Отговор в тема
Първоначално написано от charovnata_
Р Е Ф Е Р А Т
тема: Официални церемонии и приеми. Йерархично подреждане на присъстващите официални лица по време на официални церемонии.
Изготвил:Светлана Димитрова
фак.№253426
гр.3601
гр.София
2007г.
Държавният протокол включва дипломатическия протокол и държавния церемониал. Дипломатическият протокол включва дейността по дипломатическия церемониал и дипломатическото протоколно обслужване. Дипломатическият церемониал обхваща официалната дипломатическа кореспонденция на президента на Република България, на председателя на Народното събрание, на министър – председателя и на министъра на външните работи, както и дипломатическите церемонии.
Дирекция „Държавен протокол“ се занимава с дейност, която обхваща дипломатическия протокол и държавния церемониал.
При осъществяване на дипломатическия протокол Дирекцията:
1. осигурява официалната дипломатическа кореспонденция;
2. съставя, актуализира и разпространява Справочника на дипломатическия корпус в Република България, списъка на чуждестранните държавни глави, правителствени ръководители и ръководители на международни организации и на чуждестранни представителства;
3. осигурява изпълнението на дипломатическите церемонии при посрещане на новоназначен извънреден и пълномощен посланик при пристигането му в страната, връчване на акредитивни писма на президента на републиката от новоназначен извънреден и пълномощен посланик, прощални срещи, награждаване и изпращане при окончателно отпътуване на извънреден и пълномощен посланик от страната, подписване на официални документи;
4. осигурява предоставянето на дипломатическите привилегии и имунитети;
5. осигурява протоколното обслужване при назначаването у нас на чуждестранни посланици, военни аташета и генерални или почетни консули, назначаването в чужбина на наши посланици, военни аташета и генерални или почетни консули.
При осъществяване на държавния церемониал Дирекцията:
1. съставя и координира общата програма на официалните посещения у нас и в чужбина на равнище президент на републиката, председател на Народното събрание, министър-председател и министър на външните работи;
2. оказва съдействие при подготовката и провеждането на официални срещи и посещения у нас и в чужбина на равнище президент на републиката и председател на Народното събрание; осигурява подготовката и провеждането на официални срещи и посещения у нас и в чужбина на равнище министър-председател и министър на външните работи;
3. съставя и координира с другите структурни звена на министерството програмата на официалните срещи и посещения у нас и в чужбина на министъра;
4. осигурява подготовката и провеждането на официални празници и церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на външните работи на територията на Република България;
5. определя и контролира реда за използване на държавните символи според изискванията на съответните закони;
6. съхранява и актуализира списъка за подреждане на официалните лица и органите на държавната и местната власт в Република България;
7. определя целесъобразността и равнището на представяне в протоколните прояви, в които държавните институции вземат участие;
8. следи за изпълнението на Закона за държавния протокол.
Официалната дипломатическа кореспонденция включва поздравления по случай националните празници, встъпване в длъжност и нови назначения на чуждестранни високопоставени лица, официални послания по различни поводи и съболезнователни телеграми и писма. Дипломатическите церемонии включват посещение на чуждестранни посланици при първото им влизане в България и изпращане при окончателното им отпътуване, връчване на акредитивните им писма, подписване на официални документи и организиране на официални приеми с участието на дипломатическия корпус.
Държавния церемониал включва организирането на посещенията и официалните срещи у нас на държавни глави, председатели на парламенти, правителствени ръководители и министри на външните работи, посещения в чужбина на президента на Република България, на председателя на Народното събрание, на министър – председателя и на министъра на външните работи на Република България, както и на официалните церемонии с участието на президента на Републиката, председателя на Народното събрание и министър – председателя.
Дипломатическият протокол (ДП) е съвкупност от правила за поведение, които са установени в практиката по поддържане на отношения м/у официални представители на различни държави. Той е външен израз на уважение, което си дължат взаимно държавите в лицето на своите представители. ДП обхваща 2 вида правила : 1) установени вътре в определена страна, които се спазват от официалните лица на държавата на пребиваването в отношенията им с представители на други страни и народи; 2) установени като норми на международна учтивост, които са задължителни за протичане на отношенията между представители на различни страни, когато те се намират на територията държавата на пребиваването, както и за отношенията между официалните лица на държавата на пребиваването и чуждите официални лица на държавата на пребиваването и чуждите официални лица, които се намират на територията на държавата на пребиваването. Силата на ДП от една страна е морално- политическа, но от друга страна част от правилата имат юридическа сила.
Правилата, които съставляват ДП, регулират не съдържанието на дипломатическите отношения, а само техните външни форми.
Класификация на правилата на ДП
1. Правила за международна учтивост (МУ) - тяхна основа са правилата за учтивост във Френската аристокрация през Средновековието. Международната учтивост е съвкупност от правила за поведение, които изразяват форма на внимание, на зачитане, на уважение и се спазват в МО. Тези правила не са норми на международно право, но приложението им се осъществява във връзка с него. Възможно е норми на международна учтивост да прераснат в норми на международно право и обратно. Съществуват някои изключения от задължението да се спазват тези правила - например когато държавен глава пътува инкогнито не му се дължат церемониални почести. Съвкупността от организационни подходи и средства, чрез които се обезпечава осъществяването на учтивост в МО съставляват техниката на МУ – например картотеки (лични, за празници, за членовете на дипломатическо тяло и т.н.), календарен план на протоколните мероприятия, архив и документация, покани и визитни картички, официални бланки и др.
2. Правила за отношенията в дипломатическия корпус - реализират се чрез т.нар. актове на учтивост, които могат да са позитивни действия и бездействия. Сред най-важните актове на учтивост се отнасят : 1)актове на учтивост на новопристигнал шеф на дипломатическо представителство и актове на учтивост от страна на членовете на дипломатически корпус спрямо новопристигнал шеф на правителство; 2) актове на учтивост на съпругата на новопристигнал шеф на дипломатическо представителство; 3) актове на постоянна учтивост в дипломатически корпус спрямо обществеността на страната на пребиваването; 4) актове на учтивост на екипаж на военен кораб в пристанище, което посещава; 5)заменяне на визити с изпращане или оставяне на визитни карти; 6)посрещане и изпращане.
3. Правила за церемониала - Дипломатическият церемониал е официален ред, който се прилага в дипломатическите отношения, за да се придаде външна тържествена форма на едно мероприятие. Особено важни прояви на церемониал са : използването на националното знаме, на националния химн, на почетен караул и на оръдейни салюти. Всеки церемониал носи твърде много национални черти. Няма общ международен церемониал. Има няколко вида церемониали - при гостуване на чуждестранен държавен глава, при гостуване на шеф на правителство, при посещение на делегация, при връчване на акредитивно писмо, за морски почести. Към церемониалните изисквания спадат и изискванията за облекло на официални мероприятия.
4. Правила за титулите и формите на обръщения - чрез вътрешни правно-нормативни актове се установяват определени звания (титли). Те имат юридически х-р и затова са задължителни за всички официални лица от държави, които имат дипломатически отношения със съответната държава. Титлите, които са установени в рамките на МУ, имат само етикетен х-р. Например “господин”, “превъзходителство”, чиято употреба не е юридическо, а морално задължение. В разговори и кореспонденция са задължителни т.нар. протоколни формули, които включват обръщения и заключителни изрази на учтивост. Титлите имат свои исторически корени и целят утвърждаване на авторитета на носителите на власт. Съществуват титли за обръщение към монарх, титли за представителите на католическата църква.
5. Правила за ордените и отличията - при възникването си ордените са били свързани с удостояване с титли; представлявали са награда от страна на монарха към дипломатически представител. Съвременните ордени и отличия са израз на държавно признание, изразено в правителствен акт за определени заслуги; на приятелство, което има политическо значение; международна вежливост и т.н. Самите ордени се носят при церемониални мероприятия, а всекидневно се носят знаците на на ордените, чиято форма размер и място се определя от статута на всеки орден.
6. Правила за приеми - Официалният прием е посещение на много лица, поканени с нарочна формална покана да присъстват на определено официално мероприятие. Поканените лица имат определено служебно положение и присъстват на приемите именно в качеството си на такива. Има различни видове приеми - закуска, коктейл, обед, вечеря, вечерен прием, забавни вечери и др. На приемите съществуват правила за реда на местата на масата .
Държавен церемониал например е тържествената церемония, по случай края на мандата на президента Петър Стоянов и встъпването в длъжност на новоизбрания президент Георги Първанов. Тази церемония има следния сценарий:
Военната церемония, започва на 22 януари /вторник/ на площад "Свети Александър Невски", е с начален час 11.00.
Преди това, от 10.30 часа, мястото си заемат официалните лица и гостите на церемонията.
(Поканени са съпругите на президента Петър Стоянов и на новоизбрания президент Георги Първанов - г-жа Антонина Стоянова и г-жа Зорка Първанова, вицепрезидента Тодор Кавалджиев и новоизбрания вицепрезидент Ангел Марин, министър-председателя Симеон Сакскобургготски и всички министри, председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков и всички народни представители, председателя на Конституционния съд Христо Данов и всички конституционни съдии, председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров, председателя на Върховния административен съд Владислав Славов, главния прокурор Никола Филчев, бившия президент д-р Желю Желев, началника на Генералния щаб генерал Михо Михов и други представители на Генералния щаб, столичния кмет Стефан Софиянски, патриарх Максим, главния мюфтия Селим Мюмюн Мехмед, председателя на Централния израилтянски духовен съвет Йосиф Леви, председателя на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква Рупен Крикорян, представители на дипломатическия корпус, секретарите на президента Петър Стоянов и директорите на дирекции, техните приемници, както и други официални лица. Гост на церемонията ще бъде и гръцкият министър-председател Костас Симитис, както и вицепремиерът на Турция Месут Йълмаз).
В 10.40 часа пред Паметника на незнайния войн са построени представителните части на Българската армия. Церемонията започва със смяна на часовите пред Паметника.
В 10.50 часа представителните части посрещат началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов, който ръководи военната церемония.
В 10.55 часа на площад "Св. Александър Невски" пристига новоизбраният президент Георги Първанов, заедно със съпругата си Зорка Първанова. Придружен от командира на Националната гвардейска част полковник Ангел Стоянов, който се отправя към трибуната за официалните лица.
В 11.00 часа пред катедралата "Св. Александър Невски" пристигат действащият президент на Република България и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили Петър Стоянов и неговата съпруга - Антонина Стоянова. Съпровождан от генерал Михо Михов, президентът Петър Стоянов се покланя пред Националното знаме и се сбогува с висшия команден състав на Българската армия. След това действащият държавен глава приема строя на представителните части на армията.
След приемането на строя, под звуците на "Срещен марш", президентът Петър Стоянов и президентът Георги Първанов се качват на трибуната. Двамата президенти произнасят слова. След това новоизбраният президент Георги Първанов, съпроводен от генерал Михо Михов, се покланя пред Националното знаме, ръкува се с висшия команден състав на Българската армия и приема строя на представителните части на армията. След приемането на строя от новия президент, представителният гвардейски духов оркестър изпълнява Химна на Република България. 21 топовни салюта отбелязват смяната на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили. Под звуците на тържествен марш представителните части заемат местата си пред паметника на Незнайния войн. Двамата президенти се ръкуват с официалните лица и с дипломатическия корпус, след което се отправят към Паметника за полагане на венци. След полагането на венци пред Паметника на незнайния войн, с едноминутно мълчание двамата президенти почитат паметта на загиналите герои.
След приключването на тържествената церемония по случай края на мандата на президента Петър Стоянов и встъпването в длъжност на новоизбрания президент Георги Първанов на площад "Свети Александър Невски", секретарите на Петър Стоянов и секретарите на Георги Първанов заедно отпътуват за "Дондуков"2. Те влизат в Администрацията на Президента през Официалния вход /срещу входа на Министерския съвет/, след което ще имат кратки срещи в кабинетите си.
Около 11.45 часа първо държавният глава и неговата съпруга - г-жа Антонина Стоянова ще отпътуват за "Дондуков"2, където на Парадния вход ще посрещнат новоизбрания президент Георги Първанов и съпругата му - г-жа Зорка Първанова.
Около 11.50 часа вицепрезидентът Тодор Кавалджиев се отправя към Администрацията на Президента, където на Парадния вход посреща новоизбрания вицепрезидент Ангел Марин. След това двамата имат среща в кабинета на Тодор Кавалджиев. След пристигането на "Дондуков" 2, двамата президенти разговарят "на четири очи" в Зелената зала.- заради тясното пространство - на "вълни": първо телевизионните оператори, после фотографите.
По същото време г-жа Антонина Стоянова и г-жа Зорка Първанова също се срещат - в Малката зала на "Дондуков" 2. След като приключи срещата в Зелената зала, президентът Георги Първанов и вече бившият президент Петър Стоянов излизат в Гербовата зала. Към тях се присъединят г-жа Първанова и г-жа Стоянова. Четиримата заедно слизат по стълбите до Парадния вход. Те се ръкуват на входа, след което Петър Стоянов, заедно със съпругата и секретарите си, излизат от Администрацията на Президента.
Посещенията биват:
1. Държавно посещение – на ниво държавен глава; посрещането в Република България е с военни почести и с червена пътека, изпълняват се националните химни , дава се официална вечеря; продължителността е до 3 дни с възможност за посещение в провинцията
2. Официално посещение – на ниво държавен глава, председател на Народното събрание, министър – председател или министър на външните работи; дава се официален обяд или вечеря, продължителността е до 3 дни, като държавен глава и министър – председател се посрещат с военни почести и с изпълнение на националните химни
3. Работно посещение – осъществява се на всички нива, с продължителност до 2 дни и с протоколно обслужване според конкретния случай
4. Частно посещение – осъществява се на всички нива, с продължителност и с протоколно обслужване според конкретния случай
Официалните срещи се организират:
1. Между Президента на Републиката, председателя на Народното събрание или министър – председателя и гостуващ у нас държавен глава, председател на парламент, правителствен ръководител, министър на външните работи или ръководител на международна организация
2.Между министъра на външните работи и гостуващ у нас министър на външните работи или ръководител на международна организация
Официалните церемонии се провеждат:
1. Националния празник – 3 март
2. На официални празници, при честване на исторически събития и личности
3. По инициатива на органите на държавната власт
На официалните церемонии по случай националния празник на Република България присъстват президентът на Републиката, председателят на Народното Събрание и министър – председателят. На официалния прием, даван от президента на републиката по случай националния празник, присъства председателят на Народното събрание, министър – председателят и министърът на външните работи.
Когато присъстват едновременно на официални церемонии на територията на страната, официалните лица заемат места съгласно следното подреждане:
1. президентът на Република България
2. председателят на Народното събрание
3. министър – председателят
4. вицепрезидентът на Република България
5. патриархът на българската православна църква
6. кметът на общината, в която се провежда церемонията
7. ръководителите на чуждестранните представителства по реда на тяхното акредитиране
8. председателят и съдиите от Конституционния съд
9. заместник – председателите на Народното събрание
10. председателите на парламентарните групи в Народното събрание
11. министрите
12. председателите на постоянни комисии в Народното събрание
13. народните представители
14. председателят на Върховния касационен съд
15. председателят на Върховния административен съд
16. главният прокурор
17. бившите президенти на Републиката
18. бившите председатели на Народното събрание на Република България
19. бившите министър – председатели на Република България
20. бившите председатели на Конституционния съд
21. началникът на Генералния щаб на Българската армия
22. управителят на БНБ
23. председателят на сметната палата
24. областният управител на областта, в която се провежда церемонията
25. официалните длъжностни лица от администрацията на президента на Републиката, Народното събрание и министерски съвет
26. председателят на общинския съвет на общината, в която се провежда церемонията
27. заместник – министрите
28. ръководителите на държавни агенции и други органи на изпълнителната власт
29. директорите на Националната разузнавателна служба, националната служба „Сигурност“, Националната служба за охрана и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили
30. директорът на дирекция „Държавен протокол“
Ръководителите на дипломатическите представителства заемат отделно място вдясно от президента на Републиката и българските официални лица.
Бившите президенти на Републиката, министър – председателите, председателите на Народното събрание и Конституционния съд заемат отделно място от президента на Републиката и официалните лица.
Специално поканените от домакина на церемонията представители на духовни общности, академичните и културните среди, както и на неправителствените организации заемат място вляво от президента на Републиката и официалните лица.
Българските официални лица заемат последователно местата от дясно и ляво на президента на Републиката, като в зависимост от броя на участващите в церемонията могат да се разположат и в няколко реда.
Когато на церемонията присъстват чуждестранни гости, те заемат място непосредствено отдясно на домакина си от българска страна.
Не се допуска преотстъпване на местата в индивидуалното подреждане от титуляр на заместник.
Пристигането на мястото на церемонията е в обратен ред, а напускането – в прав ред.
Подреждането на държавните органи и институции е следното:
1. президент на републиката
2. народно събрание
3. министерски съвет
4. конституционен съд
5. върховен касационен съд
6. върховен административен съд
7. главен прокурор
8. министерства – по реда, определен от Народното събрание
9. висш съдебен съвет
10. генерален щаб на Българската армия
11. органи, създадени със закон
12. органи, създадени с акт от министерския съвет
13. областен управител
14. кмет
Използвана литература:
1.Закон за държавния протокол
2.Въведение в административния протокол – П. Павлов, П. Кацамунска, изд. Албатрос, 2003г.
3.www.mfa.government.bg
Приемите част от бизнес етикета
Същност
Една от формите на деловото общуване са различите видове приеми. Те в последно време все повече се налагат като неизменна част от бизнеса. Прием се нарича събиране на поканени лица в чест на някого или нещо. Като правило приемите се дават от името на лица и много рядко от името на организация.в по-висшите слоеве на обществото приемите постепенно престават да бъдат строго официални и делови.Най-често те съчетават официалните с развлекателни прояви, като ги редуват с делово общуване.Но приемите могат да бъдат и чисто семейни – да са съобразени с някоя дата , с голямо семейно тържество или календарен празник.Главната цел на приемите е деловото общуване.Затова когато получим такава покана трябва да помислим добре за облеклото.Трябва да сме подготвени да отговаряме на все възможни въпроси, защото присъстващите са заинтересувани не толкова от светските разговори,колкото до това да получат конкретна информация.
Видове приеми
Най-общо всички официални приеми се делят на дневни и вечерни.Смята се, че дневните приеми не са толкова тържествени колкото вечерните.
Дневните приеми са:
Прием с кафе се урежда преди обяд от 10,00 до 12,00 часа.В зависимост от гостите той може да бъде официален или неофициален, с настаняване на маса или без настаняване.На такива приеми може да се сервира всичко:кекс, дребни сандвичи ,дребни сладки,омлети и др. . Поканата може да бъде картичка, специално отпечатана покана,визитка или просто обаждане по телефона.
Чаша шампанско започва в 12,00 и завършва към 13,00 часа. Приема оправдава названието си:поднасят се само шампанско, вино и сокове, понякога придружени от дребни сладки, сандвичи и ядки. Гостите остават прави, облеклото е всекидневен костюм или рокля.
Закуска- това е почетен вид прием с настаняване на масата, който организира между 12,00 и 15,00 часа. Масите се нареждат под формата на буквата П или Т.Почетните места на официалната маса са с лице към входната врата, а ако това е невъзможно – към прозорците, който гледат към улицата. Масите се покриват с бели покривки и се украсяват с цветя.На чинийките за хляб се поставят бели колосани салфетки. Сервирането е като на тържествен прием.Докато се съберат гостите , се предлага аперитив и едно- две студени мезета,риба или ястие от месо.След като всички гости се нахранят, домакинът и домакинята стават първи и предлагат на гостите да се преместят в друга зала, където се сервира кафе .Такъв прием продължава час и половина ( от 45 до 60 минути на масата и 15-30 минути за кафе).Инициативата за напускане приема принадлежи на главния гост. Видът на облеклото в повечето случаи е всекидневен костюм, но при тържествени случаи може да бъде смокинг.Обикновено вида на облеклото е посочено в поканата.
Закуска-бюфет в хотел е доста разпространен вид неформален прием.Обикновено се прави за участници в конференции или изложби, организирани в хотел.По време на приема е възможно да се обсъждат планове за предстоящия ден, да се установи делови контакт.На масата се сервират плодове,сокове, различни видове сладки, чинии със сирена и колбаси.Чаят и кафето трябва да бъдат топли през цялото време.На бюфетната стойка се слагат чиниите, чашите, приборите и салфетките.Вида на облеклото е всекидневен костюм или рокля.
Лънч е т.нар.втора закуска – типичен прием, приет на Запад, на която поканата обикновено е по телефона или, при особено тържествени случаи,се изпраща покана. Времето за провеждане на приема е между 12,00-13,00 часа.Това е прием на който се сяда на маса. В зависимост от степента на официалност масата се застила с цветна ленена покривка или пред всеки гост се слага салфетка (ленена, бродирана, дантелена). Бялата, характерна за обедите покривка не е подходяща. Сервирането и украсата са като за официален обяд.Ястията трябва да са топли. Характерно за всеки лънч е печеното месо. Прието е и да се сервира леко вино. Но най- типичните напитки остават кафето и чаят, който се наливат в чаши и се украсяват с дребни листенца от мента.
Брънч е неформален вид прием между закуската и обяда.Обикновено се организира в неработни дни.Може да се покани цялото семейство.Менюто и организационните моменти са опростени, за да може домакинята да обърне повече внимание на гостите.
Вечерни приеми
Коктейлът започва между 17,00 или 18,00 часа и трае два часа.Особеното при този прием е, че могат да се приемат голям брой гости при сравнително ограничена площ. Коктейла се открива с няколко приветствени солова от организатора. Той продължава обикновено около два часа, водят се леки непринудени разговори, тонът е нисък желателно е да се избягват споровете. Коктейлите се отразяват изключително благоприятно но установяването на делови взаимоотношения. Може да дойдете във всеки момент от посоченото в поканата време. Но ако сте сътрудник на фирмата или представителството, което го организира, не е препоръчително да се закъснява или да си тръгнете, преди да си е тръгнало ръководството. Това се смята за грубо нарушение на етикета.По време на коктейла домакинът и домакинята стоят на входа и посрещат и изпращат гостите. Присъстващите остават прави, маси не се слагат.Сервитьори поднасят налети в чаши коктейли. Понякога се подрежда бар-бюфет със спиртни напитки. На коктейлната маса няма нито чинии,нито вилици, има само дървени или пластмасови клечки за еднократна употреба, с които са забодени различни видове хапки, разположени в подноси. Може да има и мини вилици, с чиято помощ се набожда сандвичът или се изваждат плодовете от коктейла. В края на приема може да бъде предложено кафе и дребни сладки. На коктейлите не е прието да се поднасят на домакинята цветя. Те могат да бъдат изпратени на следващия ден с кратко благодарствено писмо.
Вид на облеклото – всекидневен костюм или рокля, ако в писмото не е посочено друго.
Фуршет се организира при подписване на протоколи и сключване на делови споразумения. Той се провежда по същото време , в което се прави и коктейла, и протича на крак.Различава се от него по това, че напитките не са по малко, но ястията са много повече.На гостите се предлага голям избор от напитки и студени предястия. По време на приема трябва да има храна която да се консумира само с вилица, без да се използва нож. Добре е масата да е по висока за да може да се храним прави.Тя се застила с покривка почти до пода. Чашите стоят в редици или се нареждат под формата на триъгълници. Чиниите се подреждат една върху друга и се разполагат в краищата на масата,редом с тях са ножовете, вилиците, салфетките. Студените закуски се поставят в средата на масата, по-далеч от краищата й, които трябва да са свободни, за да могат гостите да си слагат чиниите там. След студените закуски се поднасят запечените ястия. Когато си тръгнете можете и да не се сбогувате.Ако приема има официален характер, не е излишно да оставите на специалния поднос във фоайто своята визитна картичка.Видът на облеклото е всекидневно, ако в поканата не е посочено друго.
Обяд това е най-почетния прием.Започва между 19,00 и 21,00 часа и продължава около два часа и половина, като през цялото време гостите са на масата.Сервират се аперитив, предястия, горещо рибно и месно блюдо, десерт.В края на приема се поднася чай или кафе.Ако на поканата е посочено бяла вратовръзка (White tie) или черна вратовръзка (Black tie) се изисква официално облекло, изпълнението на това условие е задължително.
Обяд-бюфет това понятие произхожда от Швеция и затова понякога приема се нарича „шведска маса”. Той се провежда в същите часове както „обядът”, но се организира много по лесно, защото няма нужда гостите да бъдат настанявани. Масата се поставя до стената или по средата на помещението,застила се с широка покривка, която пада почти до земята.В средата на масата се подреждат студени закуски,различни салати, сладкарски изделия и др.По краищата на трапезата стоят чаши с различни големина, чиниите са подредени една върху друга.Ножовете и вилиците се държат в декоративни съдове или се нареждат на масата.Вината,коктейлите и другите алкохолни напитки се нареждат на бюфетни стойки и маси зад които стоят сервитьорите.Шведската маса е удобна, но едвали ще успеем да си поговорим с всички, с който искаме защото гостите са седнали, а не се разхождат из залата.Вида на облеклото е такъв какъвто е на обяда.
Вечерята започва в 21,00 часа или по късно.на този прием по принцип не се сервира супа.Видът на облеклото:за мъжа-тъмен костюм, смокинг или фрак, за жената-вечерна рокля.
Ако след вечерята се предвижда литературна или музикална вечер, игра на карти и др., за да могат гостите да се подкрепят,необходимо е да има плодове, ядки,бонбони и безалкохолни напитки.Те се сервират на специални масички. Домакина може да реши допълнително да поднесе на гостите кафе или чай.
Маса с кафе или чай. Този вид приеми са малки и по неофициални.На кафе се кани от17,00 до 19,00 часа. В зависимост от броя на поканените се приготвят една или няколко малки маси. Поднасят се сандвичи, сладкиши,солени или сладки торти, плодове,сокове, сухи вина и вода.Когато попаднем на такъв вид прием важно е да знаем, че се смята за лош вкус да оставяме в чашата за чай или кафе лъжичката след като сме разбъркали захарта безшумно. Вида на облеклото е всекидневен костюм или рокля.
Приеми на открито
Независимо от това по кое време на денонощието се провеждат,приемите на открито се обединяват от няколко много важни фактора – природата, хубавото време и приятното настроение на участниците.
Прием във вилата. Хубавото лятно време е отличен повод да поканим на чист въздух приятели на закуска или обяд. Приема във вилата не толкова официален колкото закуската, обядът или вечерята. Поканите се изпращат от домакините пет-шест дни преди определената дата.Ако домакинът и домакинята вземат участие в обслужването на гостите, приема има неофициален характер, а когато ястията и напитките се поднасят от сервитьор- официален. За приема в градината най подходящи са сгъваеми или плетени мебели. Масата обикновено се приготвя във вид на бюфет в градината, на верандата или беседката.По-добре е да се подберат по-ярки покривки: раирани, на квадратчета, на капки, на цветя, и да се сложат във вази букети от полски цветя.В сравнение с другите приеми, на вилата се поднасят по малко ястия.
Барбекюто е неофициален прием, който става все по-популярен.Този прием се провежда на открито, в градината на извън градска къща, във вилата или просто в гората. На него често се канят цели семейства. Самият процес но разпалването на огъня и приготвянето на месото е част от общия ритуал, с който обикновено се заема домакинът. Това е добра възможност за съпругата му да бъде с гостите и да не се притеснява за ястията.Приготвеното месо обикновено се сервира със зелена салата или доматен сос.Могат да се поднесат варени или печени зеленчуци.За десерт са подходящи пресни плодове.броят на поканените обикновено не е голям. Видът на облеклото е спортно.
Организация на приемите
Всеки тържествен или дипломатически прием се състои от две части –първата включва посрещане, приветстване и запознаване с гостите,а втората самия прием, най-често на маса. За организирането са необходими две зали:една за посрещането а другата за банкета.
В залата за посрещането на гостите се поставят няколко кресла, малка кръгла маса с покривка върху която има пури, цигари, запалки и пепелници, а може и свещници със запалени свещи. Помещението се украсява със свежи цветя в кошници или високи вази. Желателно е на видно място да има информация за мястото на гостите около масата.
Времето , определено за събиране на гостите, най-често се използва за запознанство и установяване на делови контакти.
Какво трябва да знае поканения на прием?
~ Не само не трябва да закъснява, но и да отиде 5 минути по-рано.
~При влизане в залата за посрещане да поздрави приемащия с ръкостискане или кимане с глава според случая.
~ Не трябва да се задържа дълго в тази зала, за да позволи оказването на внимание и на следващите гости.
~ След влизането в залата за банкет да поздрави вече пристигналите с кимване на глава.
~ Ако видите в залата познат, може да го поздравите с ръкостискане или да се присъедините към група познати.
~ След това трябва да намерите дискретно мястото си на масата ( според схемата в предната зала) и да се осведомим кои ще седи в дясно от вас (опитва ме се да запомним неговото име).
~ Ако в дясно от вас седи дама, която не познаваме , то трябва да помолим никой познат да ни е представи.Ако се окаже че до вас ще седи мъж, с него можем да се запознаем без посредници.
~ На тези приеми обикновено ви обслужват сервитьори. Когато разнасят аперетива , щом забележим че се приближава сервитьора трябва да попита те първо дамата вдясно от нас какво желае и чак след това да си изберете вие аперитив.
~Ако поканят гостите в друга зала, за да сервират чай или кафе, трябва да предложим на дамата дясната си ръка и да тръгне след организатора и най видните гости.
~ Да си тръгнем от приема след официалните гости, а не преди тях. Това ще бъде израз на не уважение към организатора.
Поканата
Понякога в долния край има различни видове забележки. Съкращенията М.О. и R.S.V.P. означават,че ви молят да отговорите ще отидете ли на приема, със c.t., че може да закъснеете с 15 минути. Всъщност независимо какво е написано или не е написано, етикетът изисква по телефон или писмено да известим организаторите дали ще посетим приема. Това ще им помогне да уточнят броя на гостите.
Отговор на официална покана. На официална покана по-правилно е да отговорите с писмо или пощенска картичка, вместо да изпращаме визитка та си или да се обаждаме по телефона. Ако обаче е посочен телефонът на организаторите на приема, и предварителния отговор можем да дадем по телефона.
Отговор на полуофициална покана. На подобен вид покана бихме могли да отговорим и с визитна картичка. Затова е достатъчно да напишем на нея нашето съгласие или отказ и да я изпратим на посочения в поканата адрес.
Отговор на частна покана. На Запад изпратилите покана за частен прием обикновено прилагат и плик с марка, на който е написан и адресът им. Идеята е да не затрудняват поканените и те веднага да могат да потвърдят ще присъстват ли на приема или не.
Промяна на отговор от положителен на отрицателен. Ако сме приели поканата, а след това сме решили да я откажем, причините трябва да са наистина основателни и уважителни. Във всеки случай ние сме длъжни веднага да уведомим за своите намерения организаторите на приема.
Промяна на отговор от отрицателен но положителен. Ако сме се отказали от получената покана по уважителни причини, а обстоятелствата са се променили към по-добро. Можем да постъпим така:да се обадим на организаторите по телефона и да им обясним ситуацията. Може би ще се окаже че все още има свободни места. Що се отнася до приемите, където броя на гостите не зависи от местата около масата( коктейл и фуршет), идването на още един гост не е проблем.
Подходящо облекло
Няма нищо по-лошо от това да открием, че не сме облечени така както изисква етикетът.Затова прочитаме поканата още веднъж. Ако, например, е написано: „видът на облеклото – всекидневен костюм или рокля” или пък вида на облеклото не се споменава, препоръчва се да се спазват следните правила:
~ На закуска, коктейл, а и на приемете, които започват преди 20,00 часа, мъжът може да е с костюм в какъвто и да е неярък цвят, освен ако приема не е по случай национален празник, в чест или от името на държавен глава. На тези приеми е редно да се облича бяла риза с колосана или мека яка и вратовръзка в какъвто и да е цвят но неярък. Не е прието да се явявате с цветни ризи и черни вратовръзки(черните вратовръзки се слагат само в знак на траур). Чорапите не бива да са ярки и фрапантни, но непременно трябва да са дълги. На тях подхождат лъснати до блясък черни обувки.
~ Обувките на дамите трябва да са изящни, но скромни. Умението да се съчетават елегантността с простотата се цени най-много. На закуска или на коктейл е прието жените да идват със средно дълги рокли или с костюми в пастелни тонове, с кожени или велурени обувки.недопустимо е да се прекалява с бижутата, до 18,00 те изобщо не трябва да се слагат. Ако приема започва в 20,00 часа обаче, трябва да се облече къса или дълга, затворена около врата или с леко деколте вечерна рокля. Основното изискване към вечерната рокля е:колкото по тържествен и официален е приема и в колкото по късен час е насрочен, толкова по тържествена и по красива трябва да е тя. Тук точно ще ни потрябват и по- скъпи бижута. Към вечерната рокля не се слага шапка. Чантата е мъничка,понякога е от кожа в същия цвят като обувките, понякога е от стъклени мъниста или коприна.
~ Ако сте поканени на тържествен прием и вида на облеклото е бяла вратовръзка,означава, че мъжът трябва да бъде във фрак и черни лачени обувки .Може да си сложите най-хубавия часовник, но непременно, на верижка.
~ Ако видът на облеклото е черна или бяла вратовръзка (black- white tie) изпълнението на това условие е задължително.Дамите в такива случай са длъжни да бъдат във вечерни тоалети дори това да не се споменава в поканата. Ако в поканата видът на облеклото не се определя, обадете се по телефона на организатора на приема и се уточнете.
И още: когато се приготвяте за прием, имайте предвид мнението на французите: „Който мирише прекалено хубаво, той мирише …… лошо”. Съпровождащият ви шлейф от ухания е в състояние да съсипе вашето очарование.
Ползвана литература:
Илиева, Л.- Делово общуване в бизнеса- Изд. ”Информа” София-1994г.
Сокол, И.- Добрите обноски етикет за всеки ден-Изд. „Слънце” София-2006г.
Фокс, С.- Бизнес етикет- Изд. Алекс- Софт
Шнитцер, Х.Г.-Добрите обноски-Изд. „Princeps” София-1998г.
cherry*kiss
http://download.pomagalo.com/47925/i...=10112657&po=1Спешно ми трябва за днесБлагодаря предварително!
Ju$t MзЕе
http://download.http://www.teenproblem.net/school/47...=10112657&po=1Спешно ми трябва за днес
Гърция
(1945-2007)
В края на 1945г. окупационните войски на Германия и Италия напускат Гръцките територии и страната започва свободното си развитие.Но последиците от Втората Световна война за Гърция са огромни: материалните загуби са над 8 млрд. долара; човешките загуби са 5,5% от населението.Страните победителки от войната си разделят зоните на влияние в света, като Гърция се пада на САЩ и Великобрита-ния, но поради стратегическото и място СССР също оказва влияние на събитията в страната.
Поради разделението в страната и многото терористични атаки след края на войната в Гърция започва Гражданска война. Комунистическата партия на Гърция-КПГ отказва да се включи в изборите и се подготвя за въоражена борба.
Ход на войната:
Като начало на войната се приема завладяването на населения пункт Литохоро от въоражен отряд под командването на Ипсилант. Това става в навечерието на изборите състояли се на 13 март 1946г. Постепенно от разхвърляните партизански отряди и групи се сформира Демократическата армия на Гърция (ДАГ) под командването на Маркос Вафиадис, един от най-талантливите генерал-комунисти. Той е твърд поддържник на воденето на „партизанска” война.
Тъй като оръжието останало от Втората Световна Война ,с което първоначално са въоражени партизаните е недостатъчно и трудно се намират боеприпаси за него, основен вносител на ново оръжие става Югославия. През нея са вкарвани съветски автомати, минохвъргачки, полеви и зенитни оръдия. Партизаните са разполагали с няколко катера и дори една подводница италианско производство, с която са се извършвали военни доставки. Основната тактика на партизаните е мълниеносното нападение над селища цел завладяване на оръжие, взимане на заложници и избиване привърженици на правителството. Това води до недоволство от страна на мирното население, което търпи сериозни загуби.
Поради това че партизаните нямат масова подкрепа те са принудени да действат в програничните райони, така в случай на неуспех бързо да могат да избягат в Албания или Югославия.
Към 1947г комунистическите партизани наброяват 23 000 души като 20% от тях са жени. Срещу тях са изправени вече 180 000 души правителствени войски, но те са разпръснати по градове и села. Тактиката на партизанските удари, въпреки нейния успех, не може да доведе до решаващи резултати, затова Захариадис решава от отделните отряди да се създаде обединена армия, която да завзема територии чак до столицата. За тази цел той се обръща към Москва, Белград и Тирана да увеличат военната си помощ.
По това време обаче Великобритания предава отговорността за Гърция на САЩ. САЩ бързо взима нещата в свой ръце- сключено е споразумение според, което висшата власт на Гърция фактически се предава на президента на САЩ, тъй като правителството се задължава да изпълнява всяка молба на президента ( в името на сигурността на страната). САЩ отпуска на Гърция и значителни парични помощи: от 1944 до 1947г. тя получава 1,2 млдр. долара. По доктрината Труман са отпуснати 300 милиона долара.
Надеждите на партизаните за помощ от СССР не се оправдават. Сталин на среща с югославска делегация заявява, че въстанието в Гърция трябва да бъде приключено възможно най-барзо, защото САЩ няма да допусне Гърция да стане комунистическа държава.
Най-ожесточените сражения се водят в планинските райони на страната. Там партизаните са подпомагани от местното население с провизии и жива сила, но комунистите допускат грешки като се увличат с убииствата на правителствени чиновници, започват да набират насилствено бойци, с което губят много привърженици.Постепенно численото предимство на правителствените войски, получаването на нови оръжия накланя везните в тяхна полза. Затварянето на югославската граница е допълнителен удар върху партизаните. Така те вече изтласкани в северните части на страната, изгубили привърженици, и голяма част от оръжието си, решават да прекаратят войната.
Края на войната е през август 1949г., но последствията от нея са много сериозни: загубите правителствените войски са 12 777 убити, 37 732 ранени, 4 500 изчезнали, взривени са много мостове и железопътни станции.Партизанските сили дават 37 000 жертви, 16 000 са осъдени на смърт, а оше 25 000 са затворници.
В търсене на политическо равновесие
След края на Гражданската война в Гърция започва период на противопоставяне на политическите сили /1949-1967г./. Поради политическата нестабилност правителствата не се задържат много време на власт, а бързо се сменят. През 1952 година е приета нова конституция, проведени са избори по новия избирателен закон, въвеждащ мажоритарната систеяма. Те са спечелени от Гръцкия сбор.
На 18 февруари 1952год. Гърция се присъединява към НАТО, година по-късно е подписано гръцко-американско съглашение, по силата на което американският персонал в Гърция получава екстериториално право. Подписани са икономически договори с ФРГ, Франция, Великобритания и др., които разтварят вратите за чуждестранния капитал в страната. От октомври 1944г. до декември 1964г. общата сума на американската помощ възлиза на 3,984 млрд.долара.
През 1959г. по време на управлението на Караманлис Гърция извършва няколко значителни външнополитически акта, отреждащи й значимо място не само в Европа, но и в света. Гърция признава Цюрихско-Лондонското споразумение, което определя Кипър за независима държава; присъединява се към Европейската икономическа общност; през 1962г. влиза в сила споразумението за асоциирането на Гърция с Общия пазар.
Крал Павел І умира през 1963г. по време на избори, които за първи път от много време са спечелени от една партия – Съюз на центъра, начело с Георгиос Папандреу. Той се бори с нежеланието на Общия пазар да приеме гръцките стоки, НАТО отказва да изпраща военна помощ. Разкрит е заговор под кодовото име „Аспида”, планиращ смяна на монархическата форма на управление.
На 21 април 1967г. група офицери под ръководстовото на полковниците Г.Папандреу, Н.Макарезос и Г.Зонтакис завземат с преврат властта без знание на краля и установяват 7-годишна военна диктатура. Първите действия на правителството са увеличаване на пенсиите, декрети за финансиране на цените, преразпределение на земята. Към края на 1967г. постепенно Георгиос Пападопулос концентрира властта в свои ръце. Първоначалните реакции на световната общественост са отрицателни. САЩ спира и безтова оскъдните си военни доставки, Съветът на Европа дебатира за изключването на Гърция. Кралят прави неуспешен опит за контрапреврат и е принуден да емигрира в Рим. На 15 ноември 1968г. влиза в сила нова конституция. Военната хунта постига неочаквани успехи в установяването на дипломатически отношения със социалистическите държави. Търговски спогодби са подписани със Съветския съюз, ГДР, България, Румъния, Албания. На 1 юни 1973г. правителството на Пападопулос публикува закон, провъзгласяващ Гърция за президентска парламентарна република. На 19 август той полага клетва като президент. Пападопулос е свален с военен преврат от ген. Йоанидис. Финалната криза на режима настъпва през април 1974г. след поредната конфронтация с Турция във връзка с Кипърския въпрос. На 23 юли 1974г. президентът Гизикис поканва по телефона бившия премиер 67-годишния К.Караманлис да оглави гръцкото правителство.
Още на 24 юли 1974г. правителството на Караманлис отменя конституцията от 1968г. и възстановява конституцията от 1952г., възкресявайки републиканската форма на управление.
Синът на Георгиос Папандреу – Андреас Папандреу оглавява Общогръцкото социалистическо движение, а Караманлис съставя партията Нова демокрация.На изборите през 1974г. се ознаменува пълна победа за Нова демокрация. В сила влиза нова конституция от 11 юни 1975г., която действа и до днес. Същата година Гърция излиза от НАТО, като знак на недоволство от окупацията на 36,4% от Кипър. Американските военни стратези не скриват предпочитанието си към Турция като страна с по-значимо стратегическо положение и военна сила. Американските помощи към Гърция и Турция са в отношение 7:10.
Караманлис е първият гръци политик, прокламирал политика към превръщането на Балканите в зона на мира. Той организира две Балкански конференции за техническо сътрудничество с участието на всички съседи, с изключение на Албания. Гърция постепенно се превръща от „барутен погреб” на Балканите в търговско предмостие към Близкия и Далечния изток. На 5 май 1980г. Караманлис е избран за президент на Гърция, като за премиер е избран Георгиос Ралис. Одобрен е плана Роджърс за постепенна интеграция на Гърция в НАТО.
На власт през 1982г. идва А.Папандреу, като съставя първото социалистическо правителство. Сблъсквайки се с отговорностите на реалнота политика, много от обещанията в предизборната демагогия на А.Папандреу претърпяват силна метаморфоза. Критичната точка на политическата поляризация е достигната през 1985г., когато през май трябва да бъдат проведени президентски, а през октомври – парламентарни избори. За президент е избран кандидатът на ПАСОК – Христос Сардзетакис, а Караманлис заявява, че се оттегля от политическия живот. А.Папандреу е преизбран за премиер. Той прави по-рязък курс към социалистическите държави – посетен е от Тодор Живков, Ерих Хонекер – държавния глава на ГДР. Постигнато е съгласие между Гърция и СССР за съвместни икономически инициативи.
Започналите в края на 1989г. революционни промени в т.нар. социалистически страни и в СССР налагат преосмисляне и преориентация на общественото мнение. Съперниците на Папандреу го обвиняват в опит за сливане на партийния с държавния апарат по съветски модел.
Партията на Папандреу губи изборите през 1989г. и за министър-председател е избран 85-годишния банкер Ксенофонт Золотас.
http://download.http://www.teenproblem.net/school/10...=10112982&po=1 и това
Курсова работа по история - 11 клас
Мартин Царев (11б клас)
2005-2006 година
България
Развитие на България след Първата световна война Развитие на България след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
На 21.05.1920 г. е съставено самостоятелно правителство от Ал. Стамболийски. Той желае да създаде държава на дребни и средни селяни. Настоява за ревизия на Ньойския договор.
На 09.06.1923 демократическо сговор взима властта. БКП правят опит за въстание на 23.09.23.
На 04.01.1926 г. Ляпчев сформира правителство. Той утвърждава умерен курс относно националния въпрос. На власт идва Мушанов през 1935 г. На 19 май 1934 г. Военният съюз готви преврат. Цар Борис III установява диктатура след 1934 г. При управлението на Ляпчев се достига известна стабилност. България е засегната от Световната стопанска криза през 1924 г. България излиза на немския пазар, но заради кризата не се подобрява икономиката. На 9 септември 19944 г. ОФ извършва преврат. През 1946 България е обявена за народна република. През 1947 г. се слага край на политическия плурализъм. България се преструктурира съобразно съветския модел. Управляват Георги Димитров, а след него и В. Червенков. След Априлския пленум от 1956 г. започва десталинизация. България е политически тясно обвързана с СССР. От средата на 50-те до 1989 г. главен ръководител е Т. Живков. България е член на СИВ и Варшавския договор. Национализация на собствеността
Индустриализация
Колективизация на земята
България става членка на СИВ. Продължителното дотиране от СССР осигурява активен търговски баланс на страната. През 80-те свръхцентрализацията и свръхиндустриализацията пречат на адаптацията към модерните и световни икономически изисквания.
Германия
Развитие на Германия след Първата световна война Развитие на Германия след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
1919 – социалдемократите печелят изборите, Еберт е президент на Ваймарска република.
Версайския договор отнема на Германия 19% от територията и 14% население. През 1919 е създадена НСРГП от Хитлер. Набират скорост антисемитски идеи.
1923 г. е окупиран Рур от французи
22.10.1923 – Хамбургско въстание, водено от леви
08.11.23 г. – нацисти тръгват на поход към Берлин. През 1925 пактът от Локарно обявява за неприкосновени германските граници с Белгия и Франция
1925 г. – Хинденбург е президент. Хитлер формира единен фронт на националната опозиция и иска отхвърляне на условията на Версайския договор. На 30.01.1933 г. Хитлер става имперски канцлер. Хитлер използва подпалването на Райхстага, за да забрани всички партии. 01.08.34 г. – Хитлер се обявява за пожизнен канцлер и фюрер на Третия райх.
13.01.1935 г. – Германия си връща Саарската област, а на 16.03.1935 г. обявява задължителна военна служба. Прокарана е оста Рим-Берлин и е създаден Антикоминтерновски пакт
1938 г. е присъединена Австрия и Чехословакия. На 01.09.39 г. Германия напада Полша и започва Втората световна война. След войната икономиката е напълно разрушена, а едва съвзела се тя е повалена от Световната стопанска криза. Дестабилизираната икономика подпомага разрастването на нацизма, обещаващ финансова стабилност. Нацистите привеждат икономиката на военни релси. Развива се тежкото машиностроене. Най-едрите индустриалци влизат в генерален съвет на стопанството. Съществува автаркия (икономическа политика на страна, която не разчита на внос или износ). денацификация и децентрализация;
1947г. в окупираните от САЩ, Великобритания и Франция зони се провеждат избори за ландтази. Формират се нови политически партии – ХСС, ХОС, ГСДП;
1949г. трите западни окупационни зони са обединени във ФРГ, като първи президент е Теодор Хойс, а канцлер е Аденауер.
През 1949г. се създава ГДР. През 1952г. окупационния статут е отменен, а ФРГ се ориентира към ЕС и НАТО.
През 1969г. ГСДП и СВДП съставят коалиция, а канцлер е Бранд. През 1970г. ФРГ подписва договор със СССР, който дава тласък на европейското мирно урегулиране. През 1980г. е създадена партия на „зелените”. След падането на Берлинската стена ХДС/ХСС – СВДМ с канцлер Кол подготвят обединение на Германия, обявено на 03.10.1990г. След войната икономиката е разбита. Християн-демократите провеждат парична реформа. Изчезва черния пазар. БВП нараства; получават се пари по плана „Маршал”. ФРГ се превръща в най-големия износител и инвеститор на континента. ГДР, която е съветска зона, не се развива както ФРГ, а след обединението им, жизненият стандарт се уеднаквява.
Италия
Развитие на Италия след Първата световна война Развитие на Италия след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Създава се фашистко движение през 1919г., в следствие на криза в либерализма; лидер е Мусолини, който през 1922г. след поход на фашистите към Рим, става мин. председател. Либералната държава е преобразувана в корпоративна.
През 1925г. е съставено изцяло фашистко правителство. Мусолини има законодателна и изпълнителна власт. Парламента е заменен с 22 корпорации.
През 35г. Италия напада Етиопия и понася търговско ембарго от ОН. В 36г. Италия влиза в Антикоминтерновия пакт. Одържевяват се профсъюзите. Съществува държавен капитализъм и автаркия, протекционизъм.
Предприемачите се обединяват в 4 конфедерации. Икономиката е ориентирана да удовлетворява военните нужди. Частната собственост е запазена. Формират се нови партии – ХДП, ИСП, ИКП, либерална, републиканска. В 46г. Италия става република. В следвоенните години управляват правителства на „центъра”. През 50те има политическа нестабилност.
На 21 февруари Фанфарни формира левоцентриско правителство.
През 1963г. А. Моро формира второ правителство на „левия център”.
През 60те итал. комунисти се обявяват за „ново демократично мнозинство”. На изборите от 1975г. има „исторически компромис” – съгласие на основните партии – ХДП, ИСП;
През 80те има политическа нестабилност. Високи темпове на нарастване на БВП; бурен икономически растеж.
В началото на 70те Италия е в криза поради тероризъм и мафията.
Италия получава пари по плана „Маршал”.
Испания
Развитие на Испания след Първата световна война Развитие на Испания след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Испания е конституционна монархия. През 1923г. Ривера извършва преврат. През 1930г. Ривера подава оставка. През 1931г. Испания става република. През 1935г. е създаден Народен фронт от социалисти, каталонци, републиканци и баски, като през 1936г. печели парламентарни избори.
През 1936г. започва Гражданската война, като всяка от двете воюващи страни е подкрепяна от Германия/Италия или СССР в зависимост от политическите идеи.
Войната приключва през 1939г. с победа на десните начело с ген.Франко. Неговата диктатура е авторитарна. Испания натрупва капитали поради спазвания неутралитет. През 1929г. Испания е засегната от Световната стопанска криза. При идване на левите на власт се осъществява аграрна реформа. След 1945г. започва либерализация. Във средата на 50те във властта са включени хора от католическа опозиция.
В края на 60те Хуан Карлос е провъзгласен за наследник на Франко. През 1976-1977г. се образуват нови политически структури.
През 1976г. министър-председателят Суарес обявява проект за политическа реформа.
През 1978г. е приета нова конституция, според която Испания е парламентарна монархия. Дадена е автономия на Баския, Каталония, Андалусия. Хуан Карлос се противопоставя на опита за преврат от 1982г. испания е член на НАТО – 1986г. В края на 50те Испания се отказва от автаркията. Испания подписва със САЩ стабилизационен план. Икономиката се развива.
През 1986г. Испания е приета в ЕИО.
СССР (Русия)
Развитие на СССР след Първата световна война Развитие на СССР след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
На 07.11.1917г. избухва Октомврийската революция, при която се цели Болшевишката партия да завземе властта. На 03.03.1918г. е сключен мирен договор между Русия и Германия. От Русия се отделят Полша, Финкандия, прибалтийските държави; 1920-1921г. – има война с Полша.
На 16.04.1922г. в Рапало Русия и Германия се отказват от военни обезщетения.
След смъртта на Ленин Русия става СССР; Стаоин се съюзява с Каменев и Зиновиев за да отстрани Троцки.
През 1929г. започва колективизация и индустриализация. Сталин укрепва политическата си диктатура; масови чистки. Национализация на промишлеността, държавен контрол над банките.
Стопанството и промишленото производство са разорени. За 4 години от въвеждането на НЕП довоенните показатели са достигнати. Дълговете на царска Русия не се изплащат и се национализира чуждата собственост.
От 1925г. целта е индустриализиране на СССР. През 1928г. е съставена първата петилетка. В страните от Източна Европа, през които е минала Червената армия, е установен съветски модел на управление по заповед на Сталин.
През 1956г. Хрушчов е избран за главен секретар на партията. Той изобличава престъпленията на Сталин.
Влияние върху съветската политика оказват събитията в Плша и Унгария. Хрушвое взема участие в Карибската криза и заповядва построяване на Берлинската стена.
През 1964г. на власт идва Брежнев, който през 1972г. подписва договор за редуциране систените за отбрана; 1968г. – войски в Чехословакия; Брежнев се среща с Никсън, Форд, Картър;
1975г. – Хелзинско споразумение;
1979г. – Афганистан е нападнат;
1981 – Черненко и Андропов
1985г. – Горбачов на власт;
1991г. – разпадане на СССР. Цели се разрушената от войната икономика да достигне предвоенните показатели; свръхцентрализирано планиране. Хрушчовите реформи в икономиката са неуспешни и нерентабилни.
БВП намалява всяка година. Липсата на пазарни принципи, икономическата самостоятелност, огромните разходи за въоражаване и космически програми, както и злоупотребата с властта и „сенчестата” икономика разрушават доверието в съветската социална и икономическа политика.
САЩ
Развитие на САЩ след Първата световна война Развитие на САЩ след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
САЩ отпуска заеми на победителки и победени след Първата световна война; не влиза в ОН; през 1920г. Хардинг става президент
1924г. – Кулридж
1928г. – Хувър
През 1932г. е избран за президент демократа Ф.Д.Рузвелт, който следва т.нар. „нов курс”. Управлява 4 мандата до 1944г., когато умира.
Рузвелт преодолява изолационизма. През 1933г. на Панамска конференция САЩ предлага на латиноамериканските държави пакт за ненападение.
През 1938г. в Лима е приета Декларация за американски принципи. САЩ резлизира чиста печалба от 35 млрд долара от Първата световна война до Голямата депресия през 1929г. В този период икономиката на САЩ е в подем.
През 1929г. излишъците подхвърлят потребностите и така започва икономическата криза. Фалират банки.
През 1932-1934г. над 30млн. души нямат никакъв доход. Рузвелт оздравява икономиката. Демократът Труман е президент (1945-1952г.). През този период САЩ воюва в Корея (1950-1953г.) и се разпространява макартизмът (откриване и отстраняване на хора с леви убеждения).
Републиканецът Айзенхауер е президент през 1952-1960г. Той слага край на Корейската война; САЩ се ангажира в Близкиа Изток с намерение да контролира по-осезателно търговията с петрол. Започват протести срещу расовата сегрегация.
През 1960г. е избран за президент демократът Джон Кенеди. През 1961г. в Куба са пратени войски с цел да свалят режима на Кстро, но се провалят. През 1962г. се разразява Карибската криза; година преди това се построява Берлинската стена, срещу която Кенеди остро протестира. Той е убит през 1963г. Замества го вицепрезидентът Л. Джонсън; политически убийства; взето е решение за Виетнамската война (1965-1973г.)
1969-1974г. – президент е Никсън. Той приключва участието във Виетнам и подобрява отношенията с Китай. Замесен е в аферата „Уотъргейт”.
1974-1977г. – Форд е президент;
1977-1981г. – президент е Картър. Той се ангажира активно с Близкия Изток и прокарва модернизация във въоражаването. След войната САЩ проявява най-голяма икономическа активност в сравнение с всички воюващи държави. Съществуват икономически кризи (например бюджетния дефицит при Джонсън или енергийната криза), но като цяло САЩ е икономически обезпечена.
Великобритания
Развитие на Великобритания след Първата световна война Развитие на Великобритания след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Лойд Джордж идва на власт през 1918г. Лейбъристите набират сила. Афганистан става амостоятелен, а Северна Ирландия – доминион.
През 1922г. на власт идват консерваторите на Болдуин. През 1924г. Макдоналд поема изпълнителната власт и през 1929г. той оглавява второ правителство;
През 1935г. Болдуин и неговите консерватори печелят.
През 1935г. се подписва морско споразумение между Англия и Германия, дава се известна автономност на Индия. Държавния дълг увеличава размерите си десет пъти. Външната политика спада. Изгубени са милиарди, инвестирани в Русия; протекционизъм, индустриялизация. Увеличават се косвените данъци. Великобритания е засегната от Световната стопанска криза. Британските компании имат решаващ глас за арабския петрол. 1945-1951г. управлява лейбъристкото правителство на К. Атли. След това 13 години управляват консерватори:
Чърчил (51-55), Идън (55-57), Макмилън (57-63), Дъглас – Хюм (63-64).
През 1956г. Великобритания участва в Суецката криза. Индия, Пакистан, Малайзия, Кипър и Гана са деколонизирани.
През 1964-1970г. и 1974-1976г. управлява лейбъристът Уилсън. При него са ликвидирани някои военни бази.
През 1970-1974г. Хийт е министър-председател.
Консерваторката М. Тачър печели през 1974г. и води война за Фолклендските острови. Национализират се важни промишлени отрасли. Възвръща се рентабилността на британската промишленост. При Чърчил има икономически растеж. Макмилън желае страната да се интегрира в ЕИО, а през 1973г. се присъединява. Енергийната криза от 1974-1975г. води до повишаване на индлацията. Хийт се опитва да я намали чрез замразяване на заплати и модернизация чрез приватизация, но не успява.
Франция
Развитие на Франция след Първата световна война Развитие на Франция след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
През 1919г. Национален фронт идва на власт, като президент е Милеран. Външната политика се състои в: Франция създава т.нар. Малка антанта и окупира Рур през 1923г.
През 1924г. социалисти и републиканци идват на власт, а президент е Ерио.
През 1926г. Поанкаре съставя правителство на нац. единство; 1928г. – подписан е пактът Бриан – Келог.
През 1932г. левите партии печелят 408 от 618 места, а министър-председател е Ерио. Създават се фашистки организации. Социалисти и комунисти създават НФ за свобода, труд, мир.
1935г. – Франия е съюзник на СССР. нФ печели избори през 1936г.; Л. Блум е министър-председател. Поради войната са изгубени 134млрд. златни гранка. Концерни доминират в металургията, машиностроенето. В съответствие с плана на Дауес Франция получава 4млрд. репарации през 1924г. Правителството на Поанкаре увеличава косвените данъци и така осигурява фиансова стабилност. Заради Световната стопанска криза националния доход спада с 1/3 и фалират банки. Външната търговия спада с 60%. Програмата на Народния фронт включва промяна в данъчната система и национализацията на отрасли. От септември 1944г. е поставено начало на Четвъртата република. През 1946г. е приета нова Конституция.
През 1946-1958г. се избират 3 Национални събрания и съвети; излъчени са 22 правителства след сълготрайни кризи.
На 07.05.1954г. Франция подписва Женевското споразумение и изтегля войските си от Индокитай.
На 05.09.1958г. се приема нова Конституция. Евианско споразумение дава независимост на Алжир през 1962г. Франция участва в деколонизацията и „затопля” отношенията с Германия. Франция членува в НАТО. След първоначална криза породена от войната, Франция регистрира икономическа стабилност.
Получава средства от плана „Маршал”.
1958-1968г. – модернизация на икономиката.
Увеличава се БВП.
Турция
Развитие на Турция след Първата световна война Развитие на Турция след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Ататюрк извършва огромна реформаторска дейност, следвайки идеята за градивен национализъм. Стреми се да запази териториалното статукво на Балканите . отваря Турция за европейската цивилизация. Приемник на Ататюрк е Исмет Иньоню. Ататюрк избягва да взема външни заеми. Държавата се намесва в стопанството, но не пречи начастния сектор. Иньоню отстъпва пред натиска на духовенството и едрите собственици. 1950г. – правителство на Демократичната партия; военните идват на власт през 1960г. и се приема нова Конституция.
1965г. – правителство на Сюлейман Демирел от Партия на справедливостта.
През 70те има криза и серия коалиционни кабинети. През 1980г. властта се поема от Съвет за национално спасение.
1983 и 1987г. – правителство на Отечествената партия на Йозал, 1989г. Йозал е президент.
През 1993г. е избран за президент Демирел. Страната е ориентирана прозападно. Като цяло в турската икономика няма дълготраен подем, а и често се наблюдават икономически кризи.
Например в края на 70те инфлацията е над 150%, а това е повод за чести политически вълнения.
Турците получават пари според плана „Маршал”.
Гърция
Развитие на Гърция след Първата световна война Развитие на Гърция след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Генерали обявяват страната за република през 1924г. и 1935г.
Крах на парламентаризма, с който диктаторите оправдават действията си.
Генерал Метаксас прилага заемки от фашизма (партиите са забранени).
През 1934г. сключва Балканския пакт. Няма икономическа стабилност в следвоенните години. Страната е засегната от Световната стопанска криза. 1946-1949г. – гражданск война, където побеждават антикомунистите.
През 1952г. Гръцки сбор печели изборите. Караманлис преобразува партията в ЕРЕ. Либералните сили се обединяват в „Съюз на центъра” с лидер Папандреу.
През 1967г. военната организация АСПИДА завзема властта. ПАСОК е с лидер Папандреу, а „Нова демокрация” е с лидер Караманлис. Страната е член на ЕС. Ориентирана е към западните демокрации. В следващите години икономиката се стабилизира с бавни, но сигурни темпове (с изключение по време на диктатурата на АСПИДА). Получават се пари от плана „Маршал”.
Румъния
Развитие на Румъния след Първата световна война Развитие на Румъния след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
През 20те Румъния е управлявана от Национална селска партия.
През 30те личния режим на крал Карол II се сблъсква с тоталитарната организация „Легион на архангел Михаил” с лидер Кадреану.
През 1938г. Карол II съсредоточава цялата власт в ръцете си.
От 1940г. властта е в ръцете на маршал Антонеску. Подобно на останалите балкански държави в Румъния няма големи гаранции за стабилност на икономиката. Възникват често кризи. Блок на демократични партии, включващ НДФ, „църнисти” и „либерали”, печели изборите през 1945г.
1948г. – Румъния е обявена за Народна република. Румъния не преживява демократична десталинизация през 1956г.;
1965г. – Чаушеску заменя на поста главен секретар на партията починалия Георгиу-Деж.
Страната е просъветски ориентирана. През 50те икономиката е във възход поради инвестициите в нефт. Извършени са национализация, колективизация и индустриализация.
През 70те и 80те Румъния получава заеми от Запада;
Огромна финансова криза през 80те. Страната е член на СИВ.
Югославия
Развитие на Югославия след Първата световна война Развитие на Югославия след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Крал Ал. Караджорджевич установява авторитарна диктатура от 1929г., с цел да увековечи Версайския ред. Монархът е носител на цялата власт. Диктатурата приключва със смъртта му през 1934г. Югославия не представлява ключов икономически фактор. През 1945г. е избрано правителство начело с Тито, който управлява до 1980г. Той определя дистанциране на партията от властта и държавната собственост се трансформира в обществена. Това предизвиква неразбирателство със Сталин. Въведен е „самоуправленски социализъм”.
През 1955г. – проведена е Конференция на необвързаните държави.
След 1980г. започват вълнения за отделяне на някои области от Югославия. „Самоуправленския социализъм” дава резултат и БВП нараства с 10% всяка година.
Албания
Развитие на Албания след Първата световна война Развитие на Албания след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Либералдемократите начело с Фан Ноли не извършват аграрна реформа. На власт идва Зогу, който поставя Албания в зависимост от фашистка Испания. Албания не е скъсала с феодализма. Има тежко икономическо състояние. Албанските комунисти завземат лесно властта. Албанската КП през 1948г. се преобразува в АПТ с лидер Енвер Ходжа, управлява до смъртта си през 1985г.
1961г. – Е. Ходжа настоява за изграждане на социализъм със собствени сили и скъсва отношенията със СССР.
Напуска СИВ и Варшавски договор. Албания търси връзки с КНР, но през 1978г. престава. Настъпва политическа криза. Има централизирано планиране, коопериране и национализация.
От 1968г. КНР се превръща в основен кредитор на Албания. Жизненият снадарт е изключително нисък.
Унгария
Развитие на Унгария след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие
Създадена е организация от антикомунисти, наречена „Петьофи”;
1956г. – лидерът на УТП е свален. Започват протести срещу съветското военно и политическо присъствие в Унгария.
През 1956г. лидерът Наги възстановява политическия плурализъм. Унгария напуска Варшавския договор.
На 04.11.1956г. СССР праща войски в Унгария, както и войски на Варшавския договор. Въстанието е смазано и съветското влияние отново е възстановено. Ниско жизнено равнище. Множество житейски проблеми.
Чехословакия
Развитие на Чехословакия след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие
1968г. – генерален секретар на ЧКП Новотни подава оставка. Ръководни места в партията заемат Дубчек и Шик, които искат демократизация на системата.
Войски на Варшавския договор нападат Чехословакия на 21.08.1968г.
През април 1969г. Дубчек и привържениците му са отстранени. Именно неиспехите в икономическата сфера провокират „Пражката пролет”.
Полша
Развитие на Полша след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие
Поляците разбират управлението на комунистите като властване на руснаците.
В началото на 70те Гомулка е сменен от Герк. Заражда се „Солидарност”, зад която стоят интелектуални кръгове като КОС-КОР и католическата църква.
През 1980г. Герк е сменен.
През 1981г. е съседено военно положение, като така ПОРП е дискредитирана. Страната е член на Варшавския договор. Страната е член на СИВ. Неуспешните икономически проекти на Герк предизвикват икономическа криза.
Япония
Развитие на Япония след Първата световна война Развитие на Япония след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие Политическо развитие Икономическо развитие
Япония е недоволна от териториалните придобивки. Превителството на генерал Такака се заема с подготовка на завоевателни походи.
На 18.09.1931г. Япония напада Манджурия. Япония напуска ОН през 1933г. През 1936г. „Императорски път” извършва преврат. През 1936г. Япония подписва Антикоминтерновския пакт. През 1938г. Япония заявява декларация, според която Япония ще осигури нов ред в Източна Азия и настоява за признаване на независимостта на Манджурия. Япония се сближава с нацистка Германия и фашистка Испания. Икономиката на Япония е засегната от Световната стопанска криза от 1929г. Икономиката е качена на военни релси с цел да се задоволят потребностите на армията, пример: в бюджета за 1937г. 40% са за военни разходи. Появяват се нови партии. През 1947г. се приема нова конституция. В Япония има американско влияние. След 1955г. се формира политически устойчива многопартийна система. Страната е с прозападна ориентация. Поражението във вийната води до икономическа разруха. През 1949г. Япония приема план за „стабилизация и самостоятелност”. Същата година се прокарват реформи в данъчната система. През 60те и 70те се наблюдава технологично обновление. Япония има нй-голямо и активно салдо във външната си търговия. Съществува Японска икономическа експанзия.
КНР (Китай)
Развитие на Китай след Втората световна война
Политическо развитие Икономическо развитие
През 1946-1949г. има гражданска война между комунисти и националисти.
На 01.10.1949г. е обявена КНР. През 1959г. КНР скъсва отношенията със СССР. В периода 1966-1969г. има „Културна революция”. През 1971г. КНР става член на ООН и на Съвета за сигурност. През 1997г. Хонгконг е даден на КНР. 1958-1962г. – политика на „Големия скок”, която се осъществява от т.нар. народни комуни; има национализация. Дън Сяопин ориентира КНР към прагматична икономика и допринася за икономическия възход;
1980г. – свободни икономически зони
http://download.pomagalo.com/64478/d...atelstvo/?po=1
Мерси много предварително
Есе
В днешно време човек непрекъснато е изправен пред предизвикателствата на живота. Спомняте ли си мига, в който времето сякаш е застинало, спрели са милионите електронни часовници, управляващи тревожните бързащи хора, миг, в който целият свят се е завъртял около теб, защото ти-Човекът си „центърът”, ти си Вселената и всичко останало губи значение.
Но всъщност какво е човекът? Човекът е най-висшето творение на природата. Човек се ражда, живее, умира. Той е смъртен като биологично същество, но духът му се стреми към безсмъртие. Всеки от нас е частица от необятния всемир и трябва да се стреми да усъвършенства своя вътрешен свят, своя микрокосмос.
Човешкият живот е една непрекъсната борба, която определя смисъла на живота, бъдещето и края му. В тази борба, той трябва да направи всичко, което е по силите му – и дори което не е, за да промени обстоятелствата, да кали характера си и да изгради себе си като личност.
„Да бъдеш човек, значи да бъдеш борец” – е казал Гьоте. Според мен борец е този, който умее да отстоява и защитава правата си, да оцелява въпреки трудностите. Борбата е неизбежна за всеки, търсещ реализация в живота. Защото тя не се свежда само до оцеляване, а до надпревара, в която по-силният печели. Борбата ни за оцеляване минава през огън и пепел, падаш, ставаш и пак с „бронирана” вяра се устремяваш напред и нагоре. Истината е, че ако иска нещо, трябва да го извоюваш. Доказателство за това е действителността около нас. Дори и в любовта трябва де се борим за сърцето на избраника си.
На този свят има различни хора – добри и лоши, щедри и завистливи. Но във всеки, дори и в душата на престъпника-убиец блести нещо човешко. Ето защо, сега повече от всякога ни е нужна Въпцаровата вяра в утрешния ден, „вярата в доброто и човека”. Да не губиш човешкото у себе си, в ламтежа за пари, коли, за лесен, хубав, но празен живот. А трябва да си поставим голяма цел в живота и да се борим за нейното постигане. Но в тази борба не може и без мечти. Именно мечтите откриват пред нас хиляди възможности за един по-хубав, по-добър и по-човечен свят, свят изпълнен с неизвестности, предизвикателства, въпроси и загадки. Ето защо, Аз – младият човек, мечтая за живот бе омраза, завист, безразличие, за живот без наркотици, секти и насилие.
Затова за мен животът е борба, а борбата е големият живот. Но по пътя на борбата само се печели. Както е казал Александър Стамболийски: „ Борбата е живот и животът е борба: в борбата сме закърмени, в борбата е нашето призвание”. Всеки сам, със собствени сили трябва ди измине пътя си…”точно това е смисъла на земното човешко съществуване”.
Нещо не мога да поствам линкове.
Плс махнете разстоянията.
http:// www.download. pomagalo .com/12025/
cherry*kiss
Тема: Окото като оптична системаНещо не мога да поствам линкове.
Плс махнете разстоянията.
http:// www.download. pomagalo .com/12025/
Изготвил:Христо Красимиров Панев Проверил: гл.ас. Б. Тодоров
Фак N: 066008
Специалност: Кинезитерапия
Зрението се осъществява от зрителния анализатор, който се състои от: а) око - възприема зрителната информация и я преобразува в биотокове; б) зрителен нерв - съвкупност от нервни влакна, по които се предават биотоковете и в) център на зрението в главния мозък, в който се формират зрителните усещания и образи.
Окото е оптична система с две функции: светопречупване и световъзприемане. Обвивката, която защитава окото отвън, се нарича склера . Тя е непрозрачна и пропуска светлинните лъчи само в предната си по-тънка част - роговица. Зад роговицата се намира очната л е щ а (кристалинът) - стъклоподобно тяло с форма на двойно изпъкнала леща. Отпред лещата е покрита с непрозрачна различно оцветена тъкан - ирис. Пространството между роговицата и ириса е запълнено с прозрачна течност и се нарича предна камера. Зад очната леща се намира т. нар. стъкловидно тяло (фиг. 4).
Фиг. 4
Строеж на окото
В центъра на ириса има отвор, наречен зеница. Тя може да променя повърхността си и подобно на бленда се разширява (до 6-8 mm при слаба осветеност ) или стеснява (2-3 mm при силна светлина). По този начин става регулиране на попадащия в окото светлинен поток. Сравнението с бленда на фотоапарат е само по аналогия. В действителност измененията в зеницата са до 20 пъти, а на попадащата светлина - хиляди и даже милиони пъти. Явно в процеса на адаптацията на окото към различни интензитети на светлината участвуват и други звена - рецепторните и нервните клетки на ретината и мозъчните клетки.
От практическа гледна точка важен е фактът, че разширяването на зеницата става много по-бавно от стесняването й. Докато последното започва 0,2 - 0,5 s след увеличаване на осветеността и продължава 2 - 5 s, то разширяването започва след около 2 s и изисква време до 3 min. Явно, че рязката промяна на яркостта на екрана може да предизвика загуба на възприеманата информация докато окото напълно се адаптира.
Лещата на окото (кристалинът) също може да променя формата си. В зависимост от разстоянието до наблюдавания обект обхващащите я мускули изменят изпъкналостта на лещата така, че пречупените светлинни лъчи да фокусират образа точно в плоскостта на очното дъно.
Световъзприемането се осъществява от ретината - светлочувствителна тъкан, намираща се във вътрешната част на очното дъно. От ретината, в задната част на окото, започва зрителния нерв. Мястото, където той се съединява с окото се нарича сляпо петно, което е лишено от светлочувствителни клетки.
Наличието на сляпото петно може да се установи бързо и лесно чрез теста на Мариот. За целта трябва: да се затвори лявото око, да се наблюдава кръстчето на фиг. 5 и постепенно бавно да се приближава лицето към фигурата. При разстояние под 25 см. в един момент светлият кръг изчезва, тъй като образът му попада в сляпото петно.
Фиг. 5
Тест за Мариот
Зрителният нерв се състои от около 800 000 нервни влакна, чиито светлочувствителни краища имат различна форма - на колбички (конусчета) и пръчици. Колбичките (около 7 милиона) имат цветоразличителни свойства и осигуряват централното, дневното и цветното зрение. Те са разположени предимно в централната част на ретината. Най-голяма е концентрацията им в областта на жълтото петно (Fovea centralis), където тя достига до 125 000/mm2 [4]. Затова фовеята е изключително чувствителна към светлината.
Пръчиците (около 130 милиона) са разпределени по цялата ретина, но преобладават по периферията й. Те са по-чувствителни към светлината, но не различават цветовете, т. е. осигуряват периферното, сумрачното (нощното) и ахроматичното зрение.
За отбелязване е, че при слаба осветеност дразненето на много пръчици може да се сумира, което позволява възприемането и на слаб сигнал, но при това разрешаващата способност на окото е малка.
В зависимост от интензитета на попадналия светлинен поток в светлочувствителните клетки протичат пропорционални фотохимични реакции и възникват биотокове. Последните по зрителния нерв се предават до центъра в главния мозък и там се формира възприеманият зрителен образ с различните негови характеристики - форма, размери, цвят, релеф и др.
Основни характеристики зрението са светлинната, контрастната и цветовата чувствителност на очите.
С в е т л и н н а т а ч у в с т в и т е л н о с т на окото е изключително голяма. За получаване на зрително усещане са необходими само няколко кванти светлина. Яркостта на сигнала на дисплея практически винаги надхвърля минималния праг на чувствителност.
К о н т р а с т н а т а ч у в с т в и т е л н о с т на очите зависи от яркостта на различавания обект и на фона. Контрастът се нарича позитивен (прав), когато знакът или обектът е по-тъмен от фона, и негативен (обратен) - ако е по-ярък от фона.
Яркостното отношение на знаците и на фона на екрана се изразява чрез коефициент на контрастност - отношение на максималната яркост към минималната. Ц в е т о в а т а ч у в с т в и т е л н о с т се определя от различната дължина на вълната на видимите лъчи (от 380 - 400 до 760 nm). Чувствителността на окото към различни дължини на вълната на монохроматично излъчване не е еднаква. На фиг. 6 е представена нормалната крива на спектралната чувствителност на окото.
Фиг. 6
Спектралната чувствителност на окото
Видно е, че при дневно осветление (крива А) окото има най-голяма чувствителност към лъчите с дължина на вълната 555 nm, което съответствува на жълто - зеления цвят. Минимална е чувствителността в краищата на спектъра -виолетовата и червената им област.
При сумрачно осветление, както отбелязахме, зрението се осъществява от пръчиците, различаването на цветовете съществено намалява, преобладава усещането на синьо - сив цвят, максималната чувствителност се измества в посока към по-късите лъчи - 510 nm (крива Б). Това факт е известен в научната литература като явлението на Пуркиние.
Практически важно е, че точността на различаване на цветовете в определена степен зависи от размерите на обекта. Когато оцветената повърхност е с размери под 3 ъглови минути (3'), то тя се възприема от окото, респ. мозъка, като ахроматична. Обектите, които са по-малки от 10', се възприемат върху дисплея като безцветни [71].
Необходимо е да се знае, че при продължително цветово въздействие настъпва т. нар. цветова адаптация - чувствителността на очите към дадения цвят намалява. Най-малка умора има при въздействие на зеления и жълтия цвят, а най-голяма - при синият цвят [49].
За да бъдат по-ясно разбрани промените в зрителния анализатор при работа с микрокомпютър, считаме за уместно накратко да разгледаме и някои от основните зрителни функции.
З р и т е л н а о с т р о т а - показва способността на окото да различава дребни обекти; характеризира се чрез най-малкото ъглово разстояние (ъгъл на зрение) между две точки, които се възприемат разделно.
Зрителния ъгъл може да се определи по формулите: tg /2 = S/(2L) и ? = 2 arctg S/2L където ? - ъгъл на зрение (ъглов размер на обекта),
S - линеен размер (височина) на обекта в mm,
L - разстояние от очите до обекта в mm.
В табл. 5 е представена зависимостта на зрителния ъгъл от височината на обекта и разстоянието му до очите.
Таблица 5
Зрителен ъгъл (в ъглови минути) в зависимост от височината на обекта и разстоянието до него
Височинанаобектав Разстояние от очите до обекта - в mm.
200 250 300 350 400 450 500 550 600
1 17.2 13.8 11.5 9.8 8.6 7.6 6.9 6.3 5.7
2 34.4 27.5 22.9 19.6 17.2 15.3 13.8 12.5 11.5
3 51.6 41.3 34.4 29.5 25.8 22.9 20.6 18.8 17.2
4 68.7 55.0 45.8 39.3 34.4 30.6 27.5 25.0 22.9
5 85.9 68.7 57.3 49.1 43.0 38.2 34.4 31.3 28.6
6 103.1 82.5 68.7 58.9 51.6 45.8 41.3 37.5 34.4
7 120.3 96.2 80.2 68.7 60.2 53.5 48.1 43.8 40.1
8 137.4 110.0 91.7 78.6 68.7 61.1 55.0 50.0 45.8
9 154.6 123.7 103.1 88.4 77.3 68.7 61.9 56.2 51.6
10 171.7 137.4 114.5 98.2 85.9 76.4 68.7 62.5 57.3
За нормалното око зрителният ъгъл е 1 ъглова минута (1'), което на разстояние 25 cm от окото съответствува на големина на точката 0,075 mm. Според Х. Фулър [59] ясен образ се получава при зрителен ъгъл от 3 ъглови минути (3'). Остротата на зрението в голяма степен зависи от яркостта на наблюдавания обект. При малка яркост може да се снижи до 1°.
А к о м о д а ц и я - приспособяване на окото за ясно виждане на различно отдалечени предмети, т. е. в ретината винаги да се получава фокусиран образ на предметите, независимо от разстоянието им от очите. Акомодацията се осъществява без напрежение при гледане на предмети на разстояние от безкрайност до около 25 cm. При по-близки предмети акомодацията вече се напряга.
Най-близкото разстояние, при което все още е възможен ясен (рязък) образ върху ретината, се нарича най-близка точка на ясното виждане (Punctum proximum). С възрастта очната леща постепенно губи своята еластичност и това разстояние се увеличава (табл. 6 - по 4).
Таблица 6
Изменение на най-близката точка на ясното виждане (PP)
Възраст в год. 10 20 25 35 45 60 70
PP в cm 7 10 12.5 17 33 100 400
Съответно намалява и акомодацията, развива се т. нар. възрастово далекогледство (пресбиопия). В табл. 7 [по 9] са представени данни за възрастово обусловеното понижение на акомодацията в диоптри (диоптър = 1/f , където f - фокусно разстояние в m).
Таблица 7
Промени в силата на акомодацията в зависимост от възрастта
Възраствгодини Силата на акомодацията в диоптри
Минимум Средно Максимум
8 11.6 13.8 16.1
14 10.3 12.5 14.6
18 9.4 11.6 13.9
24 8.0 10.2 12.4
30 6.5 8.7 10.8
40 3.4 5.8 7.9
50 1.0 1.9 3.2
60 0.7 1.2 1.7
64-72 0.6 1.0 1.6
З р и т е л н а а д а п т а ц и я - процес на приспособяване на зрението към измененията в нивото на осветеност на възприеманите обекти. Различава се светлинна и тъмнинна адаптация. Първата се изразява в изменение на праговете на фоторецепторите към действуващия светлинен стимул с постоянна интензивност -абсолютните и различителните прагове се повишават. Светлинната адаптация завършва напълно след около 5 - 7 min. Тъмнинната адаптация е постепенно увеличаване на зрителната чувствителност при преход от светло към полумрак или тъмно. Този процес е много по-бавен и завършва едва след около 30 - 60 min. Различаването на образите започва още в първите няколко минути, но за качествена зрителна дейност не може да се говори.
К о н в е р г е н ц и я - схождане на зрителните линии на двете очи и пресичането им във фиксирана точка. Обикновено конвергенцията се включва едновременно с акомодацията. Тя осигурява т. нар. бинокулярно (стереоскопично) зрение.
О р т о ф о р и я - мускулно равновесие между шестте външни очни мускули за запазване на успоредността и синергизма на движение на очните ябълки.
Ц в е т о у с е щ а н е - способност на окото да различава цветовете и техните оттенъци. Основните признаци на цветовете са: 1) цветен тон (това, което наричаме цвят), зависещ от дължината на вълната; 2) наситеност - плътност на цветния тон, определя се от степента на примес на бял цвят към дадения цвят; 3) яркост - зависи от интензитета на светлинния източник.
Мерси!
cherry*kiss
Моля
http://download.pomagalo.com/115001/...ite+ochi/?po=6 svalete mi go
Особености на повествованието в разказа "Дамата с рентгеновите очи"
/ЛИС/
Светослава Минков определя разказа си като "гротесков памфлет. (Памфлет е жанрово определение по името на популярен герой от италианската комедия през ХII век-Памфилиус. Жанрът по особен начин свързва разказа с публицистиката, тъй като в тези произведения със средствата на сатирата се изобличават лични и обществени пороци, слаботи и недъзи.
В повествованието на разказа "Дамата с рентгеновите очи" по-парадоксален начин са съчетани изобразителните принципи на диаболистичната литература, научната фантасика, сантименалната и сензационна литература. В художественото повествование уместно са използвани традиционно публицистични техники, за да бъдат осмени глупостта и фалшивите морални ценности на обществото.
За сюжетна основа на разказа може да се счита приказния вълшебен сюжет за прекрасната девойка, която страда и търси свия жених, но за да го открие и намери щастието си е нужен вълшебен помощник. В сюжета на памфлета е вплетена и продажбата на душата, като в ролята на демоничния изкустител се явява Маестрото Галфоне. Но фолклорният сюжет е силно пародиран от Св. Минков -девойката не е красива, а една "царица на грозотата", която за нещастие, "е бадарена от злата орисница с кривогледи очи". Любовта на героинята е деформирана от ценностите на обществото, в което живее-тя желае да се омъжи за милионер, защото е дъщя на богато семейство и не иска да прекъсне връзките си в хай-лайфа. Гротесков е и образът на Жан, предизвикващ възхищението на годеницата си с умението да пее "всички улични песни на простолюдието" и да говори " за значението на ефекта на различни парфюми и за чистенето на зъбите с клечка при официалните динета". Дори щастието, към което се стреми героинята, е пародирано и опредметено.
"Ние" - повествование и дневника на героинята. Чрез тях аторът разгръща една почти класическа композиция на поствованието с присъщия си сатиричен талант за смесване на виското и низкото. Св.МИнков води повествованието от 1 л.мн.ч.,т.нар. "ние"-позиция, като по този начин читателя е въвлече в правенето на разкара. Националността на героите в разказа не се уточнява и това включва случката в един наистина космополитен контекст, чийто смисъл се засилва и от екзотичните им имена- Мими Тромпеева, Чезарио Галфоне. Запознаването с героинята става в "Козметикум АМулет"- салон за дамска хирургия, като ироничен коментар на автора подчертава нейната личностна незначителност и случайността на избора й: "Спираме се на тая дама не защото тя превъзхожда другите или се намира в роднински връзки с автора, а чисто и просто затуй, че на нея именно провидението е отсъдило да играе ролята на героиня в разкаваната по-долу история".
Слепотата в научините постижения позволява на "властелина на глупците" - Чезарио Галфоне да се възползва от човешката глупости чрез алергорично представените "научни открития"-"елексир за импрегниране на кожата против белези от страстните целувки", "триъгълни вежди" и "серум на патешки мозък за опресняване на умствените способности". В названията на неговите открития научното се смесва с мистичното и откровено, сатирично, за да се подаде езика на рекламата, която да властва във фалшивия живот на хай-лайва, където всичко се купува и продава. Маестро Галфоне уверява Мими Тромпеева, "че ше направи от нея неподражаема богиня на хубостта-една феноменална Венера на дввайсетия век, с парадинени гърди и рентгвнови очи".
Силно пародиран е вторият основен елемент в композицията на разказа -дневникът на Мими Тромпеева. Формално тази форма на повествование разкрива интимните, дори тайни преживявания на преобразената героиня. Промяната й е само "външна", нейната духовна същност остава същата-тя продължава да мечтае за брак. Кратките датирани бележки съдържат онези композиционни елемнти, които съвсем условно бихме могли да причислим към кулиманията, и епилога на действието. Св. Минков подбира сантименсталността и сензационността в литературата. Сарказмът на автора достига до своята развръзка:"Кой знае, миже би хората от висшето обшество разъждават и мислят с някои други части на тялото си...". Обществото в хай-лайфа възприема брака като сделка - "един милион в аванс и два милиона след свадбата". Диналът на разказа е също решен в схемата на мелодрамачиното - щастлив край, в който всички са доволни, макар че именно чрез него се иронизира и зобличава робстовото, което поражда зависимостта на човека от вещите.
Разказът "Дамата с рентгеновите очи" е "гротесков памфлет", който със средствата на сатирата изобличава пороците на модерния човек - духивната пустота, потребителските стремежи, фалшивият култ към знаците на научните постижения. "Рентгеновите очи" на писателя изобличават лишеното от духовност човешко съществуване, създаващо ценностна система, в която господстват вещите и суетата.
Наполеон Бонапарт – съзидател или разрушител моля
Everyday seven takes of the same old scheme
Seems we're bound by the laws of the same routine
Gotta talk to you now fore we go to sleep
But will we sleep once I tell you its hurting me
http://prize.bg/cvetincence
http://www.jivotno.com/pisencee
Наполеон Бонапарт – съзидател или разрушителНаполеон Бонапарт – съзидател или разрушител моля
В хода на Френската революция и демократичните преобразования, на власт идва един от най – големите европейски завоеватели – Наполеон Бонапарт.
В своите действия, той е съзидател и разрушител. Притежава всички качества, които трябва да има един истински лидер. С подходящо за времето си образование, амбиция, смелост той се доказва като невероятен организатор с аналитичен ум, съобразителност, привлекателност, умение да вдъхновява войниците с пламенните си речи.
Но от друга страна превръща цяла Европа в бойно поле. Сее разруха и смърт при засилващата се жажда за власт или по – скоро нежеланието му да се откаже от нея, което неминуемо довежда и до падението му.
В хода на контра революцията, защитава интересите на едрата буржоазия и заможното селячество. Така се ражда Наполеоновата империя. За да стабилизира властта си той създава редица декрети и нов Граждански кодекс. Неговата реформена дейност е впечатляваща. Закона за местната администрация се обновява с административни окръзи, като по този начин всичко става подчинено на центъра, ръководен от префект, поставен от Наполеон. За стабилизиране на финансите и валутата се създава Френската банка. Една от най – важните реформи е Гражданският кодекс – неприкосновеност на частната собственост, свобода на личността, равенство пред закона, върховенство на светската държава над църквата. В Търговският кодекс се създават: съвет за търговията и съвет по работата на фабриките и манифактурите. В Наказателния кодекс отменя наказанието с камшици и жигосване с желязо, но запазва смъртното наказание. В селското стопанство се въвежда нова техника. В областта на образованието – създава мрежа от средни (колежи) и висши (академии) училища. Увеличава се развитието на промишлеността и търговията. Увеличава се добивът на желязна руда и въглища, топенето на чугун, започва промишлен преврат в текстилната промишленост.
Наред с положителните преобразования, които прави, Наполеон сее смърт пепел и разруха откъдето мине, а това е цяла Европа. Застила бойните полета с трупове на хора и животни и срива градове и села до основи. И най – великите генерали и императори грешат. Неговата ненаситна алчност за власт довежда до падението му.
От живота знаем, че за да изградиш или създадеш нещо съвсем ново, трябва друго да отречеш или разрушиш. Или с други думи Наполеон Бонапарт е едновременно и съзидател и разрушител. Всичко зависи от каква гледна точка виждаш нещата.
Растиняк – младежът, изкачил стълбата, която води надолу
"Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с перото" - такъв надпис поставя Балзак под бюста на Наполеон върху бюрото си. В него съвсем декларативно е изразена амбицията му - да си спечели безсмъртна слава в литературата. И той успява. Създава грандиозен цикъл от романи със заглавието „Човешка комедия” и в него побира “всички обществени типове, всички обществени прослойки, всички социални промени”, така че те да не останат забравени, а той да заеме значимо място в световната литературна класика. Творчеството му е един от основните стълбове на реализма като художествен метод.
Балзак остава запомнен със своите 87 романа, както и над 2000 герои, които създава. Всеки е носител на уникални човешки качества, които се разкриват в един или в повече от романите му. Той казва, че „животът на човешкото поколение е драма, разигравана от четири-пет хиляди известни хора. Моята книга е тази драма.” „Човешка комедия” е реплика към „Божествена(та) комедия” на Данте. Поставя проблемите за развитието на европейския роман, за отношението между роман и история, между реализъм и действителност. Балзак създава роман-събитие, в което героят не се изолира от обществото (както при Стендал), а влиза в стълкновение с другите, за да защити интересите и възгледите си.
Такъв герой е Йожен дьо Растиняк, който започва своя „поход” към висшето общество в романа „Дядо Горио” – роман изграден върху основата на контраста - от една страна, между герои, а от друга - между заобикалящите ги вещи и предмети. Основният контраст между герои е този между Растиняк и Горио. Единият щурмува обществото, а другият е изхвърлен от него заради фанатичната си бащина любов. Звездата на единия изгрява, а на другия вече е залязла. Балзак, също като Юго, групира героите си по двойки – възрастният и вървящ към смъртта макаронаджия и младият изправен пред бъдещето студент. Пътищата на двамата се пресичат в пансиона на госпожа Воке - едно бунище на обществото.
Йожен дьо Растиняк е безспорно един от любимите герои на Балзак. Той вижда своя собствен образ в лицето на този амбициозен младеж. Разказът за съдбата на студента започва от първите му години в Париж, когато все още живее в пансиона „Воке”. Това мизерно и вмирисано място е първото стъпало, което Растиняк изкачва по пътя си към висшето общество. Това е кръстопътят на героите. Балзак подробно рисува сградата, квартала, улицата, където се намира пансионът. Впечатлението му от гледката е тежко и нерадостно „Никой квартал на Париж не е така отвратителен и да си признаем – така непознат”. В сградата се носи „миризма на нещо спарено, мухлясало, гранясало”. Стари, изтъркани, извехтели са мебелите, креватите, масите, столовете, тапетите по стените. Писателят-художник обобщава накрая описанието на картината „Най-сетне тук царува нищета без никаква поезия; една скъперническа, ужасна, изтъркана нищета. Макар че още не е кална, тя има петна; макар че още няма дупки, нито дрипи, скоро ще се превърне в прах.” Необходимо е да знаем това описание на дома „Воке”, за да разберем от къде започва съдбата на Растиняк и къде завършва животът на дядо Горио. Романът, макар и кръстен на фанатичния баща, е посветен на амбициозния младеж. Съдбата на стареца е факторът, който успява да задържи студента на едно средно морално равнище, без да му позволи да продаде докрай душата си на Дявола. А той наистина се явява пред Растиняк в образа на каторжника Вотрен, който предлага на младежа това, към което се стреми, но цената е човешки живот. Желанието му да се издигне е огромно, но той пази в себе си чистотата на благородника, неспособен да убие, за да се издигне.
Растиняк произхожда от обеднял аристократичен род, а семейството му отделя половината от бюджета си за него. Той пристига в столицата с идеализма на младостта, с чисто и неопетнено сърце, той вярва в себе си, в хората, в доброто, мисли, че животът е труден, но безкрайни са възможностите на човека да го преодолее и да излезе пред света с чисто и ясно лице: „Ще работя честно, свято, ще работя ден и нощ, това богатство ще дойде много бавно, но аз всеки ден ще отпускам спокойно главата си на възглавницата; има ли нещо по-хубаво от това – да наблюдаваш живота си чист като лилия?”
Така мисли младият студент в началото и е убеден в своите чисти идеали. Неговите благородни възгледи се изправят пред картините на парижкото общество и там се сблъскват с дилемата: или да пропадне, както пропадат хилядите бедни студенти като него, или да отскочи във висините на парижкото общество, независимо по какъв начин.
Растиняк избира втория път – да преуспее, да блести всред елита на аристокрацията. Той не стига изведнъж до това решение, то му струва много безсънни нощи. Да се издигне в обществото – така решава студентът. Но затова ще трябва да заплати цената, която изисква от него „портиерът”, за да го допусне до стълбата, която трябва да изкачи.
Раздиран от вътрешни противоречия и терзания той моли сестрите си и майка си да му пратят пари, с които възнамерява да си купи дрехи, необходими му за понататъшното му издигане. Той знае, че за да спечели трябва да вложи, но въпреки това угризенията на съвестта му са огромни и при първата възможност се реваншира на роднините си като им връща парите и им изпраща подаръци.
Той притежава добро сърце и не може да престъпи нравствените граници на съвестта си. Затова осъжда постъпките на дъщерите на дядо Горио. Остава единствен приятел на стареца до смъртта му, с което доказва, че семейството са хората около теб, а не кръвните ти роднини. Съдбата на стария макаронаджия може да се сравнява само с тази на Шекспировия Крал Лир, но тъй като дядо Горио няма трета дъщеря (Корнелия), Растиняк се явява спасението за стареца. Бащината любов е пагубна за стареца, но и много поучителна за младежа. Може да се каже, че студентът дължи най-големия си урок на този нещастен „господин”. Виждайки съдбата му, Растиняк осъзнава в какво се превръщат хората, когато попаднат във висшето общество. Само споменаване на името на Горио му затваря вратите на дома на дъщеря му Анастази дьо Ресто. Той не иска да се превръща в неблагодарен син като двете разглезени дъщери. Затова са угризенията му, когато иска пари от семейството си.
Растиняк е прекалено неопитен, когато решава, че може да завладее Парижкото общество. Въпреки това има вроденото аристократично поведение, което липсва при героя на Стендал от „Червено и черно” Жулиен Сорел. По този начин Балзак недвусмислено представя на читателя си, че един младеж, когато стъпи в Париж, придобива сила, чар и обноски, които са непознати за провинциалистите.
Йожен притежава единствено красотата и амбицията си, но те са достатъчни. Обръща се към братовчедка си г-жа дьо Босеан, която намира в момент на слабост и уязвимост. Това се оказва печеливш момент за студента, който разбира, че жените в Париж могат да са му полезни само когато се чувстват слаби и изоставени. В такъв момент открива Делфин дьо Нюсенжан, другата дъщеря на дядо Горио, която прави своя любовница и параден вход към мечтаното му общество. Растиняк използва всичко и всеки, който може да си проправи път, защото знае, че той е използван по-същите причини. Вижда истинска любов само когато погледне братовчедка си и разбитото й сърце.
Проблемът за нравствения избор при Растиняк е сложен. Героите на Балзак започват щурма си с високи идеали за честно преуспяване в обществото, не знаейки, че това е понятие, което няма еквивалент в действителността. Но върховете действат като изкусен отровител, даващ все по-големи дози наркотик на амбициозния младеж. Именно с такова действие са уроците, които той получава - униженията, претърпени при първите му визити в домовете на графиня дьо Ресто и братовчедка му виконтеса дьо Босеан от техните лакеи.
Но с много по-бойна сила върху съзнанието не само на героя, а и на читателя са другите два урока. Виконтеса дьо Босеан: "Колкото сте по-хладно пресметлив, толкова по-далече ще стигнете. Удряйте безмилостно - ще се боят от вас. Гледайте и на мъжете, и на жените като на пощенски коне, които ще оставите да пукнат на всяка станция; така ще постигнете своите желания... В Париж успехът е всичко, той е ключът към властта. Ако жените намерят, че сте умен, способен, мъжете ще повярват това, ако вие не ги разубедите. Тогава ще можете да искате всичко, ще имате достъп навсякъде. Тогава ще разберете какво нещо е светът – сбирщина от жертви и измамници.”
Мрачна и песимистична, но вярна е нейната оценка, а Босеан не се лъже, тя самата е част от това общество. Това, което тя казва на Растиняк е все още с изискан език, както повелява аристократическата етикеция, Вотрен го казва направо, с цинична откровеност. Бъдещето, което рисува каторжникът на младите хора от рода на растиняк, не е утешително; то е жестока борба за парче хляб, хиляди унижения, жалко съществуване: "Бързото забогатяване е целта, която в този миг си поставят петдесет хиляди момчета във вашето общество. Вие сте само един от тези петдесет хиляди... Трябва да се изядете един друг като паяци в буркан, като се има предвид, че не съществуват петдесет хиляди доходни места... Сред тази човешка маса трябва или да връхлетите като снаряд, или да се промъкнете като чума".
Младият студент е принуден да се съгласи с желязната логика в думите каторжника. Той разбира, че всичко, което му казват е напълно вярно. Присъдата над обществото, построено върху лъжа, грабеж, взаимно изтребление, е неумолимо-сурова, но е правилна.
Растиняк е "един от всичките" и за да преуспее по някакъв начин, той трябва да стане "някой". Затова двата урока са придружени с начертаване на конкретни перспективи за действие, като всеки от учителите предлага план в съответствие със своите разбирания и среда. Виконтеса дьо Босеан: Растиняк да стане любовник на Делфин дьо Нюсенжан, дъщерята на дядо Горио, която да го въведе в обществото. Мотивът "жената-стълба" често се съчетава с темата за щурмуването на обществените върхове, защото тази стълба осигурява много бърз и лесен достъп горе. Балзак счита за нещо естествено издигането посредством знатна и богата дама (негова собствена въжделена мечта) и затова романите му не достигат изобличителната сила на Мопасановия "Бел, ами".
В другия план за издигането на Растиняк личи почеркът на престъпника Вотрен: да бъде убит на дуел братът на Викторин Тайфер, за да стане тя наследница на богатия си баща, след което Йожен да се ожени за нея. Този път към успеха е по-кратък, но изисква повече компромиси от страна на героя, което води до дълга, жестока борба в душата му - борба между разпаленото честолюбие и желанието за "чист като лилия" живот.
Растиняк избира пътя, който му предлага братовчедка му, но той прави своя избор не само от морални, но и от лични съображения. Неусетно той е започнал да се влюбва в Делфин, а Викторин не е момичето, което може да разбуди желанието на един младеж. Той я забелязва едва след като пред него се разкрива планът, но въпреки това я вижда в дома Воке далече от блясъка на обществото, към което се стреми. Тя ще му донесе богатството, което желае, но няма да му даде любовта, която все още непоквареният студент, мечтае да изпита. Въпреки силният си морал, Йожен изпитва колебания, но съдбата се оказва благосклонна към него като не го кара да избира. Вотрен е арестуван, с което се свършват душевните терзания за младежа. Той осъзнава, че колкото и лицемерен и неморален да е светът, в който живее, съществуват граници, които не бива да се преминават. Растиняк зачита човешкия живот, защото той може да лъже, да интригантства и да мачка всеки по пътя си, но възпитанието му като аристократ, не му позволява да убива за толкова долни цели.
След арестуването на Измами смърт, студентът продължава да изкачва стълбата, която го води надолу. Успява да се зареди с търпение и воля, които му помагат да не се поддаде на изкушението. Младостта му е негов плюс, но и голям недостатък. Той попива уроците на братовчедка си и в същото време се превръща в неин довереник. Семейството в парижките салони не е нищо повече от едно име и от повод за изгодни сделки. Роднинството му с виконтеса дьо Босеан, обаче допринася за извоюването на име и богата любовница. Той получава много от своята братовчедка, но й дава своето приятелство и никога не предава доверието й – нещо рядко срещано в това общество.
Йожен е представен не като покварен младеж, но преди всичко като слаб, неустойчив характер. Той няма твърди идеали, лесно се повлиява от по-силини характери, няма сили да се бори срещу съблазните, които крие висшето общество, а и не иска, защото те са причината да избере пътя, който е поел. В характера му се отличават и някои хубави, привлекателни черти. Той е искрен с пламенното сърце на хората от Южна Франция, отзивчив е към страданията на другите, съвестта не е заглъхнала в душата му – затова иска да предупреди бащата на Викторин, че синът му ще бъде убит.
До края на романа „Дядо Горио” Растиняк остава настрани от салонните клюки, сплетни и клевети. Той е един от тези, за които се говори, а не от тези, които говорят. Приятелството му със стареца го държи винаги здраво стъпил на земята. Йожен може да направи за една вечер сравнението между положението на умиращия Горио в мизерната му стая, с това на пищно облечените му и веселящи се дъщери. Обществото ли е виновно за неблагодарността на Анастази и Делфин или баща им и неговата безгранична любов? Този въпрос не вълнува студентът, защото за него по-важен е крайният резултат. Резултат, който го разгневява.
Възпитанието на Растиняк приключва със смъртта на дядо Горио, причинена от свадата между двете му дъщери. Трагедията на нещастния баща отваря очите на героя още по-широко, за да види безнравствената същност на обществото, в което иска да си извоюва място. На гроба на дядо Горио той пролива последната си младежка сълза и прощавайки се с младостта и илюзиите си, се прощава със своята чистота и доверчивост. Така, отърсил се от тези си черти, героят отправя към Париж своето предизвикателство: "А сега ще видим: аз или ти!", с което завършва живота си на обикновен младеж, за да се посвети на покоряването на най-високите върхове.
Растиняк се появява в романа „Шагренова кожа” където е заел ролята на г-жа дьо Босеан за Рафаел дьо Валантен. Той вижда в неговия образ себе си на младини и затова не се поколебава да упъти младежа по калната стълба към парижкия блясък.
Йожен му разкрива тайната за успеха си: "Аз мога всичко и съм негоден на нищо, ленив съм за десет души - ще постигна това, което желая! Завирам се навсякъде, бутам се и ми правят място: хваля се и ми вярват, правя дългове и ми ги плащат!". Той вече не е онова непорочно, морално момче. Смъртта на дядо Горио е унищожила желанието му да бъде нещо различно сред обкръжението си. Той се е слял с тълпата, за да може да оцелее, да се издигне и да стигне до министерския пост. Когато започва изкачване на стълбата, Растиняк не знае до къде ще го доведе тя. Той има амбиции, но винаги си е мислил, че ще се запази различен от тези хора, които ненавижда заради лицемерните им характери. Бившият беден студент се е продал на Дявола и макар той да не е в лицето на Вотрен, с радост е откупил душата на младежа. Растиняк се е превърнал в практичен мъж, който успява да използва приятелите и неприятелите си в своя полза. Той е открил формулата за успеха, която според него е да вложи парите си в приятелства, удоволствия, покровителства и връзки. По този начин да опознава обществения механизъм и да го задвижва в своя полза, като внимателно управлява всяка малка част от него. Той е затвърдил положението си в обществото с цената на убежденията и морала си, затова помага на Рафаел. Той вижда своето минало в него, но миналото вече е свършило, той го е загърбил, но не го е забравил и не иска нищо допълнително да му напомня за него. Помагайки му, Растиняк доказва, че за разлика от много хора в обществото, той не е егоист и е готов да сподели успехите си със сродна душа. Разделя поравно спечелените пари с Рафаел, също както е честен, когато дава цялата печалба на Делфин.
Растиняк се издига в обществото, но пропада още повече морално в романа „Депутатът от Арси”. Кой би помислил, че бедният студент по право ще изгради политическа кариера издигнала го от помощник-секретар до министерското кресло. Това издигане му струва потъпкване на съвестта, вътрешни компромиси и затова не е странно, че помага на Максим дьо Трай да стане депутат. Да помогнеш на човек, когото доскоро си ненавиждал показва колко може да пропадне една личност.
Балзак създава герой, който е носител на Наполеонова амбиция и устрем. Също както Бонапарт, Йожен не коленичи пред нищо и никога. Той забогатява и става по-влиятелен, отколкото е очаквал, но това не го спира. Растиняк иска да достигне до някакъв връх, който е прекалено далечен и би изплашил бедния студент, ако той погледнеше от него. Той не осъзнава как е изкачил стълбата, която го е отвела до най-низките човешки пороци, страсти и падения.
Другият линк към темата не ми се отвори
Takam.. trqbva mi referat ot pomagalo na tema "Balkansko Prosveshtenie"
Blagodarq predvaritelno!
С теб леко съм жестока,просто аз съм скъпа стока.Няма да ме притежаваш,sorry сладък САМ ОСТАВАШ!!!
може ли да ми дадете тези 2 теми:
http://download.pomagalo.com/173635/...biznesa/?po=10
http://download.pomagalo.com/139219/...lgariya/?po=38
мерси предварително!
може ли да ми дадете тези 2 теми:
http://download.http://www.teenprobl...biznesa/?po=10
http://download.http://www.teenprobl...lgariya/?po=38
мерси предварително!
НЯКОИ АСПЕКТИ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ И
СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В АГРОБИЗНЕСА
Зорница Димова Стоянова - докторант към катедра “Агробизнес “, УНСС
РЕЗЮМЕ
В малките предприятия осъществяването на управленските функции зависи едновременно от размера и характеристиките на предприятието и от индивидуалните личностни особености на неговия собственик.
Целта на разработката е да изясни същността и особеностите на управлението на малкия бизнес и да оцени основните характеристики и проблеми на малките предприятия в аграрния сектор.
Summery
In the small enterprises the realization of the management is depend on the size and the characteristics of the enterprise and on the personal speciality of owner.
The purpose of the paper is to explain the special feature of the management of small and medium enterprises and to appraise the fundamental characteristics and problems of the small business in the agricultural economy.
Key words :small and medium enterprises, management, small enterprises in the agricultural economy
За развитието на обществото ни както в икономически, така и в социален аспект трябва да се осъзнае движещата сила на малките и средни предприятия. Дребният бизнес е едно алтернативно решение за решаването на проблемите със заетостта, подпомагане регионалното развитие и диверсифициране на икономиката.
Целта на разработката е да изясни същността и особеностите на управлението на малкия бизнес и да оцени основните характеристики и проблеми на малките предприятия в аграрния сектор.
Същност и граници на малкия бизнес
Проблемът за същността на малкото предприятие е сложен и дискусионен.Причините за това са разнородният им характер и специфичните характеристики на съответния отрасъл, в който те се намират.
Класика в определянето на малките и средни предприятия са разработките на Комитета Болтън. Той разработва две дефиниции на понятието: икономическа и статистическа. Според икономическата дефиниция малки и средни са тези фирми , които притежават относително малък пазарен дял, ръководят се от своите собственици лично и са самостоятелни юридически . Това определение се споделя и от други автори (12 ), някои от които добавят и локалния характер на пазарите. Статистическата дефиниция обхваща отговора на три въпроса: 1. за размера на сектора на малкия бизнес; 2. За промените, които настъпват в процеса с течение на времето; 3. за сравнението на дадена фирма с такива от други страни. Тук се използват различни класификационни критерии в зависимост от това, в кой отрасъл се намира фирмата.
Разбирането на Комитета Болтън за МСП е сред най- критикуваните позиции. Дейвид Стори смята, че има абсолютно несъответствие между икономическата дефиниция и статистическата класификация. Според него се използват прекалено много класификационни критерии, различните граници на оборота и т.н. Въпреки това тази първа концепция е намерила своето място сред изследванията за МСП и е послужила като основа за редица други становища.
Според учените Епълбаум и Хиндс малко предприятие е такова, в което работят до 500 души .Във връзка с качествените показатели тези автори включват и условието фирмата да бъде самостоятелна стопанска единица и да бъде управлявана самостоятелно. За тях : “ … малките фирми се характеризират със значителен лимит на финансовите ресурси, с липсата на достатъчно квалифициран персонал и с краткосрочни перспективи, продиктувани от едно обкръжение на непрекъсната конкуренция …
… малките обикновено имат своя собствена ориентация, и тя е израз на ориентацията на собствениците в голяма степен …“
Автори, като Робинсън, Пиърс, Вожикис и Мескон сочат, че малки фирми са тези, които имат годишни приходи от продажбите до 3 млн. долара и броят на заетите в тези фирми е не повече от 50 души. Според тези автори показателите варират в различните промишлени отрасли .
За определяне на границите на “ малки и средни предприятия “, Европейската комисия обединява три показателя : брой заети, оборот и балансова сума на активите (Таблица 1). На практика чрез първите два се характеризират количествено основните производствени фактори, а оборота оценява тяхното пазарно присъствие.
Таблица 1 .Класификация на Европейската комисия
Показатели Средни предприятия Малки предприятия Микро предприятия
Брой заети до 250 До 50 10
Оборот (млн.екю ) до 40 До 7
Бал. Сума на активите (млн. екю) до 27 До5
Разгледаните позиции дават основание за извода, че заедно с голямото значение, което се отдава на ролята на управляващия-собственик и на ограничения пазарен дял, същностното ударение се поставя върху независимостта на малките предприятия. В този смисъл може да се приеме, че дефинициите, които разкриват същността на малкото предприятие, имат сходен характер.
В същото време статистическите дефиниции, независимо от количествените параметри, които използват показват значително по-големи различия.
Опит за определяне на малко предприятие в България се приема през 1982 г. решението на Министерския съвет № 12 от 03.03.1982 г. за приемане на “ Специфични правила за изграждането, внедряването в практиката и експлоатацията на малки и средни мощности за производство на стоки за населението “ и Наредба на Министерски съвет № 11 от 25.04.1984 г. за организиране дейността и определяне на инвестиционни средства и валутни кредити по изграждането на МСП в годините 1984 и 1985.(9) Съгласно тези два документа малки предприятия са тези , които използват съвременна и гъвкава технология и оборудване, задоволяват широк кръг от потребности, уползотворяват максимално отпадъчните продукти, автоматизират единично и дребносерийно производство. Количествените параметри, на които трябва да отговарят са броят на заетите да е до 50 души за малките и до 200 души за средните. Положителна оценка заслужава използването на качествени и количествени характеристики при определяне на функциите и предназначенията на МСП.
Съгласно Постановление № 108 на МС от 07.06.1991 за малки предприятия се приемат както предприятия и клонове на еднолични търговци и търговски дружества на физически лица, както и като кооперации, които произвеждат стоки и промишлени услуги и отговарят едновременно на следните условия:
-да имат персонал до 30 души;
-да разполагат с капитал до 30 млн. лв.
По оценка на някои автори (К. Тодоров) в момента все още няма еднозначна и изчерпателна класификация и общоприета дефиниция, разкриваща понятието МСП.
През 1999 г. е приет Закона за насърчаване на малките и средните предприятия, според който :
- микропредприятия са тези, които имат средносписъчна численост на персонала до 10 души
- за малките предприятия персоналът е до 50 души, годишният оборот до 1 млн. лева или стойност дълготрайните материални активи до 800 хил. лева и да са независими.
- За средните предприятия средносписъчната численост на персонала е до 100 души, годишният оборот е до 3 млн. лева или стойност на ДМА до 2,4 млн. лв. да са независими .
Следователно, българската статистическа дефиниция до голяма степен
се доближава до прилаганата в ЕС, като се опитва да отрази специфичната ситуация у нас. Общото е в използваните критерии, а различното е в количествените им параметри.
Изследванията на малките и средните предприятия в аграрния сектор
са относително ограничени по брой и обхват. Някои от авторите им (4) с основание подчертават, че прилагането на критериите за класификация към малките предприятия в земеделието среща затруднения. Поради големите различия между количеството произведени фактори по специализации се препоръчва някои от критериите да бъдат конкретизирани по специализирани стопанства и се препоръчва ползването на показателите на системата за фермерска информация на Евростат.
Особености на управлението на малките предприятия
Независимо къде и по какъв начин се осъществяват управленските функ
ции, те са неразделна част от процеса на функциониране на всяко предприятие В зависимост от отрасъла, в който функционира стопанството от неговата организационна форма и размер зависи и специфичното управление на предприятието. Управленските функции в МСП също се извършват специфично и зависят както от характеристиките на самото малко предприятие, така и от индивидуалните особености, характер и опит на собственика .
Планиране, организация, ръководство и контрол се осъществяват във всяко предприятие, но тяхното съчетание е различно за всяка една стопанска единица. В големите предприятия се прилага разделение на управленския труд по функции и се увеличава значението на ръководството на персонала и контрола, докато в малките предприятия управленските функции се съчетават и прилагат от техните собственици.
Планирането, както в малкото предприятие, така и в големите стопанства дава една предварителна представа за бъдещите действия на предприятието. То се занимава с анализирането на икономическата ситуация и прогнозирането на измененията на цените и пазарите в различните периоди. На този етап се определят целите на предприятието и на тази основа се създават стратегии за постигането им. Характерно за планирането на малките предприятия е, че то разкрива най-вече виждането на собственика за бъдещото развитие на предприятието. Ако за големите предприятия решенията се взимат от професионален екип от мениджъри, то в малките предприятия решенията се взимат от собственика лично и те са израз на неговия опит, компетентност, образование и т.н.
Икономическата самостоятелност и независимост на малките предприятия ги прави по-гъвкави и адаптивни към бързопроменящата се среда, поради факта, че за разлика от стратегиите в големите предприятия, които се формират от управленски екип, то в малкото предприятие процесът на формиране на стратегиите е опростен. От друга страна в малкото предприятие, стратегията често е интуитивно определена, поради това че информацията, която притежават МСП е непълна, за да се направи цялостен анализ и оценка при определяне на стратегията. Конкретно за земеделието информационната ограниченост се обуславя от :
- Липса на финансови средства за осигуряване на необходимата аналитична информация;
- Фрагментарностт на отрасъла и трудностите, които създава извънредно големия брой дребни производители;
- Териториална разсредоточеност на производството;
- Слаборазвита инфраструктура в селските райони;
- Непознаване на източници на информация от страна на управляващия.
Спецификата при осъществяване на втората управленска функция – организация е свързана с организационното преструктуриране на предприятието, със съчетанието на производствените фактори и разделението на труда. Важно значение за производствения процес има ресурсната ограниченост, която за малките предприятия в земеделието се изразява в ограниченост по отношение на земята, персонала, финансовите средства и т.н. Тази ограниченост на трудови ресурси в някои случаи обуславя сливането в малкото предприятие на управленския с изпълнителския труд в едно лице – на собственика.
Характерна за малките предприятия е опростената организационна структура. Обикновено тя включва малко на брой нива и звена, което улеснява координацията и ускорява протичането на процедурите по вземане на управленски решения. Поради несложната си управленска структура малките предприятия са много гъвкави в период на криза, тъй като ако разполага с добре квалифициран персонал управленските и производствено-техническите функции могат да се съчетаят и осъществят от едни и същи лица и по този начин чрез съвместяване на функции и професии да се поддържа по-ниско ниво на разходите за заплати и да се намалят цените на продукцията.От друга страна, ако задълженията и отговорностите на служителите не са регламентирани и се преплитат, намаляват ефективността на организационната структура.
В МСП се формират микроколективи, в които се съчетават формалната и неформалната организация. Личностните характеристики са от изключително значение при определяне на мястото на всеки индивид в организацията.
Съществената роля на неформалната организация в МСП е причина информацията да се разпространява много бързо. Комуникационните канали са къси и директни. Това може да намали нейната степен на достоверност, тъй като се разпространява по недефинирани информационни канали.
Ръководството също има свои специфични особености при управлението на малкото предприятие. За всяка една стопанска единица, тази функция зависи от стила на лидерство, който се предопределя от индивидуалните характеристики на собственика. Както в големите, така и в малките предприятия има собственици с авторитарен и такива с либерален стил на лидерство.При определяне поведението на авторитарния собственик основна черта е управлението чрез дисциплина.Той разпределя задълженията и осъществява контрол върху цялата дейност на организацията. За демократичния собственик мнението на всеки индивид в организацията има значение при вземане на управленски решения. Той мотивира служителите си чрез делигиране на права и отговорности и координира усилията на цялата организация. Добрият лидер всъщност не принадлежи към крайностите. Собственикът на малък бизнес трябва да мотивира служителите си така, че да изпълняват възможно най-добре своите задачи. Той трябва да делегира права и отговорности, да мотивира служителите си, да дава възможност за развитие на индивидите, да осигурява творческа атмосфера и добър микроклимат в организацията.
Най-често в МСП преобладава линейната управленска структура, тъй като тя най-добре отговаря на специфичните им характеристики и съчетава единоначалието с къса командна линия.При нарастване на малкото предприятие и усложняване на структурата му обикновено се налагат промени в уравлението му. Необходимо е линейната структура да премине в някакъв друг тип- линейно-щабна или функционална.
Четвъртата управленска функция – контрол се изразява от една страна в самоанализ и самооценка на собственика и от друга страна в контролиране на дейността на по-неопитните служители от страна на собственика. За разлика от големите предприятия, които могат да си позволят въвеждане на системи за контрол, то малката фирма няма достатъчно ресурси за въвеждане на такива системи, които не повишават производителността, а само подобряват качеството. Липсват необходимите финансови средства и подходящ квалифициран персонал за внедряване на системи за контрол. Може да се направи извода, че в малките предприятия собственикът е този, който установява доколко са постигнати желаните стандарти и какви промени следва да се направят.
В таблица 2 са представени някои основни различия при осъществяване на управленските функции в малките и големите предприятия.
Таблица 2 .Различия при осъществяването на управленските функции в малките и големите предприятия
Управленски
функции Малки предприятия Големи предприятия
Планиране Целите и стратегиите се определят лично от собственика Целите и стратегиите се определят от професионален екип от мениджъри
Интуитивно определена стартегия Стратегия,определена на базата на достатъчно количество аналитична информация
Преобладава оперативно планиране Преобладава дългосрочно планиране
Организация Ресурсна ограниченост Достатъчно количество ресурси
Сливане на управленски с изпълнителски труд
Опростена организационна структура Разделение на функциите
Сложна организационна структура
Преплитане на задължения и отговорности Ясно разграничение на задълженията и отговорностите
Относително по-голямо значение на формалната организация По-голямо значение на формалната организация
Бързото разпространение на информация По-бавно разпространение на информацията
Недефинирани информационни канали Дефинирани информационни канали
Ръководство Стилът на лидерство се определя от индивидуалните характеристики на собственика Стилът на ръководство се определя от екип от мениджъри
Висока мотивация По-ниска мотивация
Контрол Самоконтрол, самоанализ Контрол от по-висшестоящи
Контрол от собственика Въвеждане на системи за контрол
Следователно може да се обобщи, че в малките предприятия начина на осъществяването на управленските функции зависи едновременно от размера и характеристиките на предприятието и от индивидуалните личностни особености на неговия собственик.
Различия в осъществяване на управлението от собственика на малък бизнес и наемния мениджър
Различните особености на управлението на малките и големите предприятия е насочило изследователите към анализ на поведението на мениджъра- собственик и професионалния мениджър.
Според някои автори (13) различията между тях са в мотивационната и емоционалната им ориентация. Докато при мениджъра –собственик е налице вътрешна потребност към постоянно създаване на нещо ново, изграждане на предприятие или организация, то за професионалния мениджър основна цел е собственото му укрепване и оцеляване на дадена позиция и на тази основа придобиване на мотивация за растеж. На второ място с основание се подчертава, че собственикът на малкото предприятие се стреми да създаде свой собствен имидж и по този начин да осигури доброто име на предприятието си, докато за наемния мениджър имиджът на компанията се поставя над всичко останало, дори над собствения имидж. На тази база логично се очертава следващото различие, при което за наемния мениджър развитието на компанията е поставено над всичко. Това се предопределя от факта, че за наемния мениджър поради високото си ниво на професионалност, развитието на организацията, за която работи ( независимо коя е тя)е най-важно. В този аспект, собственикът на малко предприятие се грижи преди всичко за личните си привилегии, за задоволяване на потребността си от автономен растеж. Следователно има основание за извода, че мениджърът собственик е ориентиран по-скоро локално, единствено и само към собствената си компания, докато професионалният мениджър е насочен глобално. Той е предан на всяка компанията, за която работи, поради факта, че е верен на професията си за управление.
Една от характеристиките на малките предприятия е, че те са самостоятелни стопански единици, независими са и се управляват от собствениците си лично.Този факт предопределя и по-голямата склонността на собственика към поемане на управленски, финансов и социален риск, но той трябва да бъде добре обмислен и претеглен, тъй като рискът се поема от предприемача изцяло. Положението при професионалния мениджър е по-различно: той трудно поема риска и се нуждае от разрешението и подкрепата на по-висшестоящи от него.
Различия между двата типа мениджъри се откриват и при разбирането им за определянето на целите и стратегиите на организацията. Ако собственикът мениджър е добре квалифициран и професионално подготвен, той е много чувствителен към промените и е готов за бързи решения в условията на неопределеност и слаба информационна осигуреност. Той действа интуитивно, като се стреми да види цялостната картина на средата, в която се намира, да анализира състоянието и на тази основа да очертае насоки и тенденции за развитието на предприятието си. Основна негова задача и цел е да поддържа дългосрочната ефективност на фирмата. Противоположно на това професионалният мениджър е насочен към осъществяване на краткосрочните цели на организацията. Той на базата на достатъчно количество аналитична информация се стреми да очертае и най-малката подробност на настоящата икономическа ситуация.
При управлението на предприятието в по-голяма или по-малка степен се намесва и вътрешната лична ориентация на индивида. Обикновено мениджърът-собственик разглежда хората като индивиди с техните личностни характеристики и позицията на всеки служител в организацията се определя от индивидуалните му качества, опит и темперамент, докато професионалния мениджър възприема индивидите като членове на групи – служители, клиенти и т.н.Сливането на собственика и мениджъра предопределя и личната ориентация на предприемача към проблемите, които съществуват в организацията. Той е емоционално свързан с развитието на предприятието си. За разлика от него професионалният мениджър е безпристрастен към проблемите, които не го засягат, не е свързан емоционално с компанията, търпелив е по отношение на временните неуспехи и т.н.Той е само един от участниците в управленския процес, не се намесва в дейности, които не го засягат.
Различията във вътрешноперсоналната ориентация се предопределят от различните позиции, които заемат двата типа мениджъри. Мениджърът собственик притежава сигурна позиция в организацията породена от това, че той притрежава предприятието. От друга страна в определени случаи той самостоятелно взима управленски решения поради невъзможността да обсъди с някого проблемите си. По този начин той изцяло поема стопанския риск, като обикновено собственикът е отговорен не само с капитал, но и с цялото си имущество.Въпреки, че той има поддръжката на членовете на семейството си в някои случаи работи с голямо напрежение и отговорност, поради факта че има задължения към членовете на семейството да осигури семейния доход. В този аспект е по-благоприятно положението на професионалния мениджър, за който поетият риск се разпределя между няколко лица и благосъстоянието на семейството му не зависи изцяло от добрите резултати на компанията. В същото време позицията му в организацията е несигурна, той постоянно трябва да доказва способностите си и личните си качества и е под контрола на по-висшестоящи от него.
На основата на сравнението на мотивационната и емоционалната ориентация на мениджъра –собственик и професионалния мениджър може да се обобщи, че развиващият собствен бизнес притежава по-силна персонална мотивация към растеж и развитие на предприятието.
Проблеми на развитието и управлението на МСП
В годините на преход към пазарна икономика се наблюдава развитие на МСП. Нараства, както техният брой, така и тяхното значение за икономиката ни. Ако в края на 1989 година те са били 13 хил.броя, то през 2000 година малките предприятия надхвърлят 209 хил.
В структурата на фирмите в отрасъл селско, горско стопанство, лов и риболов преобладават микрофирмите ( 69,48 % ) и малките фирми ( 24,03 %). Относителният дял на средните фирми е само 4,12 %, а на тези с брой на заетите от 101 – 250 и на големите, съответно 1,82 % и 0,55 %. Процентът на малките фирми от този отрасъл сравнен с този от другите е най-висок.
Тези данни включват само регистрираните по Търговския закон и Закона за кооперациите икономически субекти. Преобладаващият брой производители в земеделието – фамилните стопанства (регистрирани или нерегистрирани като земеделски производители) не се отчитат от НСИ, независимо че носят всички същностни характеристики на микропредприятия. Последното силно деформира оценката за броя на малките предприятия в земеделието и структурата им по размер.
Независимо от това, че все повече нараства значението на МСП за икономиката ни, не се прилага единна държавна политика за решаването на проблемите на дребния бизнес. Липсата на необходими ресурси, ниската информационна осигуреност, високите лихвени проценти и данъчни ставки, бюрокрацията са сред основните проблеми, стоящи пред малките предприятия.
Заедно с общите проблеми, дължащи се главно на бизнес средата за разкриването на проблемите на управлението на малкия бизнес в аграрния сектор се използва информация за 20 малки предприятия със зърнена специализация. Данните от таблица 3, 4 и 5 показват, че всички са в групата на малките предприятия, в т.ч. 40 % микропредприятия. По юридически статут 10 % са СД, 5 % ЕТ, 25 % ООД и останалите 60 % са земеделски кооперации.
Таблица 3. Средни стойности на характеристиките на изследваните стопанства
Видове предприя-тия по органи-зационен статут брой обр.земя
декар брой заети ДМА
хил.лв. всичко
приходи
хил. лв. приходи
на декар
лв. брутен
доход
хил.лв.
Земед.кооперация 12 8281 22 169 419 35 193
ООД 5 3028 12 177 210 78 -64
СД 2 2161 15 444 277 110 107
ЕТ 1 1582 3 35 76 48 66
Таблица 4 .Минимални граници на организационните и икономическите характеристики на изследваните стопанства
Видове предприя-тия по органи-зационен статут брой обр.земя
декар брой заети ДМА
хил.лв. всичко
приходи
хил. лв. приходи
на декар
лв. брутен
доход
хил.лв.
Земед.кооперация 12 1900 6 32 17 7 - 90
ООД 5 100 4 5 6 22 - 352
СД 2 1322 12 108 84 64 3
ЕТ 1 1582 3 35 76 48 66
Таблица 5. Максимални граници на организационните и икономическите характеристики на изследваните стопанства
Видове предприя-тия по органи-зационен статут брой обр.земя
декар брой заети ДМА
хил.лв. всичко
приходи
хил. лв. приходи
на декар
лв. брутен
доход
хил.лв.
Земед.кооперация 12 20576 49 705 1163 66 437
ООД 5 8840 16 335 494 190 27
СД 2 3000 19 780 470 156 209
ЕТ 1 1582 3 35 76 48 66
Данните от таблиците показват, че броят на заетите варира в границите от 3 до 49 души, стойността на ДМА варира от 5 хил.лв. до 444 хил. лв., а годишните приходи не надвишават 419 хил. лв. ( границата маркирана в закона е 800 хил. лв.). Това ни дава основание да направим извода, че стопанствата отговарят на всички изисквания на Закона за насърчаване на малките и средни предприятия и всички те са малки предприятия.
Осигуреността със земя при земеделските кооперации е най-висока. С 8281 декара земя разполагат кооперациите, на второ място са ограничено отговорните дружества с 3028 дка, следвани с 2161 декара средно от събирателните дружества и с 1582 дка от едноличните търговци.
На тази база е логично и подреждането на броя на заетите в същата последователност. Тенденцията е аналогична. Изключение на това че организационната форма ООД, която се нуждае от по-малко количество персонал за обработване на земята си. Персоналът в ЗК варира в най-широки граници от 6 до 49 души. Това се обуславя и от границите, в които варира земята в тях – от 1900 до 20 576 декара. Наблюдава се, че ако на събирателното дружество средно за обработването на 2161 декара земя са му нужни 15 човека персонал, то на едноличния търговец за 1582 декара са достатъчни 3 души. Този факт може да се обясни и с организационния статут на двете организационни форми.
Осигуреността на предприятията с ДМА варира отново в големи граници- от 5 хил. лв. до 780 хил. лв. Най-голям е диапазонът отново в ЗК- от 32 хил. лв. до 705 хил. лв. Най-добре осигурени с ДМА са събирателните дружества.
Данните за разглежданите стопанства очертават тенденцията, че общите приходи като стойност са най-високи при земеделските кооперации- 419 хил.лв., на второ място са събирателните дръжества- 277 хил. лв. и т.н. Когато стане въпрос за приходите на декар се наблюдава, че събирателните дружества са с най-високи стойности – 110 хил. лв., следвани от дружествата с ограничена отговорност – 78 хи. лв., на трето място са едноличните търговци с 48 хил. лв. и последната позиция е за земеделските кооперации. Причината за това земеделските кооперации да имат най-високи стойности на общите приходи, а най- ниски стойности на приходите на декар се крие във факта, че те разполагат с най- голямо количество земя и поради това реализират най-високи стойности на общите приходи.
Сред главните проблеми, спъващи развитието на малките предприятия в земеделието са тези, свързани с :
- управлението на персонала;
- информационната осигуреност и търсенето на информационни услуги;
- финансирането;
- неразвитата инфраструктура;
МСП в земеделието имат сериозни проблеми с управлението и обучението на персонала. Тук се отнасят проблеми, свързани с ниската специализация и квалификация, липса на заинтересованост от управлението на човешки ресурси .Собствениците на една пета от българските МСП оценяват като проблем управлението на човешките ресурси и контрола върху тях.
Ниската компетентност на работниците в селското стопанство е от основните проблеми в този отрасъл. Изследването ни дава основание да направим извода, че само 25 % от служителите са с образование над средно и едва 20 % са с предишен опит.
Само 6% обучават персонала си извън предприятието, 19% в самата фирма и 58% не осъществяват никакво обучение. Това потвърждава недооценяването на квалификацията като фактор за развитието на бизнеса .
Собствениците на МСП се въздържат от нарастване на заетите в предприятията им поради високите разходи за заплати, трудовото законодателство и др.
По данни на АМСП за 55.4% от МСП данъчните ставки са пречка пред увеличаването на персонала. По тази причина работодателите се стремят да избегнат плащането на високите осигурителни вноски на работниците си и поради това ги наемат по т.нар. срочни трудови договори и им плащат само минималната заплата.
Всичко това дава основание за извода, че все още собствениците на МСП не могат да си позволят да инвестират в обучението на персонала си, поради финансовите си показатели и високия риск от напускане на служителя в търсене на по-добра реализация.
Една от основните трудности при управлението на малките предприятия в земеделието е обединяванетото на личността на собственика и тази на работника.Тази емоционална връзка е причина за взимане на нерационални мениджърски решения, което особено силно се проявява в земеделските кооперации. В редица случаи техните ръководства са готови да запазят работните места на всички нейни членове за сметка на влошаване на икономическото състояние на кооперацията.
Проблем, с който трябва да се справят МСП е достъпът и търсенето на информационни услуги. Информационният поток, който трябва да осигури ефективност на дребния бизнес е недостатъчен. Достъпът до информация за международни програми за обучение, международни пазари и т.н. е малък.Необходимост е оказването на консултантска помощ, за да могат МСП да получат възможността да бъдат кредитирани по различни кредитни програми.
Като цяло негативна оценка получава и финансовата среда, в която работи дребния бизнес . Въпреки, че съществуват банкови и небанкови институции, програми, международни проекти и др. източници за подпомагане финансирането на МСП, то голяма част от собствениците се въздържат от ползване на банкови кредити. Въпреки, че дейността на малките предприятия в земеделието се съпътства от недостиг на собствен капитал, защото най-често членовете й са хора с ограничени доходи, едва 16 % от дребните предприемачи са използвали банков кредит като източник на първоначален капитал. Те разчитат главно на собствени спестявания, приятели и роднини . Основните причини МСП да не желаят да използват банкови кредити са твърде високите обезпечения с бързоликвидни средства, които банките изискват сроковете на погасяване, които са относително кратки (най-често под 18 месеца). Получава се затворен кръг, тъй като банките са готови да кредитират фирмите, които са надеждни . От друга страна те могат да станат такива само, ако бъдат кредитирани при изгодни условия.
От друга страна съществуват редица програми и фондове, готови да финансират в МСП, но да се възползват от средствата, отпуснати от международни кредитни институции е много трудно, поради високите изисквания, които са поставени от страна на тези институции към отрасъла, в който функционира малкото предприятие, размер на заема, размер на собствени средства.
Въпреки, че по данни на НСИ от банкови кредити са се възползвали най-вече микрофирмите от селското стопанство – 40 %, малките земеделски предприятия са нежелан кредитоискател, поради малката възможност за обезпечение на средствата, предпочитанията на банките да влагат привлечени пасиви в депозити в други банки и високият производствен и финансов риск на земеделското производство, който трябва да поеме банката при кредитиране на малкото предприятие .
Висок е процентът на фирмите, които смятат , че през 1999 година са имали загуби поради недобре функциониращата административна среда. Особено осезаеми са проблемите свързани с администрацията в изостаналите селски райони, където над 90 % от анкетираните са посочили административни пречки, сред които на първо място “ корупцията”.(Таблица 6)
Таблица 6. Проблеми на административната среда
Проблем Изост. селски район Общо за страната
Некомпетентност на дан. администр. 97 57
Корупция 99 60
Ефективност на администрацията 97 55
Бюрокрация 98 74
Законова практика 93 52
Източник :извадково изследване
Бариера поставена пред МСП и особено пред малките предприятия в земеделието е състоянието на инфраструктурата в България. Това положение поставя дребните предприемачи в неизгодна позиция, тъй като те са огарничени финансово и разполагат с по-малки ресурсни възможности. Малките предприятия функционират в не добре организирана инфраструктура. Липсва държавна подкрепа в развитието й – промените в тази област се извършват хаотично. По-скоро местните инфраструктури се нагаждат към нуждата на икономиката, отколкото да се задоволят конкретните потребности на предприятията .
Според АМСП пътната инфраструктура е проблем за 51 % от фирмите в страната, като за селските райони този процент драстично се увеличава на 85 %. Лошите телекомуникации и електричество са пречка пред 51 % от малките предприятия, а за селските райони процентът отново се увеличава на 84 % и т.н.
Потребностите на МСП от работни помещения, лабораторни уреди, оборудване, машини, превозни средства и т.н.също не са задоволени. По-голяма част от оборудването е амортизирано. Конкретно за земеделието по-голяма част от машините се използват над 14 години, а за някои марки трактори повече от 18 години. Проблем е и създаването на хранилища, сгради за добитъка и др.Повечето от дейностите в животновъдството не са механизирани или оборудването е твърде старо, в резултат на което продукцията е с ниско качество и не отговаря на изискванията на ЕС.
За положителното развитие на МСП е необходимо развитието на добра инфраструктура, което може да се постигне чрез подкрепа от държавни и недържавни институции, като се използва съществуващата и се създаде нова инфраструктура.
В процеса на присъединяването ни към ЕС, подкрепата за малките и средните предприятия в земеделието е един от важните инструменти за ускоряването и адаптирането на земеделския сектор. За да се подпомогнат земеделските производители да постигнат задоволителен стандарт на живот и да подобрят качеството на продукцията си и печалбата си е необходима систематична инвестиционна политика, по-добра пазарна и технологична инфраструктура.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА :
1.Агенция за малки и средни предприятия, Доклад за малки и средни предприятия, София, 2000 г.
2.Велев, М.,Мениджмънт на малкия бизнес, София, 1993г.
3. Гуита, Ящ. Прилагане на съвременните управленски методи в малките предприятия, доклад 1988 г.
4. Дойчинова, Ю., Проблеми и параметри на малкия бизнес в земеделието, Икономика и управление на селското стопанство, 2002 бр.1.
5.Краева, В., Шишманов, К., Компютъризация на управлението на малките предприятия, СА “ Д.А.Ценов”, Свищов, 1996 г.
6.Кънчев, И., Дойчинова, Ю.Аграрен мениджмънт, I част, УНСС, София ,1997г
7.Кънчев, И., Дойчинова, Ю.Аграрен мениджмънт, II част, УНСС, София ,1997г
8.Славова, И.,Планиране на малкия бизнес и устойчивото развитие, УНСС, София, 1998г.
9.Тодоров, К., Малък и среден бизнес, УНСС, София, 2000 г.
10.Тодоров, К., Предприемачество и дребен бизнес, София, 1997 г.
11.Условия за развитие на сектора на микропредприятията в страната, София, НСИ, 2000 г.
12.Aldag R.,T. Stearns, Management, South-Western publishing Go.,Cincinnati, Ohio,1987.
13.Fongenecker J.C.at al,Small business management p.431-432, Cincinnati South- Western,1991.
може ли да ми дадете тези 2 теми:
http://download.http://www.teenprobl...biznesa/?po=10
http://download.http://www.teenprobl...lgariya/?po=38
мерси предварително!
В края на 80-те и началото на 90-те години в България се извършва драстично преструктуриране на икономиката. Преминава се от централно регулирана към пазарна иконимика. В този икономически преход особено важно е да се изгради силен жизнеспособен сектор на дребния бизнес. Този сектор се представя от малките и средни предприятия. Поради изключителната им роля за развитието на икономиката на всяка една страна, малките и средни прeдприятия са обект на постоянно стимулиране от страна на държавата, това се обуславя от няколко основни черти на Малките и средни предприятия (МСП).
На първо място, това е че малките и средните предприятия са генератор на нови работни места и спомагат за повишаване на конкуренцията на пазара и за постигане на висок и устойчив икономически растеж. По отношение на приноса на МСП в решаването на проблема със заетостта, освен осигуряването на работни места трябва да се обърне внимание и на качеството на тези работни места. Обикновенно се смята, че работните места в малките фирми са с по-ниско качество от колкото в големите, също така от значение е и самият отрасъл на работа. Поради това проблемите със заетостта се разглеждат по комплексно във връзка с другите задачи на МСП.
Друга важна черта на малките и средните предприятия е че те проявяват по-голяма гъвкавост в кризисни ситуации и притежават гъвкава вътрешна организационна структура. Освен това те имат възможност за по-бързо и лесно внедряване на иновации и нови технологии и са благоприятно място за развитие на предприемачески умения и бизнес култура.По данни от изследване на Националната фондация на науките на САЩ е установено, че малките фирми внедряват четири пъти повече иновации на всеки инвестиран долар в сравнение със средните фирми и двадесет и четири пъти повече в сравнение с големите фирми.
На малките и средните предприятия се “пада честта да изгради” мощна средна класа с нова ценностна система, с мотивационна нагласа и ориентирана към постигане на резултати.
Именно ролята и мястото, което заемат фирмите в националната и интернационалната бизнес среда е една от причините да се направи класификация на фирмите на малки средни и големи. Това разделение е необходимо и за нуждите на статистиката- позволява на съответните институции да определят приноса и мястото на отделните стопански субекти в икономиката.
Тази класификация е необходима и на държавните и регулативни органи заети с подпомагането надребния бизнес. Посредством нея се посочва кой е обект на подпомагане и какви са неговите характаерни черти. Необходимостта от класификация се свързва и с провеждането на сравнения и анализи на стопанските субекти в интернационален контекст.
Една от най-популярните класификации е на Комитета Болтън . Той дава две дефиниции - икономическа и статистическа. При икономическата критерии за малки и средни предприятия са:
• притежават малък пазарен дял
• ръководени са от своите собственици лично без посредничеството на формализирана управленска структура
• юридически са независими
Статистическата дефиниция се отнася само за малките фирми и зависи от отраслите на икономиката.
В момента най-разпространената класификация е на Европейската комисия, като тя използва количествени критерии за разграничаване:
• брой на заетите във фирмата
• годишен оборот
• стойност на дълготрайните материални активи
В България се прилага същата класификация като конкретните стойностни изражения на критериите са следните :
• за микропредприятия – средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
• за малки предприятия - средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
• За средни предприятия - средносписъчен брой на персонала по-малък от 250 души, и годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
• За големи предприятия – средносписъчен брой на персонала по-голям или равен на 250 души и годишен оборот над 84 000 000 лв.
Ето как тази характеристика за видовете предприятия според новия закон за МСП би могла да бъде илюстрована визуално :
През 2004 година в България броят на малките и средните предприятия е над 221 хиляди. В сравнение с 2001 година те са се увеличили с почти 17.8 хил. (9 на сто). МСП представляват 99.3 на сто от всичките предприятия в изследваната съвкупност и 99.7 на сто от частните предприятия в нея .
Преобладават микропредприятията (с 1 до 9 заети). Броят им продължава да нараства и през 2004 година те са над 198.7 хил., което е с 5.5 на сто повече спрямо 2001 година. Наред с това обаче делът им намалява от 92.4 на 89.6 на сто от общия брой на изследваните частни предприятия за сметка на по-бързото увеличаване на броя и на дела на малките предприятия. Малките предприятия (с 10 до 49 заети) наброяват 18.9 хил. през 2004 година. За периода 2001–2004 година броят им се е увеличил с 6672, или с 54.8 на сто, а делът им е нараснал от 6 на 8.5 на сто. Най-малобройната подгрупа на МСП – средните предприятия (с 50 до 249 заети), са 3.6 хил. и въпреки че са с 800, или с 28.8 на сто повече отколкото през 2001 година, делът им в общия брой на изследваните частни предприятия остава относително постоянен, едва 1.6 на сто.
Отрасловите структури на предприятията за всяка една от размерните групи са относи-телно постоянни във времето. Например и през четирите наблюдавани години най-много от средните предприятия (над 55 на сто) са в отраслов сектор “Преработваща промишленост”, т.е. това е най-привлекателният отраслов сектор за средните предприятия. От друга страна, отрасловите структури на отделните размерни групи предприятия значително се различават помежду си и потвърждават връзката между размера и естеството на производствените процеси. Така например отрасловото разпределение на средните предприятия прилича повече на отрасловото разпределение на големите предприятия, сред които също преобладаващ е делът на занимаващите се с преработваща промишленост (над 68 на сто). Значително по-нисък дял от малките предприятия (около 34 на сто) и едва около 10 на сто от микропредприятията са в този отраслов сектор.
Разпределенията на броя на предприятията в отделните отраслови сектори по размерни групи също са относително постоянни във времето, като във всички отраслови сектори преобладават микропредприятията. Въпреки това има тенденция делът на микропредприятията да намалява – в “Преработващата промишленост” (от 75.4 на сто през 2001 година на 69.2 на сто през 2004 година), в “Хотели и ресторанти” (съответно от 96.3 на 91.7 на сто) и в “Транспорт, складиране и съобщения” (съответно от 94.3 на 91.6 на сто). Намаляването на дела на микропредприятията е съпроводено с увеличаване на дела на следващата размерна група – малките предприятия – и най-вероятно е резултат на “порастването” на предприятията.
Въпреки че има тенденция на нарастване на дела на МСП в дълготрайни материални активи (ДМА), то е бавно. Големите предприятия, които са едва 0.3 на сто от частните предприятия, продължават да държат над 40 на сто от ДМА. Сред подгрупите на МСП най-много ДМА са концентрирани в средните предприятия. Малките и средните предприятия са значително по-малко “фондовъоръжени” в сравнение с големите предприятия. Измерена чрез средната стойност на ДМА на 1 предприятие, през 2004 година “фондовъоръжеността” на МСП е 72 хил.лв. и това е 287 пъти по-малко, отколкото е средната стойност на ДМА на 1 голямо предприятие. Различията във фондовъоръжеността между размерните подгрупи на МСП също са многократни. ДМА на едно средно предприятие надвишават 6 пъти средната стойност на ДМА на малките предприятия и 70 пъти тази на микропредприятията. В разпределението на ДМА на МСП по отраслови сектори с най-висок дял се откроява преработващата промишленост – през 2004 година 29.9 на сто от ДМА на МСП са в този отраслов сектор (при 34.2 през 2001 година). Следва търговията, където се намират 26.4 на сто от ДМА на МСП. Прави впечатление, че в отраслов сектор “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” има по-значително и устойчиво нарастване на дела – от 10.8 на 13.9 на сто от ДМА на МСП. За сравнение, при ДМА на големите предприятия преработващата промишленост също е с най-висок дял (58.6 на сто).
През 2004 година съотношението между дълготрайните материални активи и направените през годината инвестиции в ДМА за МСП общо е 3.1 и слабо се е подобрило в сравнение с 2001 година. Това означава, от една страна, че МСП обновяват по-бързо своите ДМА в сравнение с големите предприятия, а от друга, че в МСП процесът на обновяване на ДМА, макар и колебливо, се ускорява, докато в големите предприятия се забавя. Данните показват, че колкото са по-малки предприятията, толкова по-бързо те обновяват своите дълготрайни материални активи – за микропредприятията съотношението е 2.5, малките имат съотношение 3.3, а при средните то е 3.8.
Оборотът, реализиран от МСП, расте по-бързо в сравнение с този на големите предприятия. Номиналното нарастване на оборота на МСП за периода 2001–2004 година е с 68 на сто, малко по-малко е нараснал оборотът на големите предприятия – с 61 на сто. В МСП се реализира 72.7 на сто от оборота на частните предприятия в изследваната съвкупност.
С най-висок, но намаляващ отраслов дял в оборота на МСП е сектор “Търговия...” – 59 на сто през 2004 година при 63.7 на сто през 2001 година. Следва “Преработваща промишленост”, чийто дял обаче нараства от 18.7 на 21.4 на сто и това е знак за позитивно пренасочване към дейности с по-висок конкурентен потенциал. Това пренасочване се дължи на средните предприятия, в чийто оборот най-висок и нарастващ е делът на “Преработваща промишленост”.
Забелязва се, че МСП продължават да реализират над 80 на сто от оборота на отраслите “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”, “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома”, “Хотели и ресторанти”, “Строителство” (84 на сто) и “Транспорт, складиране и съобщения” (56.2 на сто). Положително може да се оцени нарастването на дела на оборота на МСП в преработващата промишленост – от 39.9 на сто през 2001 година на 51.4 на сто през 2004 година, което се дължи най-вече на нарастване дела на оборота на средните предприятия.
През 2004 година малките и средните предприятия са реализирали оборот за почти 65 млрд.лв., т.е. с 68 на сто повече отколкото през 2001 година. За сравнение, номиналната стойност на оборота на големите предприятия е нараснала малко по-малко – с 61 на сто. В МСП се реализира 72.7 на сто от оборота на частните предприятия в из следваната съвкупност. Дяловете на отделните размерни подгрупи в оборота на частните предприятия са доста близки – всяка една от трите подгрупи на МСП има около 24 на сто, най-висок е делът на големите предприятия (27.3 на сто).
Оборот на частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001– 2004 година, хил.лв.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 14 987 736 13 260 511 10 299 476 38 547 723 15 121 435 53 669 158
2002 17 739 530 15 811 078 15 211 400 48 762 008 14 837 987 63 599 995
2003 18 914 621 18 287 647 16 384 017 53 586 285 17 671 658 71 257 943
2004 21 659 238 22 214 132 21 019 654 64 893 024 24 380 402 89 273 426
Добавената стойност, създадена от МСП през 2004 година (7 367 млн.лв.), представлява 58.4 на сто от добавената стойност на изследваните частни предприятия при 61.2 на сто за предходната година. По елементарни размерни групи най-висок и нарастващ е делът на големите предприятия (41.6 на сто при 38.8 на сто за 2003 година).
.
Добавена стойност на частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001–2004 година, хил.лв.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 1 120 918 1 178 331 1 645 754 3 945 003 2 705 780 6 650 783
2002 1 225 692 1 448 430 1 857 073 4 531 195 2 771 966 7 303 161
2003 1 430 974 1 941 957 2 222 970 5 595 901 3 546 445 9 142 346
2004 1 884 233 2 498 055 2 984 710 7 366 998 5 254 621 12 621 619
Приносът на МСП от изследваната съвкупност в добавената стойност за цялата икономика през 2004 година е 22.2 на сто, големите предприятия създават 15.8 на сто, така общо приносът на изследваните тук частни предприятия е 38.1 на сто. В сравнение с 2001 година приносът на МСП в добавената стойност е нараснал със 7 процентни пункта.
Принос на частните предприятия от изследваната съвкупност в добавената стойност на страната, 2001–2004 година, в %.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 4.3 4.5 6.4 15.2 10.5 25.7
2002 4.4 5.1 6.6 16.1 10.0 26.1
2003 4.7 6.4 7.4 18.5 11.7 30.2
2004 5.7 7.5 9.0 22.2 15.8 38.1
Приносът на МСП в брутния вътрешен продукт на страната през 2004 година е 19.2 на сто31, а големите предприятия допринасят с 13.7 на сто. Сумарно приносът в БВП на всички изследвани частни нефинансови предприятия в обхват от С до К е общо 33 на сто.В сравнение с 2001 година приносът на МСП в БВП е нараснал с 5.7 процентни пункта.
Принос на частните предприятия от изследваната съвкупност в БВП на страната, 2001–2004 година,в %.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 3.8 4.0 5.7 13.5 9.3 22.8
2002 3.8 4.5 5.9 14.2 8.8 23.0
2003 4.1 5.6 6.4 16.2 10.3 26.5
2004 4.9 6.5 7.8 19.2 13.7 33.0
Ускоряването на ежегодното нарастване на приноса на МСП както в добавената стойност, така и в БВП е една изключително благоприятна тенденция за нашата икономика. Така например, докато през 2002 година приносът на МСП в добавената стойност е само с 0.9 пункта по-висок отколкото през 2001 година, през 2004 година увеличението на приноса е вече с 3.7 пункта. Приносът на МСП в БВП е нараснал през 2002 година само с 0.7 процентни пункта, а през 2004 спрямо 2003 година нарастването е вече с 3 процентни пункта.
Над половината от МСП са концентрирани в отраслов сектор “Търговия...”, въпреки че делът им намалява леко от 55.4 на сто през 2001 година на 54.4 на сто през 2004 година. Делът на “Търговия...” намалява и по отношение на останалите основни показатели. Най-съществената промяна при МСП в този отраслов сектор е влошаването на относителната им производителност, която през 2001 година е била с 5 на сто над средната за МСП общо, а през 2004 година е вече 89 на сто от средната. Промените при МСП в преработващата промишленост могат да се оценят положително – делът на МСП, които се насочват към този отраслов сектор, слабо нараства, делът на заетите намалява, нараства делът в оборота и в добавената стойност. По този начин относителната производителност на МСП, работещи в преработващата промишленост, се подобрява и от 94 на сто от средната за МСП през 2001 година нараства и през 2004 година е вече над средната, макар и само с 1 на сто.
За периода 2001–2004 година приносът на МСП в общата заетост в икономиката се е увеличил с 6 процентни пункта. През 2004 година в изследваните МСП са били заети 1 180 406 души, или 36.6 на сто от общата заетост в икономиката (3226343 заети лица) при 30.4 на сто за 2001 година. Спрямо броя на заетите в целия частен сектор на икономиката (2488915 заети лица за 2004 година) приносът на МСП нараства на 47.4 на сто през 2004 година при 41.4 на сто за началото на периода.
Заетостта в МСП расте по-бързо както в сравнение с нарастването на общата заетост в икономиката, така и в сравнение със заетостта в големите предприятия от изследваната съвкупност. За периода 2001-2004 година броят на заетите в МСП е нараснал с 31 на сто при 11.7 на сто нарастване на заетостта в големите предприятия и 26 на сто нарастване общо за изследваните частни предприятия и едва 8.7 на сто нарастване на заетите общо за икономиката. По размерни подгрупи предприятия най-бързо расте заетостта в малките предприятия (с 55.3 на сто). Растежът на заетостта в другите две подгрупи е почти два пъти по-бавен– броят на заетите в средните предприятия расте с 25.1 на сто, а в микропредприятията– с 20.3 на сто. Докато микропредприятията и средните предприятия имат относително постоянен дял с тенденция на намаляване, то делът на малките предприятия в заетостта на изследваните частни предприятия устойчиво расте и достига 24.4 на сто през 2004 година (19.8 за 2001 година). Тези промени в структурата на заетостта по размерни групи предприятия също подкрепят вече направената по-горе констатация, че за разглеждания период се наблюдава процес на “порастване” на предприятията, което е положителна характеристика на развитието им.
Заети в частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001–2004 година
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 380 888 237 440 282 483 900 811 299 053 1 199 864
2002 392 031 277 699 301 084 970 814 300 518 1 271 332
2003 446 133 337 666 334 612 1 118 411 298 012 1 271 332
2004 458 134 368 859 353 413 1 180 406 333 925 1 514 331
Броят на наетите лица в МСП през 2004 година е 980 637, или с 41.6 на сто повече в сравнение с 2001 година. За периода 2001–2004 година делът на наетите в изследваните МСП спрямо общия брой на наетите лица в икономиката се е увеличил от 36.5 на 45.6 на сто. Съизмерен с броя на наетите в целия частен сектор на икономиката, делът на наетите в изследваните МСП е нараснал от 61.8 на 68.9 на сто. По-широкото разпространение на наемната заетост (наети лица) в сравнение със самонаемането (самонаети, работещи собственици, работещи членове на семействата) в рамките на общата заетост – от 76.9 на сто през 2001 година на 83.1 на сто наети като дял от заетите в МСП през 2004 година – е индикация за по-висока степен на пазарни отношения в сферата на заетостта. Най-съществена е промяната във вътрешната структура на заетостта при микропредприятията – делът на наетите в тях е нараснал от 49.6 на сто от заетите през 2001 година на 60.2 на сто през 2004 година. При малките и при средните предприятия съотношението наети/заети лица е поначало значително по-високо (съответно 94.9 и 96.3 на сто през 2001 година) и продължава да се покачва, макар и значително по-бавно, като достига съответно 96.3 и 98.9 на сто през 2004 година.
Наети в частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001–2004 година
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 188 918 225 335 278 369 692 622 297 731 990 353
2002 210 266 265 224 296 985 772 475 299 274 1 071 749
2003 256 501 323 881 330 783 911 165 296 931 1 208 096
2004 275 884 355 111 349 642 980 637 332 888 1 313 525
Доминиращата размерна група предприятия в даден отраслов сектор е групата с най-висок дял в заетостта на сектора. С над 60 на сто от заетите големите предприятия доминират само в 2 сектора – “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” (70.7 на сто) и “Добивна промишленост” (65.6 на сто). Във всички останали отраслови сектори МСП преобладават. Най-добре изразена е доминиращата им роля в отраслов сектор “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома”, в който над 95 на сто от заетите са в МСП, следват “Хотели и ресторанти” с над 90 на сто от заетите, “Строителство” с около 85 на сто, “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” с 82.4 на сто през 2004 при 86.7 на сто през 2001 година.
Най-слабо изразена е доминиращата роля на МСП в преработващата промишленост, тъй като никоя от съставните размерни подгрупи не надхвърля дела на големите предприятия, на които се падат над 35 на сто от заетите в сектора. може да се отбележи, че малките предприятия не преобладават в нито един от секторите, но има тенденция на нарастване на дела им в заетите. В отрасловите сектори, в които доминират средните предприятия, както и тези, в които доминират микропредприятията, се наблюдава тенденция тяхната роля да намалява именно за сметка на нарастване дела на малките предприятия. Средните предприятия доминират единствено в отраслов сектор “Строителство”, като доминиращата им роля намалява на 34.4 на сто от заетите през 2004 година при 37.6 на сто през 2001 година. Микропредприятията преобладават най-изразено в отраслов сектор “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома” с 58.3 на сто през 2004 година при 62.3 на сто през 2001 година. Следват ги микропредприятията в сектор “Хотели и ресторанти” с 48.8 на сто от заетите през 2004 година при 59.8 на сто през 2001 година.
За сравнение – микропредприятията в страните от Европа– в 19 те доминират в отрасловите сектори “Строителство”, “Търговия...” и “Хотели и ресторанти”. МСП като цяло преобладават в “Преработваща промишленост”, големите предприятия доминират в секторите “Добивна промишленост”, “Транспорт и съобщения”, “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”. Отрасловите сектори, за разлика от районите за планиране, значително се различават по отношение размера на предприятията най-вече поради естеството на производствените процеси.
Добивната промишленост е единственият отраслов сектор, в който МСП са около 90 на сто от предприятията в отрасъла при над 96 на сто в останалите разглеждани отраслови сектори. Тази дейност не е привлекателна за МСП, тъй като броят на МСП, заети с нея, е едва 0.1 на сто от всички МСП. Броят на заетите в МСП в добивната промишленост нараства от 29.3 на сто през 2001 година на 34.4 на сто през 2004 година, но продължава да представлява само 0.5 на сто от всички заети в МСП. В този отрасъл категорично доминират големите предприятия – с дял 65.6 на сто в заетостта и с дял над 70 на сто в добавената стойност. Интересно е да се отбележи, че относителната производителност на МСП в добивната промишленост расте както в сравнение с производителността на МСП като цяло (от 159 на сто през 2001 година на 317 на сто през 2004 година), така и в сравнение с отрасловата производителност, спрямо която се подобрява от 72 на сто през 2001 година на 84 на сто през 2004 година.
Броят на МСП в преработващата промишленост представлява 98.7 на сто от предприятията в сектора и 12.7 на сто от броя на всички МСП през 2004 година. Няма съществени промени в тези дялове в периода 2001–2004 година, за разлика от дяловете в заетостта и в добавената стойност. Броят на заетите в МСП в преработващата промишленост нараства до 64.5 на сто от заетостта в отрасъла при 57.4 на сто през 2001 година. Същевременно делът в броя на заетите във всички МСП намалява от 34.2 на сто на 33.5 на сто. За отбелязване е, че приносът на МСП от преработващата промишленост расте както в добавената стойност на сектора – от 41.7 на 49.1 на сто, така и в добавената стойност, създавана от МСП като цяло – от 32.2 на 33.8 на сто. Относителната производителност на МСП в преработващата промишленост спрямо средната за отрасъла се подобрява, но продължава да е доста под нея – едва 76 на сто през 2004 година при 73 на сто през 2001 година. Спрямо средната производителност за МСП като цяло относителната производителност на МСП в преработващата промишленост се подобрява по-съществено – от 94 на сто през 2001 година достига 101 на сто от средната за МСП през 2004 година.
От всички предприятия в отрасъла производство и разпределение на електроенергия, газ и вода около 96 на сто са МСП, но последните са само 0.1 на сто от всички МСП. Тези предприятия осигуряват под 30 на сто от заетостта в отрасъла, но това са едва 0.2 на сто от заетите във всички МСП. Делът на добавената стойност, създавана от тази група МСП, нараства както в отрасъла (от 21.9 на 24.3 на сто), така и общо в МСП (от 0.3 на 0.8 на сто). Този отраслов сектор е с най-висока относителна производителност спрямо про-изводителността на МСП общо, като при това нараства – от 303 на сто от средната за МСП през 2001 година на 509 на сто през 2004 година. Спрямо средната за отрасловия сектор производителността на МСП от “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” остава по-ниска, но се подобрява – от 79 на сто на 83 на сто от средната за сектора
МСП са 99.6 на сто от предприятията в строителството и 4.8 на сто от всички МСП. Доминиращата роля на МСП от строителството по отношение на заетостта в отрасъла леко намалява от 85.5 на сто през 2001 година на 84.3 на сто от заетите през 2004 година. Същевременно нараства делът на заетите в МСП, които се занимават със строителство – от 7.9 на сто на 8.5 на сто от заетите във всички МСП. С едновременното намаляване на дела на заетите и нарастване на дела на добавената стойност на строителните МСП в общите стойности за отрасъла е свързано подобряването на относителната производителност на строителните МСП – от 92 на 95 на сто от средната за отрасъла. Обратното, с увеличаването на дела на заетите в строителните МСП в общо МСП и намаляване на дела на добавената стойност в общо МСП е свързано влошаването на относителната производителност на строителните МСП, която продължава да надхвърля средната производителност за МСП общо, но вместо със 114 на сто (2001 година) вече със 106 на сто (2004 година). Разглеждайки относителната производителност в размерните подгрупи спрямо средната за строителството, може да се открои подобряване при микропредприятията (от 79 на 84 на сто) и малките предприятия (от 70 на 87 на сто). Влошава се обаче производителността при средните строителни предприятия – от 114 на сто през 2001 година на 108 на сто от средната за отрасъла през 2004 година
В отрасловия сектор “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома” практически почти всички предприятия са МСП, делът на големите е под 0.03 на сто. По подгрупи в броя доминират микропредприятията (94.3 на сто). Търговията продължава да е най-привлекателният отрасъл за МСП, доколкото 54.4 на сто от всички МСП се занимават именно с такава дейност. МСП доминират тук и по отношение на заетостта с 95.6 на сто от заетите в отрасъла, и по отношение на добавената стойност с дял 87.5 на сто. По размерни подгрупи в заетостта преобладават микропредприятията, въпреки че делът им намалява на 58.8 на сто при 62.3 на сто през 2001 година. В добавената стойност нараства доминиращата роля на малките предприятия с дял от 34 на сто през 2001 година на 36.1 на сто през 2004 година. Слабото нарастване на дела на търговските МСП в заетостта на отрасъла (от 95.1 на 95.6 на сто) и едновременното намаляване на дела им в добавената стойност на отрасъла (от 89.8 на 87.5 на сто) води до влошаване на относителната им производителност от 94 на сто през 2001 година на 92 на сто през 2004 година спрямо средната за отрасъла. Влошава се и относителната производителност на търговските МСП спрямо средната за МСП общо. Докато през 2001 година производителността на търговските МСП надхвърля средната за МСП с 5 на сто, то през 2004 година тя е вече 89 на сто от нея..
При дял на МСП 99.9 на сто от всички предприятия в отрасъла” Хотели и ресторанти”, подобно на търговията и тук преобладават микропредприятията, въпреки че делът им намалява от 96.3 през 2001 година на 91.7 на сто през 2004 година. Доминиращата роля на микропредприятията в заетостта намалява от 59.8 на 48.8 на сто за сметка на нарастване ролята на малките предприятия. В създаването на добавена стойност продължават да доминират средните предприятия с дял 32.5 на сто. Докато относителната производителност на МСП в “Хотели и ресторанти” се подобрява леко спрямо отрасловата (от 82 на 83 на сто), то спрямо средната за всички МСП се влошава значително – от 66 на сто през 2001 година на 56 на сто през 2004 година.
Броят на МСП (99.9 на сто) в отрасъла “Транспорт, складиране и съобщения”, респективно на микропредприятията (91.6 на сто), е преобладаващ за броя на предприятията и в този отрасъл. Данните за 2004 година показват рязка промяна в доминиращата размерна група по отношение на заетостта – докато през 2003 година това бяха микропредприятията с дял 39.4 на сто, през 2004 година напред излизат големите предприятия с дял в заетостта 32.1 на сто (при 13.6 за 2003 година). Ниската относителна производителност на МСП от “Транспорт, складиране и съобщения” спрямо отрасловата се влошава от 47 на сто (2002 година) на 42 на сто през 2004 година. Същевременно производителността на МСП от “Транспорт, складиране и съобщения” е по-висока от средната за общо МСП и продължава да се подобрява – от 120 на сто от средната за МСП през 2002 година на 138 на сто през 2004 година.
Доминиращ брой в отрасълa “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” имат МСП като цяло (99.8 на сто) и микропредприятията като подгрупа (92.8 на сто). В този отраслов сектор микропредприятията продължават да преобладават едновременно и в заетостта (въпреки че делът им намалява от 41.9 на сто през 2001 година на 38.3 на сто през 2004 година), и в добавената стойност (където обратно – делът им нараства от 39.5 на 42 на сто). Характерно за МСП в “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” е, че единствено те имат производителност по-висока както от средната за отрасъла, така и от средната за МСП общо. Наред с това относителната им производителност нараства и в двата аспекта – от 106 на сто (2002 година) на 110 на сто през 2004 година спрямо отрасловата и от 115 на сто (2002 година) на 128 на сто спрямо средната за общо МСП.
Друг индикатор за тенденциите в развитието на малките и средните предприятия е работната заплата на един нает. От разполагаемите данни за 2003–2004 година е трудно да се изведат времеви тенденции, но могат да се направят безспорни изводи за наличието и порядъка на значителните различия в нивата на заплащане на наемния труд в зависимост от размера на предприятията. Работната заплата на един нает в МСП като цяло е 85 на сто от средната за изследваните частни предприятия. В големите предприятия наетите вземат средно 1.7 пъти повече отколкото в МСП. Сред отделните отраслови сектори се открояват “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” и “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”, в които работната заплата на един нает в МПС надхвърля тази на наетите в големите предприятия. Най-неблагоприятно е заплащането в микропредприятията. В нито един от отрасловите сектори работната заплата на наетите в микропредприятия не е по-висока от тази в останалите размерни групи. Над средното за отрасъла е заплащането при малките предприятия в отраслови сектори “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода”, “Търговия...” и специално в “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”, където превишението е над 20 на сто спрямо средното за отрасъла. Особено неблагоприятни изглеждат съотношенията в заплащането в преработващата промишленост. Наетите в МСП в този отраслов сектор вземат средно 78 на сто от заплатата общо за отрасъла, по подгрупи съответно 61 на сто при микропредприятията, 66 на сто при малките предприятия и 90 на сто при средните предприятия. Друга неблагоприятна констатация за нивото на заплащане в преработващата промишленост, а също и в “Хотели и ресторанти” произтича от сравняването на отрасловите заплати със средните за всяка една размерна група предприятия. Това са единствените два отраслови сектора, в които заплащането във всяка една от размерните групи предприятия е по-ниско от средното за съответната размерна група като цяло. Например заплащането на един нает в МСП в преработващата промишленост и в “Хотели и ресторанти” е съответно 96 и 65 на сто от заплащането на един нает в МСП като цяло.
При анализа на отрасловата структура на инвестициите могат да се направят следните изводи: микропредприятията инвестират главно в търговия и операции с недвижими имоти; малките предприятия влагат над половината от средствата си в търговия и преработваща промишленост; а средните предприятия инвестират близо 1/2 от финансовия си ресурс в преработващата промишленост. Най-много инвестиции на едно предприятие се падат на тези от групата на средните предприятия, но най-бързо растат инвестициите в едно микропредприятие. В това разпределение няма нищо неочаквано, като се има предвид, че едно ефективно действащо предприятие от преработващата промишленост изисква значително повече средства и трябва да е поне с размерите на средно предприятие, докато отраслите, в които действат микропредприятията, им позволяват да са по-гъвкави.
С цел подпомагането и развитието на МСП в Българиа, Министерството на Икономиката и енергетиката си поставя 10 насоки за действие в “Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2007-2013”
• Насърчаване на предприемаческия дух
• Подобряване достъпа до финансиране
• Финансова подкрепа за МСП чрез програмите на Европейската комисия
• Опростяване на административната среда за МСП
• Защита на лоялната конкуренция
• Насърчаване на предприемачите да следват принципите на устойчивото развитие
• Насърчаване внедряването на стандарти
• Интернационализация на МСП
• Подкрепа за научната и развойна дейност
• Подкрепа за научната и развойна дейност
Във връзка с подкрепата за МСП чрез програмите на Европейската комисия, Министерството на икономиката замисля няколко програми в подкрепа ма малкия и среден бизес у нас,които ще бъдат осъществени със средства от бюджета и с подкрепата на програма ФАР на ЕС:
1. “Въвеждане на системи за управление на качеството” – цели да осигури финансова подкрепа за ефективно въвеждане и прилагане на системи за управление на качеството в около 180 малки и средни предприятия в страната,избрани на конкурсен принцип;
2. “Създаване на действаща и устойчива инфраструктура по качеството” – разработва се стратегия за усъвършенстване на политиката по качеството.
3. “Подкрепа и развитие на малките и средни предприятия и предприемачеството” – включва няколко проекта към повишаване на конкурентноспособността на фирмите,опростяване на нормативната и адмионистративната среда за бизнес,подобряване на достъпа до информация и услуги за малки и средни предприятия,повишаване на предприемаческата култура,въвеждане на клъстерния модел.
4. “Подпомагане създаването на малки и средни предприятия” – включва два проекта,насочени към подкрепа на предприемачи за стартиране на бизнес и обучение в предприемачество.
5. “Насърчаване въвеждането на енергоспестителни и еколкогосъобразни технологии” – предвижда с финансовата помощ на програма ФАР да се разработи национална стратегия и план за действие, които да установят правната и икономическата рамки за подпомагане на производствения сектор в процеса на привеждане в съответствие с екологичното законодателство.
Едно от предимствата от присъединяването ни към ЕС е достъпът до Структурните фондове на ЕС. Те са:
• Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
• Европейски социален фонд - развитие на човешките ресурси (ЕСФ)
• Кохезионен фонд (КФ) - транспорт и околна среда
За периода 2007-2013 година България ще получи от Европейските структурни фондове субсидии на стойност 6.853 млрд.евро .
ФОНД БЮДЖЕТ (?)
ЕФРР 3.384 млрд
ЕСФ 1.186 млрд
Кохезионен фонд 2.283 млрд
Общо 6.853 млрд
За същия този период Министерството на финансите възнамерява да разпредели субсидиите по следния начин
Оперативна програма Финансово разпределение
(млн. евро)
ОП “Регионално развитие” 1 361 (ЕФРР)
ОП “Конкурентноспособност” 988 (ЕФРР)
ОП “Развитие на човешките ресурси” 1 032 (ЕСФ)
ОП “Административен капацитет” 153 (ЕСФ)
ОП “Транспорт” 1 624 (ЕФРР + КФ)
ОП “Околна среда” 1 466(ЕФРР + КФ)
ОП “Техническа помощ” 48 (ЕФРР)
Целите, които стоят пред Министерството на финансите във връзка с усвояването на европейските субсидии и разпределението им по отделните оперативни програми са:
• Подобряване конкурентноспособността и качеството на човешките ресурси:
ОП “Развитие на конкурентноспособносттана българската икономика” – подобряване управленската култура в МСП
ОП “Административен капацитет” – повишаване доверието на гражданите и бизнеса в администрацията
ОП “Развитие на човешките ресурси” – осигуряване на ефикасно образование - адекватно на пазарните изисквания
• Развитие на иновативния потенциал:
ОП “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” – подкрепа за НИРД и въвеждане на иновативни продукти, процеси и технологии
ОП “Развитие на човешките ресурси” – повишаване познанията в областта на новите технологии и ИКТ
• Развитие на предприемачеството и създаване на повече работни места:
ОП “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” – подобряване достъпа до финансови ресурси
ОП “Развитие на човешките ресурси” – обучения по предприемачество и бизнес управление, финансова и техническа подкрепа за стартиране на нов бизнес
Чрез програмите на правителството за МСП се цели да се увеличи приръстът в развитието на българската икономика, да се повиши жизненият стандарт в страната и да се достигнат равнищата на някои от най-развитите държави в Европейския съюз. А дали ще успее, само времето ще покаже.
ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРИРАНЕ НА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ (ET)
Стъпка 1: Регистрация в съда
Необходими документи:
1. Заявление (виж Приложение 1)
2. Квитанция за платена държавна такса
3. Декларация по чл. 57 и 58, ал. 2 и 4 от Търговския закон (виж Приложение 2)
4. Образец от подписите(без нотариална заверка), (виж Приложение 3)
5. Документ за уникалност на името на фирмата
Стъпка 2: Регистрация по БУЛСТАТ
Срок: До 3 работни дни след получаване на съдебната регистрация
Необходими документи:
1. Копие от решението на съда за регистрация на фирмата (с нанесени номер на дело, решение, том, страница, партида);
2. Документ за самоличност на собственика на фирмата.
Заплаща се такса за вписване на нов стопански субект в Единния държавен регистър “БУЛСТАТ”, съгласно Тарифа за таксите, събирани от НСИ по Закона за статистиката (д.в. бр. 2/2000 г.). За еднолични търговци сумата е 20 лв.
Карта БУЛСТАТ се получава в едномесечен срок след подаване на документите, на същото място.
Стъпка 3: Удостоверение от РУ "Социално осигуряване"
Необходими документи:
1. Копие от решението на съда за регистрация на фирмата (с нанесени номер на дело, решение, том, страница, партида)
2. Документ за самоличност на собственика на фирмата
3. БУЛСТАТ
Такса не се заплаща.
Стъпка 4: Регистрация в “Национална агенция по приходите”
Срок: До 7 дни от решението на съда за вписване в търговския регистър.
Необходими документи:
1. Съдебно решение за регистрация на фирмата - копие и оригинал;
2. БУЛСТАТ
3. Удостоверение за регистрация от РУ "Социално осигуряване";
4. Печат на фирмата
5. Счетоводни книги - разходи, приходи, инвентаризационна и материални запаси;
6. Кочан с фактури
При промяна на декларираните данни в 14-дневен срок данъчните субекти трябва да подадат заявление за промяна на данните.
На теб хубаво ти трябва, но в Помагалото няма такав тема
http://download.pomagalo.com/34906/m...ferat/?cfr=128 http://download.pomagalo.com/128/mikrovylni/?cfr=34906=D> molq pls trqbva mi spe6no
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
