези разлики са главно в оптичните, топлинните и радиоактивните свойства.
Оптичните свойства на чистата вода се различават съществено от свойствата на замърсената с нефт вода. В инфрачервената област на спектъра например водните площи, покрити с нефтен слой, имат значително по-висок коефициент на отражение, отколкото незамърсената вода.
Естествената радиоактивност на нефта се обуславя главно от гама-излъчването на урана и радия, което е доста по-високо, от¬колкото при незамърсената морска вода. Концентрацията на тези елементи в нефта може да достигне съответно за урана до 10, а за радия до 100 пъти повече, отколкото във водата. В редица случаи това дава възможност чрез измерване на собственото гама-излъчване на водни площи да се определи надеждно замърсяването с нефт.
Дистанционните аерокосмически методи за откриване и изслед¬ване на нефтено замърсяване на водни площи се разделят на па¬сивни и активни.
Чрез пасивните методи замърсяванията с нефт могат да се от¬криват в много широк диапазон на електромагнитния спектър - от гама-излъчването до радиодиапазона, включително и областите на УВ, В и ИЧ излъчване.
При визуалните наблюдения методът се базира на факта, че отношението на светлинния поток, отразен от повърхността във всички посоки, към светлинния поток, падащ на тази повърхност от нормална посока, т. е. албедото на нефтения слой, е около 2 пъ¬ти по-високо от албедото на чистата вода. Такива наблюдения мо¬гат да се извършват само през деня, и то при сравнително спокойно море, защото силното вълнение прави почти невъзможно визуал¬ното „улавяне" на тези разлики.
При фотоснимките най-надеждно нефтените петна се откриват при дължини на вълните 0,4 и 0,6 мm, защото там се постига най-добрият контраст от цялата видима област.
Чрез дистанционното измерване на отразеното УВ излъчване може да се открива само суров нефт или тежки нефтопродукти. Про¬зрачните нефтопродукти не се „хващат". Максимален контраст и следователно най-добър ефект се получава при дебелина на нефте¬ния слой до 1 мm. Откриването на замърсени с нефт води по този начин е неприложимо при плитки води, защото отраженията от пясъка и раковините силно опорочават получаваната картина.
Търсене на нефтено замърсяване чрез измерване на собствено топлинно излъчване се прави чрез ИЧ радиометри. Най-подходящ за целта е спектралният диапазон от λ=9 мm до λ=12 мm. Както вече видяхме, при подобни измервания осветеност не е необходима и затова този метод е приложим по всяко време на денонощието. Главен пречещ и ограничаващ фактор е вълнението, защото вълните увеличават излъчващата повърхност на водата и повишават радиационната температура, като по този начин прикриват ефекта, причинен от самите нефтени петна.
Последният пасивен метод за дистанционно откриване на нефтено замърсяване е чрез измерване на собственото топлинно излъчване с помощта на микровълнови (свръхвисокочестотни) радиометри. Тук вече има възможност не само за откриване на нефте¬ното петно, но и за определяне на дебелината му, когато тя е по-голяма от 0,1 mm. Това става чрез измерване на две или три вълни с различни дължини, например λ1=1,35 сm и λ2=1,6 сm. И този метод не се нуждае от осветление и затова е приложим през цялото денонощие.
Най-перспективен от активните методи за откриване на неф¬тено замърсяване е измерване и регистрация на отразено лазерно излъчване. Изследванията на СО2-лазер, генериращ вълни с дъл¬жина 10,6 мm, показват, че разликата между отражателната спо¬собност на покрита с нефтен слой вода и на чиста вода е около 4 пъ¬ти. Този контраст е най-силен при дебелина на нефтения слой 30- 40 мm, когато замърсената вода отразява близо 5 пъти повече от чистата. Солеността на морската вода не влияе върху резултатите от измерванията. Методът е приложим по всяко време на дено¬нощието, в температурен интервал от 10 до 30°С и при вълнение до 6 бала.
При други видове лазери, например за хелий-неонов с дължина на генерираните вълни λ=3,39 мm и рубинов с λ=0,69 мm, контра¬стът е по-малък от 3, поради което тези лазери се използват само в точно определени ограничени случаи.
Ако вода, замърсена с нефт, се облъчи с лазер, тя флуоресцира. Изкуствено възбудената флуоресценция чрез облъчване с лазерни лъчи в УВ част на спектъра може би за в бъдеще ще е най-перспек¬тивният метод за откриване на замърсяването с нефт. Освен грани¬ците и дебелината на нефтеното петно по този метод може да се определи и типът на нефта. Това става чрез отчитане на максимума на флуоресценцията. Всеки тип нефт си има „свои максимум, т.е. „собствена" дължина на вълната, на която флоуресценцията е максимална. Например за иранския нефт максимална флуоресценция се получава при дължина на вълната λ=0,51 мm. В отделни случаи обаче ефективността на този метод може да бъде снижена поради това, че към флуоресценцията, причинена от нефта, се прибавя и флуоресценцията, дължаща се на различни микроорганизми във водата.
При другия активен метод, радиолокационния, се използва об¬ластта от спектъра между 0,1 и 100 сm. Този метод дава възмож¬ност да се определят границите на нефтеното петно, както и типът на нефта. Методът е приложим през цялото денонощие, но силното вълнение опорочава получените резултати.
Фактът, че океаните са от такова ог¬ромно значение за глобалната икономика, за здравето на човека и плане¬тата може би най-силно мотивира действията за опазването им. Защото макар че атаките и заплахите за здравето на океана са в широки мащаби, ползата, която той носи, е безценна и е за всички. Тези огромни водни прос¬транства представляват чудесна възможност да се изкове нова система на международно управление в сътруд¬ничество върху основата на споделените ресурси и общите интереси. Пос¬тигането на тези мащабни цели обаче започва от една технически проста, но политически тежка задача - да бъдат преодолени няколко хиляди години на вкоренено поведение. То изисква да разглеждаме океаните не като иконо¬мическо пространство за експлоатация, а като научно пространство за из¬следване и като биологично простран¬ство за внимателно ползване.
През живота на поколения океани¬те са привличали хората към брегове¬те си, за да зърнат хоризонта, да по¬лучат усещане за необятност и да из¬питат страхопочитание пред мощта на природата. Днес океаните предлагат на внимателните наблюдатели друго страхопочитание: предупреждението, че нашето въздействие върху Земята надхвърля природните граници и застрашава да наруши живота. За съжа¬ление усилията за опазване на окол¬ната среда вече изостават много от нужните. Как ще решим да реагираме - това ще определи бъдещето на пла¬нетата. Точно защото толкова малко е известно за състоянието на океаните, трябва да подходим към това предизвикателство с предпазливост и грижа. Океаните не са просто поредната зас¬трашена система - те са от критично значение за оцеляването ни. Както пи¬ше Карл Сафина в „Песен за синия океан", „океаните са ни нужни повече, отколкото ние на тях".
Приложение:
ТАБЛИЦА 1. ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАГУБИ ОТ ЧЕРВЕНИТЕ ПРИЛИВИ В РИБОЛОВНИТЕ РАЙОНИ И РИБОВЪДНИТЕ СТОПАНСТВА.
Година Място Вид Загуба
(млн. долари)
1972 Япония Жълта опашка
(Seriola dorsalis) -47
1977 Япония Жълта опашка -20
1978 Япония Жълта опашка -22
1978 Корея Стрида (Ostеridae) 4,6
1979 Щат Мейн Много видове 2,8
1980 Нова Англия Mнoго видове 7
1981 Корея Стрида >60
1985 Лонг Айланд, щат Ню Йорк Миди (Pееtеn) 2
1986 Чили Червена сьомга 21
1987 Япония Жълта опашка 15
1988 Норвегия, Швеция Сьомга 5
1989 Норвегия Сьомга, пъстърва 4,5
1989-1990 Проток Пъджет, щат Вашингтон Разв. на сьомга 4-5
1991 Щат Вашингтон Стриди 15-20
1991-92 Корея 133
1996 Щат Тексас Стриди 24
1998 Хонконг Риба от развъдници 32
Здравейте!
Трябва ми нещичко на тема СИЛАТА НА ВОЛЯТА СРЕЩУ ВОЛЯТА НА СИЛНИЯ - Софокъл 'Антигона'
или
На тема МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ В НАШИ ДНИ
Моля ви помогнете!
Трябва ми за утре
Здравейте!
Трябва ми нещичко на тема СИЛАТА НА ВОЛЯТА СРЕЩУ ВОЛЯТА НА СИЛНИЯ - Софокъл 'Антигона'
или
На тема МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ В НАШИ ДНИ
Моля ви помогнете!
Трябва ми за утре
потърси във помагало ако има и дай линк
Моляяя
Николай Василевич Гогол е един от най-оригиналните и самобитни руски писатели. Той е единственият в руската литература, който създава школа. Не случайно са казани думите на Достоевски: „ Всички ние излязохме изпод ”Шинел” на Гогол ” , т. е. всички те са се учили от Гогол. Под влияние на Гогол се формира т. нар. „натурална школа”, от която излизат най-значителните руски писатели от втората половина на ХІХ в. – Некрасов, Тургенев, Островски, Достоевски и др.Моляяя
Ако Пушкин поставя началото на реализма в руската литература, то Гогол го утвърждава и го прави генерално направление още през 40-те години на века. Нещо повече – той задълбочава и разширява критическото и социалното начало у него. Не друг , а именно Гогол е основоположник на критическия реализъм като осъзнат художествен метод, като художествен подход за отразяване на социалните противоречия в руската действителност. Точно това е имал пред вид Чернишевски, когато е писал: „Отдавна не имало в света писател, който да е бил така важен за своя народ, както Гогол за Русия.” Със своето остро критическо перо той разкрива социалните недъзи на руското общество, неговата антинародна и антихуманна същност и поставя по такъв начин своето творческо дело в служба на революционното движение и човешкия прогрес.
Гогол е роден на 20 март 1809 г. в помешчическо семейство. Детските и юношеските му години преминават в Украйна в с. Василевка, където се е намирало имението на неговите родители. Родителите му са били културни хора – с подчертани интереси към литературата и театъра. Те често са посещавали съседните по-богати имения, където възможностите за културни развлечения са били по-големи. Всичко това е оказало благотворно влияние върху бъдещите литературни интереси на Гогол.
Голямо значение за идейно-творческото развитие на Гогол са имали годините, прекарани в Нежинската гимназия за висши науки от 1821 до 1828 г. Те съвпадат с големия национален подем, настъпил след победата над Наполеон, а също така и с декабристкото въстание и неговия разгром.
От значение за формирането на Гогол като личност и творец е и неговият изключителен интерес към творчеството на Пушкин и Рилеев. Те са първите му учители в областта на литературата, които подхранват неговото въображение и го насочват към ученическите му поетически опити, намерили място в ръкописните училищни списания. Но трябва веднага да кажем, че по онова време като ученик Гогол е бил много далеч от мисълта да става писател – неговото внимание е било насочено изключително към подготовката му да стане добър и съвестен държавен чиновник. Той е искал да се посвети в служба на своето отечество, като му служи вярно и честно и внесе в съдопроизводство най-висша справедливост. Но макар в последствие да става чиновник в Петербург, а след това и преподавател по история в Патриотичния институт, не те му донасят славата на съдник на руската социална действителност, а литературата, която се превръща в негово призвание и съдба. Сборниците „Вечери на село близа до Диканка”, „Миргород” и „Арабески”, „Петербургски повести” и романът поема „Мъртви души” са най-значителните белетристични произведения на руската литература през 30-те и 40-те години. На това мнение са не само Белински и Чернишевски, но и съвременните руски учени.
Поемата „Мъртви души” на Николай В. Гогол се счита за връх на художествените му постижения. Над нея той работи от 1835 до 1841 г. Завършена е в Рим, където писателят е живеел.
Основната тема е животът и битът на господстващото съсловие – на руското помешателство, неговата нравствена и психическа деградация, неговото израждане и паразитизъм. Сюжетът на поемата е бил подарен на Гогол от Пушкин. За него той е бил цяло откритие. „Какъв огромен, какъв оригинален сюжет!” – пише Гогол на Жуковски през 1836 – „Каква разнообразна грамада! Цяла Русия ще се яви в него!”. Той е предугаждал славата и неприятностите, които то ще му донесе: „Огромно велико мое творение и няма да е скоро краят му – възкликва Гогол. – Ще въстанат срещу мене нови съсловия и най-различни господа; но какво да се прави! Моята съдба е да враждувам с моите земляци. Търпение!” Така действително става!
Поемата „Мъртви души” не е случайно явление както за Гогол, така и за руската литература. Тя е била подготвена от предишното творчество на писателя – от сборниците „Миргород” (1835) и „Арабески” (1835), а също така и комедията „Ревизор”(1836). Произведението „Ревизор” е важно да се спомене, защото драматичният конфликт и действие наред с разгърнатото мащабно повествование са важен елемент в романовата структура. В този смисъл поемата на Гогол бележи постъпателно движение на руската литература към мащабните форми на отразяване на живота – една от които е романът.
„Мъртви души” в структурно и жанрово отношение е едно особено, трудно поддаващо се на определение произведение. Не случайно и Гогол го е определял ту като повест, ту като поема, за да предпочете накрая последното. Самата структура на произведението по своята мащабност и всеобхватност ни напомня на романа. И то предимно на романа от първата половина на ХІХ в. В „Мъртви души”, подобно на „Евгений Онегин” и „Герой на нашето време”, е налице циклизацията на по-малките жанрови форми в роман. Произведението на Гогол се състои от отделни очерци за помешчиците, които са обединени или по-точно свързани от личността на главния герой – Чичиков, който минава през всички части на произведението. Социално-битовото описание заема твърде широко място в поемата на Гогол, но то не е единственото. Наред с него са и лиричните отстъпления, които придават особена тоналност на произведението и го доближават до поемата. В „Мъртви души” има една смяна от социално-битово повествование към „високо лирическо движение”, както се изразява самият автор. Ако едното поражда комизма, то другото поражда високата патетичност. Ако едното е свързано с критичното и сатиричното изображение на живота на помешчическа Русия, то другото – с народна и бъдеща Русия. Именно това своеобразие на художествената структура, стил и тоналност е дало основание на Гогол да нарече своето произведение „поема”. Съвременната литературна наука го определя като „роман поема”.
В същност романът поема „Мъртви души” е една от най-мащабните и най-социално значимите произведения на руската литература от първата половина на ХІХ в. То може да се сравнява само с романа в стихове „Евгений Онегин” на Пушкин. Но докато вниманието на Пушкин е насочено към образа на прогресивния дворянин и неговия конфликт с обществото, това на Гогол фиксира съдбата на социалните слоеве в крепостническа Русия. Това променя не само съдържанието, но и структурата на романа поема на Гогол. Той не се интересува от „частните” съдби и отношения, а от общите. Затова и структурата на социално-психологическия роман се оказва тясна за неговия сюжет. Но затова пък структурата на социално-битовия и лиро-епическия роман поема му дава възможност да „покаже, макар и от една страна, цяла Русия”, както сам пише още в началото на работата над „Мъртви души”. Но тук той може да бъде коригиран, защото той показва Русия не от „една страна”, а от две страни – „мъртва” плюшкинова Русия, която е на повърхността на повествованието, и народна Русия, която е лирическия подтекст на поемата. Вследствие на това в романа поема на Гогол се сливат две художествени стихии – на сатирата и на лириката, т. е. на помешчическа Русия и на народна Русия. Това налага и контрастът като водещ художествен принцип в „Мъртви души”. Контрастират застоят, рутината и мъртвата атмосфера в помешчическите имения с вярата на писателя в бъдещето на неговата родина. Контрастират като индивидуалности и психика дори самите представители на крепостния слой.
Самата композиционна схема – подреждането на очерците и въвеждането на героите, също е изградена върху контраста. По начало композицията на „Мъртви души” носи кръгов характер – там откъдето започва действието, там завършва, а именно в губернския град. В него Чичиков се запознава със собствениците на помешчически имения, за да предприеме своите визити в тях с цел закупуването на „мъртви души”. Именно редът на неговите посещения следва известна низходяща и контрастираща градация по отношение на героите помешчици. Започва се с Манилов и се завършва с Плюшкин, т. е. с този, в когото все пак има нещо човешко, за да се стигне до този, който е изгубил духовния си и физически образ на човек. По такъв начин чрез галерията от образи и помешчици авторът изгражда общата картина на крепостническа Русия.
Първият помешчик, когото Чичиков посещава в имението му, е Манилов. „Чертите на лицето му – пише Гогол за него – не бяха лишени от приятност, ала в тази приятност сякаш беше притурена премного захар.” И действително той е твърде сладникав и сантиментален човек. За него всички хора са все „прелюбезни”, „най-достойни”, „извънредно приятни” и т. н. осем години от женитбата му, а продължава да се обръща към жена си с най-сантиментални обръщения. Много често и носи бонбончета и лешничета и й говори: „Зяпни, душке, да ти тура в устата това късченце.” Той е един празен фантазьор, който често си мечтае за неща, които никога няма да се реализират. Така например проектира да строи подземни входове под къщата, тунел и мост над езерото, от двете страни на който да има магазинчета, от които селяните да купуват разни продукти. От две години чете някаква книга и все на 14-а страница стои. Човек без воля и без каквато и да е инициатива. Така че добротата на Манилов не изкупва ни най-малко неговите отрицателни качества. За всеки случай той е една празна и вредна „персона”, която живее на гърба на селяните. В същност този паразитен живот го е направил такъв, какъвто Гогол ни го е представил.
Коробочка е „една от ония бабички, дребни помешчички, които, според автора, вечно се оплакват от неплодородие и загуби… кътат малко по малко парици в платнени торбички, пъхнати из чекмеджетата на скриновете”. Тя е толкова ограничена, че не вижда по-далеч от носа си и светът свършва там, където свършва имението й. Чичиков много добре разбира колко е нейният умствен багаж, затова се държи с нея необичайно за самия него грубо и й говори „много по-свободно”, без да се „церемони”.
Затова пък Ноздрев в много отношения контрастира както на бездейния и добродушен Манилов, така и на заседналата на една място Коробочка. Гогол пише, че хората от този тип са „бъбрици, гуляйджии, бабаити, лични хора ”. Те не са създадени да стоят на едно място – тяхното призвание е скандалът, побоят. Ноздрев се отличава с „неуморна живост и пъргавина на характера”. Той постоянно върши нещо – играе на карти, продава кучета и коне (не да печели, разбира се, а така, от любов към движението), влиза в скандални ситуации и т. н. Много често – пише Гогол – „се връща в къщи само с един бакенбард, и то доста оредял”. „Ноздрев беше един вид исторически човек – продължава мисълта си Гогол. – Дето имаше повече хора и биваше и той, не минаваше без история.” С това обаче не се приключва богато надарената натура на Ноздрев. Той е голям лъжец. Като сочи на Чичиков полето, Ноздрев казва: „А пък тука в това поле има … има толкова много зайци, че земята се не види от тях: аз сам улових с ръце един за задните крака.
-- Ба, заек не можеш уловиш с ръка – забелязва зет му.
-- Ама на, че улових…” – не се дава Ноздрев. Може би празнотата на Ноздрев, неговите „духовни” интереси най-пълно са се отразили върху обстановката в кабинета му. В него няма книги, а пушки, рогове и други ловджийски принадлежности. Доколко нагъл и безцеремонен е Гоголовият герой, се вижда от това, че след като предлага на Чичиков да му продаде кон или куче и последният му отказва, той започва да го ругае. Заставен да играе на карти, защото в друг случай Ноздрев не желае да му продаде „мъртвите души”, Чичиков е принуден да се откаже поради шмекериите на домакина. Последствията за Чичиков биха били твърде неприятни, но го спасява капитанът изправник, пристигнал да арестува заради някакъв скандал Ноздрев. Не е трудно да се прецени колко е по-вреден в социално отношение като рожба на крепостническия строй е Ноздрев в сравнение с Манилов и Коробочка.
Собакевич е друго явление – той е богат, сериозен и умен, но груб и мракобес. Авторът пише, че когато природата го е сътворявала, много не се е церемонила – ударила веднъж-дваж с брадвата и измайсторила главата, а след това със свредела направила и очите. Той прилича не на човек, а на мечка. И винаги настъпва с единия крак събеседника си. В Собакевич се налага не духовното, а животинското. Даже домът му се отличава със своята груба, но здрава изработка. Собакевич е практичен и хитър експлоататор. Всички според него са „мошеници и негодяи”. Той създава най-големи затруднения на Чичиков при изкупуването на „мъртви души”.
И накрая Плюшкин – най-низката степен на човешко израждане и падение, докъдето е доведен представителят на крепостническия строй. Плюшкин е олицетворение на крайното скъперничество – прогонил е всичките, за да не го подяждат. Всичко, което селяните са изработили, той го прибира, без обаче да го оползотвори. След време то се разпада и самоунищожава. Скъперническата страст е унищожила у Плюшкин дори външния му човешки вид. „До едно от сградите – пише Гогол – Чичиков скоро забелязва някаква фигура, която почна да се кара на мужика, дошъл с талигата. Той дълго не можа да разпознае от какъв пол беше фигурата – селянка или селянин. Дрехата й беше съвсем неопределена, много прилична на женски халат, на главата и качулка, каквито носят слугините селянки; само гласът му се стори малко по-дебел, но като на жена… По закачените на пояса и ключове и по това, че тя гълчеше мужика с доста оскърбителни думи, Чичиков заключи, че тя сигурно е икономка.” Оказва се обаче, че не икономката, а господарят, т. е. самият Плюшкин. В този външен портрет се е изразила и цялата духовна, морална и психологическа същност на героя.
Така че, според представителите на крепостниците помешчици, Гогол ни открива нито един светъл лъч, нито една „жива душа”, нито един перспективен образ. И точно в това е страшният извод, към който ни води авторът – стопаните на живота, ръководителите на крепостта Русия са „мъртвите души”.
В по-особен ракурс е даден образът на Чичиков. Той е умен, съобразителен, външно възпитан, но нечестен търговец. Чичиков може да заблуди не само обществото, сред което се движи, но и читателя. В него има нещо неуловимо. Това го е отбелязвал и авторът: „В бричката седеше – пише той – един господин, не хубавец, но не и с лоша външност – нито много пълен, нито много тънък; можеше да се каже, че беше стар, ала не беше и твърде млад. ” Такъв е той и в живота – изплъзващ се от погледа. Но навярно Гогол добре е разбрал, че във външността и същността на Чичиков има нещо, което може да заблуди читателя, затова е дал и неговата биография. Чрез ретроспекция той ни връща към неговото минало и към детските му години.от малък той се възпитава на уважение към „копейката”. Като ученик умело използва глада на децата, за да им продава с надценка купените от него и скрити под чина кифли. По такъв начин отрано той се научава да печели и да се възползва от създалите се ситуации. Това по-късно му помага да се издигне, но и да се провали в живота, пак и да се издигне и т. н. закупуването на „мъртвите души” е една хитро скроена сделка, която е целяла заобикалянето на закона и придобиването на имение по втория начин. За това се е изисквало и съобразителност, и предприемчивост, които Чичиков е притежавал в достатъчно количество. Той действително контрастира като психика и поведение на помешчиците, но това не го прави положителен – напротив, той е далеч по-вреден и опасен в комбинациите си, защото е по-гъвкав и по-умен от тях. Чичиков е едно ново явление за крепостническа Русия, което се е зараждало в нейните недра.
Още в началото споменава, че в поемата роман на Гогол неизменно присъства в подтекста и в лиричните отстъпления и народът. Той е в тази птица тройка, която лети напред и всички народи и дават път: „Не така ли, Русийо, и ти летиш като пламенна бързокрила тройка? Дим дими пътят под тебе, гърмят мостове, всичко изостава и остава назад! Спира се съзерцателят, поразен от това божие чудо… Ех, коне, коне – чудо коне!... Русийо, накъде летиш? Отговори! Не отговаря. Чудни звуци пръска звънчето…, лети покрай нея всичко по земята и загледани изкриво, отдръпват се и дават и път другите народи и държави.” По такъв начин на съвременна помешчическа Русия Гогол противопоставя бъдеща и народна Русия. Тя извиква неговото възхищение и любов!
Своеобразието на Гоголовия реализъм, неговото художествено майсторство на белетрист, се е изразило преди всичко в умението му да заостря и окрупнява отрицателните страни на живота, да типизира социално значимите явления чрез художествения образ. За целта Гогол използва преди всичко хиперболата. Той съзнателно преувеличава някои отрицателни черти у своите герои, за да ги направи нарицателни. Така например Манилов е прекалено сладникав и мечтателен, Ноздрев – необикновен скандалджия, Плюшкин скъперник и т.н. По такъв начин, чрез изнасяне на преден план на уродливото у човека, Гогол разрушава нашата представа за господарите на живота, за техния морал и поведение. В същото време той свързва образа със среда, герой и общество, за да покаже, че те са рожба на един социален строй, който осакатява, духовно и психологически унищожава своите представители. И което е особено показателно и характерно за Гоголовия реализъм – това е, че на преден план в него излиза не изключителното в живота, а най-обикновеното и всекидневно негово проявление. Сякаш чрез „увеличително стъкло” Гогол подбира чертите на герой и среда, за да може чрез гротескно – хиперболичното им заостряне да ни разкрие отрицателните страни на крепостническата действителност.
Гогол е изключителен майстор на външния портрет на героя. При изграждане на образа той винаги тръгва от него. Освен това Гогол умее да „опредметява”, да „овеществява” образа на героя, като за целта използва битовата среда и обстановка, сред която той живее. „ В един ъгъл на стаята на пода – пише Гогол – бе натрупана купчина от всички ония предмети, които бяха по-груби и недостойни да стоят на масите. Какво именно се намираше в тая купчина мъчно беше да се каже, защото прахът върху нея беше толкова изобилен, че ръцете на оня, който се допреше до нея, заприличваха на ръкавици; по-изпъкнало от другите неща стърчаха оттам счупено парче от дървена лопата и една вехта подметка на ботуш. По никакъв начин не би могло да се каже, че в тая стая живее живо същество, ако една стара, износена качулка, която стоеше на масата, не говореше за неговото пребиваване. Докато той разглеждаше цялата странна подредба, страничната врата се отвори и влезе същата оная икономка: икономката поне не бръсне брадата си, а тоя, напротив, я бръснеше и както изглеждаше, доста рядко, защото цялата му гуша с долната част на бузите приличаха на телено чесало, с каквото чешат конете.” Това е един характерен за Гогол способ за изграждане на образа.
Гогол майсторски съчетава в своя художествен подход и стил няколко елемента – критическа и сатирическа острота, лек хумор и лирическа топлота. Според Гогол хуморът трябва да „озари живота през видимия за света смях и невидимите, незнайни за него сълзи”. Както се вижда, разглежда „смеха” като средство за лекуване на социалните недъзи. Следователно хумор и сатира при Гогол вървят заедно и са в неразривна връзка, докато лирическото начало им се противопоставя – то е израз на авторовия идеал. В Гоголовия хумор има тъга и размисъл за настоящето на народа, докато в лирическите отстъпления има вяра в светлото бъдеще на Русия.
За разлика от Пушкиновата, Гоголовата проза не е така стегната – тя е по-разточителна на описания, на сравнения. Гогол е по-критичен що се отнася до обстановката, до битовата среда. Всичко това проличава от подробното описание на автора на „Мъртви души” върху домашната обстановка, в която живеят неговите герои.
Библиография:
1. Анчев, А., Руска класическа литература. София, 1982
Темата ти по руска литертура може да бъде озаглавена така:
Тъжният хумор и нравствено осакатената човешка душа в „Мъртви души” на Гогол
Или:
Смехът „през сълзи” в „Мъртви души” на Николай Василиевич Гогол
http://download.pomagalo.com/21062/t...h=9580860&po=1
не вярвах че ще стигна дотук,но когато не мога да измисля нищо сама,няма начин..Та моля ви,защото ми е мн спешно,ако може да ми го свалите този файлблагодаря ви предварително
Кажи каква е темата ти точно?!http://download.http://www.teenproblem.net/school/21...h=9580860&po=1
не вярвах че ще стигна дотук,но когато не мога да измисля нищо сама,няма начин..Та моля ви,защото ми е мн спешно,ако може да ми го свалите този файл
http://download.http://www.teenproblem.net/school/21...h=9580860&po=1
не вярвах че ще стигна дотук,но когато не мога да измисля нищо сама,няма начин..Та моля ви,защото ми е мн спешно,ако може да ми го свалите този файл
THE MEAN OF STUDYING – IN BULGARIA OR ABROAD?
Imagine! You are sweating, and your hands get slippery by the second as your hands close to the car door, thunder cracks, and lightening streaks across the sky, as you step out of your car, the earth shakes and trembles. The horrors of horror come and the word comes into your mind: SCHOOL!!! But I don’t think of school as this. I think education is a wonderful experience to enjoy and work at, that gives us start in life. I think I am very lucky to go to school and be able to learn the things I need too. So here I say, the most valuable part of my life is educaton.
I know! Some might say school is no fun with so much homework to do everyday (not me though). All throughout my life, I have been granted certain privileges and given certain rights. I have been blessed in almost everything I do, and I have been lucky enough to lead the life, I have been given. Sometimes I take my life for granted, and wonder how I can face the few obstacles I have met in it. Although I have had my fair share of hardships, there are many other people in this world that are far less fortunate than me, and even you. We are all blessed in different way. We have food available to us for every meal, we have warm homes to come back to everyday, and we have wonderful friends and family in our lives that surround us with love and make our lives so great. For this, I believe it is important that we should become selfless in our acts, and stop wasting what we are given. Pursueing our goals is the only right choice to make, because of the opportunity we have. The education is the most important lifetime experience, and to miss it means to leave our dreams. Have you ever had to choose country where to study? If not you’ll have soon. Education is a very important part of our life, especially these days. So, it is very significant to choose the specialization and the place where you will study. Of course, a lot of young people don’t have such a chance to select the place of studying; nevertheless, many students face the question where they want to get their education.
Thus there is a great difference between studying in your native city or country and studying in foreign country very far from home.
First, when you begin to study in foreign country, in most cases, language is a problem. Even if you can speak, you may have troubles with assimilating subjects, lectures and assignments. You can face some misunderstandings or find yourself in some confusing situations because of your cultural background. One is for sure, this is a hard step to make and it must be thought over precisely. It is important to take education seriously. As a student, I feel that education is the most valuable and precious thing in life. It is also the one thing you can assure that nobody can take away from you. It is important not to let anything become an obstacle to your education. I feel that it is important to continue my own education by attending a college where I can take my studies seriously, and receive the highest degree of education possible. Today, in this twenty first century, what would we do without an education? Would we be considered illiterate? Of course we will. Something more. It’s a point of self dignity to be sophisticated and only a point of personal choice to decide how to achieve knowledges. For some studying abroad is a chance to meet new cultures, to provide a better life and to find development. It’s not difficult to understand, when your own country doesn’t give you opportunities for good education and professional success. For me the only thing that matters is my realization, it might be because of my young spirit, or simply because of the aspiration for happiness.
But as I’ve already said, it is mainly a point of personal choice so you must get assured that you are making the right decision, if not there is no going back. Time is precious, and it isn’t wise to waste it. So the question is: a university in Bulgaria, or college abroad?
Leaving from home and exploring your own dreams is a very important part of maturing. Though, the physical separation from home is for some a difficult transition to college life. What are those things one takes for granted while living at home, and attending high school? What changes does one face? Just think of all the times the alarm clock did not go off, and mom was there to make sure school was still reached on time. When the alarm clock fails to go off at college, then the first class of the day is simply missed. At home breakfast is made to order: eggs, bacon, pancakes, or even French toast. In college one finds a particular meal that is edible, and must stick with it. A cabinet could be opened at home and a variety of tasty foods are readily available. In college a meal card is swiped though a machine upon entering the cafeteria, and the word "tasty" rarely enters the mind. But this is the risk we choose to take; it is a part of the maturing. The nostalgia is a factor we all fear of, and the press and the media make it even difficult, but I still think that it depends of the character. The proper question is not can we succeed, but are we enough strong to do it.Throughout my development of becoming an intelligent young woman, I have always dreamed and wanted to be enrolled into college. I have always believed that college life was the period of time in which an individual grows the most. I have always believed that during college years is when an individual really “finds oneself.” During this period a person could change completely. Change from being a young person into becoming a full grown personality. I have always thought of college years as being an introduction to real life.
The reason why I believe so strongly in the importance of college is because of older relatives and friends that went to college and their outcome. I compare my future goals to their present day lifestyle and it doesn’t seem that much difficult to achieve. I feel very deeply about the importance of going to college and receiving a “higher learning” to prepare me for my life long goals. For me, studying abroad means to see life, to get in touch with other cultures, to estimate my real possibilities, to find myself in details. There is a day in everyone’s life that comes and it’s only up to him to decide, to make his personal right choice, to ask himself what’s the point of living, the importance of existing….
много,много,много благодаря за бързия отговор
Трябва ми тази тема http://download.pomagalo.com/198471/...h=9614139&po=1 или някакво историческо есе на тема за Втората световна война. Няма значение какво точно ще е заглавието- важно е да е на тема свързана с Втората световна война
Бях на 7-8 г. когато живях срещо лудницата,дойдоха 10-11г. и вече живея срещо нас!
http://download.pomagalo.com/17385/d...h=9616412&po=4
shte sam vi blagodarna ako mi go svalite
заповядайТрябва ми тази тема http://download.http://www.teenprobl...h=9614139&po=1 или някакво историческо есе на тема за Втората световна война. Няма значение какво точно ще е заглавието- важно е да е на тема свързана с Втората световна война
Историческо есе
тема
Втората Световна война през моите очи
Изготвила: Проверил:
Евелин Пламенова Цолова Любомир Георгиев
ХІб клас №10
ПМГ „Екзарх Антим І”
Гр. Видин
„Войната е първопричината на всички беди и злини, бездънен океан, поглъщащ всичко без разлика. От войната загива всичко цветущо, всичко здраво гине, всичко трайно се руши, всичко прекрасно и полезно се унищожава, всичко сладко става горчиво.”
Еразъм Ротердамски
(1466 – 1536 г.)
Макар това да са думи на учен и деец от епохата на Ренесанса, те звучат невероятно актуално за всички епохи. Може би тази сентенция е едно от най-изчерпателните изказвания относно военната история на човечеството, защото в нея се съдържат всички онези грозни истини, характеризиращи извратения и нехуманен облик на войната като цяло.
ХХ век, освен със своя технически прогрес, остава в съзнанието на Европа като един от най-големите й и страшни кошмари. Двете Световни войни от този период оставят своя черен отпечатък в съзнанието на хора от всички националности, етноси, религии. И ако до този момент войните за власт, територии, величие са били престъпления срещу човечеството, то сега, според думите на английския физик, философ и обществен деец Джон Дезмънт Бернал, те са „безумие”!
Особено потресаваща, нелогична и някак „животинска” е Втората Световна война. Последиците, които тя оставя след себе си, всички разрушения, цялата болка, всички пролети сълзи оставят един незаличим белег, една неизлечима рана върху душата на човешката цивилизация. Тази война, породена от фанатичните идеи на един болен ум и „благословена” от скотското и паразитно безмълвно съгласие на „великите” сили на Европа и света, се превръща в най-големия срам на нашата епоха!
Във Втората Световна война косвено участва 80% от населението на Земята, бойните действия се водят върху територията на 40 държави, човешките загуби възлизат на около 50 милиона души, преките военни разходи на 1117 милиарда долара. В Европа те са за 260 милиарда долара.
Наред с тези жертви и материални щети, войната нанася огромни поражения и върху духовния аспект от историческото развитие на човешката цивилизация. Под пепелищата на разрушените и опожарени европейски градове, под труповете на загиналите войници и избитите в концентразционните лагери, лежат погребани и ценни паметници на човеката култура. Унищожени са архитектурни шедьоври, произведения на изкуството, научни трудове, литературни произведения, скулптури, картини. Опожарени, разграбени и препродадени на германските агенти на „Гестапо” са световноизвестни картини, бижута, сувенири, археологически находки, антични съкровища. Избити или безследно изчезнали са хиляди писатели, музиканти, учени, лекари, художници, изследователи, ювелири, журналисти, потомствени аристократи.
Наред с всичко това, се подлагат на абсолютен геноцид хора от различни от „чистокръвната арийска раса” етноси, култури, вероизповедания, раси. в Европа изникват хиляди лагери, в които денонощно се избиват и измъчават деца, бременни жени, стари хора. В тези „лагери на смъртта” се правят различни научни и нечовешки експерименти с живи хора, а не с лабораторни мишки или опитни животни. Останалите живи са приличали на истински скелети, които и днес хората наричат 4скелети от Бухенвалд”.
Ако посетите Освиенцим в Полша може да видите преди газовите камери огромни халета. Те са изпълнени с огромни купчини с вещи на убитите: четки за зъби, четки за обувки, очила, отрязани плитки, часовници. Колко от убитите са имали гореизброените вещи? Мажете да си представите колко са избитите като преброите хилядите вещи, които са оставили тези, които са ги притежавали! Наоколо все още се усеща задушливата миризма на изгорена човешка плът! За всяка националност е имало отделни лагери в лагера. Има и български такъв!
Все още по света се водят дела срещу живи участници в тези зверства и техните наследници. Защото нищо и никой не могат и на бива да бъдат забравяни! Колкото и болезнени да са раните, останали от тази епоха, трябва да си ги припомняме, за да останат като един горчив, но поучителен урок за идните поколения. За да не позволяват те „възраждането” на лагерите и ужаса на войната!
Все още от океана изплуват невзривени подводни мини. все още има минирани полета. Все още се откриват гробове на загинали на фронта войници, смятани за безследно изчезнали. Все още се чувства загубата на огромния брой мъже, главно в Русия. Все още ветераните разказват за преживените кошмари на бойните полета на Европа.
Девети май от Ден на победата срещу фашистка Германия се превърна в Ден на Европа, защото Европа все още носи грозния белег на това страшно и ужасяващо събитие Но от пепелищата на тази война се ражда и една нова идея – Европа да бъде обединена и равнопоставена за всички народи и нации.
Да се уважава и пази мира, защото, както е казал великият френски писател, просветител и обществен деец Виктор Юго „Мирът е добродетел на цивилизацията, войната – престъпление!”
08.04.2008 г.
http://download.pomagalo.com/17385/d...h=9616412&po=4 molq vi da mi go svalite, mnogo e speshno!
„ДЯВОЛСКИТЕ ИЗКУШЕНИЯ” ЗА ЧОВЕШКАТА СЪВЕСТ В САТИРАТА НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
„ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА”
Между многобройните сатирични творби на Христо Смирненски най-силно въздейст¬ваща е неговата приказка за стълбата и за из¬кушенията на дявола. „Приказка за стълбата” е една от най-съдържателните сатири от периода между двете световни войни у нас. Наричат я фейлетон, защото авторът ирони¬зира своя герой, отричайки лекомислието, с което продава душата си на дявола. Тук поз¬натият фолклорно-приказен мотив, претво¬ряван в множество произведения на светов¬ната литература: мотива за дявола, който ку¬пува човешка душа или човешка сянка сре¬щу някакъв съблазнителен откуп, прераства в мотив за разпадането и унищожаването на човешката личност. В творбата на Смирненски дяволските изкушения побеждават мо¬рала и съвестта на героя.
Сюжетният разказ е пределно лаконичен. , Изпълнен е със символични и метафорични образи, които различните възприематели мо¬гат различно да възприемат и разтълкуват в зависимост от отношението си към света. Идеите и проблемите в тази сатира са свърза¬ни със смисъла на човешката екзистенция, с човешката съвест и памет, с властта и нейните дяволски изкушения, с ренегатството и изне¬вярата към другите и най-вече към себе си.Главният герой на Смирненски тук е рево¬люционно настроен пролетарий, който ле¬комислено погубва собствената си личност, изневерявайки на идеалите си и продавайки душата си на дявола доброволно и окончателно. Твърде лесно са изкушени слу¬ха, зрението, сърцето, паметта му. През все¬ки три стъпала героят загубва по нещо съ¬ществено от себе си и когато се изкачва най-горе на стълбата, той вече е съвършено друг човек. Сменените му сетива, загубването на сърцето и паметта му, естествено го довеж¬дат до пълна загуба на собствената му иден¬тичност.
В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски, макар твърде млад и житейски неопитен, много дълбоко и мъдро разбира човешкия жи¬вот. Според него смисълът на нашето земно битие се съдържа в усилието ни на уважава¬щи себе си личности да се усъвършенстваме като интелект и морал, за да достигнем по-високото стъпало, изкачвайки се по стълбата на познанието и на духовното израстване. Да обогатяваме душите си с красиви и благород¬ни емоции в процеса на всеотдайната си служ¬ба на своя народ, на близките си и на другите, които имат нужда от нас.
Христо Смирненски измисля съвсем друга стълба, която няма нищо общо с извисява¬нето на човешката личност, с изкачването й нагоре към небесната светлина. Стълбата на Смирненски е дяволската стълба на падане¬то все по - надолу и надолу в пропастта на порока и престъпността. Привидно изкачвайки се по тази стълба, младият герой на поета всъщност върви стремглаво към пропастта, към ада. Заслепен от богатството и властолюбието, което дяволът му предлага, той от беден и честен пролетарий се превръща в опиянен от власт и успехи самонадеян пре¬дател на своите идеали, на своите близки и на съмишлениците си. Този герой може да се възприеме като символ на ренегата, из¬менника, продажника и предателя. Но мо¬же да се разтълкува и в по-универсален, об¬щочовешки план: като символ на лекомис¬лено повярвалия в обещания и илюзии мла¬деж, който се саморазрушава, обезличава, самоунищожава в името на една горчива самозаблуда. А тя е, че отмъщава за своите бед¬ни и страдащи братя, която замъглява съзна¬нието му и неусетно го превръща в егоист и егоцентрик, който мисли само за собствения си интерес. В името на отмъщението той се отказва от всичко свое и вместо нагоре, към висините, пропада в преизподнята на загубената си човешка идентичност.
Всъщност отказалият се от себе си, от стре¬межа си към усъвършенстване, от всеотдайността си и желанието си за саможертва в името на щастието на своите братя, бившият „плебей по рождение” с фанатизма и лекомис¬лието си доброволно загубва сетивата, па¬метта и душата си заради една илюзорна цел. Нито една цел в човешкия живот, а най-малко отмъщението, не оправдава средст¬вата, с които се постига. Когато тези средства са дяволски изкушения (алчност за власт и богатство), те неизбежно водят към пропаст и саморазруха. Всъщност младият герой на Смирненски става жертва на дявола главно поради своето лекомислие, поради своята наивност и незрялост. Той не разбира, че целта не може да оправдае средствата (дяволски изкушения). Грешката му е, че не може нищо добро да постигне за себе си, нито за родни¬те си братя, когато приема недостойни, не¬морални, дяволски средства.
А не възниква ли пред днешните млади читатели на „Приказка за стълбата” и друг един въпрос: „Нима отмъщението е достойна цел за човека?” Отговорът зависи от това, как читателят разбира'целите на човека и смисъла на съществуването му и дали е убе¬ден, че именно човекът е най-висшето същество във Всемира, единственото същество, ко¬ето превъзхожда себе си и света, защото но¬си божествена светлина в душата си. Ако та¬ка разбираме същността на човека, трудно ще приемем отмъщението като достойна за него цел. А може би точно това е искал да ни внуши подтекстово гениалният юноша Хрис¬то Смирненски?
Текстът на неговата сатирична приказка днес можем да разчетем като текст за дявол¬ската стълба на човешкото морално падение.
ЖиВоТа Не СтРуВа, АкО пРиЯтЕлСтВоТо Не СъЩеСтВуВа
Пътуването на Алеко Константинов до Америка се превръща в едно незабравимо преживяване, в сбъдване на една мечта вълнувала въображението му още от детството.Заминава за Чикаго подтикван от интереса и възхищението, които са породили у него прочетеното за технологичният и научният напредък, за прословутата американска свобода, демокрация и равноправие.Ето защо силно желае да посети тази далечна страна, за да я даде за пример на изостаналата в развитието си България току що освободена от робство.
Пътеписецът е дълбоко впечатлен от страната на неограничените възможности, очарован е от постиженията на научно техническия прогрес, от грандиозното строителство в американските градове от красотата в изкуството и в природата и особено от великолепието на Ниагарският водопад.Но същевременно писателят хуманист и демократ изживява и разочарование, когато постепенно навлиза в истинската същност на американското общество.Алеко е потресен от необузданата жажда за злато, превърнала американците в бездушни „човекоподобни машини” за трупане на пари.Изпитва болка, че хората са отчуждени, студени и безразлични, едни към други.Ето защо пътеписът е наситен с противоречиви чувства и мисли.
Пътешественикът идва в новия свят с мисълта, че ще се запознае с едно съвършено общество-и в материален, и в духовен смисъл.И наистина първите му впечатления се покриват с представите, с които идва тук.
Ню-Йоркското пристанище го удивява с огромното множество кораби от всякаква величина.Алеко и неговите спътници са очаровани от успехите на научния и технологичен напредък, от мащабите на строителството, от величествените обществени сгради и фабрики, от грандиозния Бруклински мост.Писателя е възхитен от гледката на американските градове със светли и широки улици, от двете страни, на които се издигат огромни здания.За неговите чувства свидетелстват възторженото описание на централния хотел в Ню Йорк, най-вече мраморната зала, блеснала в множество електрически лампи.Силно впечатлен е Алеко от културата на взаимоотношенията между посетителите на ресторанта.Споделя, че въпреки трескавото движение на улицата, няма да чуеш грубото обръщение „А бе, кьорав ли си …”.
С учудване и повишено внимание се отнася към всяко техническо изобретение, създадено да промени и облекчи бита на хората.Забелязва, че заедно с това над Ню Йорк пластове дим висят и пълнят дробовете на хората.Вижда река Хъдзан, която е доста замърсена.Същевременно Алеко разбира, че в покрайнините на града са съхранени огромни паркове, които служат за пречистване на въздуха,а огромни филтри прецеждат замърсената вода.Това, което преди се е унищожавало, сега се възстановява чрез постиженията на техническата мисъл.
Първото разочарование от Щатите пътеписецът изживява при митническата проверка.Големия родолюбец не може да проумее, а и да прости, че чиновникът не знае за съществуването на България като самостоятелно княжество.И тъжно, и иронично звучат думите му: „Остави ги, невежи!”.
Естетът Алеко е на разходка по улица „Бродуей”.Сравнява я с мила балерина, облечена в цветовете на дъгата.Тя вечно танцува и смайва с бистро трептящата си пъстрота.Авторът създава ярка зрителна представа за колоритната Ню-Йоркска забележителност.Поразен е от големината, различната архитектура и красотата на фасадната украса на сградите-доказателство за конкуренцията и материалния просперитет на американците от Бродуей.Но у хуманиста Алеко отново се поражда притеснение от динамиката на улицата.Сравнявайки я с Вавилон той вижда безпомощността на хората, които се мятат назад напред сякаш са подгонени от природна стихия, търсещи изход.Големият град уморява, смазва човека.В стремежа си да обхване изцяло живота на американците, Алеко дава своята оценка за тяхната душевност, като се запознава с начина по който те прекарват свободното си време.
Огорчението идва от срещата и преди всичко от разказа на сърбина бай Неделкович.Той охлажда ентусиязма на демократа-родолюбец А.Константинов, разбива представата му за свободна и демократична Америка.Сръбският емигрант „го облива със студена водица” като му казва, че и тук е „велика корупция”.Тя стига до най-високо ниво, а който има най-много злато, той е най-силен.И тук борбата за власт е борба за пари.
Разказът на бай Неделкович внася смут в душата на автора и го кара да се замисли сериозно.Това не е държавата, която е в мечтите му.
Може би изложението в Чикаго ще породи по светли чувства.Алеко е удивен от постиженията на цивилизацията, на прогреса.Радостен е, че там някъде се вее и българският трибагреник.Удовлетворени , но и разочарование лъхат от описанието на българския павилион.С малко думи авторът рисува ярки портрети на човешки образи в павилиона „Българските кориозитети”.Личи си желанието да привлекат вниманието на американците.Описанието на обстановката отново е мизерна и неугледна, експонатите са безразборно разположени.Личи търговския нюх на двамата българи решили да продават нашето национално богатство-етнографията.Срещата на Алеко с двамата търговци е показателна за голямата разлика довела ги в Америка.Ако Алеко тръгва за новия сват, воден от любопитство и желание да се запознае с демократично устроеното американско общество, то българските търговци са дошли с една единствена цел да измамят, преметнат, да натрупат капиталите си.
Алеко е възхитен о разкоша, блясъка и величието на изложението.И в същото време искрено споделя безпокойството си от едно друго място-прочутите касапници.Смутен е до какви безобразия може да доведе жаждата за злато.
На брега на Мичиганското езеро е изложен корабът, с който Колумб открива Америка.Българите разглеждат музея с нескрито любопитство.Но колко силно е огорчението на хуманиста Алеко, когато вижда, че наред с това светилище е разположено зданието на Круп, който очаква медал за оръдията, предназначени да унищожат сътвореното от хората, а и самите творци.
От страниците на пътеписа си „До Чикаго и назад” Алеко изказва обективно своето мнение за американската действителност, своето възхищение и огорчение от видяното и чутото.Писателят с недоумение и гняв откроява огромната машина за пари, която човекът се е оказал сам и не може да се изтръгне, и което е най-лошото сам не чувства потребност от това.Читателят е завладян от двете полюсни чувства, от високото умение на автора да разказва така, че неговите оценки за Новия свят да накара читателя да направи свои както за Америка, така и за човека и писателя Алеко Константинов и да му бъде благодарен за „леките, хвъркати бележки”, написани „по-плитко”.Тези бележки разкриват гордостта и болката на българина пътешественик от допира му с Новия свят.
plsss help me!! много моляя ако може да ми дръпнеш тези темички:
http://zamunda.pomagalo.com/download/116444/
http://zamunda.pomagalo.com/download/13329/
http://zamunda.pomagalo.com/download/93017/
мерсииии предварителноо
Любовта е като огън. Но дали ще стопли сърцето ви или ще изгори до основи къщата ви, е трудно да се каже.
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРОТИВОДЕЙСТВА НА ГЛУПОСТТА
Дамата с рентгеновите очи. Какво ли би означавало да имаш рентгенови очи? Как би изглеждал света, когато можеш да го видиш от друга светлина?
Това са въпроси на които не бихме могли да си отговорим толкова лесно. Всеки един от нас възприема заобикалящата го действителност със собствените си очи, собственият си мироглед, с това, което е заложил в хода на съществуването си за свое самосъзнание. Така се е оформила и групата на така наречения хайлайф, хора за които видимото, материалното, физическото присъстват и властват в този свят, сами определили себе си като висше общество. Но именно липсата на духовност ги принизява и ги прави отрицание на елементаризираното човешко присъствие. Едно затворено общество, затворено, чакащо в „чакалня”, седейки на „металически столове”. Хора, които са загубили всякакъв интерес към живота и се развличат с безцелни занимания като новина от клюкарско списание „че Уелският принц минал неотдавна из лондонските улици в червен фрак”. Единствената значимост за това общество са материалните ценности и физическата същност на човека – презрението и безразличието дистанцират всеки, който се различава от стандартната форма. За такива хора винаги се намира по един гениален Чезарио Галфоне, които да разнообрази еднотипния им свят. Човек, оценил техният елементаризъм, който може да се погрижи единствено за видимата им красота, но не и за тази отвъд, тази на душата.
И в този безсмислен свят съществува някои, който не се допълва идеално в представите за „съвършенство”, някой който просто така Чезарио Галфоне не може „да превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел“. Да, но може да се намери и нещо, което да те изведе от омагьосания и скучен свят, в който освен празнодумие и завист нищо друго не се намира. И получаваш нова възможност, ново начало. Да видиш нещата такива каквито са – истината. Осъзнаваш, че това, което те е заобикаляло е просто безцелно безвремие и простота. И сред този бласт очите ти виждат ценните неща, макар и малко, но истински. Радваш се, че си получил шанса да се измъкнеш от блатото на безумното и си избрал правилното. Защото за първи път имаш възможността да видиш нещата комплексно – телесното, анатомичното и душевното.
В заключение, мога да кажа, че разбираш, че елемнтаризмът може да е навсякъде около теб, да си бил омагьосан от него. Лошата страна на нещата е, че глупостта е безкрайна и непобедима, но има начин да я надвиеш и не трябва да се предаваш. Малките спънки те правят победител и първата стъпка е като излезеш от този ощетен от смисъл свят и осъзнаеш, че си се избавил от безцелното съществуване. Да, ти си победител, видял си, че не си като тях – победил си глупостта.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
