Процес на обучение

-Дидактическо понятие за процеса на обучение.
Обучението е организационно функционално единстжо между преподаването на учителя и ученето (дейността на ученика),чрез която се постига управление на вътрешната и външна активност на ученика и се формират у него умения,знания,навици и начини на познаване.
Основното дидактическо отношение между преподаване и учене.
-Когато се анализира процесоалната страна на ученето,вниманието се насочва върху интелектуалната дейност на ученика,а когато се анализират принципите,методите,формит е на обучение,вниманието се насочва главно върху преподаването и ученето,но в това единство по-самостоятелна е дейността на ученика.
-ученето,затова защото може да съществува самостоятелно извън единството преподаване и учене.Преподаването като дейност не може да съществува самостоятелно извън процеса на обучение,затова защото преподаване,което не предизвиква учене няма никакъв смисъл.
Всяко от преподаването и ученето имат своя външна и вътрешна страна.Имат своя организация,техника,методи и способи и протича във времето и пространството.Понятието учене е много тясно свързано с понятието усвояване,но двете понятия не трябва да се утъждествяват.Понятието усвояванев процеса на обучение е психологичната страна на ученето т.е. чрез това понятие показваме как педагогическите въздействия се отразяват в съзнанието на ученика.Усвояването трябва да се разглежда като вътрешната страна на ученето.
Вътрешната страна на ученето е технологията на организация на тази познавателна дейност-ученето.
Ученето е различно от усвояването.
В процесът на обучение познавателна дейност извършва само учащият се.Учебното познание,което се придобива в процеса на обучението е в следствие,както от ученето така и от преподаването,докато познанието в изследователната дейност.Най-добре особенностите на учебното познание могат да се открият на фона на особенностите на научното познание.Основните критерий на това сравнение се свеждат до търсенето на въпроса,какво се опознава и как се опознава.Ученият винаги достига до обективно ново знание,ново което не е известно до сега.Ученикът в процеса на обучение достига до субективно ново значение,ново само за ученика.
Предметът на научното познание се формира от ученият,поставя се от учителят,който се съобразява с държавните документи за учебното съдържание.
В процесът на научното познание,ученият използва цялото научно знание известно до момента,докато в процеса на учебното познание се използват само отделни части от наличното знание,които са обословени от степента на развитие на ученика.
Пътят на научното познание постигнато чрез изследване е оригинален,труден,продължи телен,докато пътят на учебното познание е рационален,кратък,дидактич ески редуциран съобразно възрастта и развитието на учениците.
Целите на познанието-целта на ученият е развитие на науката.Целите на научното познание от потрбностите на живота,докато целта на учебното познание е развитие и формиране на ученика.И двата вида познание се подчиняват на общи закономерности и възпроизвеждат в различна степен структурата на познавателния акт т.е. от живото съзерцание към абстрактното мислене и от там към практиката.


Структури на процеса на обучение.


Съвкупност от етапи,които се намират в определено отношение по между си.Тези отношения творят своеобразие към структурата и предават определени характеристики на целостта на процеса на обучение.
1.Сократова структура на процеса на обучение
въпрос-отговор Индуктивно заключение.
2.Хербарт.
ясност-асоциация-система-метод
3.Дидактико-психологическа структура на процеса на обучение
-възприемане на новия учебен материал.
-усмисляне и осъзнаване обобщаване на новия учебен материал.
-затвърдяване на учебния материал.
-прилагане знанията на практика,формиране на умения и навици.