ПОМАГАЛО!!!!!

[Tedi4ka]

Политическият режим на Тодор Живков 1956-1989
1Пътят към еднолична власт на Т. Живков
-ноември 1956 пленум на ЦК на БКП взема решение за възстановяване на лагерите в Белене
- засилва се изселването от София
-1956 Т. Живков става лидер на БКП , а Антон Югов – мин. председател
-1959 административна реформа -30 окръга в Б-я
-1959 са ликвидирани концлагерите , но част от лагерниците са изпратени в трудовите лагери край Ловеч и край с. Скравена. През лагерите минават 23 500 души , от тях 2 100 жени
-1965 ген. Цвятко Анев , Цоло Кръстев и Иван Тодоров –Горуня правят опит да свалят Живков от власт , но не успяват .Превратаджиите са арестувани , Иван Тодоров се самоубива , според официалната версия , а други 192 души са получили наказания са съучастничество в преврата
-1966 Т. Живков е избран за министър председател
2. Конституцията от 1971и полит. с-ма
- април 1971 на Х конгрес на БКП е приета Програма на БКП , в която основна задача е –изграждането на РСО-развито социалистическо общество
- 16.05.1971 чрез референдум е приета новата конституция на Б-я.Основни положения в нея са : чл.1 НРБ е социалистическа държава, въвежда се нов постояннодействащ орган –държавен съвет-ДС
-на висши държавни и политически постове са назначавани близки , приятели и роднини на Т.Живков
3. Перестройката в СССР и политическата ситуация в Б-я
-1985 Михаил Горбачов започва преустройство в СССР
-1986за мин. предс. На Б-я назначен Георги Атанасов
-1987-административна реформа – 9 области
- в немилост изпадат хора , заплашващи мястото на Живков
-пълно сливане на Партия и държава
- корупция на висшата номенклатура
- 1988 възникват много неформални организации и движениякато Екогласност , Подкрепа , Независимо дружество за защита правата на човека и др.
- 1984- 1985 масово изселване на етнически турци от България- възродителен процес
-30 август 1984 турски терористи извършват атентат в чакалнята на гарата на ж.п гара Пловдив- убита е 1 жена и 42 са ранените
-на 9 март 1985 атентат от същите терористи на гара Буново. Убити са 8 души , от тях 2 деца и 51 са ранените. И в двата случая атентатите са насочени срещу Тодор Живков ,който трябвал да посети тези градове
- 9.011.1989 пада Берлинската стена
10.11.1989 пленум на ЦК на БКП- Т. Живков е освободен от длъжността генерален секретар на Партията , а след няколко дни и от поста –председател на ДС

[kamelchety]

мерси много

[breathe1into1me1]

http://download.pomagalo.com/291548/...c+hrabyr/?po=4

[detelina101]

„За буквите” Черноризец Храбър

Исторически значим и ритуално красив е поводът за нписване на полемичната апология „За буквите”. Текстът е произнесен публично пред събраното множество през 893 година по време на Преславския събор, който провъзгласява за княз на България третият син на Борис – Симеон. Полемиката, спорът за славянските букви прераства в тържествена защитна пледоария, утвърждаваща светлата духовна кауза на първоучителите Кирил и Методий. Времето избира своя културен меценат- Симеон, и намира творбата, защитила не само славянските писмена, но и предрекла бъдещия духовен просперитет на българската култура през управлението именно на цар Симеон Велики.
Старобългарската творба „За буквите” на Черноризец Храбър доказва правото на един народ да има своя буквена система със средствата на философската риторика и художествения паралел между историческата действителност и библейска фактология. Неслучайно произведенивто е озаглавено „За буквите”. Самото назоваване на творбата поставя проблема за славянската писменост и нейното официално признаване в християнския свят. Защитата на буквеното слово е основна художествена цел на старобългарския автор. Черноризец Храбър създава творба с полемично, публистично съдържание. В дискусията участват всички опоненти и защитници на славянската просветна кауза. Да четеш и пишеш на своя роден език е право, дадено на вски народ от историческото развитие на човешката цивилизация и духовна култура. Това е всъщност и уводната защитна теза на Черноризец Храбър в трактата „За буквите”:
„Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. ... След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едени по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.”
Черноризец Храбър обсъжда като фиоолог и мислител общото и своеобразното между глаголицата, гръцката и еврейската азбука. Те изобразяват различни езикови стихии, но имат едно предопределение, ако съдим по началната буква – при трите е „а”. Тя е „дадена от Бога и на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум; „а” се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата”.
Завършващата славословна формула за Света Троица прозвучава с нескритата радост от избраничеството на сдобилия се с писменост народ:
„Така, братя, Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколонение сега и винаги в безрайните векове. Да бъде!”

Произведението „За буквите” на Ченоризец Храбър с лаконична прецизност художествено въплащава характерния за старобългарската литература синкретизъм. Творбата е едновременно художествена полемика, риторска апология и исторически трактат, т. е. съчинение с научна стойност. Синтезът между тези три разнопосочни елемента на аргументативното изложение е докаателство за умело използваните възможности на синкретизма в старобългарската литература.
На всички неоснователни нападки Черноризец Храбър отговаря достойно, с цялото богатство на своята средновековна образованост. Като доказателство използва знанията си за историческия произход на езиците. Всеки народ тръгва по пътя на историческото си духовно развитие. Създава своя култура, оставя писмена следа във времето на роден език. Черноризец Храбър проследява духовния летопис на човешката цивилизация, за да достигне до близкото историческо минало, предшестващо създаването на славянската азбука.
Черноризец Храбър е горд със светлото духовно начало за бъдещето на своя народ, поставено от братята Кирил и Методий със създаването на славянските букви. Всички знаят имената на първоучителите, „азбукарчетата” сричат първите слова на Бога, изписани с буквите на Кирил. Родният език зазвучава с мъдростта на Христовото учение, за което ще разказват бъгарските книжовни паметници , създадени през тази преломна епоха на духовната ни култура. „За буквите” на Черноризец Храбър разказва с гордост за нея. Старобългарският автор защитава звуковото богатство на родния език и писмената графика на буквеното слово, което е духовен залог за светлата бъднина на целия род.
Черноризец Храбър търси живата памет на историята в спомена на съвременниците си:
„Живи са още онези, които са ги видели. И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатнеския княз, в годината 6363 от създаването на света.”
Чрез „За буквите” старобългарският автор възторжено възхвалява и научно аргументира художествената зашита на славянските писмена, дали право на културноисторическото развитие на всички славянски народи.

[breathe1into1me1]

ms ms ms ms mnogooooooo

[Whooly]

Здравейте, може ли http://download.pomagalo.com/2232/ed...tyrgovec++et+/
ако не е проблем на лично

благодаря

[iveetyy]

http://download.pomagalo.com/265173/...=12946202&po=3

Мерси предварително

[mareto_berk]

http://download.pomagalo.com/77915/j...ta+literatura/
Мерси предварително

[Tedi4ka]

Здравейте, може ли http://download.http://www.teenprobl...tyrgovec++et+/
ако не е проблем на лично

благодаря

ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ
НОРМАТИВНА УРЕДБА

Едноличният търговец (ЕТ) е търговец по смисъла на чл.1 ал.1 от Търговския закон /ТЗ/ и извършва посочените в чл. 1 ал. 1 т.1 - 15 дейности по занятие.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

ЕТ трябва да е дееспособно физическо лице.
Според българското гражданско законодателство, дееспособни са всички лица навършили 18 г., които не са поставени под запрещение.
От това правило има няколко изключения:
- когато търговец се намира в производство по несъстоятелност;
- когато е невъзстановен в правата си несъстоятелен;
- когато лицето умишлено е изпаднало в несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори (осъдено за банкрут по смисъла на НК).
ЕТ трябва да има постоянно местожителсво в страната.
Местожителството е мястото, където лицето се е установило трайно и е вписано в регистрите на съответното населено място. Без значение е гражданството на лицето, т. е. едноличен търговец може да бъде български гражданин или чужд гражданин с постоянно местожителство на територията на Република България.

ВПИСВАНЕ

Лицето, което иска да се регистрира като ЕТ трябва да бъде вписано в търговския регистър на съответния окръжен съд (за София - Софийски градски съд). При неспазване на това условие лицето се наказва с глоба от 5 до 50 лв. (чл. 284 от ТЗ). Вписването става със заявление (примерен текст). То трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 58 ТЗ - името, местожителството, адресът и ЕГН; фирмата под която ще се извършва дейността; седалището и адресът на управлението на дейността и предметът на дейност. Заявлението трябва да е придружено от образец от подписа (спесимен - примерен текст) и декларация за обстоятелствата по чл. 57 ТЗ (примерен текст), че лицето не е в производство по несъстоятелност, че не е невъзстановен в правата си несъстоятелен и че не е осъден за банкрут.Търговският закон прави разграничение между местожителството и адреса на лицето, от една страна, и седалището и адреса на управлението на дейността, от друга страна. Те могат да съвпадат, но могат и да се различават. Във връзка с изискването, при вписването да се посочи предметът на дейност, трябва да се отбележи, че едноличният търговец може да извършва всякаква търговска дейност, следователно и други дейности извън регистрираната, стига да не са забранени от закона. Решението на съда за вписване в регистъра на едноличния търговец не подлежи на обнародване в „Държавен вестник\". Това се отнася и до промените в регистрацията, както и за прекратяване дейността на търговеца.Едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец (чл. 58, ал. 3 ТЗ), но може да открива клонове в страната.
ФИРМА

Фирмата на едноличния търговец не представлява отделен от него правен субект - тя е част от търговското предприятие. Фирмата трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното (бащиното) име, с което лицето е известно в обществото. Ако то е известно с псевдоним, то той може да се включи в съдържанието на фирмата. Фирмата индивидуализира търговеца и по начало не може да се използва при сключване на гражданскоправни сделки.
Фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Съгласието за прехвърлянето на фирмата трябва да бъде дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите - чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. ТЗ.
Когато търговското предприятие на едноличния търговец се наследява, наследниците могат да запазят неговата фирма. Както при прехвърлянето на търговското предприятие, така и при наследяването му към фирмата трябва да се добави името на новия собственик. Няма пречка обаче да се използва такава добавка - например „приемник\", „наследник\", или добавка след фирмата - „бивша\", „стара\" и др. Също така няма пречка новият собственик да развива под същата форма и друга търговска дейност.Характерно за едноличния търговец е, че в сравнение с останалите физически лица правоспособността му се разширява, т. е. той може да бъде страна и по търговски правоотношения без с това да възниква нов правен субект. От тук следва, че едноличният търговец участва с едно и също имущество и в гражданския и в търговския оборот респ. отговаря с него за всичките си задължения.От счетоводна гледна точка обаче, както и от гледна точка на данъчното облагане е важно да се уточни дали определено имущество се придобива за търговската дейност на едноличния търговец, т.е. на името на фирмата му или като лично имущество.
Предимства на едноличният търговец като форма на търговска дейност:
- самостоятелност;
- липса на изискване за минимален капитал (за разлика от търговските дружества);
- благоприятен данъчен режим.
Недостатък е фактът, че едноличният търговец отговаря неограничено за задълженията, които е поел, т. е. с цялото си имущество.В случаите на заличаване от търговския регистър на едноличен търговец данъчната администрация трябва да бъде уведомена преди внасянето на съответното искане за това в съда. Доказателството за уведомяване на данъчната администрация се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му (чл. 20, ал. 1 и 2 от Данъчния процесуален кодекс).
Препоръчваме тази форма на лицата, които са в началото на своята търговска дейност или когато естеството на дейността не предполага поемането на големи задължения.
ТАКСИ

Такси, които следва да се заплатят при регистрирането и при прекратяването на едноличен търговец:
При регистриране:
- такса за вписване на ЕТ в търговския регистър в размер на 20 лева;
- такса за препис от съдебното решение за вписване в размер на 1,50 лева;
- такса за запазване на наименование в размер на 15 лева.
При прекратяване:
- такса за вписване на прекратяване на ЕТ в размер на 10 лева;
- такса за препис от съдебното решение за вписване в размер на 1,50 лева.

[Tedi4ka]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/26...=12946202&po=3

Мерси предварително

Курсов проект

по аналогова схемотехника




Тема :






Изработили : Проверил :

Любомир Лупов Шинка Котрулева
Павлин Паунов







гр. Пловдив 11.06.2007 г.






Да се проектира емитерен повторител с повишено входно съпротивление със следните характеристики:



1. Честотна лента:

fН = 70 Hz и fВ = 8 kHz

2. Честотни изкривявания:

МН = МВ = – 3 dB

3. Изходно напрежение:

UИЗХ = 0,15 V

4. Съпротивление на следващото стъпало:

RСЛ = 1,2 kΩ

5. Капацитет на следващото стъпало:

CСЛ = 5 nF

6. Захранващо напрежение:

EC = 9 V













Емитерният повторител се нарича още схема общ колектор. Поради особено ценните си свойства, емитерният повторител намира много широко приложение в усилвателите и интегралните схеми. Неговите най-важни особености са голямо входно и малко изходно съпротивление, поради което той се използува преди всичко като съгласуващо стъпало.
Особеното е, че при тази схема, колекторът на транзистора е свързан директно към захранващия източник (т.е. по променлив ток е свързан към шаси), а изходното напрежение се получава в краищата на емитерния резистор RE, който не е шунтиран с кондензатор.
Коефициентът на усилване по напрежение на схема общ колектор е винаги по-малък от единица (най-често КU = 0,90 – 0,99) и освен това, тук няма дефазиране между изходния и входния сигнал т.е. изходното напрежение е синфазно с входното. Следователно изходното напрежение „повтаря” по амплитуда и фаза входното. Именно от тази особеност произлиза и наименованието на схемата – емитерен повторител.
Коефициентът на усилване по ток е значителен - входният ток на емитерния повторител е нищожно малък, докато токът в изходната му верига е приблизително β-пъти по-голям. Следователно схема общ колектор е добър усилвател на ток и на мощност.
Когато базата на транзистора е положителна спрямо шаси, емитерът е положителен и обратно. Следователно при схема общ колектор променливотоковото изходно напрежение UE = UИЗХ е синфазно спрямо променливотоковото входно напрежение UВ. Поради това коефициентът на усилване по напрежение K е положителен.
Както вече се спомена, входното съпротивление на транзистора RВХ ТР е голямо. Причината за това е, че променлвотоковото входно съпротивление на следващото стъпало е свързано във входа на емитерния повторител и поражда последователна ООВ по напрежение. В случая най-важно е това, че цялото изходно напрежение се оказва включено във входната верига на транзистора, при това с противоположна фаза спрямо източника на сигнали. Следователно тук имаме 100-процентова ООВ по напрежение, защото βОВ = 1.
При физическо обяснение на действието на емитерния повторител трябва да се помни, че входният сигнал действува върху управляващият преход, като преминава през товара. При това преминаване входният сигнал се „намалява” твърде много от противофазния напрежителен пад върху товара и на управляващия преход остава да действува малка част от него. Ето защо, ако се сравнят схемите общ емитер и общ колектор за получаване на един и същ базов ток стъпалото общ колектор трябва да се задействува с далеч по-големи напрежения, отколкото стъпалото общ емитер. А щом за получаване на един и същ ток е необходимо много по-голямо напрежение, това значи, че входното съпротивление е много по-голямо.
Входното съпротивление на транзистора при емитерния повторител се дава с израза

Rвх тр ОК = Rвх тр ОЕ.F = h11e.F = h11e.(1 + S.RT).

В практиката изходното съпротивление на маломощните стъпала при схема общ колектор е най-често RИЗХ СТ = 100 Ω – 2 kΩ, а при мощните то е 1 – 20 Ω.
Коефициентът на усилване по ток на емитерния повторител (при
RСЛ СТ ≤ 10 kΩ) е

Ki ≈ h21e = β.

Като се вземе предвид фактът, че при емитерния повторител Ki ≈ 1, за големината на коефициента на усилване по мощност ще имаме
КP = KU.Ki ≈ β.
Важно предимство на схема общ колектор е, че внася минимални нелинейни изкривявания.
Емитеният повторител най-често е входно стъпало и се нуждае от повишена филтрация. За тази цел се използват резистивно-капацитивни филтри, включени във веригата на захранването.
Схема общ колектор се използува не само за съгласуване на импеданси, но и за съгласуване на постояннотокови нива.
Емитерният повторител с повишено входно съпротивление използва едновременното действие на отрицателната и положителната обратна връзка.













1. Избираме схемата, дадена на фигура 1.
2. За Т1 избираме малошумящия български силициев транзистор 2Т6602. Той има следните параметри: ECEmax = 20 V, ICmax = 300 mA, fα = 300 MHz, PCmax = 350 mW, като при колекторен ток на покой ICп = 1 mA неговите параметри са: h11e = 1500 Ω, h12e = 4.10-4, h21e = 100, h22e = 4.10-5 S.
3. Избираме следния постояннотоков режим: ICп = 1 mA, UCEп = 5 V, за да работи транзисторът в режим клас А.
4. Избираме Δ ЕФ = 1 V, при което ЕC = E’C – EФ = 9 – 1 = 8 V.
Стойността на филтровия резистор е

RФ = Δ ЕФ \ ICп = 1 \ 1.10-3 = 1 kΩ.

Избираме стандартен резистор със стойност 1 kΩ и мощност 0,125 W.
5. Големината на филтровия кондензатор е

CФ ≥ 3 \ 2π.fН.RФ = 3 \ 6, 28.70.1.103 = 6,82 µF.

Избираме електролитен кондензатор със стойност 10 µF и работно напрежение 10 V.
6. Големината на емитерния резистор е

RE = EC – UCEп \ ICп = 8 – 5 \ 1.10-3 = 3 kΩ.

Избираме стандартен резистор със стойност 3 kΩ и мощност 0,125 W.
7. За да определим стойността на R2 първо намираме величината

RТ = RE.RСЛ \ RE + RСЛ = 3.103.1,2.103 \ 3.103 + 1,2.103 ≈ 850 Ω.

Тогава

RВХ ТР ≈ h11e + h21e.RТ = 1500 + 100.850 ≈ 86 kΩ

и за големината на R2 получаваме

R2 = 2.RВХ ТР = 2.86.103 ≈ 170 kΩ.

Избираме стандартен резистор със стойност 160 kΩ и мощност 0,125 W.
8. Определяме големината на R3

R3 = 20. h11e = 20.1500 = 30 kΩ.

Избираме стандартен резистор със стойност 30 kΩ и мощност 0,125 W.
9. Токът през делителя е

Id = ICп.RE + UBE + IBп.R3 \ R2 =

= 1.10-3.3.103 + 0,5 + 10.10-6.3.104 \ 1,7.105 =

= 3 + 0,5 + 0,3 \ 1,7.105 ≈ 22 µA.

и за големината на R1 ще получим

R1 = EC – ICп.RE – IBп.R3 – UBE \ Id + IBп =

= 8 – 1.10-3.3.103 – 10.10-6.3.104 – 0,5 \ 22.10-6 + 10.10-6 =

= 8 – 3 – 0,3 – 0,5 \ 32.10-6 =

= 8 – 3,8 \ 32.10-6 = 130 kΩ.

Избираме стандартен резистор със стойност 130 kΩ и мощност 0,125 W.
Определяме величината

Rб = R1.R2 \ R1 + R2 = 130.170 \ 300 + 170 ≈ 74 kΩ.

10. Определяме величината

1 \ RТ = 1 \ RE + 1 \ Rб + RСЛ =

= 1 \ 3.103 + 1 \ 74.103 + 1 \ 1,2.103 = 1 \ 825,

т.е. RТ = 825.
Тогава коефициентът на усилване по напрежение е

Кu = β.RТ \ h11e + β.RТ = 100.825 \ 1500 + 100.825 =

= 82500 \ 84000 ≈ 0,98

11. Входното съпротивление на стъпалото е

RВХ = h11e.R3 \ h11e + RE . 1 \ 1 – Ku =

= 1,5.103.3.104 \ 1,5.103.3.103 . 1 \ 1 – 0,98 =

= 45000000 \ 4500 . 50 = 500 kΩ.

12. Стойността на кондензатора CB e

CB ≥ 10 \ 2π.fН.Rб = 10 \ 6,28.70.7,4.104 ≈ 0,3 µF.

Избираме стандартен електролитен кондензатор със стойност 2,2 µF и работно напрежение 10 V.
13. Стойността на кондензатора CР e

CР ≥ 10 \ 2π.fН.RСЛ = 10 \ 6,28.70.1,2.103 = 10 \ 527520 = 19 µF.

Избираме стандартен електролитен кондензатор със стойност 22 µF и работно напрежение 10 V.
14. Необходимото входно напрежение e

UВХ = UИЗХ \ Ku = 0,15 \ 0,98 ≈ 0,15 V.



























№ Елемент Тип Стойност Мощност Раб. напр. Брой
1 Т1 Si; NPN – – 1
2 R1 Керамичен 130 kΩ 0,125 W – 1
3 R2 Керамичен 160 kΩ 0,125 W – 1
4 R3 Керамичен 30 kΩ 0,125 W – 1
5 RЕ Керамичен 3 kΩ 0,125 W – 1
6 RФ Керамичен 1 kΩ 0,125 W – 1
7 CB Електролитен 2,2 µF – 10 V 1
8 CР Електролитен 22 µF – 10 V 1
9 CФ Електролитен 10 µF – 10 V 1

[Tedi4ka]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/77...ta+literatura/
Мерси предварително

Житието в жанровата система на
старобългарската литература


Главни жанрове на българската средновековна литература са похвалното слово, поучението, беседата, но необикновения си авторитет тя печели на първо място чрез житията. Житието е било неотмена част от текстовете, които се четат в църквите при честването на празниците на всеки един светец и е било разбираемо за всеки, който е слушал. От там идва голямата му важност, тогава на първо място за църквата, но и за цялата старобългарска литература. Предмет на изображение на житието е личност канонизирана от църквата и призната за религиозен и нравствен еталон. То има точно определена делова функция и е в пряка вързка с потребностите на религията, на църквата, която чрез житията утвърждава своята идеология. Точно това определя и задължителната структура, която трябва да има всеко едно житие и нормативните изисквания, които трябва да се спазват при създаването на житието.
Историята на житието започва с раждането на християнството. Житията се развиват от тогавашните мартирии, които са представлявали кратки писмени свидетелства за хора, пострадали при гоненията на християните в периода II-IVв. Матириите с признаването на християнството за държавна религия, когато почитанието на мъчениците за вярата и култът към светците става задължителен, се превърщат от сведения изложени според съдебни протоколи и свидетелски показания във конкретна литературна форма, която през IV в. се развива и започва да съществува под наименованието житие.
Има два вида на жития. Първите са кратките (приложните) жития, които са били четени в храмовете и са имали за цел да изложат в сбита форма известията за светеца, както и да изтъкнат основанията за превърщането на една историческа личност в признат от църквата светец. Вторият вид жития са пространните жития, които са били предназначени за четене от страна на миряните и монасите и в които на дълго и широко се разказва за живота на светеца.
Нормативните изисквания и задължителната структура е това, което прави житията интересни и всъщност изгражда житието като жанр в средновековната българска литература. Житието е един от жанровете на старобългарската литература, в които за първи път се проявява точна, строга форма, модел според който една творба е житие. По-късно, историята на световната литература ще запомни и такива формулировки според които едно произведение е произведение на изкуството.
Централният герой на житието, светецът, винаги се изгражда по съответен библейски прототип. Така, светецът мъченик е описан като притежател на качествата на Първомъченик Стефан, светецът отшелник се оприличава на св. Йоан Кръстител, а светецът апостол има качествата на св. апостоли Петър и Павел. По тоя начин, свързвайки произведението с познатите библейски образи и ситуации, се създава необходимата нагласа за възприемане на нравственото послание на произведението от читателя или слушателя. Цитатите от Светото писание са всъщност ключът за смисловото и емоционално разбиране на текста. За да се изключи възможността от неправилно тълкуване, за всяко едно житие задължителен елемент е възхвалата, поднесена съвсем директно и патетично. При изграждането на персонажа на житието, основен принцип е последователната му идеализация. Авторът не описва последователно живота на исторически съществувалата личност, а включва и коментира само тези черти и постъпки на героя, които се препокриват с качествата на библейския прототип, при сходни обстоятелства. Идеализацията на образа изисква и всеки момент от житието да е снабден с морална оценка, което да прави героя модел за подражание. Житийният герой винаги мисли и постъпва, както подобава на светец, той не се променя, не се развива. Житието не е разказ за това как обикновен човек става светец, а за начина, по който светецът живее между хората.
Като схема, житието в старобългарската литература за образец взима схемата на пространните жития на византийската литература. Така, всяко житие започва с предисловие, което съдържа внимателно подбрани библейски цитати. Те имат за цел да покажат ползата от познаването и прославата на достойния живот на героя. След тях следва разказ за деянията на светеца. Тук вече се проявява имагинацията на автора, защото в повечето от случаите той трябва да измисля и добавя липсващите сведения от биографията на героя, с цел да убеди аудиторията, че персонажът е следвал своя библейски еталон през целия си живот. Всеки подвиг на светеца се описва в отделен епизод, чиято вътрешна структура се повтаря. Епизодите започват с възникването на някакъв конфликт, който светецът винаги решава с помоща на Бога, който чува молитвите му и извършва чудо. В края на всеки епизод следва коментара на автора, който прави необходимите изводи. Епизодите са подредени хронологически, но между тях не съществува причинно-следствена вързка. Те могат да се прибавят или пропускат, с което посланието на текста нито губи, нито печели, тъй като всеки епизод носи един и същ нравствен смисъл. Житието завършва с разказ за чудесата, които се случват на гроба на героя, или са описани пътуванията на мощите на светеца.

[sexa_na_kompleksa]

Ще може ли това:

http://download.pomagalo.com/287043/...=12962757&po=1

http://download.pomagalo.com/77735/a...=12962757&po=7

http://download.pomagalo.com/242517/...karstva/?po=13

http://download.pomagalo.com/314569/...biotici/?po=57

http://download.pomagalo.com/137514/...eptori/?po=120

http://download.pomagalo.com/182074/...ticite/?po=148

http://download.pomagalo.com/40392/v...aminite/?po=39

http://download.pomagalo.com/181035/...iotici/?po=107

[Armeika]

http://download.pomagalo.com/61664/m...te+movie/?po=9

Много ми е спешно...
Много ще съм ти благодарна...

[detelina101]

My favorite film

By …….

My favorite film is Walt Disney’s Pirates of the Caribbean: The Curse of
the Black Pearl. It’s a pirate adventure film. It grossed almost $654
million.

I like this film because …

I like Pirates of the Caribbean because it has sense of humor. There is
used impression

effects and some of my favorite actors are there: Orlando Bloom, Keira
Knightley and Johnny Depp.

The plot

A British village in the Carribean is attacked by pirates from the
legendary Black Pearl, steer by the fearsome Captain Barbossa. They make
off with Elizabeth Swann, who owns a strange medallion which the pirates
believe is the key to unlocking an ancient curse which has transformed
them into undead. Young blacksmith Will Turner vows to rescue Elizabeth
and forges an unlikely alliance with the outlandish Jack Sparrow, once
the captain of the Black Pearl himself.

The actors

Some famous actors like Johnny Depp are in the “Pirates”. Will Turner is
played by Orlando Bloom. He was the elf-prince Legolas. Captain Jack
Sparrow is played by Johnny Depp, the American actor. Captain Hector
Barbossa – by Geoffrey Rush, the Australian actor. Elizabeth Swann – by
Keira Knightley(in these days she is very famous actress). The film was
directed by Gore Verbinski and produced by Jerry Bruckheimer.

[prodigy3]

Ей хора плс помагайте трябва ми есе по психология на една от тези 4ри теми :
1) Най-прекрасния подарък,напреван от хората след мъдростта-това е дружбата
2) Твоето знание не е знание, ако никой не знае какво знаеш
3)От двама спорещи виновен е онзи,който е по-умен
4) Много да говориш и много да кажеш-не е едно и също

[Lysit0]

Ей хора плс помагайте трябва ми есе по психология на една от тези 4ри теми :
1) Най-прекрасния подарък,напреван от хората след мъдростта-това е дружбата
2) Твоето знание не е знание, ако никой не знае какво знаеш
3)От двама спорещи виновен е онзи,който е по-умен
4) Много да говориш и много да кажеш-не е едно и също

Мисля ,че това ще ти свърши работа по първата тема....
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=52

[cecko_boy]

http://download.pomagalo.com/157732/...+otec+nikodim/
Някои, ако може да ми го свали ,че ми трябва спешно... мерси предварително :P

[Tedi4ka]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/15...+otec+nikodim/
Някои, ако може да ми го свали ,че ми трябва спешно... мерси предварително :P

Елин Пелин
Чорба от греховете на отец Никодим
Анализ

„Под манастирската лоза ” е най-дълго обмисляната и писана повече от четвърт век книга на Елин Пелин. Разказите са писани от 1909г. до 1934г., а самата книга излиза от печат през 1936г. Замислена е като отпор срещу догматизма в изкуството и лично срещу идейно-естетическата платформа на кръга „Мисъл” и чрез нея писателят изразява своето разбиране за живота и човека. Самият Елин Пелин казва по повод на замислянето на историите в сборника: „Винати са ме интересували тези неща и съм чел такива книги – жития на светци. И оттам ми е хрумнало да напиша „Под манастирската лоза” с едни мои разбирания за светците.
За мото на цикъла Елин Пелин избира част от Давидов псалм: „Спомням си древните дни. Размишлявам за всички твои дела. Поучавам се в творенията на ръцете ти.”
Всеки разказ в сборника разсъждава с иносказателния език на притчата върху божиите и човешките дела. Проблемите, които поставят единадесетте разказа в цикъла, имат нравствен характер, текстовете по един или друг начин проблематизират въпроси от човешката нравственост.
Разказът „Чорба от греховете на отец Никодим” дава ключ към философската дилема за човека и неговата природа, като по този начин очертава и общото в проблематиката на разказите от целия цикъл. Този разказ е своеобразно обобщение на зададените в останалите творби къде явно, къде по-скрито, проблеми за греха и възмездието, за земното и божественето, за грешното и святото. Но в основата на неговото внушение е идеята за човека с доброто и злото, които са изначално заложени в душата му. Вървейки по своя земен път, лъкатушейки между мрака и светлината, между „черното” и „бялото”, човекът се приобщава към естественото и получава Божията благословия.
Още с първото изречение се задава темпоралния план на разказа. Точното маркиране на времето не е характерно за разказите от този цикъл. Случките и героите не са ситуирани в конкретно време и на конкретно място. В този смисъл те носят нещо от вечността на приказката с нейнот „Имало едно време...”. Тук обаче времето е точно назовано и тази пряка връзка с настоящето всъщност подсказва и особеното място, което този разказ има сред останалите. „Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето, нещо молитвено имаше в тишината на гората, в набожния напев на чешмата.” Природната картина е изградена в типично Елин-пелиновски стил. Само в две изречения е нарисуван прекрасният ден, изпълнен със светлина и живот. В следващите изречения е маркирано и мястото, което автоматично отвежда към общия смисъл на цикъла: „Ние с отец Сисой седехме до масата под сянката на лозата и се радвахме на тоя хубав ден. Пред нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето, заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи разклонения, които смирено бяха възправили обли върхове към небето, сякаш се молеха.” Пространството, макар и на пръв поглед ограничено от „синкавите силуети на планината”, всъщност е отворено към безкрая и остава усещането са свобода и неообятност.
На фона на този ведър ден ни предстои да чуем още една от приказките на отец Сисой, „пълни с поучение и мъдрост.”
Природнана картина играе ролята на своеобразна експозиция, макар че сюжета в разказа е твърде условен. Тук отново се появява разказвачът, който всъщност е призван да запише и предеде притчите на мъдрия старец отец Сисой. Разказвачът е необходим не само като събеседник, пред когото ще се разкаже още една приказка, а и като съмишленик, като споделящ, а защо не и като противоречащ, особено в края на разказа. Чрез образа на госта, забравен като че за малко в предишните разкази, се разкрива връзката между младостта и старостта. Повествователят е млад, безгрижен и неопитен, но това не го конфронтира с мъдрия игумен. Точно обратното, те по някакъв особен начин се допълват и обогатяват.
Диалогът между отец Сисой и неговия гост е една лека интродукция към същинския разказ, към който Елин Пелин ни повежда с присъщия си скептично-ироничен тон. Това, че ще се яде чорба от греховете на отец Никодим е и малко стряскащо, и озадачаващо, и смешно. Намекът е достатъчно ясен и в същото време иронично тънък – не сърбаме ли ние всеки ден чорба от греховете, които сме надробили. И ето един удобен момент да се позанимаем с чуждите грехове и може би да успокоим собствената си съвест, че нашите не са толкова страшни.
Така започва разказът за скромния и забравен от хората отец Никодим, който е преживял целия си живот, питайки се кое е грях и кое не е, кое едобро и кое зло в човешкия живот.Разказът следва познатата от другите текстове в цикъла схема. Героят е представен в опеделен момент от живота си, след което е нарисуван неговият портрет. За живота на отец Никодим не се знае почти нищо, той не общува с другите, избрал е да живее сам със своите мисли и както ще стане ясно по- нататък, и със своите спомени. Физическият му облик като че напълно противоречи на изградената в масовото съзнание представа за свещенослужителя. Отецът, въпреки напредналата си възраст, е „зрав и як”. Неговата „едра, висока, права, широкоплещеста фигура, която не можеше да влезе в черковната врата, ако не се понаведе” , се набива в очи и поразява с жизнеността си. Физически той е това, което народът нарича „човек планина” и за това подсказва сравнението, което използва Елин Пелин: „по широките му плещи, върху които се опъваше обезцветеното му старо расо, слънчевите лъчи падаха като въз хребета на някоя планина.” Тоъ прилича по-скоро на юнаците от народния епос, които с една ръка могат да преобърнат целия свят. Но в очите на героя има един „загадъчен, странен и чуден поглед, който не отговаряше на силата, що излъчваше неговата осанка”. Противоречивият дух на отец Никодим е заложен още в тези първи, но запомнящи се впечатления, създадени от отец Сисой.
За да получим по-пълна представа за героя, игуменът продължава, като добавя нови щрихи към неговия внушителен физически портрет. Оказва се, че този мъж планина изпитва особена обич към цветята и то към най-нежните и красивите – белите рози – символ на чистота и невинност. Тази негова слабост показва, че въпреки дългогодишното монашество отецът не се е отказал от живота, че въпреки отшелничеството е запазил способността си да цени красотата и да и се радва. И още една „страст” нарушава монолитността на образа – риболовът. Авторът я нарича именно „страст”,макар да е известно, че с влизането си в манастира човекът се отказва от всички земни радости и страсти.
Така, с няколко щрихи и с няколко много показателни и точно избрани черти, е нарисуван не само физическият, но и духовниян свят на героя, за когото все още не сме разбрали най-важното, онова, което наистина ни интересува – какви са неговите грехове. Но с всички детайли, вмъкнати в неговото описание, писателят ни е показал, че наистина нещо е измъчвало тази душа, правело я е неспокойна, пречело е на нейното успокоение. То е дошло едва със смъртта. Дори мястото, на което е погребан отец Никодим, не е избрано случайно. Той почива точно под дървото, което сам е посадил и което всяка година се отрупва с плод, символ на живота, който продължава.
След кратка пауза, запълнена с мъдрата усмивка на отец Сисой, писателят най-сетне ни довежда до същината на разказа. Отец Никодим почива в мир, но частици от неговота душа, от неговите мисли, съмнения и тревоги все още живеят. В своята мъдрост отецет е прозрял, че човешкият живот е като шепа бобени зърна – по едно за всеки ден от живота, за всеки спомен, за всеки трепет на душата. И всяко зърно е поотделно завито като безценно съкровище.
Елин Пелин онтово използва иносказателния език на притчата, за да внуши своята идея за утвърждаващото и побеждаващо жизнелюбие. Чрез образа на отец Никодим писателят всъщност представя модела на търсещия себе си човек. Търсенето е движение, а движението е живот. Това е нишката, която протича от разказ в разказ. И макар че заглавието на цикъла „Под манастирската лоза” предполага като че ли една застиналост, една ситуирана неподвижност, всъщност основното във всеки текст, в това число и в „Чорба от греховете на отец Никодим”, е движението – на духа, на мисълта, на самия живот.
Страшните грехове на отец Никодим се оказват нормалните човешки спомени и мисли. Ако започнем да се вглеждаме поотделно във всяка една от малките смачкани книжки, сигурно не би ни стигнал един човешки живот, за да вникнем в смисъла и посланията им. Общото между тях е именно онова търсене на границата между доброто и злото, между греха и прошката. Душата на отец Никодим е търсела отговари на същите въпроси, които измъчват хората и извън манастирските стени. Чрез записаните върху хартията „грехове” на стария монах Елин Пелин достига до обобщения за смисъла на живота, за онова, което прави човека човек. Споменът за любовта, за преживяната радост, за сладката и горчива болка по любим човек карат отец Никодим да отглежда белите рози и да оставя по една за някой непознат, „да и се радва една непозната душа”. За това бяло зърно героят иска прошка, без да разбира, че вече я е получил.
Белите зърна са за онова, коетохвърля „ душата ми в съмнение и мисълта ми не може да разграничи грях ли са, или не.” Във въпросите на отец Никодим прозира съвсем ясно едно първично жизнелюбие: „...защо избягах от живота. Спасих ли себе си, или се погубих?” Само човек, който обича живота, може след толкова години на монашестко смирение и изолация от хората да продължава да си задава такива въпроси. Само такъв човек може да нарече отдаването си на Бога „бягство” от живота и да не е наясно дали се е спасил или не. Героят на Елин Пелин изпитва дълбоко съмнение, че човек може сам да отсъжда кое егреховно и кое не, че сам може да прокарва границата между греховното и праведното. Особено показателни са последните прочетени от отец Сисой мисли: "Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?"
Така завършва изброяването на греховете на отец Никодим – човек, който през целия си живот се е стремял да се доближи до Бога чрез смирение и покаяние, без да осъзнава, че живеейки своя живот, всъщност е бил най-близо до Бог.
Приключил своя разказ, отец Сисой задава въпрос, който си поставя човечеството векове наред: „Какво нещо е човек!”. Колкото и странно да е, тази реплика само външно наподабява въпрос, за което е подсказано с въпросителния поглед на стария монах към неговия млад събеседник. Възклицателният знак в края на изречението всъщност носи истинския смисъл на думите. Тази реплика крие и възхищението, но и недоумението на мъдрия старец пред чудото и тайнството на човешката душа. Въпреки годините си, старецът все още смята, че не е успял да се докосне до цялото богатство на човешката същност. Младият гост на игумена бърза да направи своето заключение – едновременно категорично, но и незряло – „Черно зърно”. Следващите думи на отец Сисой всъщност осмислят не само този разказ, но и целия сборник като единно цяло – „И черно, и бяло.” Това е човекът и според философията на самия автор, а тя има своите корени изцяло в народната философия и в жизнелюбивото и утвърждаващо отношение на българина към света.
Така разказът „Чорба от греховете на отец Никодим” се превръща в смислово ядро на цялата книга, в своеобразна нейна кулминация, така както разказът „Отец Сисой” е нейният пролог, а „Веселият монах” – нейният епилог. Макар това да е всъщност най- „безсюжетният” разказ в целия цикъл, той е неговият проблемен център и ключът за разчитане на всички останали послания в тази „най-човечна книга” на Елин Пелин

[FeelMe]

http://download.pomagalo.com/983/eta...=12997551&po=2 Благодаря предверително

[prodigy3]

Мс Lysit0

[Tedi4ka]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/98...=12997551&po=2 Благодаря предверително

Етиловият алкохол, известен още като етанол, е възпалимо безцветно химично съединение от групата на алкохолите, което най-често се среща в алкохолните напитки и е един от най-разпространените наркотици. В разговорния език често като негов синоним се използва „алкохол“. Химичната му формула е C2H5OH.

Подобно на водата, в молекулата на етанола валентният ъгъл при кислорода е 108,5 (близък до тетраедричния ъгъл у метана 109 28\'.) По-големият валентен ъгъл при етнола се дължи на отблъскването на между обемистата C2H5-група и H-атом от хидроксилна група. Връзката О-H в молекулата на етанола е полярна. Кислородният атом е силно електроотрицателен и привлича общата електронна двойка. При него възниква чатичен отрицателен заряд, а при водорода – частичен положителен.

Физични свойства

Етанолът е безцветна лесноподвижна течност с особена парлива миризма, относителна плътност 0,79, температура на кипене 78,3 °C и температура на замръзване -117 °C.

Смесва се с вода, при което става отделяне на топлина и намаляване на обема (контракция).

В сравнение с пропана, който има близка молекулна маса, етанолът кипи при значително по-висока температура. Основната причина за тази голяма разлика е образуването на междумолекулни водородни връзки между заредените с разноименни частични заряди кислороден атом от една молекула и водороден атом от друга молекула. Макар и значително по-слаби от истинските ковалентни връзки О-H, за разкъсването на водородните връзки (изпарението) се изисква допълнителна енергия отвън (нагряване). Аналогична е причината за голямата разтворимост на етанола във вода – образуване на водородни връзки между молекулите на етанола и водата.

Химични свойства

Химичните свойства на етанола се определят от неговата функционална група(-ОH), от етиловия остатък и тяхното взаимно влияние. Той участва главно в два вида реакции – с разкъсване на връзката О-H, или с разкъсване на връзката C-OH (заместване на ОH-групата с други атоми или атомни групи).

В природата се среща само като продукт на ферментационни процеси под действието на дрожди. Промишлено се получава чрез каталитична хидратация на етилен. Тъй като с водата образува азеотропна смес не е възможно чрез пряка дестилация да се получи продукт, съдържащ повече от 95,6 % масови етанол. За 100% чистота се прилага азеотропна дестилация. При окисление етанолът се превръща в ацеталдехид и оцетна киселина. При реакция с киселини се образуват естери. Използва се като суровина при производството на други продукти, напр. ацеталдехид.

Получаване и употре*а

Етанолът се получава главно по два метода.

Ферментация на въглехидрати в плодове, грозде и озахарени зърнени храни

Алкохолната ферментация на захарите за извършва под действието на сборния ензим цимаза в дрождите,които използват захарите като храна. Цимазата е сборен ензим от 13 отделни специфични ензима. Ферментационният процес е сложен,минава през междинни етапи,във всеки от които участва съответен специфичен ензим от цимазата. Накрая се получават главно етанол, въглероден диоксид и вода.

Синтетичен метод

Основен промишлен метод за получаване на синтетичен етанол е хидратацията на етилена в газова фаза и катализатор H3PO4. Ферментационният етанол намира широко разпространение в парфюмерията, фармацията, медицината и за приготвяне на алкохолни напитки. Синтетичният етанол се използва широко в промишлеността като разтворител и за синтези на редица продукти в големи мащаби. Синтетичният етанол се използва за технически цели, тъй като съдържа нежелани примеси. Произвежда се в едри мащаби.

Физиологично въздействие

Всички алифатични алкохоли (метанол, етанол, пропанол, бутанол и други) имат наркотичен ефект, те са упойващи вещества. Алкохолът е психотропна субстанция, която упражнява множество действия върху организма. Оказва депресивен ефект. В малки количества може да създаде чувство за релаксация. В случай на остра интоксикация в началната фаза индивидът е в състояние на приповдигнатост, радост, самоувереност, но и намаляване на самоконтрола. Употребен в големи количества води до агресивност, загуба на контрол и координация. Следващият стадий, който настъпва при опиване, се характеризира с разкъсване на целите, освобождаване на инстинктите, некоординиране на движенията, намаляване на чувствителността, след което настъпва сънливост. Може да се стигне до кома а в някои случаи – до смърт. Особено опасно е смесването му с медикаменти и други упойващи вещества.

Последствия от употребата

При опиянение - безкритичност, неадекватни преценки, самонадценяване, смущения във възприятието, ограничаване на зрителното поле. Често се наблюдава падане на задръжките,явява се склонност към агресия или депресия.

Последици за физическото здраве при продължителна употре*а

Действа като тъканна отрова в цялата нервна система (поява на парализа и увреждане на мозъчната дейност), черния дроб (цироза), стомаха (язва на стомаха), сърцето(увреждане на сърдечния мускул).

Психични последици при продължителна употреба

Промяната на личността стои на преден план, интелектуалната деградация може да стигне до пълно оглупяване. Вероятността е индивидуално различна, но по принцип е толкова по-голяма, колкото повече и по-често се злоупотребява с алкохол. Последици от хроничния алкохолизъм: делириум тременс, трайни сетивни измами, ревностова налудност и други. При абстиненция част от тях са лечими.

Социални последици

Промяната на личността се съпътства от целия спектър тежки социални последици, от професионална деградация до необходимост от хоспитализиране за продължително време. Заедно с това хроничния алкохолизъм по-често от другите видове пристрастеност води до злополуки, податливост на заболявания, разрушаване на социалните връзки.

Симптоми на предозиране

Смущения в регулацията на кръвообращението, на сърдечната дейност, на усета за равновесие, на говора. При по-високи дози – смърт поради парализа на дишането. Известни са и случаи на удавяне при повръщане.

История

Етанолът е известен на хората още от праисторията като активна съставка на алкохолните напитки. Отделянето му като сравнително чисто съединение е вероятно постигнато за пръв път от ислямски алхимици, които се усъвършенствали в дестилацията, като Гебер (721–815) и Ал-Рази (864–930).

[Nice^day]

http://download.pomagalo.com/17/razs...ivilizaciya34/

[Tedi4ka]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/17...ivilizaciya34/

Във Войниковата комедия анекдотичното възприемане на темата е подменено с драматично. Защото комедията „Криворазбраната цивилизация“ по същество е драма за подменената идентичност.
Хаджи Коста още в първите си реплики оплаква изгубената традиция: „За едение време стане, вий се не сте още готови, манджата ви се още неувряла, се тряба да чакам. Седнем на софра, дъщеря ни ... тя се я няма, се има да довършва. От заран насам я няма никаква: да стане и тя с време, като сяко момиче, да земе да полей на баща си, да попримете и поочисти из къщи, да ми приготви кафето, да ми пообърши калеврите.“ Софрата, огнището - важните знаци за семейна общност, са разтурени. Домът е напуснат от охраняващата го патриархалност. Самият „патриарх“ Хаджи Коста трудно би могъл да наложи здравата традиция, защото изглежда като експонат от друга културна традиция. В ремарките към първо действие е описан „с потури, ферменя, фес, седнал на мендерлика, с дълъг чибук, пуши“ - твърде ориенталският му изглед е нашенската антитеза на крайната модерност, по която са се повели жена му и децата му.
Майката, която по природата си трябва да продължава и да пази рода, в лицето на Злата стига до абсурда да превръща децата си в несвои. Димитраки и Анка тя определя с нескрита гордост като французи: „Виж, като си доде от Авропата, какъв са изменил? Поприличал на френче: сякаш не е наш син.“ А Анка „Като са накичи, сякаш не е българка. ...Мяза на съща вранцузойка...“ Необузданият стремеж към чуждото е довел до парадокса брат и сестра да не си приличат по родителите, т.е. по „своето“, не само като културна традиция, но и като природа, а тяхната еднаквост да идва от „чуждото“.
Особено болезнена за Възраждането е подмяната на езика, който е един от важните маркери за национална идентичност. При среща Димитраки, Анка и Злата маниерно започват диалог на смешен френски.
Недопустимо за всеки морал пък е отричането от родителите, равнозначно на отричане от себе си - Анка: „...Да не ми станяше баща. Защо господ не ма е дал дъщеря на един европеец, на един цивилозован баща?“, и Димитраки: „Да зная, че има (показва с пръста си) толкози месо българско у мене, отрязвам го и го хвърлям на кучетата. ... Тъй, Марийке, тъй; ти гледай да са цивилизуваш, па сетне да мож да са откажеш от българщината; защото на света няма по-просто нещо от българката и от българската поезия.“ Това гротескно изкривяване на българската идентичност не може да прости Войников. Морализаторски авторът отнема честта на обърканото семейство на Хаджи Коста. А виновникът за настъпилия хаос в ценностната система на българската добродетелност - мосю Маргариди, наказва с безславна смърт. Тя е възмездие и символична присъда на злото, дръзнало да наруши родния космос. Заради по възрожденски търсената поука Войников нарушава правилата на комедийния жанр и съчинява трагичен финал на „Криворазбраната цивилизация“.
Вместо модел за българска идентичност, ситуирана във възрожденското настояще, Войников предлага нейния антимодел.

[qqjjbb]

http://download.pomagalo.com/322785/...=13054858&po=9

[Tedi4ka]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/32...=13054858&po=9

Само един ли е начинът да бъде изразена любовта към народ и родина?
/ ЛИС /

Връх в творчеството на Петко Славейков е елегията „ Жестокостта ми се сломи”.Творбата представлява своеобразна патетична изповед.В нея се описва разочарованието на поета от бездействието и примирението.Вътрешната драма на общественика е породена от незаинтересоваността и дребната корист на обществото.Но въпреки това той намира сили да превъзмогне себе си в името българско.

В цялата творба личи безпределната обич на лирическия герой към неговия народ и родина.В началото на стихотворението виждаме силния му гняв от бездействието на българската нация.Той се бунтува срещу примирението и желае свободата и.Това доказва обичта му към народа.Но когато гневът и разочарованието достигат своя връх ,настъпва преход към напълно противоположни чувства и мисли.Ожесточението преминава в разкаяние и солидарност с измъчените българи, което отново ни показва че той не е равнодушен.

В първите три строфи на „Жестокостта ми се сломи” се усещат едновременно сили на привличане и отблъскване между поета и бореца,от една страна,и обществото от друга.Това общество в името на което той твори.Съвсем ясно си проличава гнева на лирическия герой от бездействието на народните маси на пръв поглед той сякаш се отрича от този „неучен род”.Но от друга страна можем да приемем че именно изплаканият гняв на героя е най-сигурният признак за неравнодушие към съдбата неговия народ.Кога нещо ни ядосва или наранява?-само когато имаме някакво отношение към него.Ако сме безразлични,то по никакъв начин не би могло да предизвика чувства у нас.А този гняв който изпитва лирическият герой ни показва съвсем ясно че той не е безразличен към съдбата на българите.Такъв може да бъде само гневът на обичащия.
Думите на героя за това че народа заслужава да страда и да се мъчи могат да се възприемат като самобичуване.Това не е просто художествен похват или начин да се засили контраста между първата и втората част на творбата.То е преди всичко израз на дълбоката обич на говорещия.Критиката му е израз на болезнено чувство за отговорност.Той осъзнава че може би със своето бездействие хората са заслужили многобройните страдания.Сравнението на народа със „спящ войн” навежда читателя на мисълта,че героят вероятно вярва във възможността на българите да променят положението,ако предприемат някакви действия.Може би точно това ,че не безсилието,а бездействието е основния проблем на нацията,усилва гнева на говорещия.
В следващите три строфи яда и жестокостта на лирическия аз започват малко по малко да изчезват.Настъпва пълен поврат в ожесточението на обвинителя.В началото говори за целия народ,а след това започва да споменава само най-близките си хора-майката,невестата,”клетит� �” деца.В тяхното страдание е отразена и олицетворена съдбата на целия страдащ народ.Докато четем изглежда,че се говори за родната майка ,но би могло да става въпрос и за родината,защото за поетите от онова време истинската майка и родната страна са неразривно свързани.Сещайки се за мъките на най-скъпите си хора ожесточението на лирическия герой на издържа.В тяхното страдание той познава теглото на целия измъчен народ.Тук си проличава обичта му към тях,но и за пореден път-към целия народ,за който сега той страда.
В последните три строфи вече съвсем ясно личи пълният обрат който настъпва у говорещия.Жестокостта му окончателно се сломява.Той сам съжалява за начина по който е говорил в началото,за обвиненията,които е отправял.В тези финални думи сякаш е събран целия смисъл на творбата.Преосмислянето на началната позиция и самобичуването (този път насочено към самия герой,а не към целия народ) довеждат до нравствено извисяване,а признаването на собствените грешки и нареждането до виновниците за „всички тези бедства”-до най-истинско изкупление.Това създава представа за честност в преображението.Именно тук в последните три сторфи се обобщават идеите заложени в цялото стохотворение-супричастност с множеството и с неговия измъчен стон «Ах,помощ иде ли?».Точно солидарността която виждаме в края на тази патетична изповед ни показва за пореден път любовта на лирическия аз към народа.Съпричастен можеш да бъдеш само с някой,който чувстваш близък до себе си само с някой когото обичаш.
Елегията завършва с отчаяния стон на бореца «О,спи ли Бог?О,Бог не види ли?»В този финал на стихотворението се усеща едва ли не примирение с тежкото положение и липсата на перспектива в обществената борба.Точно този който в началото обвинява всички за бездействието и примирението им,накрая също като тях не вижда нищо.Този стон може да се възприеме и като молитва.Наистина понякога в тежки моменти от които не може да намери изход, човек се обръща към Бога.Точно в молитвите са най-искрените думи и чуства.Молим се за себе си,за хората които обичаме.А обръщайки се към Бог героят го прави не само за себе си,а и за целия народ.Това е поредното докатазателство за неговата искрена любов.
С интимната човечност на своята изповед «Жестокостта ми се сломи» е един величав тържествен химн на единението с народната съдба.То е пропито със гняв и съпричастност.Има толкова много начини да покажеш любовта си към някой,било то и към целия народ,че всеки използва различен.Но виждайки чуствата които предизвиква у говорещия народната съдба,у нас не остава никакво съмнение че той обича своята родина и народ с цялото си сърце.