ПОМАГАЛО!!!!!

[KumchoValcho]

fargy
http://file.bg/c64909rOJdP
--
kikicata
http://file.bg/c64910OCTgl
--
SmilezZz
http://file.bg/c64905zAHRe
--

Казвайте ако имате файлове за сваляне, имам абонамент за 7 дни

[SmilezZz]

KumchoValcho:
Ауу,мерси...
Точно навреме се озова..

[Fucknolol]

Ще съм наистина благодарна, ако някой ми помогне като изтегли ' Митът за Атридите (доклад по старогрътска)! Немога да дам линк поради 'общия проблем'.

[DesSsi]

някой може ли да ми го изтегли - http://download.pomagalo.com/185487/...mmer+holidays/

[allureveil]

някой може ли да ми го изтегли - http://download.http://www.teenprobl...mmer+holidays/

How I spend my summer vacation

Summer vacation is one of the best times during the year. It is sunny, without rain. The weather is warm and sometimes hot and usually people are more smiling.
I spent my summer vacation very good. I and my friends wasted our time on the street, in the cafe and it was funny and emotional. I also travelled to the Black sea and took short but wonderful holiday.
In the beginning of the summer holiday I spend a lot of time with my friends. Some of them live not in my hometown during the year and it is my pleasure to see them again. We spent time on some bench on the street, in the cafй or at home watching some new film.
In the middle of the summer I went at the seaside. It was short vacation but the weather was great –sunny but not so hot. I had a good tan during the day and on the nights I went to the disco clubs. They are really bigger than the disco clubs in my hometown. It was perfect holiday but it was just a week.
In the beginning of the July I started driver’s course. It was very exciting. For me was easy to drive the car with my teacher because I could drive before the start of the course. I also learned the traffic ordinance. It was interesting. The lessons about the traffic policeman were one of the most interesting but also the most difficult. In the beginning of the September was the theoretic driving test and I pass it. I had two lists of paper with 60 questions and decided them for 60 minutes and I had just one mistake. After some days I will have practical driving test and I hope to take it too.
Now is different. I wake up early morning and every day I am going to the school…

Заповядай!

[allureveil]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/37...earch=36993769

АГЛЕЯ - най-малката от трите дъщери на бога на виното Дионисий и богинята на любовта Афродита. Трите сестри (известни още като Грации) са богините, които покровителстват всичко красиво и изящно и даряват хората с талант за изкуството. На тази Грация са кръстени всички с имената Аглая, Аглея и донякъде Аглика.

АТИНА - древногръцката богиня на мъдростта, дъщеря на бога-гръмовержец Зевс и първата му съпруга Метида. Когато разбрал че Метида чака дете, Зевс се уплашил, че тя ще роди син, който ще е по-могъщ от него и ще го свали от власт и затова я погълнал. Метида, обаче, родила дъщеря и започнала да кове шлем за нея. От коването (в стомаха му!) Зевс получил страшно главоболие (вие не бихте ли!?!). На помощ се притекъл синът му, бога-ковач Хефест - той разцепил темето на баща си (мило семейство, а? и отвътре излязла красива, вече порастнала девойка носеща наметалото на Метида и чисто нов шлем. Това била Атина.

За Атина легендата още разказва че тя и бога на морето Посейдон си харесали един и същи град в древна Елада. Тъй като и двамата искали да му бъдат покровители, се разбрали че покровител на града ще бъде този, който направи по-добър подарък. Посейдон ударил жезъла си в земята и оттам бликнал извор. Водата от извора, обаче, била солена като морската и не ставала за нищо. Тогава Атина подарила на жителите на града маслиново дръвче - от него можело да се използват плодовете, да се прави зехтин, а и да се използва за дървесина. Затова тя била избрана и в нейна чест кръстили града Атина (днешната гръцка столица). На нея също са кръстени всички с името Атина.

АФРОДИТА - древногръцката богиня на любовта. За нея се разказва че се появила от морската пяна, когато богът Уран хвърлил там някои части (вие се сетете кои!) на баща си Хронос. Затова я кръстили Афродита (от гръцкото aphros - морска пяна). По-късно Афродита участва в спора за "ябълката на раздора". Някой подхвърлил на воина Парис ябълка с надпис "за най-хубавата". Докато той се чудел на коя богиня да я подари, всяка от трите главни претендентки за титлата му обещала нещо. Атина му обещала мъдрост, богинята на лова Артемида - точна стрелба, а Афродита - любовта на най-красивата смъртна. Парис дал ябълката на Афродита, която пък му подарила любовта на Елена от Троя. Какво става после, е широко известно. Фестивалите на тази богиня се наричали "Афродизиак", оттам на нея са кръстени веществата, които увеличават половата мощ, а и всички с името Афродита.

ВЕНЕРА - древноримската богиня на любовта. Венера, дъщеря на бог Юпитер и съпруга на бога-ковач Вулкан, е древноримския еквивалент на Афродита, затова много от митовете за двете богини съвпадат. Според древноримските митове Венера е майката на Еней (sпоред древните гърци, това разбира се, е Афродита), братовчед на троянския цар Приам. Според легендата след падането на Троя Еней повежда оцелелите към Aпенинския полуостров, където поставят началото на бъдещата Римска империя (макар и не на самия Рим). Затова богинята Венера, като майка на Еней, се е считала за прародител на всички римляни. Нейният фестивал, Венералия, започвал на 1 април. Hа нея e кръстена втората планета в Слънчевата система, както и всички с името Венера.

ВЛАС (ВОЛОС, ВЕЛЕС) - славянския бог на скотовъдството и покровител на стадата. Името му може да се тълкува като производно на "влас" (козина), или на "вол". Той е единственият добър бог, който живее в подземното царство. На него са кръстени всички с името Влас.

ГЕЯ - древногръцката богиня на земята, майка на Уран (небето) и Понт (морето). Според легендата, Гея, както Уран и Понт, е зачената без мъжка намеса. Тя обаче, се жени за сина си Уран и дава живот на титаните, циклопите и Хронос (времето), който по-късно кастрира баща си Уран, за да вземе властта му. Дамите с име Гая са кръстени на именно тази забележителна богиня.

ДЕМЕТРА - древногръцката богиня на земеделието. Дъщеря й Персефона била отвлечена от бога на подземното царство Хадес. Няколко години Деметра обикаляла света да я търси и по това време настъпил глад, защото нищо не поникнало. Зевс се смилил над хората и заповядал на Хадес да връща Персефона на майка й за 3 месеца в годината. Затова земеделските култури растат само един сезон - когато Деметра е щастлива. Тъй като земеделието позволило на хората да водят уседнал живот и им дало време да се занимават с философия и изкуство (а гърците много ценяли това), Деметра се ползвала с голямо уважение. Затова посветените на нея били много и към тях се обръщали с Demetrius или Димитър.

ДИОНИС(ИЙ) - древногръцкия бог на лозята и виното, син на бога-гръмовержец Зевс. Според легендата майка му (която била простосмъртна) била ударена от гръм докато Дионисий бил в още утробата й. Наложило се баща му Зевс да го спаси, като го сложи в бедрото си, докато стане време да се роди - затова някои източници наричат Дионисий "двуродния". Tози бог се появява на древногръцката сцена сравнително късно. Фактът, че е покровител на лозята и тъй уважаваното вино, обаче, много допринесъл за популярността му. По-очевидни причини най-бурните фестивали били именно в негова чест . И за да бъда справедлива, трябва да спомена че на фестивалите на Дионисий човечеството дължи не само понятието "вакханалия" - бурно веселие придружено с пиянски изпълнения (Вакх/Бакхус е неговото латинско име), а и театъра. Първите пиеси в света били създадени и се играли пред публика именно на фестивалите на Дионисий. Посветените на този колоритен бог носят името Dеnisius или Денис, Денислав.

ЗЕФИР - древногръцкия бог на западния вятър, син на Еос (вятъра). Неговото име носят Зефир и Зафир.

ЗОРНИЦА - богинята на утрото в славянската митология. Зорница и сестра й Вечерница (известни още като двете Зори) са дъщери на бога Дажбог. Те закриляли славяните по време на Разпътното време, когато слънцето изгрява или залязва. На тази богиня са кръстени всички с името Зорница, a на двете сестри - всички които имат "зора" в името си.

ИРИНА - древногръцката богиня на мира. Нейното име носи всяка Ирина или Ирена.

ЛАДА - славянската богиня на красотата, любовта и семейното щастие, дъщеря на главния бог Сварог и сестра на бога на гръмотевиците Перун. В нейна чест са кръстени дамите с име Лада.

ЛEДА - древногръцка кралица на Спарта. Според легендата един ден при нея дошъл бога-гръмовержец Зевс във формата на лебед и я прелъстил. От това начинание Леда снесла яйце (!?!), от което се 'излюпили' близнаците Кастор и Полидевк. По-късно (предполагам по същата схема) Леда родила на Зевс дъщеря - не коя да е, а хубавата Елена, станала причина за Троянската война. В чест на тази забележителна особа са кръстени дамите с име Лeда.

МАРС - римския бог на войната. На него е кръстен първия месец в римския календар (и трети в нашия), март, тъй като войните обикновено започвали тогава. Неговото име носи и четвъртата планета в слънчевата система. Марс е още баща на братята близнаци Poмyл и Peм - основателите на Рим. Оттам и всички римляни, като потомци на Ромул и Рем, сe титyлyвaли "деца на Mapc". Името Martius - посветен на Марс, се е запазило и до днес под формата Мартин.

МАЯ - в гръцката митология Мая е името на най-голямата от Плеядите (седемте дъщери на титана Атлас). Тяхната красота покорила ловеца Орион и той започнал да ги преследва, докато над тях не се смилил Зевс и не ги превърнал в звезди. Самият Орион също се прeобразил и всяка нощ продължава преследването си. Мая е също майката на бога-вестител Хермес. В римската митология това е името на богинята на Земята, на която е кръстен месец май.

НИКЕ - гръцката богиня на победата и постоянна спътничка на Атина. В нейна чест са кръстени всички които имат "ник" в името си - Никола, Николай, Николета, Николина.

НОНА - римската богиня-покровителка на бременните жени. На нея (името й идва от латинското nonus - девет, число символизиращо деветте месеца през които трае бременността) римлянките се молели за леко и успешно раждане.

РЕЯ СИЛВИЯ - римската богиня на горите (името й e oт латинскoтo silva - горa). Рея Силвия е дъщеря на крал Нумитор, чийто трон бил узурпиран от брат му Амулий. На Амулий било предсказано, че потомци на Рея Силвия ще го свалят от престола, заради което той я принудил да стане весталка (весталките са последователки на богинята Веста, които дават обет за безбрачие). Легендата разказва, че Рея Силвия била толкова хубава, че в нея се влюбил богът на войната Марс. Един ден, когато тя полегнала за дрямка в гората, Марс се възползвал от възможността и я обладал. Рея Силвия родила момчета близнаци, Ромул и Рем, нo тъй като била нарушила обета си за безбрачие чичо й Амулий хвърлил нея и децата й в реката Тибър. От удавяне я спасил богът Тиберин, който я взел за жена. В това време близнаците Ромул и Рем били спасени от вълчица, която ги откърмила заедно с вълчетата, а после били намерени и отгледани от римски овчар (ако майка им се беше намесила да си ги вземе нямаше да стане легендата, явно). Когато стигнали пълнолетие, Ромул и Рем отмъстили на Амулий като го свалили от престола, а по-късно основали град Рим. На майка им, която заедно с Марс се пада прародител на всички римляни са кръстени всички с името Силвия.

ТАНАТОС - древногръцкия бог на смъртта. В негова чест и с пожелание да избегнат скорошна среща с него, са изникнали имената Атанас и Атанаска.

ТРОЯН - славянския бог на правдата. Според легендата Троян има 3 глави, които му позволяват да гледа във всички посоки и да вижда всички прегрешения. На него са кръстени Троян и Трояна.

ФЛОРА - римската богиня на цветята. На нея са кръстени Флора и Флорина.

ХЕКАТЕ - гръцката богиня на магиите, дъщеря на титаните Перс и Астерия и братовчедка на Аполон и Артемида. Според легендите Хекате има три глави - конска, кучешка и змийска и е винаги придружена от две хрътки. Хекате е една от богините, които скрили Зевс от баща му Хронос. За нея още се разказва, че помогнала на Деметра да измоли от Зевс дъщеря си Персефона. Според една лингвистична теория, името Катерина произлиза от името на тази богиня.

ХЕРА - гръцката богиня-покровителка на дома и семейното щастие и, по ирония на съдбата, съпруга на бога-гръмовержец Зевс известен с честите си забежки извън семейното ложе. Всички, които са чели древногръцка митология, знаят че не една и две елински девойки са станали жертва на ревността на Хера, затова народът усърдно се е опитвал да я умилостиви. Модерния вариант на нейното име е Ира, така че всички с това име да се считат закриляни от нея. Във времето, в което не преследвала бившите любовници на Зевс, Хера откликвала на молбите за помощ, които отправяли към нея гръцките воини (като съпруга на първия сред боговете тя се ползвала с особено уважение) и си извоювала прозвището Alexandra - покровителка на мъжете (от гръцки alexein - защитaвaм, andros - мъж). Така, в нейна чест, са се появили имената Александра и Александър.

ХЪРС (ХОРС) - славянския бог на лечението и прераждането. Според легендата Хърс е зимното слънце, което постепенно отслабва, преборено от бога на мрака Чернобог, за да възкръсне на 23 декември (деня на зимното слънцестоене, когато денят е най-къс). Затова Хърс е считан за покровител на оздравяването и оцеляването. Според някои източници на него са кръстени хората със старинното вече име Хърсо.

ЯНУС - древноримския бог на вратите (прехода), на началото и края, а също и на ловкостта, на когото е кръстен месец януари. Той бил особено почитан когато в семейството имало раждане, сватба, било време за жътва или когато предстояло някакво друго символично начало. Посветените на него носели името Janius и според някои оттам произлизат имената Янко и Яна.

ЯРА (ЯРИЛО) - славянския бог на пролетта. Яра бил съпруг на богинята на красотата Лада, но според легендата всяка пролет кръшкал извън семейното ложе с Мати Земля, съпруга на главния бог Сварог - затова през пролетта земята дава нов живот. На него cа кръстени всички c имената Яромир и Ярослав.

Заповядай!

[rashito0o]

http://download.pomagalo.com/19741/i...earch=41722708

http://download.pomagalo.com/127650/...earch=41722708

ПЛС изтеглете ми ги и ми ги пратете на лична трябват ми до петък...Мс предварително

[Nepovtorima_93]

http://download.pomagalo.com/181011/...plan+konspekt/

[DoomShadow]

Моля ако някой има регистрация да съдейства за информацията от линкчето:

http://zamunda.pomagalo.com/download/467098/


Благодаря предварително!

[missyy1]

помощщщщ !! ;[[
трябва ми есе/съчинение на тема:

Светът на Олимп-въплъщение на представата на древния човек за щастие и благоденствие...


..ще бъда много благодарна

трябва ми до понеделник.! (11.10)

[Xrisenceto]

Трябват ми тези теми:
http://zamunda.pomagalo.com/download/551247/
http://zamunda.pomagalo.com/download/186990/
http://zamunda.pomagalo.com/download/217786/
http://zamunda.pomagalo.com/download/439167/

Ако може на личен.Благодаря

[Nepovtorima_93]

Какво става...?Чакам от няколко дена... Айде моля ви се свалете го
http://download.http://www.teenprobl...plan+konspekt/
До понеделник ми трябва (

[gabi_94]

http://download.pomagalo.com/379685/...i+tvorchestvo/ много спешно ми трябва това... Много моля на лично някой да ми го прати

[DoomShadow]

Много моля който има рег в помагало да изтегли инфото от тези линкчета и да ми го прати на ЛС.

http://download.pomagalo.com/465875/...earch=43118945

http://zamunda.pomagalo.com/download/410547/

http://download.pomagalo.com/315833/...vno+povedenie/

[sNkR]

http://download.pomagalo.com/4704/go...earch=43230930

НА ЛС ако може БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО

[milataneva]

Зравейте!! много спешно ми трябва есе на тема "Аз" моля ви помогнете ще го превеждам на френски

[NqkfaNikakva21]

http://download.pomagalo.com/359910/...earch=35209066


това, ако може (:

[HeavensMaiden]

http://zamunda.pomagalo.com/download/424418/
това ми трябва мн спешно ако може

[smarty]

http://download.pomagalo.com/164242/...earch=45072473

[sTiLLyt0]

http://zamunda.pomagalo.com/download/160274/

Спешно е

[girl91]

http://download.pomagalo.com/341611/...earch=45144613

http://download.pomagalo.com/341611/...earch=45143371

[krisence]

моля http://zamunda.pomagalo.com/download/86509/

[girl91]

Май тук никой вече не тегли темите от Помагало

[NeSoRa]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/34...earch=45144613

http://download.http://www.teenprobl...earch=45143371

1-вото работи но 2-рият линк не


http://dox.bg/files/dw?a=3f65d2efea

Тема: А. Камю – „Митът за Сизиф”

Проблемът за самоубийството е един от най-сложните и разисквани въпроси от древността до днес. Това явление е занимавало много велики философи и мислители. То е и централният въпрос, поставен в есето на Албер Камю „Митът за Сизиф”.
Камю започва своето произведение именно като подчертава важността на въпроса за самоубийството – „Да преценим дали си струва, или не да бъде живян животът, означава да отговорим на основния въпрос на философията”. Той посочва, че съществуват най-различни поводи за това явление – някои хора се самоубиват в името на идеи, които осмислят живота им, а други – точно поради липсата на такива идеи, тъй като няма какво да го осмисли. Ето защо като централен въпрос в своето произведение Камю посочва смисъла на живота.
Също така Камю отбелязва, че самоубийството винаги е било разглеждано като социално явление – нещо, с което той самият не е съгласен. Според него то по-скоро е индивидуално решение, което се заражда дълбоко в подсъзнанието на човека. То е един вид „разкриване”, при което човек признава, че не е успял да се справи с живота, че животът го е победил, че не намира смисъл в навика и рутината на ежедневието и те му се струват безсмислени и безполезни. Той се отделя и отчуждава от обкръжаващия го свят и това поражда усещането за абсурд. Първата тема на произведението на Камю е именно връзката между абсурда и самоубийството и по-точно как самоубийството се превръща в разрешаване на абсурда.
Втората тема се отнася до „отбраната срещу смъртта”. Както казва самият Камю: „В привързаността на човека към живота има нещо по-силно от всички неприятности на света. Решенията на плътта са не по-малко важни от решенията на духа, а плътта отрича унищожението. Ние добиваме навик да живеем преди да придобием навика да мислим”. Тя се отнася по-скоро до вродените ни инстинкти за самосъхранение и стремеж да запазим живота си с цената на всичко.
Третата тема е „надеждата”. След като човек е осъзнал безсмислеността на живота, която се изразява в неговата монотонност и рутина, той се опитва да докаже, че това, което е осъзнал, не може да бъде вярно. Отказва да приеме, че няма причина да живее, започва да търси смисъл в съществуването си и да таи надежда, че в основата му стои някаква голяма цел, някакъв дълбок смисъл. Не желае да се примири с безсмислието и абсурда.
И така, централният проблем в есето на Камю може да се формулира по следния начин: „Ръководи ли абсурдът смъртта?” За да се даде точен отговор на този въпрос, както отбелязва самият Камю, е необходимо да се разсъждава практично и логично, „без излишна разпаленост”. Това Камю нарича „абсурдно разсъждение” – разсъждение без емоция.
Паскал е казал: „Човек е велик в нищожеството си и нищожен във величието си. Не е ли по-добре да останем в неведение за себе си, ако искаме да бъдем щастливи?” Именно в отговора на този въпрос се състои абсурдът на живота. А Камю твърди, че „абсурдът зависи колкото от човека, толкова и от света.” Но абсурдът не е в човека, нито в света, а в „света на човека”. Това, че всеки ден правим едно и също, без да влагаме нищо от себе си и без да намираме смисъл в съществуването си, в това се изразява абсурдът. „Ставане, трамвай, четири часа в канцеларията или завода, обяд, трамвай, четири часа работа, вечеря, сън и понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота все в същия ритъм.” А „човек, осъзнал абсурда, остава завинаги с него.” Той се уморява от машиналния живот и именно тази умора предизвиква раздвижване на съзнанието. Тя го пробужда и му посочва само два възможни изхода за спасение от абсурда. Според Камю тези два изхода са: надеждата (която той нарича още възстановяване) и самоубийството. „Упоритостта и прозорливостта са привилегировани зрители в тази нечовешка игра, където абсурдът, надеждата и смъртта си разменят реплики.”
Самоубийството е свидетелство, че човек трудно успява да осъзнае обкръжаващата го безсмисленост и безизходността от повтарящото се всекидневие и „рутината на живота”. То не е изход, нито достойно отдръпване от абсурда, а бягство от него, завършек на един безцелен живот, примирение. То е краен пункт, към който почти неизбежно води отрицанието на смисъла на живота. Както казва самият Камю: „На живота не трябва да се приписва смисъл, а това неизбежно привежда към осъзнаването, че не си струва да се живее.” Тези мисли отнемат всяка перспектива за бъдещето, убиват всяка надежда и спират целия ход на естествените човешки стремежи. Това спира развитието на индивида и го подтиква да сложи край на живота си. Самоубийството е непоправима пречка за развитието и усъвършенстването.
Надеждата, че животът има смисъл, от друга страна, ни кара да правим всичко възможно, за да докажем полезността и значимостта на своето съществуване. Тя ни кара да се бунтуваме срещу рутината и монотонността, да отричаме безцелността и да отказваме да я приемем. Бунтът срещу всекидневния абсурд, който ни заобикаля, е обречен на неуспех. Той е равнозначен на безплодния Сизифов труд. „Сизиф е абсурдният герой. Абсурден колкото със страстите, толкова и с мъчението си. Презрението към боговете, омразата към смъртта и жаждата за живот му донесли това неизразимо изтезание, в което цялото същество се напряга заради нещо неосъществимо. Това е цената, с която се заплащат земните страсти.” С много усилия Сизиф избутва камъка до върха, но точно преди да достигне целта си, камъкът се сгромолясва обратно и всичко започва отначало. Тази битка на Сизиф със себе си и със света не е абсурдна. Въпреки безсилието и безплодността на този труд, той носи морална утеха. Чувството, че си стигнал до някъде, че почти си успял, дава сили да опиташ пак. И въпреки, че така излага живота си на риск, Сизиф не се отказва и винаги започва отначало. „Тук е цялата безмълвна радост на Сизиф. Неговата съдба му принадлежи. Скалата му е негова вещ.” Той достига своята победа над съдбата, над страданията и мъката си и най-вече над безсмислеността на съществуването си, защото таи дълбоко в себе си една невероятна и неумираща надежда – да достигне непостижимото.
Абсурдното при Камю е, че бунтът срещу абсурда не е с цел да се стигне до нещо по-добро (което на практика е невъзможно), а е самоцел – бунт в името на самия бунт, постоянен стремеж и опитване, които създават усещане за подвиг и героизъм. „Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив.” По същия начин всеки човек, който има цел в живота, трябва да бъде щастлив, защото дори да не е избутал камъка до края, остава поне удовлетворението, че го е преместил поне с педя по-близо до целта.

* * *

Моето мнение, съставено на основата на есето на Албер Камю „Митът за Сизиф”, коренно се различава от това на самия Камю.
На първо място аз не подкрепям неговото виждане за абсурдността и безсмислието на живота. Напротив, смятам, че всеки човек има определена цел или кауза, която да осмисли живота му и да направи съществуването му полезно по един или друг начин.
На второ място аз не приемам самоубийството като начин да се избяга от абсурда. Като цяло смятам, че ако има нещо безсмислено, което човек може да направи (а аз вярвам, че всяко действие или постъпка имат значение и смисъл), то това е именно да сложи край на живота си. Най-малкото, ако с това цели определен ефект, него вече няма да го има, за да отчете дали е постигнал желания резултат.
Също така самата идея за самоубийството е също толкова безсмислена и несъдържателна, колкото и идеята за безсмъртието. Ако човек знае, че има цялото време на света, то тогава той не би излязъл от пещерата, не би правил велики открития, не би напреднал дотолкова в еволюцията. Хората знаят, че имат определено време, което трябва да изживеят пълноценно и то по най-добрия начин. И докато повечето от тях се стремят към възможно по-дълъг живот (което е заложено от природата в самите ни организми), напълно безсмислено е други да се опитват да съкратят това време и да се лишат от възможността да живеят, да се развиват и да постигнат нещо значимо.

Литература:
1. Албер Камю - „Митът за Сизиф”, ИК „Адина”, Варна, 1982 г.
2. Списание „Философия”, бр. 1, 1997 г., стр. 33-36
3. Списание „Философия” бр. 3, 1993 г., стр. 40-46
4. Списание „Философски алтернативи”, бр. 5-6, 1998 г., стр. 106-113

[DesireToFire]

http://download.pomagalo.com/75770/e...ishto+poveche/
Трябва ми спешно. Благодаря предварително