Отговор в тема
Ето ти още нещо за трудовото право:Първоначално написано от shadow4e
И аз имам нужда от помощ
http://download.http://www.teenprobl...search=7578369
Засега само това, ако може.
Трудово право
Трудово право са отношенията между работника или служителя или работодателя, които възникват във връзка с учредяване на трудово правоотношение, изменение или прекратяване на отношение във връзка с условията при които се полага труд:
-работно време
-почивки
-отпуски
Трудовите отношения не изчерпват предмета на трудовото право. В неговия предмет се включват отношения, свързани с професионално сдружаване, социално партньорство, професионални квалификации, социално-битовите условия на труд, трудови спорове, контрол за спазване на трудовото законодателство и отношения по повод безработицата.
Субекти на правото на сдружаване са работници, служители и работодатели.
Правото на сдружаване включва свобода при избор на типа сдружение, недопустимост на намеса на държавни органи за образуване на организации,
Доброволно членство, свобода при избор на представители на организация, свобода при изготвяне уставите и програмите на организацията.
Организациите (синдикални или на работниците) са самостоятелни юридически лица, които могат да имат свое имущество. Синдикалните ръководства на работодателските органи имат право да участват в подготовка и обсъждане на проекти за актове, които са свързани с търговско отношение. Синдикален орган имат право да представляват работници и служители, при трудови спорове пред съда. Синдикатите и организациите на работодателя участват в тристранно сътрудничество или така нареченото социално партньорство.
Социалното партньорство се осъществява в три форми:
1. Тристранно сътрудничество между държавата, синдика и организацията на работодателите.
2. Двустранно сътрудничество между синдика и организацията на работодателите.
3. Участие на работници и служители в управлението на предприятие.
Работодателите и техните органи и синдикатите могат да постигнат съгласие относно условията на трудовите и осигурителните отношения и това се нарича колективен трудов договор.Предмет на колективен трудов договор са трудовите и осигурителните отношения и въпроси, които не са уредени от повелителни форми от закона. В колективен трудов договор е недопустимо да се уговарят по-неблагоприятни клаузи от тези в закона. Страни по колективен трудов договор са работодателите и синдикатите. Работодателят е длъжен да преговаря с представителите на една организация и да предоставя необходимата информация, свързана с колективния трудов договор, с които работодателя е обвързан.
Колективен трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра и този договор се внася в инспекцията по труда. Започва да действа от деня на сключването. Колективния трудов договор е срочен и ако страните на са посочили друг срок, той е за една година. Изменя се по всяко време със съгласието на страните.
Трудово правоотношение- обозначава правова връзка между работодателя, работника или служителя, по силата на която работника се задължава да предоставя на работодателя си сила за изпълнение на определени трудови функции в определени места на работа, като спазва определената трудова дисциплина. Срещу това работодателят се задължава да предостави на работника определена трудова функция, която да му осигури здравословни условия на труд и да му плати трудово възнаграждение. Трудовото правоотношение е винаги лично.
То е двустранно, възмездно и продължаващо се. Субектите на трудовото правоотношение са работодателя, работниците или служителите.
Кога се придобиват трудови права и дееспособност:
За работодателя е навършване на 18 години, а за работника с навършване на 16 години настъпва общо трудово-право и дееспособност.
Основание за възникване на трудово-право и дееспособност наричаме юридически факти, с които закона свързва учредяване, изменение или прекратяване на трудовото правоотношение.
Основание за възникване на трудово правоотношение са трудовия договор, изборът и конкурсът. Трудов договор е съглашение, състоящо се от две насрещни, волеви заявления на работника и работодателя, имащи за предмет наемането на работна сила срещу възнаграждение. Трудовия договор има законоустановено съдържание, но данните да съдържат и задължения и права, източник на волята на страните. Задължителни съществени елементи на трудовия договор са характера на работа, мястото на работа и размера на трудовото възнаграждение. Ако липсва някой от елементите то договорът е неприложим.
Видове трудови договори:
а) Срочни
б) Безсрочни- ако няма уговорен срок.
Договорът може да се сключи и със срок за изпитване до шест месеца.
Недействителност на трудовия договор се поражда поради пороци на волята, които или не се пораждат или породените се заличават с обратна сила.
Обявяването на недействителност в търговското право има действие само занапред.
Обявяването на недействителност на трудов договор, при определени предпоставки запазва породените от недействителността правоотношения. Недействителни са трудови договори, които противоречат на закона, на колективния трудов договор или ги заобикалят.
Недействителни са трудови договори:
-които имат недействителен предмет
-привидните трудови договори
-Договори сключени при грешка, измама и крайна нужда.
Тук закона въвежда функцията за действителност на правоотношенията от сключване на договора до обявяването му за недействителен.
Фактическия състав на избора включва две волеизявления:
- Вота на избирателя
- Съгласието на избираемия
Избирателното тяло, по силата на чийто вот, правната връзка се учредява не е страна по трудовите правоотношения. Изборните трудови правоотношения са винаги срочни. Трудово правоотношение възниква от момента на избора на кандидата, но за да е завършено трябва избраният кандидат да се яви и да заеме длъжността в определен срок. В противен случай ефекта от избора се заличава с обратна сила. Предмет на оспорване може да е само законосъобразността на избора.
Конкурс- Има две волеизявления:
- На конкурсната комисия.
- На участващия в конкурса.
Конкурс е налице и при участието само на един кандидат. Закона определя като конкурсни длъжности всички, които на са избрани. Решение определя кои длъжности не са конкурсни. Конкурса се обявява в печата или с други средства. Всяко лице има право да кандидатства за участие, а кои ще се допусне до конкурса се определя от комисия. Трудови правоотношения възниква с лицето, което стане на първо място и това е от момента на обявяване на класацията. Срока на постъпване е 2 седмици. Трудовото правоотношение може да се изменя, макар че принципа е за едностранна неизменност на съдържанието на трудовите правоотношения. Най често срещаното изменение е изменението по взаимно съгласие на страните. Допустимо е едностранно изменение от страна на работодателя в посочените от закона страни.Възможно е изменение от страна на работодателя в определени от закона случаи:
- Бременност
- Кърмене
- Намалена работоспособност
Основанията за прекратяване на трудово правоотношение са:
1.Общи основания- взаимно съгласие на страните, изтичане на срока, невъзможност за изпълнение поради болест, смърт на работника или родителя.
2. Основания за едностранно прекратяване от работника е писмено предизвестие от работника (възможно е и без предизвестие).
3. Основания за едностранно прекратяване от работодателя със или без предизвестие. Работника може да оспори уволнението, като поиска от съда да признае уволнението за незаконно. От негова страна работодателят трябва да докаже, че уволнението е законосъобразно. Освен иск за незаконност, работника може да поиска да се върне на работа, иск за обезщетение за нанесени му вреди или да се направи основанието за уволнението.
39. Трудово право. Трудово правоотношение.И аз имам нужда от помощ
http://download.http://www.teenprobl...search=7578369
Засега само това, ако може.
Трудовото право е самостоятелен отрасъл, който се характеризира със свой предмет. Той обхваща специфичните отношения между хората и оръдията на труда. Те се казват още технически трудови отношения и остават извън трудовото право.
Трудовото право урежда отношенията възникващи при и по повод полагането на живия труд, който се прилага спрямо средствата на труда.
Единствено трудовото право претендира, че използва комплексен метод, съчетание между равнопоставеност и властничество. Има равнопоставеност при сключването на договора. След това обаче се използва властническият метод. Властта не винаги е държавна.
Въз основа на предмета и метода трудовото право е съвкупност от трудово-правни норми които предимно с метода на равнопоставеност, регулират трудовите отношения.
Източници:
1. Конституцията.
2. Кодекса на труда.
Централна категория е трудовото правоотношение. Под трудово правоотношение се разбира обществено отношение, регулирано с трудово-правна норма, с което възниква, изменя се или се прекратява трудово-правно отношение. Трудовото правоотношение е правна връзка между работодател и работник, по силата на която работникът се задължава да:
-предостави на работодателя своята работна сила за изпълнение на определена работа.
-да спазва установената трудова дисциплина.
А работодателят се задължава да:
-да предостави уговорената работа на работника при здравословни и безопасни условия на труд.
- да плаща полагащото се трудово възнаграждение на работника.
Видове трудови правоотношения:
1. Индивидуални- възникват, когато са налице следните фактори: конкурс, избор и договор.
2. Колективни.
Характеристики на трудовото правоотношение:
- то е лично, т.е трудовите задължения са непрехвърлими и ненаследими и работникът трябва да ги осъществява лично.
- То е относително, т.е отношенията между 2субекта са само между тях.
- То е двустранно- възникват задължения и за двете страни.
- То е продължаващо се.
- То е възмездно.
Ето и още нещо за трудовото право:
тема №: ПРЕДМЕТ НА ТРУДОВОТО ПРАВО; МЕТОД НА РЕГУЛИРАНЕ
Трудовото право е нов правен отрасъл. До началото на 19в. е част от гражданското право и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези отношения, които възникват при отдаване на работната сила.
Кой е специфичният предмет на правно регулиране? – Онези обществени отношения, които се поддават на трайно регулиране. Центърът, около който те се създават и възникват, това е ТРУДЪТ. Затова и тези отношения се наричат трудови отношения. Трудът е целесъобразна човешка дейност, при която човек, използвайки своята физическа и психическа енергия, създава блага, които имат потребителска стойност.
Трудовото право регулира две групи обществени отношения:
1. Същински трудови отношения - те се свързват с начина, по който носителят на работната сила се свързва с този, който има нужда от използване на работна сила. Условията, при които се отдава работна сила (почивка, освобождаване от работа – болест, майчинство, заплащане, начинът, по който може да се защити носителя на работната сила).
2. Отношения, непосредствено свързани с трудовите. Те не са трудови, но влизат в правното регулиране. Те са такива, които непосредствено предхождат или следват трудовите отношения. Такива са :
2.1 Отношения, свързани с професионалното сдружаване;
2.2 Отношения, свързани с тристранното сътрудничество;
2.3 Трудови спорове
2.4 Социално-битово и културно обслужване, бази за отдих и колективно хранене;
2.5 Контрол за спазването на трудовото законодателство и отговорността..
Методът на правно регулиране е съвкупност от специфични начини и способи за регулиране на обществени отношения от държавата и служат за въздействие върху поведението на лицата. Методът на правно регулиране на трудовото право представлява съвкупност от начини и способи, които се използват от законодателя за регулиране на трудовите правоотношения. Тези способи се делят според:
1. Според положението на регулиращият орган в йерархичната структура на държавните органи :
1.1 Централистично – от държавните органи - в КТ, Закона за уреждане на колективните трудови спорове и множество подзаконови актове;
1.2 Децентралистично – от местните органи;
2. Според положението на страните една спрямо друга :
2.1 Метод на равнопоставеност – в трудовото право се използва предимно този метод защото от тяхната свободна воля зависи дали ще встъпят в трудово правоотношение и кога ще го прекратят. Подчинеността на работника или служителя (Р/С) е организационно-техническа- спрямо реда за работа установен от работодателя, да се съобразява с него и да бъде дисциплинарно наказван от него при отклонения от реда за работа.
2.2 Метод на власт и подчинение - използва се от контролните органи при реализиране на административнонаказателн а отговорност при неспазване на трудовото законодателство;
3. Според свободата на страните само да определят поведението си:
3.1 Императивно регулиране – постига се с повелителни правни норми и не се допуска отклонение от правната норма
3.2 Диспозитивно регулиране – особено характерно за трудовото право – позволява на страните да определят сами своето поведение чрез споразумение или да дерогират предписаното в закона – “..., освен, ако страните не са уговорили друго”.
4. Според субекта, който осъществява регулирането:
4.1 Държавен;
4.2 Недържавен;
Това деление е условно. В ТП има регулиране, което се осъществява от недържавни субекти – от работодателя, Колективни трудови договори (КТД).
тема №: ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ: ПОНЯТИЕ, ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА,ВИДОВЕ
Трудовото правоотношение е регулирано от правото обществено отношение между работник/служител и работодател при/ по повод отдаването на работна сила.
Трудовото право урежда възникването, съществуването, изменението и прекратяването на ТПО.
ТПО е уредено от трудовоправни норми правоотношение, имащо за предназначение да уреди отношенията, свързани с наемния труд, между работник или служител и работодател (техните организации) и съдържащо произтичащите от това права и задължения.
Индивидуалното трудово правоотношение (ИТПО) е легално понятие- чл.1/2/ КТ. ИТПО е едно регулирано от ТП правоотношение между работник/служител и работодател, по силата на което работника/служителя се задължава да предостави на работодателя работната си сила, като изпълнява определена трудова функция и спазва трудова дисциплина, а работодателя се задължава да плаща този труд според неговото количество и качество и да осигури безопасни условия на труд.
Страните - всяка от тях придобива права и поема задължения. Следователно ТПО е двустранно, то е сложно, защото има повече от едно право и едно задължение. Отделните права и задължения могат да бъдат обект на отделни претенции. ИТПО е синалагматично /взаимно обусловено/- това означава, че упражняването на права е обусловено от изпълнение на задължения: ако работникът не е изпълнил задълженията си, това не го лишава от правото му да изисква от работодателя да му осигури безопасни условия на труд. ИТПО е лично, intuitu personae- с оглед на личността. Работникът/служителят се задължава да предостави своята работна сила, не чрез представител. Правата и задълженията са незаместими, непрехвърлими, ненаследими. ИТПО е винаги възмездно, дори когато страните постигнат съгласие за обратното. ИТПО е едно продължаващо правоотношение, не се прекратява при изпълнение.
Съдържанието на ИТПО е съвкупността от права и задължения на страните. Не е възможно изричното им изброяване. Легално са определени две двойки задължения, които са най-характерни:
- да предостави работната си сила за изпълнението на определена работа, като спазва определена трудова дисциплина- за работника/служителя.
- да плаща възнаграждение и да осигури безопасни условия на труд- за работодателя.
1.Работникът:
- да предостави работната си сила за определена работа.
- по какъв начин да изпълни работата /час, почивка, прекратяване на трудовите задължения в определено време/ - чл.126 и чл.187 КТ.
2.Работодателят:
- да осигури трудово възнаграждение като цена на работната сила.
- да осигури безопасни условия на труд.
тема №: СУБЕКТИ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Субектите на ИТПО са работник/служител и работодател. Работникът/служителят е легален термин, означаващ лице, което предоставя работната си сила на другата страна за изпълнение на определена трудова дейност. Нормативна уредба- гл. 15, раздел 1 КТ.
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Това е определението, което е дадено в допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Работодател може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице; както всяко домакинство, така и всяко дружество, регистрирано по търговския закон и т.н. Изброяването не е изчерпателно, а примерно такова, защото работодатели могат да бъдат "и други подобни".
Общи положения: Работодателят притежава средствата за производство. Той наема работна сила, за да задоволи своя работодателски интерес, експлоатирайки тези средства на производство. Работодателят използва работната сила най-често, за да реализира печалба. Тази печалба е свързана с определен риск, който той носи - негови са и евентуалните загуби. От другата страна стои работника или служителя, който предоставя работната си сила, за което получава възнаграждение. Той предоставя своите способности за физически и умствен труд.
Тъй като рискът е за работодателя, то за него са необходими и правни възможности да ръководи производствения процес в желаната от него насока.
Работодателска правоспособност: Работодателят има работодателска правоспособност, която за различните работодатели възниква в различен момент. За физическите лица това е моментът на навършване на 18 годишна възраст, когато вече лицата могат със собствени правни действия да предизвикват желани от тях правни последици, когато вече могат да се разпореждат със своето имущество.
Юридическите лица придобиват своята работодателска правоспособност от момента на вписването си в съответния регистър. Това могат да бъдат търговски дружества, дружества с нестопанска цел, кооперации.
Работодател може да бъде и всяко друго образувание, което не е юридическо лице. Достатъчно е то да е организационно обособено и да има икономическа обособеност. Домакинството например е работодател, когато наеме работна сила, за задоволяване на определени негови нужди, защото се престира работна сила, защото домакинството е организационно и икономически обособено. Това е случаят, когато едно домакинство наеме домашна прислужница. Тя е длъжна да спазва работното време и всички задължения, произтичащи от трудовото правоотношение, но насреща й се дължи трудово възнаграждение и създаване на условия на работа.
Всеки работодател се характеризира със своята работодателска власт. Тази власт е всъщност признатата от закона възможност за работодателя да ръководи и насочва работния процес в желаната от него насока. Работодателската власт включва три основни момента:
1. Работодателят управлява трудовия процес. Той разпределя работата и дава наставления относно изпълнението й. С други думи работодателят притежава управленска власт. Тази власт се простира само върху работниците и служителите, които са в трудово правоотношение с него и е в рамките само на трудовото правоотношение.
2. Работодателят определя вътрешния ред. В този смисъл той издава правилник за вътрешния трудов ред. В него се определя разпределението на работното време, изплащането на трудовото възнаграждение и др. Работодателят издава и вътрешни инструкции за спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Тази дейност е свързана с т.нар. негова нормотворческа власт.
3. Работодателят е носител на дисциплинарна власт. Той наказва онези работници и служители, които нарушават своите трудови задължения. В осъществяване на тази си власт работодателят налага или отменя наложени наказания.
За да бъде едно лице работодател, няма никакво значение колко и какви работници и служители е наел.
Директорът или управителят на едно предприятие не е работодател - той е представител на работодателя и в това си качество осъществява тези си работодателски функции. Той ще следи за трудовата дисциплина, той ще налага дисциплинарни наказания, той ще учредява трудови правоотношения, но тази дейност той ще осъществява в качеството си на представител.
Държавата също не е работодател - такива са отделните държавни предприятия, учреждения и организации на бюджетна издръжка.
Работник и служител са понятия на теорията. И двете са качества на физическите лица, които се намират в трудово правоотношение. И работникът, и служителят престира работна сила. Разликата е в това какъв е характерът на труда, който те извършват - физически или умствен. Но няма работник, който при извършване на физически труд да не извършва умствен такъв и обратното - няма работник, който при извършване на умствен труд да не извършва и физически такъв. Така че е прието да се казва, че работникът е физическо лице, страна по трудовото правоотношение, което извършва преимуществено физически труд. Служителят е физическо лице, страна по трудовото правоотношение, което извършва преимуществено умствен труд.
Работник или служител може да бъде само физическо лице,носител на работна сила (съвкупност от способности към физически и умствен труд).
За да предоставя работна сила по трудово правоотношение, лицето трябва да е придобило трудова дееспособност. Трудовата дееспособност е признатата от закона възможност на едно физическо лице да придобива права и поема задължения, свързани с полагането на труд и да ги изпълнява лично.
За да е налице трудова дееспособност, трябва да са налице две предпоставки - навършване на определена възраст и наличие на необходимо здравословно състояние.
Общата минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16 години.
Законът е предвидил отклонения от това правило, които могат да се групират в три групи.
1. По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.
2. По изключение на ученически длъжности в цирковете могат да се приемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години.
3. По изключение за участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да се привличат и лица, ненавършили 15 години, при облекчени условия и в съответствие с изискванията за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Условията на труда в тези случаи се определят от Министерския съвет.
За да постъпи на работа лице, което не е навършило 18 години, е необходимо изрично разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Преди да постъпи на работа лицето минава през обстоен медицински преглед, за да се установи годността му да извършва определената работа и за да се установи дали ще има отрицателно влияние на работната среда върху здравето му.
тема №:КОНКУРС И ИЗБОР-ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Основанията за възникване на ИТПО са онези ЮФ при наличието, на които възниква трудовоправна връзка между Р/С и РД.
КТ урежда най-използваните основания: трудов договор, конкурс и избор. Освен в КТ има също и други основания за възникване на ТПО - административен акт на висши държавни органи за назначаване - за областни управители и зам.областни управители, зам.министри, изпълнителни директори на изпълнителни агенции и председатели на държавни агенции.
Трудовото правоотношение възниква от избор. Изборът като основание се прилага преди всичко към онези длъжности, заемането на които е свързано с особено отношение на доверие. За възникването на трудовото правоотношение важно значение има т.нар. избирателно тяло. То представлява съвкупност от лица, имащи право да избират онзи, с който възниква трудовото правоотношение въз основа на избор.
Изборът намира приложение само, ако е предвиден по съответния ред.
1. Изборът се прилага при държавните органи.
2. При организации с идеална цел по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
3. Политически партии.
4. Кооперации.
5. Търговски дружества.
Длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Уредбата в КТ ще се прилага във всички онези случаи, когато не е предвиден друг ред.
Характеристики на избора като основание за възникване не трудовото правоотношение:
1. Длъжността, която ще се заема да бъде щатна и платена. За да бъде щатна длъжността, тя трябва да е включена в щатното разписание на съответното дружество, организация, учреждение. Да е платена означава да е предвидено съответното перо във фонд работна заплата.
2. За да има избор, то той трябва да е предвиден изрично. Избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема.
3. Да бъде поставена кандидатура - най-малко на едно лице. Кандидатът за избор трябва да отговаря на определени изисквания, които с в 2 направления - професионални и лични. Това лице трябва да изрази съгласие, за да му бъде поставена кандидатурата. Нещо повече изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си. За заемане на изборна длъжност кандидатът може и сам да постави кандидатурата си.
4. Изборът се произвежда от избирателно тяло, установено в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Избор се произвежда, когато присъстват повече от половината от лицата, които имат право да гласуват. Това е така нареченият кворум - минимално необходимият брой лица, имащи право на глас, за да се вземе легитимно решение. Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно. Кандидатите за изборната длъжност, които са членове на избирателното тяло, не се вземат предвид при изчисляване броя на присъствуващите и не гласуват. За избран се смята кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от половината гласове от участвувалите в гласуването.
Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран. От момента когато получи съобщението, че е избрано, лицето трябва да постъпи на работа в 2 седмичен срок. В противен случай правоотношението се смята за невъзникнало.
Особеното при възникване на трудово правоотношение чрез избор е, че то е винаги за определен срок - 5 години, ако друго не е предвидено. Ако след изтичането на срока, няма избран кандидат, правоотношението продължава до момента, в който бъде избран нов кандидат. След като бъде проведен изборът и вече има избрано лице трябва да се определи възнаграждението, което избраният ще получава. Това става по взаимно съгласие чрез допълнителното споразумение по чл.107 от Кодекса на труда. С това допълнително споразумение могат да се определят и други допълнителни условия.
Споровете за законосъобразност на избора се разглеждат от районния съд по молба на всеки кандидат или на работодателя в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата. Това са спорове относно необходимия кворум или мнозинство, ред за провеждане на избора и други процедурни правила, касаещи законови изисквания, установени от Кодекса на труда или други закони.
Конкурсът е друго основание за възникване на трудовото правоотношение, наред с трудовия договор, изборът. Не трябва да се смесват основанията конкурс и трудов договор. При конкурса няма трудов договор. Самото трудово правоотношение възниква от успешно проведения конкурс. След конкурса и след възникването на трудовото правоотношение се сключва само допълнително споразумение по чл.107 от КТ, с което се урежда преди всичко въпроса за трудовото възнаграждение, макар че могат да се уредят и други въпроси.
Целта на конкурса, уреден в КТ, е да се проверят качествата на кандидатстващите за работата и да се избере най-добрият. Акцентът при конкурса е върху професионалните качества, а не върху доверието, както е при избора.
Конкурсът по Кодекса на труда е нещо различно от конкурсното начало, което напоследък се използва масово при постъпване на работа. При конкурсното начало работодателят избира измежду няколко кандидатстващи за длъжност или извършването на работа. След като избере най-подходящият, той сключва с него трудов договор. В такъв случай при конкурсното начало основанието за възникване на трудовото правоотношение е трудовият договор.
Трудовото правоотношение ще възникне с онова лице, което конкурсната комисия е класирала на първо място. Моментът на възникването е моментът на съобщението, че то е класирано на първо място. Конкурсът преминава през няколко основни етапа:
1. Чрез конкурс може да се заема всяка една длъжност, освен ако тя не се заема чрез избор. Длъжностите, които се заемат чрез конкурс се определят както по нормативен път, така и от конкретния работодател.
2. Конкурс се обявява само тогава, когато длъжността е свободна, когато длъжността предстои да бъде освободена или когато имаме продължително отсъствие на заемащия длъжността и то само за времето докато отсъства.
3. Обявяването на конкурса се извършва от работодателя чрез централния или местния печат, като се посочва наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността, начина за провеждане на конкурса, необходимите документи, мястото и срока за подаването им. Начинът на провеждането на конкурса може да бъде чрез интервю, по документи или пък решаване на практически задачи. Срокът за подаване на документите не може да бъде по-кратък от 1 месец.
Всеки един кандидат трябва да се запознае с характеристиките на длъжността. Не е необходимо да се посочва трудовото възнаграждение за заеманата длъжност. То ще се уреди по-късно с допълнително споразумение.
В конкурса може да участва всяко едно лице, като разрешение от настоящия работодател не се изисква. Нещо повече законодателят е предвидил възможността за ползване на неплатен отпуск за явяване на конкурс. Кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Този отпуск се признава за трудов стаж.
4. Допускане до конкурс се осъществява от нарочна комисия, назначена от работодателя. На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно. На допуснатите до конкурса се обявява писмено датата, часът и мястото на провеждането на конкурса.
5. Провеждане на конкурса - това е етапът на проверка и оценяване възможностите на кандидатстващите. Осъществява се от друга нарочна комисия, която е от специалисти. Всеки кандидатстващ получава оценка. Комисията отделя успешно издържалите от неуспешно издържалите.
Резултатът от конкурса се съобщава на участвувалите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му. Трудовото правоотношение възниква от момента на съобщаването на лицето, класирано на първо място. От този момент тече 2 седмичен срок, в който спечелилият конкурса трябва да постъпи на работа. Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето. Ако не постъпи на работа, се смята, че правоотношението не възникнало. Трудовото правоотношение ще възникне със следващия в класирането и то от момента на съобщаването му.
тема №: ТРУДОВИЯТ ДОГОВОР КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Това е най-честото основание за възникване на ТПО.
Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работна сила.
Трудовият договор е сделка между едно физическо лице (работник или служител) и друго физическо лице, юридическо лице или друго образувание, по силата на която носителят на работна сила се задължава да изпълнява определен род работа, а другото лице се задължава да му заплаща възнаграждение и да осигурява условията за нейното извършване.
Трудовият договор е двустранен, защото за всяка една от страните възникват насрещни права и задължения, защото както работникът се задължава да престира труд в определени интервали от време, така и работодателят се задължава да създаде условия за престирането му и да предостави уговореното трудово възнаграждение.
Трудовият договор е винаги възмезден, защото се разместват имуществени блага от две различни правни сфери - работна сила и трудово възнаграждение.
Всяка една длъжност може да се заема чрез трудов договор, освен ако не е определено да се заема по друг начин - избор, конкурс, административен акт.
Трудовият договор трябва има съответното съдържание, което е два вида: необходимо и допълнително. Необходимото е задължителното за трудовия договор съдържание. То е установено в Кодекса на труда.То включва следните елементи:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.
За да породи действието си ТД трябва да бъде сключен съобразно изискванията на КТ.
Трудовият договор се смята сключен в момента на постигане на съгласието между работника и работодателя.
Формата е писмена като условие за действителност. За работодателя съществува задължение в тридневен срок от сключване на трудовия договор да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на НАП, като уведомлението трябва да съдържа данни за страните и съдържанието на ТД. Уведомяването може да стане по три начина: интернет /електронен подпис/, на хартиен и на магнитен носител. Ако е за повече от 5 работника едновременно на магнитен носител или по интернет. Регистрира се в нарочен регистър. Съществува и задължение за уведомяване на самия работник, че ТД е регистриран. От този момент тече срок за постъпване на работа. Предвидена е санкция за работодателя в размер на 1000лв. за неизпълнение на това задължение. Предвиден е едноседмичен срок за постъпване на работа, което се удостоверява писмено.
За сключване на трудов договор са необходими:
1. Документ за самоличност, който се връща веднага;
2. Документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства;
3.Документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв стаж;
4.Документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;
5.Свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;
6.Разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години.
Трудовите договори по КТ са безсрочни и договори за определен срок. Принципът е,че тр.договор се сключва за неопределено време.Срочните тр. договори и преди и след промените са изключение.
Тр. договор за неопределено време е договора, в който не се съдържа клаузата срок. Напротив при срочния тр. договор към момента на сключване страните определят бъдещ момент с чието настъпване трудовото правоотношение между тях ще се прекрати. Срочните трудови договори биват основно 2 основни вида: срочни договори с определен и с определяем срок. При срочните тр. договори срокът се договаря като точно определен период от време. Видовете срочни трудови договори за определен срок са:
1. Трудов договор за временни, сезонни и краткотрайни работи
2. Трудов договор с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия
3. Трудов договор за определен срок не по-малко от 1 год.
4. Трудов договор за определен срок за по-малък от 1год, сключен по искане на работника или служителя.
Трудовите договори за определен срок могат да се превръщат в безсрочни при условие, че са налице следните предпоставки: да е налице срочен тр. договор; срокът да е изтекъл;работникът/сл. да продължава да работи най-малко 5 раб. дни при условия на труд, които са идентични на тези по прекратения договор (петте дни трябва да са последователни); длъжността да е свободна, да липсва писм. възражение от страна на работодателя.
За срочните тр. договори с определяем срок е характерно,че при сключването им страните не знаят с точност крайния момент, в който ще изтече срокът и правоотношението автоматично ще се прекрати.
Срочните тр. договори с определяем срок са:
1. За извършване на определена работа
2. За заместване на отсъстващ работник или служител
3. За длъжност, заемана чрез конкурс.
4. За определен мандат,когато такъв е установен за съответния орган.
ТРУДОВ ДОГОВОР СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ: отделен вид тр. договор,който не е срочен. Целта на договора е да даде възможност на страната, в чиято полза е уговорена клауза за изпитване да прецени дали условията са подходящи за нея, ако уговорката е в полза на работодателя той може да прецени качествата на работника в процеса на изпълнение на задълженията.
По силата на КТ е забранено да се сключва повече от 1тр.договор със срок за изпитване с един и същ работник/сл. за една и съща длъжност.
Страната, в чиято полза е уговорена клаузата може да се възползва и да прекрати тр. договор без предизвестие.
Този тр. договор може да бъде сключен като безсрочен или като срочен.
Клаузата за изпитване може да бъде уговорена в полза на едната страна, в полза на др. страна или в полза на двете страни. Ако не е уговорено,в чия полза е, се счита че за сключен с клауза в полза на двете страни.
Срокът на изпитването не може да бъде повече от 6мес.Този срок не тече, докато работника/сл. по уважителни причини не е изпълнявал трудовите си задължения: отпуск,престой по вина на работодателя,законна стачка и др.
С изтичане на срока за изпитване тр. договор се счита за окончателно сключен.
ДОГОВОР ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД по чл. 110 и 111КТ: сключва се след като работника/сл. имат вече друго трудово правоотношение.
Той може да бъде сключен като срочен или безсрочен трудов договор.
В КТ има забрана по полагане на допълнителен труд за някои категории работници/сл..Тази забрана е абсолютна и не може да бъде преодоляна нито със споразумение между работника и работодателя, нито с едностранно писм. волеизявление от работника.Сключен договор за допълнителен труд в нарушение на тази забрана, се счита за недействителен.А при проверка на контролните органи- налага се глоба.
Трудовият договор за допълн. труд се сключва с такова работно време, чиито сбор с работното време по първия тр. договор не може да бъде по-голям от 12 часа.
Договор за допълнителен труд по Чл.110 КТ при същия работодател може да се сключи с всеки един работник, с когото работодателя е вече в трудови правоотношения; Той може да бъде сключен за всяка една длъжност и работата по нея не трябва да съвпада с работата по основния тр. договор.
Работното време е извън/различно от работното време, установено по основния тр. договор.
Договор за допълнителен труд по Чл.111 КТ при друг работодател може да се сключи с всеки един работник, с когото работодателя не е в трудови правоотношения. Новият работодател трябва да знае дали в основния тр. договор има включени клаузи, с които се ограничава работника/сл. да сключи допълнителен тр. договор при друг работодател или се изисква съгласието на предишния работодател.
Работното време и извън установеното за основния тр. договор.
Характерът на работата може да бъде същия като при основния тр. договор.
ДОГОВОР ЗА ВЪТРЕШНО ЗАМЕСТВАНЕ:
Може да бъде сключен с всеки един работник/сл., с когото работодателя има вече трудови правоотношения. Без значение е дали длъжността за заместване е еднаква или се различава от длъжността на работника/сл. При сключен договор за заместване работника трябва да преустанови да изпълнява основните си задължения. Работното време е в рамките на установеното за замествания работно време.
тема №: ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
Основният принцип, на който е изградено трудовото ни законодателство е принципът на неизменност в трудовите правоотношения. Поради това в КТ е установена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение.
Изменение може да стане винаги по взаимно съгласие между страните,оформено в допълнително споразумение по Чл.119КТ. В него могат да се изменят както един,така и няколко елементи от съдържанието на трудовото правоотношение,напр. изменение на длъжността, на правото на допълнителен отпуск, на срока на предизвестието и др.
Едностранно изменение са изрично предвидени в КТ и не могат да се допълват с взаимни уговорки.
Работодателят може едностранно да измени характера на работа на работника/сл. , без негово съгласие на основание Чл.120 КТ . Това изменение той може да предприеме при наличие на следните предпоставки:
1. производствена необходимост
2. престой
3. непреодолими причини
Изменението е ограничено от два критерия:
• работодателя следва да се съобрази с квалификацията и здравословното състояние на работника/сл.Единствено при непреодолимите причини съобразяването е само със здравословното състояние на премествания.
• времетраенето на изменението е в определени от КТ граници
Възлагането на друга заповед се осъществява с издаване на писмена заповед.
Едностранното изменение на мястото на работа (командировка): когато нуждите на предприятието налагат работодателят може да командирова работника/сл. за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.Командироване за по-дълъг срок се извършва с предварителното писм. съгласие на командирования.
При командироването работника/сл. има право да получи освен брутното тр. възнаграждение още и пътни,дневни и квартирни пари при условия и в размери,определени от Министерски съвет.
Съществува забрана в КТ за командироване на някои категории работници/сл.: бременни, майки с деца до 3 год. възраст.
Командировката се извършва след издаване на писм. заповед от работодателя. Заповедта представлява специален образец, който съдържа определени реквизити.
Работодателят може да командирова само свой работник/сл.Времетраенето се определя в календарни дни и включва дните на изпълнението на задачите, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировката се определя в календарни дни на точно определени дати.
Изменението на трудовото възнаграждение се въведе с изменението на КТ от 2001год.: работодателят може едностранно да увеличава труд. възнаграждение на работника/сл. Едностранното волеизявление на работодателя се осъществява със заповед, която може да бъде отделна за всеки един работник/сл. или обща за отделна структурна единица или за всички.
Едностранно изменение на трудовото правоотношение може да бъде наложено поради причини у работника/сл. : когато бременна работничка или кърмачка изпълнява работа,която не е подходяща с оглед на нейната бременност- тя се премества на друга работа или на същата, но при облекчени условия.
тема №: РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ
Работното време е установеното със закон, друг нормативен акт и/или индивидуален и колективен трудов договор време, през което работникът или служителят е длъжен да се намира на разположение на работодателя и да изпълнява трудовите си задължения.
Нормалната продължителност на работното време, която е установена за работа при нормални условия на труд, нормална интензивност и без опасност за здравето от вредни въздействия на работната среда oт март 2001г. e 5 дневна работна седмица, с нормална продължителност на работния ден от 8часа, а на работната седмица- 40часа.Установената с КТ нормална продължителност на работното време е т. нар. ‘пълно работно време’.
Нормативно се намалява нормалната продължителност на работния ден за работници и служители, които не са навършили 18г., както и за работници и служители, които работят при вредни или специфични условия на труд.
Нормалната продължителност не може да бъде удължавана, освен в случаите и по ред, предвидени в КТ. Когато работодателят прецени,че са налице производствени причини, може едностранно с писм. заповед да установи удължаване на работното време. Не по-късно от 2 дни след издаване на заповедта следва да бъде уведомена за нея Инспекцията по труда. Удължаването на работното време следва да бъде компенсирано чрез съответно намаляване на работното време за други периоди в срок от 4 месеца за всеки удължен работен ден. В КТ е предвидено задължение за работодателя да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на удълженото работно време. При удължаване или компенсиране на раб. време трудовото възнаграждение не трябва да се променя.
При сключване на трудов договор страните могат да договорят, че определената работа ще се извършва за част от законоустановеното пълно работно време. При непълно работно време в договора изрично се посочва продължителността и разпределението на това работно време.Труд. възнаграждение се определя при сключване на трудовия договор в зависимост от договореното работно време или според изработеното.
В някои случаи извършването на дадена дейност налага тя да бъде осъществявана в различно, но не точно определено в рамките на едно денонощие време.Това изисква използването на работно време с променливи граници. Такова работно време се установява с правилника за вътрешния трудов ред в предприятието.Установява се началото и краят на променливото работно време, напр. от 7.00ч. до 19ч., от 8.00ч. до 20.00ч. и т.н. В рамките на така установените граници следва да бъде установено и времето, през което съответните работници и служители задължително трябва да се намират на работното си място в предприятието – не по-малко от 4часа на ден. Останалата част работникът сам определя кога ще отработва в рамките на установения период за променливото работно време.
С промените от 2001г. в КТ се установява възможност за работодателя да определя ненормиран работен ден за някои категории лица. Оставането след работа за тях не се счита за извънреден труд и не се заплаща допълнително. Работодателят преди да установи категориите работници и служители с ненормиран работен ден в правилника за вътр. трудов ред следва да се консултира с представителите на работници и служители. Работата над редовното раб. време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 5 работни дни.
Поради особения характер на работата, за някои категории работници и служители може да бъде установено задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време на денонощието. Най-често дежурството се използва в здравеопазването, транспорта, съобщенията и енергетиката.
Времето на разположение е времето, през което работникът е на разположение и се намира на място извън предприятието (което е известно на работодателя) с готовност, при необходимост да започне да изпълнява работата си. Времето на разположение не се включва и не се заплаща като извънреден труд. Като компенсация се заплаща 0.09лв. на всеки час.
Извънреден е трудът,който се полага по разпореждане или със знанието на работодателя или на съотв. ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.По принцип извънредния труд е забранен.Но КТ в чл.144 предвижда случаите при които се допуска по изключение извънреден труд.Когато са налице условията за допустимост на извънреден труд,работодателят не е длъжен да получи предварително съгласие от друг орган, за да издаде необходимото разпореждане. При всеки работодател следва да се води специална книга за отчитане на извънредния труд.За положен извънреден труд се заплаща труд. възнаграждение в увеличен размер.
ПОЧИВКАТА е период от време, през което работникът или служителя не е длъжен да изпълнява трудовите си функции, уговорени с трудовия договор. Нейното предназначение е работещото лице да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила. В раздел III от глава седма на КТ са определени видовете и минималната продължителност на почивките,които имат право да ползват работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, а именно:
а. почивки в работния ден
б. почивки между работните дни
в. почивки между работните седмици
Общата черта на всички почивки е,че те не са работно време и имат за задължителна, законоустановена, минимална и непрекъсната продължителност,която следва да се конкретизира с правилника за вътрешния трудов ред в предприятието.
Установените минимални продължителност на непрекъснатата междудневна и междуседмична почивка са задължителни за спазване при работа:
а. по трудово правоотношение
б. при работа по трудов договор зa пълно и непълно работно време
в. при едностранно установяване от страна на работодателя на работа при удължен работен ден или при непълно работно време
Официалните празници са неприсъствени дни и в този смисъл също са почивни, но се различават от обикновените почивни дни, т.к. имат целево предназначение.Те са определени с Чл.154КТ.
ОТПУСКЪТ представлява период от време, през който работникът или служителят се освобождава от задължението да осъществява трудовите си функции, без да се прекратява трудовото правоотношение. Той е установен със закон, колективен трудов договор или с индивидуалния трудов договор.
Без трудово правоотношение не може да се говори за право на отпуск, поради което лицата работещи по т.нар. граждански договори нямат право на отпуск по смисъла на КТ. Тези лица-изпълнителите по граждански договори могат да имат неприсъствени дни или период от време, през който не осъществяват действия по изпълнението на гражданския договор. За това време те не получават възнаграждение, ако изрично не са уговорили това.
Отпускът по КТ не зависи от основанието, на което е възникнало трудово правоотношение.В зависимост от това дали по време на отпуска работникът или служителят получава възнаграждение или обезщетение отпуските се делят на платени и неплатени.
Отпуските по КТ и актовете за неговото прилагане са много и разнообразни:
а. платен годишен отпуск
б. отпуски по майчинство
в. отпуски за изпълнение на граждански и обществени задължения
г. отпуски на синдикални дейци
д. служебни отпуски
е. отпуски поради временна неработоспособност
ж. отпуски за обучение
з. отпуски за времето на военно-отчетни мероприятия
и. неплатени отпуски
тема №: ТРУДОВА ДИСЦИПЛИНА
Работникът или служителят е страна по трудовото правоотношение, която има регламентирани задължения. Тези задължения трябва да се изпълняват, защото по този начин се гарантира нормалното развитие на производствения процес. Когато работникът или служителят не ги изпълни или ги изпълни, но не така както е предвидено, е длъжен да понесе своите санкции. В това се изразява и неговата дисциплинарна отговорност, която е специфична, характерна само за трудовото право.
При реализирането на тази отговорност работникът или служителят ще понесе своята санкция, която ще се изрази в забележка, предупреждение за уволнение или уволнение.
Дисциплинарната отговорност притежава съществените характеристики на всички други отговорности - наказателната, административно-наказателната или имуществената отговорност. Няма никакви пречки, която и да било от тези отговорности да се кумулира с дисциплинарната. Често срещан е случаят, при който е извършено правонарушение, което влече след себе си дисциплинарна отговорност. Това същото правонарушение осъществява и състав, предвиден в Наказателния кодекс. В този случай ще бъде наложено както дисциплинарно наказание, така и някое от наказанията, предвидени в Наказателния кодекс. Нещо повече - работодателят може да търси от работника или служителя обезщетение за нанесените вреди, т.е. да реализира и имуществената му отговорност наред с другите две.
Кой може да носи дисциплинарна отговорност? Дисциплинарна отговорност може да носи само физическо лице, което е страна по трудовото правоотношение и има качеството работник или служител. Дисциплинарна отговорност не може да се носи от лице, което е страна по граждански договор. Трябва да има физическо лице, което предоставя работна сила по трудово правоотношение. От друга страна това лице, за да носи дисциплинарна отговорност, трябва да е извършило виновно деяние, което е противоправно. В този смисъл дисциплинарна отговорност ще носи онова физическо лице, което може да действа виновно.
За какво се носи дисциплинарна отговорност? Работникът или служителят е длъжен да спазва своите трудови задължения. Дисциплинарната отговорност се реализира винаги, когато са нарушени задълженията по трудовото правоотношение. С други думи обект на нарушението са задълженията на работника или служителя по трудовото му правоотношение и то не отделна обособена група, а всички задължения, които произтичат от трудовото правоотношение.
Кой налага дисциплинарната отговорност? Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. Най-често това е упълномощено лице - директор, управител и т.н. Работодателят е носител на работодателската власт, чиято неразделна част е дисциплинарната власт. Право на работодателя е да прехвърля част от правомощията си други лица.
Всяко наложено дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съд. Съдът може да отмени наказанието или да го потвърди, но не може да наложи друго.
В какво се изразява дисциплинарната отговорност? Отговорността се изразява в задължението на лицето (работник, служител) да понесе неблагоприятните правни последици заради извършеното правонарушение. Като всяка друга отговорност и дисциплинарната има определени елементи: 1. На първо място тя възниква, когато има нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение може да се изрази в действие или бездействие.
1. За да има правонарушение, трябва да има виновно действие или бездействие. Вината има две форми - умисъл и непредпазливост.
2. Често в състава на трудовото нарушение се включва и вредата.
3. Необходимо е нарушението да е противоправно, т.е. да е налице обективно противоречие с надлежно регламентирана правна норма и още
4. Да е налице причинна връзка между резултата и деянието.
Наказания: Наказанията за нарушаване на трудовата дисциплина са винаги точно определени от закона. Целта е да се избегне възможност за работодателски произвол. Така че работодателят може да налага само: Забележка - има предимно морален характер. Предупреждение за уволнение - морален характер.Уволнение - внезапно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя без предизвестие. Трудовото законодателство свързва този факт на уволнение с редица правни последици - ограничаване възможността за обезщетение при настъпилата безработица, изплащане на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието или за действителните вреди и т.н.
За едно и също нарушение може да се налага само едно дисциплинарно наказание.
При налагане на дисциплинарните наказания работодателят е длъжен да спази определени изисквания: трябва да изслуша работника или служителя. Това е своебразно право на защита в трудовото право и по-точно в процеса по налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят е длъжен:
1.Да призове работника или служителя и да изслуша неговото становище относно всичко свързано с нарушението.
2. Когато работникът не желае да дава обяснения устно, а иска да направи това писмено, работодателят е длъжен да приеме обясненията писмено.
3. Да събере всички доказателства съдържащи се в обясненията и посочени от работника или служителя и да ги оцени. Работодателят трябва да прецени доказателствената стойност на всяко доказателство.
При нарушаване на тези задължения на работодателя санкциите са в 3 насоки:1. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
2. Инспекцията на труда следи за спазване на трудовото законодателство. При констатирано нарушение налага глоба, имуществена санкция и принудителни марки.
3. Обезщетение за имуществени и неимуществени вреди може да се търси от работника или служителя, чието право е нарушено.
Кога се налагат наказанията? Управомощеното лице налага наказанията,предвидени за дисциплинарната отговорност в случаите, когато е констатирано нарушение на трудовата дисциплина. В Кодекса на труда са посочени най-често срещаните нарушения. Изброяването е примерно и няма претенции за изчерпателност. Вън от посочените случаи, нарушение на трудовата дисциплина ще бъде и всяко неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Кога се налага наказанието дисциплинарно уволнение? Това е най-тежкото наказание при дисциплинарната отговорност. За него правилото за заличаване на наказанията има особено значение, тъй като заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.
Налагането на наказанията, включително и дисциплинарното уволнение е право на работодателя. Винаги, когато са извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, той може да наложи най -тежкото наказание. При определянето му ще се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Срокове за налагане на наказанията. Дисциплинарна отговорност може да бъде реализирана в рамките на една година от извършване на нарушението или 2 месеца от откриването му. Тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
След изтичането на горепосочените срокове дисциплинарна отговорност не може да се търси, въпреки че е извършено нарушение и е установено лицето, което го е извършило.
тема №: Трудова книжка и трудов стаж
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Тя се издава от определени лица, в кръга на тяхната компетентност и при издаването й се спазва определена процедура.
Трудовата книжка е документ. Трудовата книжка е официален документ. Той е такъв дори когато се издава от частен работодател, защото и той е длъжен да се съобразява с предвидения от държавата образец.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ, защото свидетелства за фактите и обстоятелствата, закрепени в нея. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, съставлява доказателство за изявлението пред него и за извършените от него и пред него действия.
Кои са тези обстоятелства, които са от значение и които подлежат на вписване?
1.В трудовата книжка следва да бъдат вписани личните данни за работника или служителя: име, дата, точен адрес, както и данни от документите за самоличност и единният граждански номер. Така наречените лични данни индивидуализират конкретния работник или служител и те се удостоверяват чрез лична карта или паспорт, които след представянето им веднага се връщат. Ако лицето, постъпващо на работа няма документ за самоличност, изготвя и предоставя декларация при постъпване за първи път на работа.
2.Трябва да бъдат отразени данни за професионалната квалификация: образование (основно, средно, висше), професия (учител, лекар, инженер), специалност, т.е. по тясната квалификация в рамките на професията (лекар-гинеколог, учител-математик и др.), както и съответното квалификационно равнище (степен, разряд).
3.Данни, определящи конкретната длъжност (завеждащ отделение, началник отдел), както и конкретното организационно звено, в което лицето работи (цех, отдел, служба).
4.Данни относно продължителността на работното време, когато е уговорено непълно работно време или надомна работа.
5.В трудовата книжка на длъжника следва да се впишат задължително и запорните съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Това са вземанията на държавата и другите предприятия и организации, както и вземанията за издръжка.
Вписването се заличава по нареждане на съдия - изпълнителя, който е наложил запора, респ. същата съдебноизпълнителна служба.
6.При прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя в трудовата му книжка се вписва конкретното правно основание (член, алинея, точка и буква от Кодекса на труда).
Задължително се вписва и придобитият трудов стаж към датата на уволнението с цифри и думи. За достоверността на тези данни задължително се подписват работодателят и главният счетоводител.
Работникът или служителят, с който е прекратено трудовото правоотношение, може да иска промяна на вписаното в трудовата книжка основание от съда или от работодателя. Предвиден е специален иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
7.В трудовата книжка задължително се вписва и времето, което не се признава за трудов стаж, както и определените изплатени парични обезщетения в рамките на едно трудово правоотношение. Вписванията се правят само въз основа на оригинални документи (заповеди, договори, споразумения, данни от паспорта или лична карта и др.) или на заверени преписи от тях. Вписванията се извършват от работодателя или длъжностните лица по смисъла на параграф 1, т.5 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
Работодателят или упълномощените от него лица са длъжни своевременно и точно да вписват необходимите данни за работника или служителя, както и за промените в трудовото правоотношение. Тези данни се подписват от работодателя или от упълномощеното лице и се подпечатват с печата на предприятието.Вписването трябва да бъде точно. Това означава, че в трудовата книжка следва да бъдат отразени всички факти и обстоятелства така,както те фигурират в оригиналните документи. Вписванията трябва да са своевременни.
Своевременно е вписването на настъпилите изменения в трудовото правоотношение, както и на промените на данните по чл.349, ал.1 от Кодекса на труда, ако работодателят е поискал трудовата книжка от работника или служителя в петдневен срок от тези промени, за да ги впише. Съответните длъжностни лица - завеждащ "Личен състав",касиери и др., на които работодателят е възложил да правят вписванията, носят дисциплинарна отговорност пред работодателя за неизпълнение или лошо изпълнение на своето конкретно трудово задължение - да впишат тези обстоятелства своевременно и точно. Те носят и административно наказателна отговорност за неспазването на императивните разпоредби на трудовото законодателство. Невписването както и несвоевременното вписване е основание за търсене на обезщетение за претърпените вреди във връзка с това.
Задържане на трудовата книжка.При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да впише продължителността на трудовия стаж към този момент, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка от норм. документ) и да постави подписа и печата си. След това книжката се връща незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки.
Възможно е обаче работодателят да не върне книжката, въпреки че е прекратено трудовото правоотношение. В този случай за работника се създават пречки за възникването на ново трудово правоотношение. Това води до закономерното увреждане на неговите интереси. Когато работникът или служителят претърпи вреди от незаконното задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, той може да търси обезщетение по съдебен ред. Искът за обезщетение се насочва срещу работодателя или виновното длъжностно лице или срещу двамата едновременно. С други думи работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконното задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.
Издаване на трудова книжка.Когато едно лице постъпва за първи път на работа, неговият работодател е длъжен да му издаде трудова книжка. Това той прави за своя сметка. Това обстоятелство и номера на трудовата книжка той вписва в прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат дневник. Такъв дневник той е длъжен да води по утвърден образец.
След като веднъж е издадена трудовата книжка вече съпътства работника или служителя. При възникването на всяко ново трудово правоотношение той е длъжен да я представя, за да се впишат обстоятелствата по започване престирането на работна сила. От друга страна работодателят проверява вписаните обстоятелства, защото от тях следват определени права - например допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа.
Трудовата книжка стои при работника.Той е отговорен за нейното съхраняване. По негово желание тя може да бъде съхранявана от работодателя - това е типичното, най-често срещаното. Когато тя стои у работодателя, това му дава една по-добра възможност за точно и своевременно вписване, каквото той е задължен да направи.
Последващо издаване на трудова книжка.Когато трудовата книжка бъде загубена или унищожена, се издава нова. Компетентният орган е Инспекцията по труда. За да бъде издадена новата трудова книжка е необходимо работника или служителя да подаде молба-декларация, в която да посочи, че книжката е загубена или унищожена и по чия вина е станало това. Ако вината е на работника или служителя, то и стойността на новата книжка е за негова сметка. Ако е по вина на работодателя, то тя е за сметка на работодателя. В тези случаи, за да се установи трудовия стаж на работника или служителя е необходимо представянето на удостоверения по образец от всички работодатели, в които ясно да се посочва времето на работа, което се зачита за трудов стаж. Задължението за осигуряването на такива удостоверения е или за работника, или за работодателя в зависимост от това чия е вината за загубването или унищожаването. Работодателите са длъжни да издават исканите удостоверения в седемдневен срок от поискването им. Събраните удостоверения се представят в Инспекцията по труда по опис. За издадените нови трудови книжки Инспекциите по труда водят прошнуровани, прономеровани и скрепени с печат и подпис дневници. Дневниците се съхраняват в продължение на 50 години, след което се предоставят на държавния архив.
Работодателите са длъжни да съхраняват неполучените от работниците и служители трудови книжки, дневниците за водене на трудовите книжки и екземпляр от издадените удостоверения, служещи за издаване на нова трудова книжка, в срок от 50 години. След изтичането на този срок, горепосочените документи се предоставят на държавния архив.
Трудовият стаж е времето, през което раб./сл. е работил по трудово правоотношение. По своята същност тр. стаж е ЮФ, с настъпването на който правото свързва настъпването на определени последици, напр. при наличие на 8мес. тр. стаж възниква П на платен годишен отпуск.
Съществуват отклонения от правилото, че тр. стаж е времето, през което раб./сл. е работил по трудово правоотношение и те са визирани в Чл.352, т.1-8 КТ. А също така и отклонение във връзка с обстоятелството, че раб./сл. е работил по трудово правоотношение, но времето не се зачита за трудов стаж, напр. при изтърпяване на наказание поправителен труд без лишаване от свобода. От друга страна за тр. стаж се зачитат и периоди, през които лицето въобще не се намира в трудово правоотношение, но се зачита за тр. стаж: времето на редовна военна служба.
От казаното някои автори приемат, че тр. стаж е времето, през което е съществувало трудово правоотношение. От това правило сп. тях има две отклонения: 1) по силата на нормативен акт определени периоди от съществуването на трудово правоотношение не се зачитат за тр. стаж и 2) по силата на норм. акт за тр. стаж се зачитат и периоди от време, през което лицето не се намира в трудово правоотношение.
Правното значение на тр. стаж се проявява в две насоки – в рамките на трудово правоотношения и на осигурителни правоотношения.
За трудово правоотношения: тр. стаж може да бъде условие за заемане на определена длъжност, от тр. стаж зависи допълн. възнаграждение за продължителна работа. За осигурителни правоотношения тр. стаж е от значение за размера на обезщетенията за безработица и някои видове пенсии.
Трудовият стаж се изчислява в календарно време. Установените в закона единици са дни , мес., год. Правилото за изчисляване се съдържа в Чл.355КТ.
Тр. стаж се установява преди всичко с тр. книжка, но може да се установява и с други официални удостоверителни документи.
тема : ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТНИКА
Кодексът на труда урежда имуществената отго¬ворност на страните по трудовото правоотношение в глава Х,
Имуществената отговорност на работника или служителя представлява неговото задължение към работодателя да му заплати обезщетение за вреди¬те, които му е причинил при или по повод изпъл¬нението на своите трудови задължения. За да възникне тази отговорност, е необходимо във всички случаи работникът или служителят да е действал виновно.
По същността си имуществената отговорност на работника или служителя е санкция за неговото виновно и противоправно действие, с което той е причинил вреди.
Виновното причиняване на вреда от работника (служителя) може да бъде умишлено и по небреж¬ност. От това зависи в какъв размер и за какви точно вреди може да се търси обезщетение.
Няма да възникне имущес¬твена отговорност за работника или служителя, ко¬гато вредата, причинена на работодателя е резултат на нормален производствено-стопански риск.
Имуществената отговорност на работника или служителя може да бъде пълна или ограничена.
При пълната имуществена отговорност, ра¬ботникът или служителят е длъжен да заплати всички причинени на работодателя вреди.
При ограничената отговорност възмездяването на вредите е до определен размер.
Пълна имуществена отговорност се поражда, когато работникът или служителят е:
1. Причинил вредите умишлено.
2. Когато е материално отговорно лице (отчетник) и е на¬лице липса.
3. Причинил вредите с престъпление
4. Причинил вредите не при, или по повод из¬пълнението на своите трудови задължения.
Пълната иму¬ществена отговорност се осъществява (реализира) по съдебен ред.
Ограничена имуществена отговорност е налице, когато работникът или служителят е причинил вредите по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите си задължения.
Имуществената отговорност на работника (слу¬жителя) възниква, когато той не изпълнява пра¬вилно трудовите си задължения.
Законът казва, че работникът или служителят от¬говаря за претърпяната загуба, но не и за пропус¬натата полза.
Претърпяната загуба означава най-общо казано намаляване имуществото на работодателя или увеличаване на неговите задължения. Претърпени загуби, за които се носи отговорност могат да бъдат: похабяване на материали, необходими за про¬изводството; пoвpеждaнe на машини и съоръжения; изчезване на материални средства и ценности (липси);
Видът на отговорността на работника или служи¬теля зависи основно от степента на вината, с която той е извършил нарушението, причинило вреда.
Размерът на ограничената имуществена отговорност е размерът на вредата, но не повече от едно месечно трудово възнаграждение.
Ако размерът на вредата е по-голям от уговорено¬то месечно трудово възнаграждение, задължението за обезвреда на работодателя не може да надвишава размера на това възнаграждение, когато работникът(служителят) е причинил вредата по небрежност. Месечното възнаграждение, което е мярката за ограничената имуществена отговорност е това, което е уговорено в трудовия договор - основна заплата и добавки към нея.
За служители, които имат ръководни функции (според длъжностната си характеристика), макси¬малният размер на ограничената имуществена отговорност е по-висок. Той е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение и се дължи, когато вредата е при¬чинена по небрежност, при или по повод упражня¬ването на възложените с длъжностната xapактe¬ристика ръководни функции.
За материално-отговорните лица (отчетници), които по небрежност са причинили вреда при съ¬бирането, съхраняването, разходването или отчи¬тането на парични или материални ценности, ог¬раничената отговорност също е до трикратния раз¬мер на уговореното месечно трудово възнагражде¬ние, ако вредата не е липса.
Законът предоставя на работодателя специален ред за реализиране на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя за вреди, които е причинил с работата си.
Когато се открият основания за понасяне на огра¬ничена имуществена отговорност, работодателят (изп. директор, уп¬равителя, председателя, най-общо казано от ръково¬дителя на предприятието или изрично упълномоще¬но от него лице) изда¬ва заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на конкретния работник (служител). Със заповедта се определя какви удръжки трябва да се направят от заплатата на лицето.
Заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност се издава в определени срокове, които са:
- 1 месец от откриването на вредата, но не по¬-късно от 1 година от причиняването и за обикнове¬ните работници (служители)
- 3 месеца от откриването на вредата, но не по-¬късно от 5 години от причиняването и за служите¬лите с ръководни функции и за отчетници.
Ако сроковете не бъдат спазени, не може да се реализира ограничената имуществена отговор¬ност.
След като заповедта бъде издадена тя се връчва на лицето, което има право да я оспори писмено до 1 месец след връчването. Ако не стори това заповедта се привежда в действие: разпореждат се удръжки от заплатата на работника.
Ако лицето оспори заповедта работодателят има право да предяви иск пред съда.
тема № 36: имуществена отговорност на работодателя
Работодателят е длъжен да обезщети работника или служителя за претърпени от него вреди, настъ¬пили при или по повод на изпълняваната работа.
Работодателят носи имуществена отговорност към своя работник или служител за вреди, които му се причиняват от трудова злополука или професи¬онална болест.
Трудовата злополука е събитие, което внезапно уврежда здравето на работника (служителя).
За да бъде едно събитие трудова злополука трябва:
- да е свързано с изп
1.
Тема: Електронни книги. Софтуер за създаването им и най-често използваните формати за четене на електронни книги.
на
Любка Петрова Иванова, ФН № 457, специалност “Книгознание и книгоразпространение”, ІV – ти курс, задочно обучение
Същност на електронната книга. Предимства и недостатъци.
Електронната книга, представлява книга, която е представена, като компютърен файл и може да бъде четена, както от всички видове компютри, така и от специално конструирани устройства за четене. Електронната книга може да бъде сваляна от Internet, може да бъде купена от книжарница, а също така може да бъде изпратена/ получена с/ чрез електронната поща, като прикачен файл.
В своята същност, електронната книга представлява аналог на печатната си версия. Тя също има корица, заглавна страница, международен стандартен номер (International Standard Book Number), сведения за авторско право, както и за нейният редактор, издател и автор.
Изминали са много години от първата идея за електронна книга, като 1968 година се приема за начало в развитието на електронното издателско дело. Това е годината, когато Тед Нелсън положил основите на хипертекста, който впоследствие станал основен формат за съхраняване на електронни текстове в Internet.
С бурното развитие на Internet и внедряването на езика HTML, започва нов етап в развитието на електронните книги. След пускането в производство на портативните gadgets устройства, които позволяват пълноценно да бъдат възпроизвеждани текстове върху течнокристален екран, настъпва същинският подем в развитието на електронните книги.
Електронната книга има своите предимства и недостатъци. Сред характеристиките и предимствата на електронната книга, които я правят привлекателна за съвременният човек са:
- улесненото съхраняване на електронната книга – тя може да бъде записана върху твърдият диск на компютъра, както и на диск, като мястото, което заема е значително по-малко от това, което заемат печатните издания в библиотеката;
- електронната книга, може да бъде сваляна от Internet, може да бъде актуализирана по всяко време, а също така е и в състояние да предлага най-новата, най-последната информация;
- електронните книги, предлагат голяма палитра от ефекти, като по този начин предлагат на читателя несравнимо изживяване – хипертекстни връзки, звук, анимационни ефекти, възможности за симулация;
- големината на шрифта, може да бъде променяна;
- с помощта на програмното осигуряване за четене на електронните книги, могат да бъдат маркирани определени места от текста, може да бъде анотиран целият текст, а също така може и по отделна дума или фраза, да се търси в него;
- докато електронната книга е на компютъра, може да бъде четена по всяко време;
- електронната книга е подходяща за хората с по-динамичен начин на живот – бизнесмени, туристи и други, които могат да вземат със себе си електронни книги в преносимите си компютри, без това да окаже влияние върху обема и тежината на багажа им;
- възможностите за съхраняване, за актуализиране и изтегляне, правят устройствата за четене на книги много подходящи за бизнесмени, правителствени служители, студенти, ученици. Днес, много професионалисти, като лекари, фармацевти, юристи, ползват електронните книги и устройствата за тяхното четене;
- тежестта на едно специализирано устройство за четене на електронни книги е по-малка от 500 гр, а в същото време могат да съхраняват до 50 и повече книги. Възможността за съхранението на различен брой книги, зависи от паметта на устройството;
- електронната книга може да бъде носена навсякъде, където човек може да разнася портативният си компютър, PDA или устройството за четене на електронните книги;
- разходите по създаването на електронните книги са значително по-ниски от тези за печатните им версии – при създаването на електронна книга, липсва едно от основните разходни пера, а именно хартията. Учебните заведения ще ползват електронните устройства, като по този начин ще дадат възможност за четене на учебните помагала на всички учащи, без те да им тежат физически. В училищата и университетите се разработват програми за използване на устройства за четене на електронни книги, което улеснява учащите в намирането и ползването на учебни помагала – студентите имат достъп до електронните книги и електронните библиотеки; електронната книга не може да бъде скъсана, надраскана, нацапана, което удължава живота и по този начин, може да бъде използвана и да съществува дълго време; с подобряване на качеството на компютърните екрани, възможностите за съхраняване, лесната им преносимост, по-голямата динамичност в издаването – това са само част от предимствата, които все повече доближават читателите до електронните книги;
- възможност за безплатен достъп до произведения от цял свят;
- покупката на електронна книга или части от нея, става много бързо и лесно;
- незабавна доставка;
- за изработката на електронните книги не се унищожава нито едно дърво;
- днес, много електронни книги се продават с бонуси, което не е възможно с печатните книги;
- безплатните версии на електронните книги са по-лесно достъпни от всяка точка;
- при електронните книги, липсват разходи по пакетиране и превозване;
- електронните книги, могат да имат опция и за разпечатване;
- електронната книга може да бъде четена и в тъмното;
- персонализация – личен избор на големина на буквите и осветяване на фона.
Електронната книга има някои слабости и недостатъци, сред които:
- някои книги изискват специален софтуер;
- за повечето онлайн покупки на електронни книги се изискват кредитни карти – понякога опасно, понякога невъзможно действие;
- четенето онлайн е вредно в сравнение с четенето на печатна книга;
- не може да се опакова онлайн електронна книга, за да се направи хубав подарък;
- електронната книга е по-лесно достъпна, но отнема малките удоволствия, като:
а) допира до корицата;
б) миризмата на чисто нова книга или антика, преминала през десетки ръце, които са оставили своята мъдрост, мисли и чувства;
в) подгъването на онова листче в книгата, където е най-любимата ти част;
- електронната книга не позволява отбелязването с молив, което за много учени, студенти и други хора е голям проблем.
Електронната книга може да съдържа проза - разкази, романи, новели и други, както и анотирани издания, поезия, списания и вестници, научни статии, учебни текстове, дисертации, новини и събития. Като цяло, тематичното класифициране на електронните книги е аналогично с това на книгите в библиотеките.
В зависимост от защитата на авторските права, електронните книги биват:
- компютернизирани версии на книги, чиито авторски права са отпаднали;
- книги, публикувани едновременно в електронен и в традиционен формат;
- нови книги, публикувани само в електронен вид;
- книги самоиздат;
- разширения или допълнения към издадени вече по традиционен начин книги.
Четене на електронна книга. Електронната книга може да бъде четена чрез:
- Персонални настолни или персонални преносими компютри;
- Персонални компютърни помощници;
- Преносими специализирани устройства – четци за електронни книги;
- При някои формати, могат да се отпечатват отделни страници или цели глави.
Софтуер за четене на електронни книги.
Няколко големи фирми се занимават с разработката на платформи за електронни книги. На пазара има голямо разнообразие за изготвянето на електронните книги. Най-използваните два основни формата са: PDF, както и различните интерпретации на езиците HTML и XML.
Софтуерният гигант Microsoft, работи много активно в сферата на електронното книгоиздаване. Неговият продукт Microsoft Reader, всъщност е безплатна програма за четене на книги, които са инсталирани в персонални компютри или в портативни устройства. Програмното си осигуряване за четене на елкетронни книги, Microsoft реализирал през месец юли на 2000 година. Тази програма, може да бъде безплатно изтегляна от уебсайта на Microsoft, а също така и от уеб-адресите на някои книжарници. Microsoft Reader, съществува в две версии, като едната е предназначена за стандартните настолни персонални компютри и лаптопове, а втората е предназначена за джобните компютри, произвеждани от фирми, като: Hewlett-Packard, Casio и Compaq. При първата версия, програмата позволява четенето на криптирани електронни книги, а при втората, чрез програмата могат да се четат само некриптирани електронни книги, които най-често се намират на издателските сайтове.
Adobe Acrobat.
Adobe Acrobat Reader™ също е безплатна програма, която може да бъде изтеглена от уебсайта на Adobe. Тази програма е широко разпространена и служи за четене на PDF файлове, като по този начин прави PDF формата популярен и за четене на електронни книги. Програмата дава възможност да се четат PDF – форматирани електронни книги, както на специализирани устройства, така и на настолен или преносим компютър. С тази програма се улеснява и купуването, изтеглянето на електронните книги, както от книжарницата на фирмата Adobe, така и от други електронни книжарници. Има няколко основни характеристики на програмното осигуряване, които са:
- екран, чрез който книгата може да бъде експонирана страница по страница или да се появява, като отворена книга от две страници;
- абсолютен достъп до всички книги в книжарницата с възможност за тяхното незабавно изтегляне в лична библиотека;
- достъп без препятствия до уебстраниците извън електронната книга;
- възможност за подчертаване, просветляване, анотиране, търсачка – всичко това, я прави много удобна за локализиране на отделни пасажи;
- висока прецизност и цветен екран;
- възможност за завъртане на изображенията и тяхното управление при употребата им чрез преносими компютри.
По същество и двете програми Adobe Acrobat Reader и Adobe eBook Acrobat Reader, изпълняват едни и същи задачи и могат да бъдат използвани с персонални компютри. Единствената разлика е в това, че програмата Adobe eBook Reader, е предназначена за устройствата за четене на електронни книги, където по определен начин могат да се използват всички нейни функции.
Работата с PDF файловете е приятна и удобна от гледна точка на тяхното ползване. И двете програми са безплатни и лесно могат да се изтеглят от сървъра на Adobe. По-трудният момент е конвертирането на стандартни файлове DOC, XLS и други във формат PDF. За тази цел се ползва програмата Adobe Acrobat, която е сравнително скъпа. Разработени са опростени варианти, като заместители, които далеч не са така ефективни, както оригиналната програма. PDF файлове могат да се създадат и чрез новите версии на стандартните издателски програми Page Maker, InDesign и QuarkPress.
Adobe Acrobat e с много широко разпространение сред потребителите, както и се ползва с особено предпочитание от издателите. Adobe Acrobat е създаден и развиван за нуждите на издателския пазар, като така са решени много от проблемите, свързани с преминаването от традиционното издателство към електронното.
За тази цел е нужен PostScript файл, обикновено използван за прехвърляне във фотонабора, който да се отконвертира с помощта на програмата Acrobat Distiller. Полученият PDF файл, за да се превърне в книга, са необходими програми, като Adobe Merchant Server, Web Buy включена в Acrobat Reader 4.05, чиито основни функции са следните:
- Adobe Merchant Server – въвежда криптоключ във файла;
- Web Buy в “съдружие” с Acrobat Reader 4.05 – контролира заплащането.
Това трио от изброените програми е наречено Adobe ePaper Solution има много предимства, сред които са:
- при превод на книги във формат PDF, се наблюдава голяма точност на оформлението. Електронните страници в този формат, изглеждат точно, като в техният печатен вариант, запазвайки дизайна и шрифтовото оформяне на изданието. С този формат е възможно дори редки и отдавна издадени книги, да бъдат представени пред читателя във вида, в който са били напечатани;
- сходство с традиционните книги. Електронните книги във формат PDF, се основават върху концепцията на традиционните книги. В процеса на ползване на електронната книга, може да бъдат прелиствана, може да се ползват номерациите на страниците, съдържанието;
- зареждането на PDF файловете, се осъществява сравнително бързо, поради тяхната компактност. Подходящи са и при използването на джобните устройства за четене, при които целта е файловете да бъдат колкото може по-малки;
- има възможност вътре в книгата, да се правят бележки чрез отделяне на необходимите места със специален цветен маркер. Съществува и възможност за добавянето на бележки или анотации – текстови и звукови;
- въпросът за защита на авторските права е решен чрез вградени специални програми. Осигурява се безопасен и удобен електронен начин за плащане на електронните книги. Adobe PDF файловете са съвместими с различни компютърни платформи.
Файлови формати.
При създаването и четенето на електронни книги се използват и други формати, сред които: HTML, RTF, Palm OS, Windows CE и други. Програмното осигуряване на които, най-често е безплатно и лесно може да бъде изтеглено от Internet. Програмното осигуряване за четене на електронни книги има няколко предимства, основните от които са:
- лесно и приятно четене на електронни книги върху екран, което се дължи на много добро качество;
- библиотечен мениджмънт на електронните книги;
- възможност за отбелязване върху електронната книга, мястото до което е прочетена;
- възможност за анотиране;
- възможност за настройка на размера на шрифтовете;
- възможност за търсене по дума или фраза.
Всяка фирма, която създава програмно осигуряване, предоставя и електронни книги на сайта си.
Кратко описание на най-често използваните формати:
- DOC файлове се четат чрез Microsoft Word или WordPad;
- HTML файловете се четат чрез браузерите за работа с Internet, като Internet Explorer, Netscape Communication, Opera и други, които могат да бъдат свалени от Internet безплатно. HTML файловете са съвместими с устройството за четене на книги Rocket eBook™. HTML, което означава HyperText Markup Language, е език за създаване на web страници. Страниците създадени с HTML могат да съдържат графика, текст, музика, анимация, както и връзки към други страници (хиперлинкове). За да бъде създадена web страница, трябват две неща - елементарен текстов редактор и интернет браузър, като за текстов редактор може да се използва вградения в Windows NOTEPAD, а за браузър може да се използва Internet Explorer или Netscape Navigator. Файлът, който се създава с Notepad е текстов файл, който трябва да бъде записан с разширение <html> или <htm>. Написаният с разширение <html> файл, бива запазен на твърдия диск. Направената страница, може да бъде разгледана с някой браузер. Текста между символите < и > се нарича tag (елемент), чиято цел е да показва на браузера какво действие да извърши. Елементите могат да бъдат разделени на два вида: отварящи и затварящи и винаги вървят по двойки, като отварящите, задават на браузера да започне някакво действие, а затварящите да го приключи. Разликата между двата елемента в изписването е символа (/), който се поставя преди името на елемента.
HTML документа, започва с елемента <HTML> и завършва съответно с </HTML>. <HTML> означава начало на HTML документ, а </HTML> край на HTML документ. Следващата задължителна двойка елементи е <HEAD> и </HEAD>, което буквално означава глава, където обикновено се съдържа информация за самия HTML документ. Между елементите <TITLE> и </TITLE> се съдържа името на HTML документа. Когато браузера срещне тази двойка елементи, визиуализира текста между тях най-отгоре на заглавната си лента.
Същинската част на HTML документа се намира между елементите <BODY> и </BODY>. Елементите могат да бъдат влагани един в друг, като единственото условие да бъде спазвана последователността на двойките елементи;
- LIT файлове се четат с помощта на Microsoft Reader;
- OeB е формат на Open eBook Standard - отворен eBook формат, базиран на HTML и XML, това е променящ се стандарт;
- PDF (Portable Document Format) файловете се четат чрез Acrobat Reader или Adobe E-BookReader. И двата се предоставят безплатно както от сайта на Adobe, така и от много други места, където се работи с такива файлове. Създаден от Adobe за техния продукт Acrobat. Този формат е фактически стандарта за разменяне на документи. Софтуер съществува за почти всеки компютър и мобилни устройства;
- PRC (Palm Resource) файл. Често съдържа Mobipocket или AportisDoc електронна книга, файлове са съвместми с операционните системи Palm;
- RTF (Rich Text Format) се разглежда като “универсален” файлов формат, тъй като се ползва от текстовите редактори както на PCs, така и от Macs. Четенето им може да стане и с WordPad. Формат за разменяна на документи, поддържан от някои четци на електронни книги, както и много програми за текстообработка, включително MS Word и OpenOffice. Това е предпочитан формат на много потребители, които сами създават електронни книги за Sony Reader;
- TXT файлове – това са ASCII файлове. За четенето им е необходим Windows или DOS. Базов текстов формат, който поддържа само основните възможности на форматиране (интервал, параграф, край на ред, нов ред и табулация). Чете се от почти всички устройства;
- WinCE файлове са предназначени за преносимите компютри. В тях се използва Windows CE - базирани компютърни помощници (PDA) и Palm PCs;
- WPD се четат с програмата Word Perfect™ на фирма Corel.
Разнообразието от формати, което съществува е голямо, което от своя страна в някои случаи, създава проблеми. HTML форматът, се ползва с най-широко разпространение. Това е форматът, който се чете от браузерите при работа с Internet (Internet Explorer или Netscape Communications). Повечето от програмите, служещи за четене на електронни книги са съвместими с HTML форматът.
Сравнително нов програмен език е XML (Extensible Markup Language), който бива използван в създаването на електронни книги и електронни библиотеки.
В програмно и в техническо отношение, устройствата за четене на книги се развиват в две различни направления:
1. Първото направление, се опира на набор от команди, които са извлечени като подмножество от HTML/ XML, което дава възможност за записване на текст и ограничен набор от мултимедийни компоненти.
Устройствата за четене на електронни книги както в програмно,
така и в техническо отношение, се развиват в две различни направления.
Едното се опира на набор от команди, извлечени като подмножество от
HTML/XML, което дава възможност за записване на текст и ограничен
набор от мултимедийни компоненти. Стандартът OEB е изграден върху тази платформа. Това направление бива поддържано от много фирми, сред които и Microsoft. Много от излезлите на пазара електронни книги, се изграждат върху определени поднабори от HTML, което води до задоволително стандартизиране на устройствата за четене.
Съществуващите проблеми тук, са известните ограничения при използването на допълнителни символи, което е от необходимост, особено при представянето на научни работи, математически формули и изрази;
2. Второто направление е използването на Adobe PDF, който работи на ниво изображение на страница. Тази линия бива поддържана от няколко фирми и в действителност има някои сериозни предимства, сред които:
- ползването на формата позволява компютеризацията на печатните текстове, да бъде осъществявана по-евтино и по-лесно;
- в своята същност, програмата обхваща изображенията, като цели части, което я прави удобна при работа с всякакъв вид символи, включително символи от китайски, японски, арабски и други езици. Това е и предимството, което прави програмата удобна и при компютеризация на стари книги.
Предполага се, че тези две направления ще продължават да съществуват, независимо от противоречията между тях.
Днес, съществуват технологии, които дават възможности за конвертиране на форматите от едното направление в другото.
Румънската фирма SOFTWIN е създала програмно осигуряване, позволяващо конвертирането от кой да е изходен формат (DOC, XLS, PDF, QXD) в който и да е формат на електронните книги (HTML(IE 5.5), HTML(NS 6), OeB 1.0.1, OeB netLibrary, OeB Bayker&Taylor, MS Reader (LIT), Adobe eBook Reader (AER), Gemstar и други).
Всеки може да направи опит за конвертиране на текст от единия формат в другия на уебстраницата на www.intuitext.com.freetest.html.
Електронните книги в Интернет. Достъп.
В Internet пространството електронните книги се разполагат в четири категории сайтове, а именно:
1. сайтове на самите издатели – в тях се предлагат книги, издавани само от собственото издателство;
2. сайтове на електронните библиотеки – тук, могат да бъдат намерени много разнообразни колекции от книги и текстове, а също така и в различни формати. В електронните библиотеки, има вградени програми за търсене по автор или по заглавие на книгите. При някои от тях има въведени абонаментни такси, а при други достъпът е ограничен до определена категория потребители на библиотеката;
3. сайтове на електронните книжарници – тези сайтове са аналог на електронните библиотеки, като тук по правило електронните книги се предоставят срещу заплащане;
4. специализирани сайтове, посветени на електронните книги – тук са посочени линкове, които улесняват работата с предните три категории. Информацията поместена в тези сайтове е най-често общообразователна по проблемите на създаването и развитието на програмното и техническо осигуряване на електронните книги.
Електронни библиотеки.
Много често понятието електронна библиотека се отъждествява с виртуална библиотека. Принципно всичко, което е достъпно чрез Internet или иначе казано, чрез хипертекстни връзки е виртуално. В този ред на мисли, може да се говори за виртуална библиотека, виртуален магазин, виртуално училище и други. Под тесния смисъл на думата виртуален, се разбира портал, който представлява уебстраница с множество линкове към сайтове и уебсъръри по темата на виртуалната библиотека.
Мисията на виртуалните библиотеки е да бъдат помощно средство при търсене на определена информация – ако за тематична област, по която се осъществява търсенето има създадена виртуална библиотека, би било от голяма помощ и би допринесло значително за положителният резултат при търсенето.
Под електронна библиотека, наричана още цифрова или дигитална, се разбира библиотека с електронни книги или библиотека, в която има осигурен пряк достъп до нейните компютеризирани книги, списания, статии, както и други информационни материали.
Ето така гласи, едно по-прецизно определение за електронната библиотека:
“Електронната библиотека е информационна система, позволяваща надеждно да се съхраняват и ефективно да се използват разнообразни колекции от електронни документи (текстови, изображения, звукови, видео, графични и други), локализирани в самата система, а също така достъпни чрез телекомуникационните мрежи”.
Заключението от това определение е, че в електронната библиотека могат да се съхраняват не само електронни книги, но и електронни текстове, електронни издания и всякакви електронни документи.
Достъпът до електроните библиотеки е пряк чрез Internet. Издателите предоставят десетки заглавия на книги, конвертирани в електронен формат и подготвени за пряк достъп. Очакванията са техният брой да нараства много бързо през следващите няколко години. В библиотеките могат да бъдат намерени художествени книги, списания, периодични издания, годишници, карти, както и други разнообразни документи.
Увод
Критиците, получават много възможности за критика на електронните медии с появата на Internet – за тяхното пагубно влияние върху мисловната дейност на хората, за превръщането им в консуматори на излишна информация и т. н. В повечето случаи критиците изразяват своята носталгия към четенето на книги, което според статистиките намалява, за сметка на получаването на информация от електронните медии. В самото начало, може би е било точно така, но всъщност книгата е била и ще остане най-предпочитаното средство за информиране, образование, забавление.
Всяко нещо, което желае да оцелее и има смисъл да оцелее се адаптира.
Книгата се адаптира към съвременните изисквания под нова форма – електронната книга.
Internet поставя началото на така наречената “култура на компютърната страница”, която автоматично моделира ново читателско поведение. Изследванията и практиката показват, че никога досега, една нова медия не е изместила стара. Новите медии променят формите и функциите на старите, като заедно с всичко това и начините на възприемане. Четящият участва в “игра на знания” и осъзнава различни светове - от една страна в печатната реалност, около която е и живата, културна реалност. Компютърната реалност е просто част, отрязък от неговото време, просто ниша за ежедневни търсения. От друга страна, компютърната реалност, сама за себе си е различна, както от света на печатната култура, така и от живата реалност, защото не отразява социалната действителност - тя е свят на произволното, анонимното и нетрайното.
2.СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЛИЩЕ
ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ
КУРСОВА РАБОТА
ПО
ДИСЦИПЛИНАТА
УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗДАТЕЛСТВОТО
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЕЛА”
Изготвил
София, 2007
Безспорен е приносът на родното печатарство в полза на българската книга. Възрожденската епоха, дала началото на българското книгопечатане, дава блестящи примери за добросъвестна работа при полагане основите на национална книгоиздателска традиция. Създаването на българската книга и периодичен печат са неразривно свързани с имената на цяла плеяда от имена на печатари, работили усърдно, търпеливо и много честно безкористно при тежките условия на Отоманския закон за печата, при не винаги благоприятна среда за нашата културна емиграция.
В началото на новото хилядолетие българското книгоиздаване се характеризира с определени тенденции, които го поставят наред с държавите от Европейския съюз както по отношение на издателския бизнес, така и в неговите теоретични и практически насоки при подготовката и производството на родната книга. Привидно не всички от тези тенденции са забележими, а някои от тях са в началото на един проектиран в бъдещето път, но въпреки това моделът, по който върви българската книга, дава основание за оптимистични очаквания.
На стеснения книжен пазар родното книгоиздаване се явява все повече с ясни тематични профили на своя издателски репертоар – тук радушно място намира продукцията на учебници и помощна книжнина за началния и средния курс, но и специализираната литература в посока на приложни дейности като усвояване на чужд език, компютърни програми и информационни технологии, познания по икономика и право. На книжния пазар се утвърдиха и няколко издатели на преводна художествена литература, като продължава трайната тенденция за издаване на англоезични автори, следвани от испаноезична, френска, немска, руска и скандинавска книжнина. Само няколко големи български издателства трайно профилират своята дейност в издаването и на българска художествена литература, докато при учебната, научната и специализираната книжнина интересът към родните автори е далеч по-голям.
Използват се нови проверени от европейската и световната практика форми на дистрибуция и промоция на книгата, удачно съчетаващи традиционните форми на стационарна книготърговия с възможностите на модерните информационни технологии. Вече и у нас се изграждат локални издателски мрежи, работят електронни книжарници, рекламират се издания в самостоятелни уебстраници.
Заедно с това се издига на по–добро равнище нивото на промоция в издателската дейност чрез разнообразни форми на журналистическите жанрове.
Рекламата на книгата постепенно се превръща в удачна и добре организирана форма на обществена комуникация.
През последните години у нас книгата на практика действа като истинска медия наред с пресата и електронните издания – със своите послания към съответната група рецепиенти, с идеите и проблематиката си, с приложността на знанията в контекста на все по-тясното обвързване между теория и практика в живота.
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЕЛА”
СИЕЛА е една от първите частни фирми в България, специализирана в областта на издаването на юридическа литература и нормативни актове.
СИЕЛА е регистрирана през 1991 г. с основен предмет на дейност - правни и бизнес консултации и издателска дейност. През 1997 г. издателската дейност е преструктурирана и отделена в самостоятелно дружество – Издателска къща СИЕЛА ООД. Фирмата притежава собствена печатница, висококвалифицирани редактори в областта на правото, икономиката и финансите и много добър екип от компютърни специалисти.
Софтуерният отдел на фирмата разработва и поддържа вече пет години специализирани информационни продукти.
СИЕЛА 3.0 е най-новата версия на Правноинформационната система на СИЕЛА. Тя е единствената 32-битова информационна система на пазара. Съчетава богат набор от нормативна и ненормативна информация, функционални възможности, и стандартен и удобен за работа интерфейс.
Фирма СИЕЛА организира и вече традиционната Национална Юридическа Конференция, както и семинари в различни области - счетоводни, юридически, строителни и др.
КАТАЛОГ НА ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЕЛА”
ПРАВНА ЛИТЕРАТУРА:
* Административно, конституционно
* Гражданско
* История на правото
* Криминалистика
* Международно
* Наказателно
* Съдебна медицина
* Теория на правото
* Трудово, осигурително
* Търговско право
* Финансово, данъчно, банково
ИКОНОМИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА:
* Търговия
* Данъци
* Икономическа теория
* Мениджмънт, маркетинг
* Реклама, PR
• ТЕХНИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА
• МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА
• БИЗНЕС ЛИТЕРАТУРА
• ПОПУЛЯРНА
• ПУБЛИЦИСТИКА
• ФИЛОЛОГИЯ
УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА:
• 6 клас – учебници
• 7 клас – учебници
• 8,9,10 клас – учебници
• 11,12 клас – учебници
• 2,3,4 клас – помагала
• 5,6,7 клас – помагала
• 8 клас - помагала
ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА:
* Биографии
• Исторически
• Класика
• Криминални
• Любовни, саги
• Съвременни романи
• Трилъри
ПРОМОЦИИ
Приказки от Гвинейския залив
Степан Поляков
Издателство: СИЕЛА
Наша цена : 4.00 лв Продажна:5,00 лв.
Спестявате: 1.00 лв
Първата детска книга, която издателство СИЕЛА пуска на българския пазар и която е част от поредицата “Приказки от всяко място на света”. В нея авторът разказва едни от най-популярните приказки на африканските народи, а Ралица Мануилова . . . .
В синхронизирането на съвременната издателска дейност у нас с европейската практика, на институционално ниво се включват различни творчески организации като Асоциация „Българска книга”, няколкото Съюза и Сдружения на българските писатели, Съюза на издателите в България, Съюза на печатарската индустрия, съюзите и сдруженията на българските журналисти. Тяхно дело са законодателни и образователни инициативи в областта на защитата на интелектуалната собственост, както и работа по усъвършенстване на образователните процеси и обществената комуникация чрез печата и книгата. От важно значение е и дейността на катедрите, свързани с обучението на студентите по книгоиздаване към Софийския университет „Св.св. Кирил и Методий” и с подготовката на студентите по книгознание и книгоразпространение към Специализираното училище по библиотекознание и информационни технологии в столицата. Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” и регионалните библиотеки в страната също дават своя принос за опазване, съхранение и популяризирането на родната книга, организират научни форуми и промоции на книгата. Това несъмнено подпомага българското книгоиздаване в приобщаването му към европейските културни традиции; нещо повече – днес българската книгоиздателска практика все повече е в унисон с европейската, тя има свое лице и се превръща в част от общо културните процеси в света.
Трябва да вярваме, че и българската държава, подпомагана от институциите, свързани с книгата, ще насърчава този път, ще облекчава и поощрява българските автори и издатели, ще стимулира техните творчески прояви.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Георгиев,Л., „Българско книгоиздаване”
Издателство: Университетско издателство „Св.св. Кирил и Методий”, Велико Търново,2006г., 343стр.
2. Интернет
Tedi4kee златна сииии
Любовта е като огън. Но дали ще стопли сърцето ви или ще изгори до основи къщата ви, е трудно да се каже.
3.Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии - София
К У Р С О В А Р А Б О Т А
На тема:
Електронно книгоиздаване
Формат PDF – основни характеристики
Студент: Весела Драгомирова Манева – фак N КН032
София 2007г.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Възникаване на PDF формат ..…………..………………….………… ….3
2. PDF 1.0……………………………………….. ……………………………3
3. PDF 1.1……………………………………… ..…………………………4
4. PDF 1.2…………………………………..…… ……………………………4
5. PDF/X-1……………..………………………… ……………………...…5
6. PDF 1.3…………….……………………….… …………………………....5
7. PDF 1.4………………..……………………… ……………………………6
8. Шрифтове в PDF……………………..……………….. ………….....….8
9. Програми за четене на PDF файлове…….....…...………………. .………9
10. Приложение………………………… ……..….……….…….……….….. 12
11. Използвана литература…………………...…… ……………...………… 13
Възникаване на PDF формат
Идеята за PDF е дошла най-напред на един от основателите на компанията Adobe, Джон Уоркин, като формата първоначално е бил замислен като вътрешен проект на компанията, за създаване на файлов формат за разпространение на документи, които могат да бъдат отворени на всеки компютър и на всяка операционна система. Adobe вече е притежавала две подобни технологии – PostScript като машинно и платформено независима технология и Adobe Illustrator като пример за приложение, работещо на различни платформи ( в действителност на две: MacOs и Windows, но това са 99% от всички компютърни системи) и имащо възможност да открива и визуализира прости PostScript файлове, създадени с други приложения. Специалистите на Adobe обединяват тия технологии и създават новия формат (PDF, който се явява оптимизирана версия на PostScript) и няколко приложения за създаване и визуализация на този формат.
PDF 1.0
За първи път Adobe съобщава за тази технология на конференцията Синболд в Сан Хосе през 1991 година. Тогава тя се нарича “IPS”, което се разшифрова като "Interchange PostScript". Версията PDF 1.0 е показана за първи път на изложението Comdex Fall, през 1992 година, където технологията спечелва награда “best of Comdex”. Програмата за създаване на PDf, Acrobat е пусната в средата на 1993 година. Тази версия не е приета от препрес обществото. Тя е поддържала вътрешни връзки и форми, шрифтовете също вече са се влагали, но цветовото пространство е било още RGB. Първоначалното кодово название на проекта е “Carousel”. Поради тази причина, първоначално PDF файловете на Macintosh се наричали “CARO”. ADOBE поискала висока цена за приложения за създаване на PDF файлове, което не способствало за неговото разпространение и популярност.
Впоследствие ADOBE намалили цената на целия пакет Acrobat и пуснали безплатна версия на Acrobat Reader.
PDF 1.1
Acrobat 2 се появила през септември 1994 година. Той поддържал новия формат PDF 1.1, в който била добавена поддръжка на:
• Външни линкове
• индексация
• функции за сигурност
• машинно-независим цвят
• коментари
В Acrobat 2 също добавили някои полезни новости включително новата архитектура Acrobat Exchange, подържаща плъгини и възможност за търсене в PDF файловете. ADOBE станал един от най-често използващите PDF формата. Цялата документация на фирмата започнала да се разпространява в този формат. В Acrobat 2.1 била добавена мултимедийна поддръжка и от този момент станало възможно вмъкването на аудио и видео в PDF документи. По това време PDF не бил единственият опит за създаване на машинно и платформено независим формат. Основният съперник бил форматът с име Common Ground. През 1995 ADOBE започна да продава Acrobat Capture на цена 4000$. Също, по това време ADOBE вградили поддръжка на PDF в много свои приложения, включително Frame Maker 5.0 и PageMaker 6.
PDF 1.2
През 1996 година ADOBE пусна Acrobat 3.0 (кодовo име: Amber) и съответна спецификация PDF 1.2. Това е периода, когато предпечата се „събужда”. PDF 1.2 била първата версия на PDF, която реално можела да се използва в предпечатната подготовка. Освен форми, били добавени и следните предпечатни опции:
• поддръжка на спецификацията OPI 1.3
• поддръжка на CMYK цветово пространство
• поддръжка на спот цветове
• поддръжка на овърпринт и запазване на параметрите на растеризация
Пускането на плъгин за разглеждане на PDF в браузера Netscape, увеличи популярността на PDF в Интернет. ADOBE добавили възможност за двупосочна връзка между PDF и HTML страници. Тогава PDF все по-често се използва в графичната индустрия. Първоначално пазарът за черно-бял дигитален печат използва PDF за печат на бързите цифрови машини на XEROX. Версията Acrobat 3 беше окончателно реализирана, като открита архитектура за разработчици и през 1997-1998 г. се появиха голямо количество интересни плъгини, както и няколко отлични приложения. Част от тях са PitStop и CheckUp от Enfocus software и CrackerJack от Lanatanarips. Компанията Agfa е първата голяма фирма вградила PDF в своята система за пълноцветен печат Apogee, пусната в 1998 г. Останалите производители скоро последвали примера й. Въпреки, че PDF активно се е предлагал на пазара, търсенето е било малко. Основната причина е, че за използването му са необходими допълнителни програми, а също заради неговите ограничения и недоразработеност. Освен това, този формат не се явявал открит стандарт и въпреки всичките му достойнства, било сравнително лесно, да се прави предпечатна подготовка и без него. А и често се случвало да се генерира некоректен PDF.
PDF/X-1
За да решат горно описаните проблеми, е създаден консорциум от препрес компании, който пуснал стандарта PDF/X-1 през 1998 г. PDF/X-1 се основава на спецификацията на PDF 1.2, но има много строги ограничения. При използването на файл с PDF/X-1 формат, е сигурно, че шрифтовете са включени, че всички изображения са с висока разделителна способност и т. н. Въпреки, че се базира на PDF 1.2, в него са включени няколко допълнителни оператори. Те включват:
• възможност за включване на допълнителни данни
• поддръжка на ICC-профили
• поддръжка на параметрите bleed, trim и art-box
• флаг, показващ че в документа има поставени презастъпвания (трапинг)
PDF 1.3
Acrobat 4 е пуснат през април 1999г. и поддържал новия формат PDF 1.3. Новите спецификации на PDF включват поддръжка на:
• 2-байтови CID шрифтове
• спецификация OPI 2.0
• ново цветово пространство под названието DeviceN, за по-добра поддръжка на спот цветове.
• изтъняваща сянка и няколко нови технологии за по-гладки и ефектни преливки
• коментари
Самият Acrobat също има нови възможности, включващи:
• поддръжка на документ с размер до 5080 x 5080 мм (в предишните версии беше 1143 x 1143 мм)
• Webcapture
• набор от готови Joboptions за правилно генериране на PDF през Acrobat Distiller.
• Бившият Acrobat Exchange е преименуван в Acrobat, за да съвпада с името на пакета от програми
• Облекчена интеграция с Microsoft Office.
Първоначалната версия на Acrobat 4.0 под номер 4.0, съдържа огромен брой бъгове, което силно ограничи неговото използване в предпечата. Adobe направи подобрена версия под номер 4.05 и го разпрати за своя сметка до всички регистрирани потребители на Acrobat 4.0 само няколко месеца след пускането на 4.0. Въпреки. че имало проблеми и с този пакет, едва ли може да се оспори, че PDF стана стандарт. От сайта на Adobe са били свалени повече от 100 милиона копия на Adobe Reader. Illustrator 9 и PDF 1.4. В средата на 2000 г Adobe пусна Illustrator 9. При неговия пуск се изясни, че това е първото приложение, което поддържа PDF 1.4 и неговата функция прозрачност. Това бил първият път, когато Аdobe не пуснал нова версия на PDF, заедно с нова версия Acrobat. Adobe декларира поддръжка на прозрачност в PDF 1.4.
PDF 1.4
През май 2001 г. е пуснат Acrobat 5 и PDF 1.4 окончателно става реалност. Измененията в този формат не били толкова глобални, колкото в предните версии. За предпечата полезните новости са:
• появила се поддръжка на прозрачност
• били подобрени функциите за криптиране, включително възможност за 128 битово шифроване и възможност да се задава качеството на печат (например за даден документ може да се разреши само печат в ниска резолюция) За останалите потребители също се появили редица полезни функции във формата PDF 1.4:
• Подобрена поддръжка на JavaScript, включваща JavaScript 1.5 и подобрена интеграция с бази данни
• "Tagged PDFs" - PDF-файлове, съдържащи структурна информация за данните във файла. Това облекчило създаването на PDF файлове, които могат сами да се адаптират за устройствата, на които ще се изобразяват. Това оказало голямо влияние на пазара на електронни книги, когато PDF файловете започнали да се използват в голямо количество в различните модификации. Adobe също пусна версия на Acrobat Reader за PalmOs устройства. Болшинството от потребителите бяха удовлетворени от новите функции на Acrobat. В предпечата били полезни следните неща:
• Acrobat можел коректно да обработва овърпринтите. Ако потребителят сложи жълт правоъгълник върху син, то Acrobat ще покаже зелен правоъгълник. Тази опция е включена по подразбиране.
• Acrobat 5 вече изпълнявал пакетна обработка на файлове, което можело да се използва в експорта на голямо количество PDF файлове в EPS.
• Distiller може да дистилва файлове в DeviceN- цветове.
• Acrobat и Distiller, съвместно използват подобрена система за управление на цветовете 'ACE'.
• Коментарите в PDF файловете са много по- гъвкави и можели да се разпостраняват чрез Интернет.
За другите потребители Acrobat 5 предложи следните изменения:
• Силно подобрена функционалност на формите
• Потребителският интерфейс на Acrobat съответства на Microsoft Office. Подобрена интеграция на Acrobat с Microsoft Office
• Възможност за пускане на Distiller или Catalog направо от Acrobat.
• Иконките на страниците се създават автоматично при отваряне на документа в Acrobat.
• Били включени нови и обновени съществуващи филтри за експорт в Acrobat, включително експорт от PDF в RTF формат. Интересно беше, че за някои потребители била направена крачка назад: Adobe заменил плъгина “Paper capture”, който може да разпознава сканиран текст със много по-ограничения плъгин Web service.
Най-подходящите места, където могат да се намерят PDF, HTML, RTF или TXT електронни книги, са независимите електронни книжарни¬ци, електронните издатели или уебсайтовете за безплатни електронни книги. HTML и PDF книги се намират при големите он-лайн книжарници в разделите за книги с общо предназначение (general book section). Всич¬ки e-books в секцията за електронни книги се нуждаят от програмно осигуряване, което може да бъде свалено от Интернет.
Шрифтове в PDF
В PDF могат да се използват шрифтове PostScript (type 1 и type 3) и TrueType. Тези шрифтове могат да се включват в PDF файловете, за да бъде видян и отпечатан в оригиналния си вид. Ако някой шрифт е пропуснат в PDF файла, Acrobat ще се опита да го емулира, използвайки един от Multiple Master шрифтовете. Файлът при това няма да изглежда напълно еднакво, но текстът ще бъде запазен.
Multiple Master шрифтовете, използвани в Acrobat са:
• Adobe Serif MM
• Adobe Sans MM
В Acrobat има опция “Font info”. Тази опция не показва всички шрифтове, използвани в документа, а само използваните на страницата. Не я използвайте, ако искате да получите пълен списък на шрифтовете в документа. За да се получи пълен списък на шрифтовете е необходим плъгин от типа на Enfocus PitStop.
В Acrobat Distiller има опция за автоматично включване на шрифтовете, отсъстващи в обработваните Postscript файлове. Потребителят може да оказва папките, които да бъдат използвани за търсене на такива шрифтове.
Има фундаментална разлика в обработката на шрифтовете в Acrobat 3.x и Acrobat 4.x. Има 14 шрифта, които Distiller 3.х никога не включва във PDF.
• Courier, Courier-Bold, Courier-Oblique, Courier-BoldOblique
• Times-Roman , Times-Bold , Times-Italic, Times-BoldItalic
• Helvetica, Helvetica-Bold, Helvetica-Oblique, Helvetica-BoldOblique
• Symbol
• ZapfDingbats
Acrobat 4.x без проблем включва тези шрифтове, но в него има друго ограничение: ако лицензът на TrueType шрифт забранява неговото включване във файл, Distiller 4, съобразявайки се с това изискване, не включва шрифта във файла.
Възможно е във файла да се включват само тези символи на шрифта, които се използват за дадената публикация. Тази технология се нарича заместване на шрифтове (font subsetting). Параметърът 'Subset fonts below XX %' в Distiller определя колко символа трябва да се използват в публикацията, за използване на заместването.
Тази технология има две преимущества:
• Намалява размера на файла, което го прави по-удобен за използване – например Интернет.
• RIP-ът винаги ще използва този шрифт, дори ако неговата версия я има в RIP-a. Това дава гаранция, че ще бъде използван именно този шрифт, който е нужен.
Но има и два недостатъка:
• Ако се цели редакция на текста, а нужния символ не е качен във файла, то той няма как да бъде въведен
• сливането на два файла, съдържащи различни набори от символи на даден шрифт, ще доведе до загуба на част от тях.
Програми за четене на PDF файлове
Adobe Acrobat Reader™ е без¬платна програма, която може да се изтегли от Internet. Тя е ши¬роко разпространена програма за четене на PDF файлове, правейки по то¬зи начин PDF формата популярен и за електронните книги.
Adobe Acrobat eBook Reader™, наричана преди това Glassbook Rea¬der
Glassbook Reader e преименуван неотдавна на Adobe Acrobat eBook Reader. Най-новата версия е 2.2. Големината й е около 10 Мб.
Adobe Acrobat eBook Reader™ е програма, която може да се из¬тегли безплатно от уебсайта на Adobe. Тя дава възможност да се четат PDF- форматирани електронни книги както на специализирани устрой¬ства, така и на настолен или преносим персонален компютър. Програмата улеснява купуването и изтеглянето на електронни книги от книжарницата на фирмата Adobe – Adobe eBook Store, както и от други електронни кни¬жарници като BarnesandNoble
Основните характеристики на програмното осигуряване са:
– екран, чрез който книгата може да се експонира страница по страница или да се появява като отворена книга от две страници;
– достъп до всички книги в книжарницата с възможност за неза¬бавното им изтегляне в личната библиотека.;
– безпрепятствен достъп до уебстраници, извън електронната книга;
– подчертаване, просветляване, анотиране и инструментът за тър¬сене, я правят много удобна за локализиране на отделни пасажи;
– висока прецизност и цветен екран;
– възможност за завъртане на изображенията и тяхното управле¬ние при употребата им чрез преносими компютри (notebook или laptop).
Двете програми Adobe Acrobat Reader и Adobe eBook Acrobat Rea¬der по същество изпълняват едни и същи задачи и могат да се използват с персонален компютър. Разликата е в това, че програмата Adobe eBook Rea¬der е предназначена за устройствата за четене на електронни книги, където по определен начин могат да се използват всички нейни функции.
Работата с PDF файловете е приятна и удобна от гледна точка на тяхното ползване. Както бе казано, и двете програми са безплатни и лесно могат да се изтеглят от сървъра на Adobe. По-трудният момент е конвер¬тирането на стандартни файлове (DOC, XLS и други) във формат PDF. За целта се ползва програмата Adobe Acrobat, която е сравнително скъпа (US$ 230). Разработени са като заместители опростени варианти, които не са така ефективни, както оригинал¬ната програма. PDF файлове могат да се създадат и чрез новите версии на стандартните издателски програми Page Maker, InDesign и QuarkPress.
Днес е много трудно да се предскаже коя технология ще превземе пазара. За сега явен лидер в тази област е Adobe Acrobat. Форматът, който се появи през 1994 г. днес е получил много широко разпространение сред потребителите, а от издателите се ползва с особено предпочитание.
Тъй като по начало Acrobat е създаден и се е развивал за нуждите на издателския пазар, то много от проблемите, свързани с преминаването от традиционното издателство към електронното са решени. Нужен е са¬мо PostScript файл, който обикновено се използва за прехвърляне във фо¬тонабора и да се отконвертира с помощта на програмата Acrobat Distiller. Но за да се превърне получения PDF файл в книга, са необходими програ¬ми като Adobe Merchant Server и Web Buy, където първата въвежда крип¬тоключ във файла, а втората, бидейки включена в Acrobat Reader 4.05, контролира заплащането. Това трио е наречено Adobe ePaper Solution, чийто предимства Adobe описва по следния начин:
– при превод на книгите във формата PDF се наблюдава голяма точност във оформлението. Електронните страници във формата PDF из¬глеждат точно както са в техния печатен вариант, запазвайки и дизайна, и шрифтовото оформяне на изданието. Даже редките и отдавна издавани книги ще се представят пред читателя във вида, в който те са били напе¬чатани.
– сходство с традиционите книги. Електронните книги във фор¬мата PDF се основават върху концепцията на традиционните книги. Те могат да се прелистват, да се ползва номерацията на страниците и съдър¬жанието, което прави такава книга в процеса на нейното използване.
– файловете PDF са компактни, поради което тяхното зареждане се осъществява сравнително бързо, а са и подходящи при използването на джобните устройства за четене, където размерите на файловете трябва да бъдат колкото се може по-малки.
– съществува възможност да се правят бележки вътре в книгата, чрез отделяне на необходимите места със специален цветен маркер и до¬бавянето на бележки или анотации както текстови, така и звукови.
– вградени са специални програми, с които се решава въпросът за защитата на авторските права и се осегурява безопасен, прост и удобен електронен начин за плащате на електронните книги.
Adobe PDF файловете са съвместими с различни компютърни платформи.
Приложение
1. Изглед на програмата Adobe Acrobat Professional 6.0
Използвана литература
1. http://www.prepressbg.com
2. http://www.adobe.com
3. Тодоров, Тодор. Електронни книги, С., 2003
4.Специализирано Висше Училище по Библитекознание и Информационни Технологии
Курсова работа
На тема Електронни книги. Видове формати (doc, html, pdf, lit, djvu и др.)
На Йоана Иванова Пулева, 2-ри курс ББ
Фак № 4920
По дисциплината Интернет
Историята на книгата е “паметта на човечеството”. Благодарение именно на писменото слово познанието може да се предава от поколение на поколение и по този начин се улеснява развитието на науката, техниката и изкуството. С появата на книгата и нейното развитие се променят и начините за използване и разбиране на текста. Историците на книгата отчитат, че процесът на четенето зависи от формата на книгата (свитък, кодекс, онлайн издание), от оформлението й, от вида на използваната писменост, от типа култура на обществото.
В Древността четенето е било извършвано публично и на глас, имало е повече спомагателна за паметта функция, в съответствие с устния тип култура на античния свят. Едва в късното Средновековие се е извършил преход от публичното четене към четене в самота и тишина. Хората четяли “интензивно”. Те имали малко книги –Библията, алманах, една или две молитвени книги – и са ги препрочитали отново и отново, така че една тясна област от традиционната литература дълбоко се отпечатвала в тяхното съзнание.
Втората промяна в масовото читателско поведение настъпва при прехода от ограничена към всеобща грамотност. Към 1800 г. хората четяли “екстензивно”. Те четяли всякакви материали. Промяната от интензивно към екстензивно четене съвпаднала с десакрализацията на печатното слово. Светът бил засипан с материали за четене, а текстовете вече били третирани като стоки, които биха могли да бъдат захвърлени толкова небрежно, колкото вчерашния вестник. Но защо изобщо е било изобретено печатането? Едно успешно технологично нововъведение е повече от обикновена демонстрация на присъщата интелигентност на изобретателите. То е отговор на социални, икономически и политически търсения.
В политически план, едно от многото неочаквани последствия от разпространението на печата в Европа през ХV в. е било развитието на по-строг контрол върху това, което би могло да бъде написано и разпространено.
В социален и икономически план, появата на книгопечатането неминуемо се свързва и с авторските права. Закупуването на авторски права е най-важната инвестиция, която издателят винаги прави, така че не можем да разберем икономиката и издателската дейност без познаване на авторското право. За автора законът за авторското право е този, който защитава неговата инвестиция, в случая с автора – на време и интелектуално усилие. Различните системи на писмена комуникация отговарят на новопоявилите се нужди.
Системата на ръкописа цели главно да зафиксира авторовата мисъл. Появата на печатарството се свързва с възраждането на търговския капитал в края на средновековието, с напредъка на буржоазията, с увеличаване броя на университетите и на читателите.
Системата на непериодичния печат се заражда от увеличаването броя на читателите вследствие бързия напредък в процеса на ограмотяване; системата на периодичния печат отговаря на нуждата от предаването на новини или, както се казва днес, на информация; системата на аудиовизуалните средства за информация, където на писмеността е отредено ограничено място, се стреми да възстанови пряко източника на информация в сетивното поле на получателя й с основната цел пестенето на време; системата на писмеността в информатиката е свързана с компютъра и с изкуствения интелект, които визират усъвършенстването на умствените способности.
Освен печатните издания, в труда и бита на хората все по-важно място заемат телевизията и компютърният екран, текстообработващите технологии, компактдискът, телефонът и другите приложения на електрониката.
Наред с “класическата” универсална библиотека – памет на човечеството, се изграждат изчерпателни бази-данни, достъпът до които е възможен за всеки, навсякъде по света, по всяко време. Над образа на печатните Хималаи, състоящи се от милиарди издания, създавани от векове и стотици поколения, се издига сянката на хипертекста – огромен, непрестанно попълващ се, с възможности за преправяне и ликвидация на ненужното. А в тези условия все по-трудно става да се предвидят насоките на бъдещата история на книгата в един свят, изправен пред радикални промени в традиционните писмени форми. Когато техниките или формите претърпяват във времето основни промени, такива като тази от свитък към кодекс или от ръкописна към печатна книга, или от печатане към онлайн издание, сам по себе си текстът може да е същият, но неговото възприемане от читателите е твърде различно.
В резултат на електронното издаване книгата се превръща в “съдържание”, което включва стил на автора, в движещи се картини, анимация, аудиоклипове и други. Съдържанието е удобно и лесно за възприемане. Не бива да се забравя обаче, че когато книгата се превръща в “съдържание” тя губи своето значение, а идеята за читателя, внушена от съдържанието, става неубедителна.
1. Същност.
Електронните книги (e-book) са компютърни версии на книги, предоставени на читателя в цифров формат като компютърни файлове и могат да бъдат четени от всички видове компютри, както и от специално конструирани устройства за четене. В някои случаи, специализираното устройство за четене на електронни книги наричат също e-book. E-books са подобни на печатните си аналози, но са и уникални, тъй като могат да съдържат в себе си аудио, видео и всевъзможни хипервръзки.
Електронните книги могат да бъдат сваляни (downloading) от Интернет или да се получават чрез електронната поща като прикачени файлове, или да се купят от книжарниците. В най-опростеният си вид, електронната книга съответства точно на печатната си версия. Тя има корица, заглавна страница, ISBN, сведения за авторско право, за нейния редактор и издател, както и нейния автор.
Електронното форматиране не само намалява разходите за изграждане на книгохранилища и евентуалeн транспорт, но и намалява възможността от “изчезване на отделни страници на книгите” или “физическото им изхабяване”. E-books дават и известна свобода на писателите и издателите и създават условия за по-лесни маркетинг и разпространение. Отпада необходимостта от хартия и печат. Електронната книга в най-широкия смисъл съдържа същото количество информация като стандартната печатна книга, но в дигитален формат.
Може да се ползва посредством интернет, CD или друго устройство. Днес всичко създавано и съществувало в печатен вариант може да бъде публикувано и намерено в Мрежата - части от книги, цели произведения, литература, проза, поезия, романи, специализирана научна литература, детски приказки, речници, справочници, енциклопедии, наръчници, атласи, сборници и други – всичко. Цели библиотеки съществуват в електронен вариант, създават се специални книжарници за продажба на електронни книги, сайтове ги публикуват за свободно или платено ползване. Обикновенно печатните файлове биват сканирани, снимани или препечатвани на електронно устройство, за да бъдат пригодени за онлайн публикация.
Публикуваните за първи път електронни книги се създават със специални софтуерни програми, които могат да се намерят както в платен вариант, така и безплатно. В световен мащаб се създават цели онлайн хранилища за електронни книги. Някои от тях предоставят безплатно ползване, други платено. Някои публикуват книги, които вече са имали поне една публикация в печатен вариант, други дават възможност за публикация на непубликувани никъде и под никаква форма досега произведения.
2. Възникване и развитие на електронната книга
Идеята за създаване на електронни книги съществува още от средата на миналия век. През далечната 1945 година съветникът на Х. Труман, д-р Ваневар Буш (футурист, смятан за откривател на идеята за хипертекста) заговаря за устройства позволяващи да се съхраняват, обработват и предават книги, записи, съобщения и други подобни. Проектираната от него система Memex с големината на съвременно бюро, е по същество първата електронна книга. Представлява система за мрежово разпространение на информация, но остава нереализирана. Съществува само като идея до 1968г., когато се смята, че е поставено началото на електронното издателско дело.
Това начало се свързва с името на Тед Нелсън, който въвежда за първи път термина – хипертекст, който впоследствие става основен формат за съхраняване на електронни текстове в Интернет.
През същата 1968 година Алан Кей и неговите колеги от Xerox's Palo Alto - Изследователски център в Калифорния, разработват проект DynaBook - портативен, интерактивен компютър, изпълняващ ролята на книга. За съжаление, до първата търговска реализация на тази концепция не се стигнало. Трябвало да изминат още цели 20 години, през което време Алан Кей работи първо в Изследователския ценър на Xerox в Пало Алто, а по-късно и в Apple, и именно в Apple Newton MessagePad се реализира идеята му и се появява първият в света “портативен цифров асистент” – PDA.
Най-старият и най-голям проект за публикуване и безплатно ползване на цели книги в електронен вариант е проектът, символично наречен „Гутенберг”. Към момента той съдържа 20,000 книжни заглавия за свободно ползване от читателите. Основателят на проекта Майкъл Харт през 1971 г. създава т.нар. е-Книга (eBook) и днес продължава да създава електронни книги и свързани с тях технологии. През 1994 г. Пиетро ди Мичели създава първите страници на онлайн-проекта „Гутенберг”. Сайтът се изгражда и попълва основно от многобройни доброволци и няма комерсиални цели. В него не се публикуват рекламни материли, защитени от авторско право или с незаконно съдържания материали, както и непубликувани книги. Проектът се стреми да ги направи максимално достъпни, дълготрайни и в свободен формат, така че да могат да се ползват на всеки компютър.
През 1981 г. известният Тед Нелсън създава групата Xanadu, която планира да се занимава с т.нар. подключена (свързана) литература (connected literature) – т.е., с това с което днес се занимават фирмите продавачи на електронни книги.
През 1984 г. се появява първото он-лайн списание FSFnet, в което се публикуват художествени произведения – кратки фантастични и фентъзни разкази.
През 1986 г. Franklin Electronic Publishers пуска на пазара портативно устройство, съдържащо електронен речник с възможност да показва на екрана си текст само от един ред, а през 1991 г. фирмата предлага устройството заредено с електронната Библия, но този път текстът на екрана е от четири реда.
През 1990 година фирмата Voyager пуска на пазара първата електронна книга, която може да се чете с помощта на персонален компютър. Но и тогава, а и след това, книгите записани на дискети не са били търсени. Единствено продаваеми се оказали записите върху CD ROM на големи енциклопедии.
Нов етап в развитието на електронните книги започва с бурното развитие на Интернет и внедряването на езика HTML, а същинският подем в тяхното развитие настъпва след пускането в производство на портативните gadgets устройства, позволяващи пълноценно да се възпроизвеждат текстове върху течнокристален екран.
През октомври 1995 г. Джим Сакс и Том Померой създават фирма Soft-Book , чрез която си поставили за цел да усъвършенстват идеята за концептуална електронна книга. Приблизително след около една година, Мартин Еберхард и Марк Тарпеннинг решават да създадат “книга за всичките книги”. Решили да я нарекат “Pocketbook”. Много скоро Марк предложил името са се смени та Rocket eBook, което останало и до днес.
През 1995 г. Даниел Мунян основава фирмата Everybook, Inc. Притежател е на американски патент № 5761485 за двуекранна електронно-книжна система, защитен в 35 страни по света.
През октомври 1998 г. в Америка почти едновременно, са били пуснати в продажба две устройства, които в пълния смисъл на думата могат да бъдат наречени електронни книги. Това са устройствата: RocketeBook и SoftBook. Почти не посредствено след тях се появява и Everybook.
Днес са известни два типа електронни книги. Първият тип – това са книги с един екран – дисплей и ще ги наречем книги от планшетен тип (Plate eBook). Вторият – това са книги с два екрана. Тях ще наречем книги от двуекранен тип (Twoscreen eBook). Реално съществуващите днес електронни книги RocketeBook и SoftBook се отнасят към планшетния тип, а EveryBook – към книгите от двуекранния тип.
В началото на 90-те години на XX в. SONY разработва своето устройство Data Discman. Това устройство е известно под името ElectronicBook Player и служи за прослушване на аудио компакт дискове и за четене на CD дискове с текстова информация. Критикувано за своите малки размери на екрана, ниската резолюзия на текста в екрана и ограничените мултимедийни възможности, през 1992 г. то е заменено с устройството BOOKMAN, което използва информация, съхранявана в специален блок. На SONY принадлежи патентът за електронната книга от типа Twoscreen eBook.
С цел активизиране навлизането в пазара на електронните книги, през 1999 г. в Япония е създаден «Electronic Book Consortium», обединяващ 145 фирми от различен профил. Участие вземат освен производителите на електроника и комуникационни устройства, а и големите книжарници и издателства. Консорциума обявява, че на книгите ще бъдат представени чрез графичния формат EBJ, като изображения. От една страна това ще оправдае специфичната японска писменост и ще намали разходите при цифровизацията на страниците на печатните книги. От друга страна, обаче, използването на графичен формат изисква по-голяма памет за съхраняването на книгите. По данни на Консорциума за един средно голям роман ще са необходими около 16 Мб памет. Опитните образци на електронна книга са изготвени от фирмата Sharp. В качеството на дисплей е използван 7-инчов черно-бял LCDекран с разрешителна характеристика 1024х768. Планира се книгите да се записват на миниатюрен двуинчов диск с обем 40 Мб.
Електронни книги се създават и в някои западноеврепейски държави като Франция, Италия и др.
Не е по-назад и Русия. През 1998 г. московският изобретател В.К. Власов е получил патент за “устройство за четене на електронни книги тип Twoscreem”.
През 2000 г. аналогични устройства се създадоха в Южна Корея и Китай.
3. Предимства и недостатъци на електронната книга
3.1. Сред предимствата на електронната книга, които я правят привлекателна за съвременния човек, са следните:
3.1.1. Възможност за безплатен достъп до произведения от цял свят.
3.1.2. Покупката на електронна книга или части от нея става много лесно и бързо.
3.1.3. Незабавна доставка.
3.1.4. Книгите могат да се актуализират и свалят от Интернет по всяко време. Електронните книги са в състояние да предлагат най-новата и най-последната информация.
3.1.5. Много електронни книги днес се продават с бонуси, което не е възможно с печатните книги.
3.1.6. Електронните книги заемат по-малко място – няма нужда от стая или библиотека, всичко се съхранява на личния компютър.
3.1.7. Безплатните версии на електронните книги са по-лесно достъпни от всяка точка на света – не е нужно да се пренасят, нужна е само връзка с мрежата.
3.1.8. Електронните книги са по-лесно преносими – огромно количество информация може да бъде пренесено на диск, с лаптоп или друго устройство.
3.1.9. С развитието на днешните технологии електронните книги могат да се ползват навсякъде – в автобуса, влака, самолета, колата.
3.1.10. Електронните книги могат да се съхраняват по-лесно и имат по-дълъг живот от печатните.
3.1.11. Електронните книги могат да имат линкове към други книги или места в мрежата. Много книги са свързани и с други опции – приложени речници, анотации, отбелязвания и пр.
3.1.12. В електронната книга може да се търси по-лесно – зададени са многобройни критерии, по които може да се търси определена дума, абзац, име и т.н.
3.1.13. Електронните книги могат да бъдат интерактивни – да съдържат аудио, видео и мултимедия, която да подкрепя идеите на автора.
3.1.14. При електронните книги липсват разходи по пакетиране и превозване/превозване.
3.1.15. Електронните книги могат да имат и опция за разпечатване.
3.1.16. Персонализация – избора на големина на буквите и осветяване на фона.
3.1.17. Може да се чете в тъмното.
3.1.18. Отгръщането на страниците става само е един бутон.
3.1.19. Възможност за лесно публикуване на собствени произведения. Електронните книги могат да бъдат създавани с безплатни софтуери или специализирани платени програми. От гледна точка на авторите онлайн публикуването е най-подходящо за никому неизвестните автори, които виждат в Интернет медиа, в която издателската суета е почти освободена от разходи. Но без помощта на издатели, критици и книготърговци рискуват да се потопят и да потънат в мрежата анонимно. Авторите на бестселъри обаче, които вече са създали своя “марка за идентичност”, Интернет им осигурява бързо огромна публика.
3.1.20. Електронните книги са по-евтини от печатните. Тук отсъства и основното разходно перо при печатните книги – хартията!
3.2. Електронните книги имат и някои слабости и недостатъци, сред които:
3.2.1. Проблемът с авторските права и тяхното отдаване все още не е решен напълно. За да бъде електронната книга действително ефективна, тя трябва да e свободна за разпространение, а това означава, че авторските права са под заплаха. Намирането на компромис между интересите на автора и читателя е не само сложна задача, но поне засега и неразрешима.
3.2.2. Някои книги изискват специален софтуер.
3.2.3. За повечето онлайн покупки на електронни книги се изискват кредитни карти – понякога опасно, понякога невъзможно действие.
3.2.4. Често читатеите предпочитат да разпечатат електронна книга или част от нея, ако е по-дълга от три страници - от издадената в онлайн версия през месец юли миналата година книга Riding the Bullet на Стивън Кинг от Simon & Schuster, според оценки на LA Times са закупени повече от 500 000 екземпляра чрез Amazon.com и Barnes & Noble. Според Book Repor Network обаче само 1% от притежаващите книгата действително са я прочели. Издателят Simon & Schuster отрича данните и оповестява, че от маркетингова гледна точка книгата има небивал успех.
3.2.5. Четенето онлайн е вредно в сравнение с четенето на печатна книга.
3.2.6. Не можеш да опаковаш онлайн електронна книга и да я подариш.
3.2.7. Все още много книги нямат електронен вариант.
3.2.8. Електронната книга може и да е по-лесно достъпна, но:
• отнема малките удоволствия от допира до корицата
• от миризмата на чисто нова книга или антика, преминавала през десетки ръце, които са оставили от своята мъдрост, мисли и чувства
• подгъването на онова листче в книгата, където е най-любимата ти част
3.2.9. Проблем тук е и задълбочаването на т.нар. „криза на литературата”, свързано именно с появата на електронните книги и изобщо с развитието на технологиите.
3.2.10. Проблемът с тиража. По-точно – отсъствието на този проблем. От една страна книгата се тиражира без допълнителни средства, а от друга, не се знае от кого и колко пъти се тиражира
4. Файлови формати
4.1. Освен форматите lit и PDF, при създаването и четенето на електронни книги, се използват и формати като HTML, RTF, Palm OS, Windows CE и др. Програмното осигуряване най-често е безплатно и лесно може да бъде изтеглено (downloading) от Интернет. Основните предимства на програмното осигуряване (ПО) за четене на електронни книги са:
– много добро качество за четене на електронни книги върху екран.
– библиотечен мениджмънт на електронните книги.
– отбелязване върху електронната книга на мястото до което тя е прочетена
– възможност за анотиране.
– настройка на размера на шрифтове.
– възможност за търсене по дума или по фраза.
Всяка фирма, създаваща програмно осигуряване, предоставя и електронни книги на своя сайт. Има и фирми, които предоставят ПО на желаещите да създадат електронни книги.
4.2. Кратко описание на най-често използваните формати:
– DOC файлове се четат чрез Microsoft Word или WordPad.
– HTML файловете се четат чрез браузерите за работа с Интернет като Internet Explorer, Netscape Communication, Opera и др., които са безплатно сваляеми от Интернет. HTML файловете са съвместими с устройството за четене на книги Rocket eBook™.
– LIT файлове се четат с помощта на Microsoft Reader.
– OeB е формат на Open eBook Standard.
– PDF файловете се четат чрез Acrobat Reader или Adobe E-Book Reader. И двата се предоставят безплатно както от сайта на Adobe, така и от много други места, където се работи с такива файлове.
– PRC файлове са съвместми с операционните системи Palm.
– RTF се разглежда като “универсален” файлов формат, тъй като се ползва от текстовите редактори както на PCs, така и от Macs. Четенето им може да стане и с WordPad.
– TXT файлове – това са ASCII файлове. За четенето им е необходим Windows или DOS.
– WinCE файлове са предназначени за преносимите компютри. В тях се използва Windows CE-базирани компютърни помощници (PDA) и Palm PCs.
– WPD се четат с програмата Word Perfect™ на фирма Corel.
– DjVu файлове се четат от програмата WinDjView. Това е сравнително отскоро популярен формат, много удобен за представяне на сканирани книги, статии и др.
Съществуват и други формати, чието разнообразие е доста голямо и то в някои случаи създава проблеми. С най-широко разпространение се ползва форматът HTML, т.е. този формат който се чете от браузерите при работа с Интернет (Internet Explorer или Netscape Communications). Повечето програми за четене на електронни книги са съвместми с HTML. Сравнително нов програмен език е XML използван в създаването на електронни книги и електронни библиотеки.
4.3. Стандартизация на форматите
Многообразието на формати налага утвърждаването на единни стандарти в електронното книгоиздаване. През 1986 г. е създаден международен стандарт за електронно публикуване в Интернет, наречен SGML (Standard Generalized Markup Language). Благодарение на него уеб-базираните документи могат да се обменят безпрепятствено. Стандартите в електронното издателство са от голямо значение за развитието на пазара на електронните книги. При покупката на електронна книга се задава въпросът каква платформа е необходима за нейното четене. Някои издатели подготвят електронните книги за няколко или за всичките формати, но други ги предоставят само в един единствен формат. При тази ситуация, читателят трябва да има готовност (техническа и програмна) за четене на всички съществуващи формати. Създаденият стандарт за електронни книги OEB (Open E-Book) е изграден върху платформата XML (eXtensible Markup Language), тъй като тя разполага с добре дефинирани правила за синтаксис на документите, намалява разходите при тяхното изграждане и несъвместимостта между отделните системи. XML позволява разширяемост, тъй като не е свързан към определен специфичен набор от елементи. Това позволява интернационализация и възможности за подобряване на представянето на електронните документи. Устройствата за четене на електронни книги както в програмно, така и в техническо отношение, се развиват в две различни направления. Едното се опира на набор от команди, извлечени като подмножество от HTML/XML, което дава възможност за записване на текст и ограничен набор от мултимедийни компоненти. Върху тази платформа е изграден стандартът OEB. Това направление (вж. www.openebook.org) се поддържа от много фирми в т.ч. и от Microsoft. Много от електронните книги, излезли на пазара, се изграждат върху определени поднабори от HTML (но не всякога напълно еднакви) и това води до задоволително стандартизиране на устройствата за четене. Проблемите, които съществуват тук, са известни ограничения при използването на допълнителни символи (например ползването на нелатински букви, което е важно при представяне на научни работи, особено при представяне на математически формули и изрази). Другият път е използването на Adobe PDF, който работи на ниво изображение на страница. Тази линия се поддържа от няколко фирми и действително има някои сериозни предимства. Ползването на този формат позволява компютеризацията на печатните текстове да се осъществява по-лесно и по евтино. Тъй като в основата си програмата обхваща изображенията като цели части, тя е удобна при работа с всякакъв вид символи (в това число със символи от китайски, японски, арабски и други езици и при наличие на картини и графики). Особено удобна е при компютеризация на стари книги. Предполага се, че тези две направления ще продължат да съществуват независимо от противоречията между тях. Вече съществуват технологии, даващи възможности за конвертиране на форматите от едното направление в другото. Румънската фирма SOFTWIN (www.softwin.ro) създаде програмно осигуряване, което позволява конвертирането от кой да е изходен формат (DOC, XLS, PDF, QXD) в който и да е формат на електронните книги (HTML(IE 5.5), HTML(NS 6), OeB 1.0.1, OeB netLibrary, OeB Bayker&Taylor, MS Reader (LIT), Adobe eBook Reader (AER), Gemstar и др.). На уебстраницата www.intuitext.com.freetest.html всеки може да направи опит за конвертиране на текст от единия в другия формат.
Използвана литература:
1. ТОДОРОВ, Т.К. Електронни книги. - Велико Търново:Астарта,2003. – 165с.
2. ГЕРГОВА, А. и др. История на книгата : Книгата в Историята. – София : УИ “Св. Климент Охридски”
3. ГУЛЕНОВА, М. и др. Веднъж дигитализирана, една книга никога няма да бъде изчерпана. – Медиа свят, бр. 6, с. 34
4. THE PROJECT GUTENBERG WIKI http://www.gutenberg.org/wiki/Main_Page
1. http://bg.wikipedia.org/
...
Търся есе на една от следните теми:
1.Що е щастие и достъпно ли е то за всички?
2.Когато човек е щастлив той е добър, но не винаги добрите хора са щастливи
3."Щастлив човек" - по какъв повод сте произнасяли тази фраза?
Ще съм благодарна ако някой ми помогне
Ето ти по третата:
Когато човек е щастлив
той е добър.Но не винаги добрите хора са щастливи.
/ Оскар Уайлд /
Какво всъщност е щастието?Достижимо
ли е то?За мен това е дилемата на живо-та.Да избереш пътя между доброто и злото,значи ли че избираш между щастието и нещастието?За мен да си добър не означава да бъдеш и щастлив.
Добротата човек я носи в себе си ,докато щастието е удоволетвореността от полу-ченото от живота.Но най-важното нещо,
което носи това усещане е любовта.
Често срещам добри хора,но рядко
щастливи.А когато видя на улицата чо-
век с усмивка на лицето,а той подритне
бедния просяк,за да не изцапа костюма му, разбирам колко заблудени хора има.
Такива хора са духовно обезценени и изгубени из ласкавия си свят ,непритежа-ващи обаче най-ценните нещата на този
свят.Скъпите коли,маркови дрехи и парфюми се обезмислят,ако няма любов.Истинското щастие не се измерва в материални блага и големия брой приятели.Единстеното необходимо е чо-
век да има здраве и неколцина приятели,
които да го обичат и подкрепят в тежките
моменти.А това може да го притежава само човек с благородо сърце,умеещ да цени възвишаните неща на този свят.
Добряците свикнали да живеят непри-тенциозен живот понякога се увличат
по фалша и суетата,несаумяващи да разберат,че тези които са за завиждане са всъщност те.Парите не могат да купят съкровищата заключени в благо- родното – здраве,любов, човечност,
съвест,спокойствие . Пътешествието на плаващите по реката на ”блясъка” също си има своя край.Край ,който не значи, че те ще слезнат от своя кораб на лук- са и фалша.Те няма да изчезнат,но ще изчезне заблудата,че този свят непоз- наващ искреност,непотправеност и любов ,може да направи някого
щастлив.Те винаги ще останат осъдени да не познаят “простичкия“живот,в кой -то и най-малките неща носят щастие.
За да бъде щастлив човек ,той трябва да има огромно сърце пълно с много любов.Трябва да умее да цени себе си и малките неща в живота,носещи усе-
щането за пълноценост.За мен щас- тието е една непрестанна борба и когато кажеш “аз съм щастлив” ,значи си изгубил нишата на живота.
може лиии Образа на Хора в Антигона???СПЕШНОООО
Love is Rare, Life is Strange, Nothing.....Last and People Change
ако намериш нещо в помагало дай линк и ще ти го изтегля
http://zamunda.pomagalo.com/download...?search=731605
ще ми спасиш живота
(#) ...thats a cookie...
http://download.pomagalo.com/76767/k...search=7674267 ...маиии товаа...ако намериш нещо в помагало дай линк и ще ти го изтегля
Love is Rare, Life is Strange, Nothing.....Last and People Change
Заповядай:
Коментар върху монолога на Антигона от ІV епизод на трагедията „Антигона” от Софокъл
След перипетиите и сблъсъците, пред които Софокъл е изправил своите герои в развитието на действието, финалният монолог на Антигона е заключителният акорд, даващ представа за прекрасния образ на девойката. Всички качества, на които зрителят се е възхищавал, следвайки трагичните усилия на героинята да остане вярна на себе си и на своя човешки и нравствен дълг, тук са разкрити в цялата им пълнота и величие.
Антигона поема своя тежък жребий. Нейният трагичен плач внася забавяне на действието, но той хвърля и нова светлина върху героите и върху конфликтите. Девойката, която толкова смело и непреклонно е защитавала принципите си и правото си да почита неписаните човешки закони, сега оплаква рано погубения си живот:
О гроб, чертог мой брачен, мое жилище
подземно, вечен мой пазач! Отивам аз
при скъпите си, от които толкова
сред мъртвите прибрала е Ферсефаса!
Последна слизам – най-злочеста клетница,
преди да са изтекли още дните ми.
Реакцията на девойката е напълно естествена и с нищо не помрачава нейния силен характер. Страданието по неизживените дни, по загиващата младост, по хилядите мечти, които никога няма да се осъществят, е най-човешкото и нормално поведение на отиващата на смърт героиня. Животът е най-висшият дар, който човек има и неговата загуба винаги носи скръб и болка. Нещастието, което Антигона преживява, всъщност я издига още повече в очите на зрителя, защото така се разкрива не само непримиримият дух на девойката, но е нейното любящо и нежно сърце. Сълзите, които са израз на слабост, в очите на Антигона са още един знак за нейната твърдост, защото въпреки страданието си тя не отстъпва от своите принципи и не съжалява за своята постъпка. Това още веднъж я противопоставя на суровия и бездушен тиранин, който я осъжда на смърт.плачът на героинята е естествен и в него се разкриват и дълбочината на чувствата й към родния брат и отговорността, която носи пред живите и мъртвите близки.
И днес понеже твоя труп
погребах, Полиник, пострадах толкова.
Достойно те почетох според умните.
Убедена, че е постъпила правилно, Атнигона поема пътя към смъртта жалейки неизживяната си младост, но не съжалявайки за това, което е сторила, тъй като се е подчинявала на по-висши закони от тези на тиранина Креон. Съзнанието, че не е изменила на своя човешки и сестрински дълг пред мъртвия брат, й дава сили да превъзмогне болката и скръбта. Девойката е осъзнала една от вечните истини – че в смъртта всички са равни и заслужават еднакво отношение.
Какъв закон божествен съм пристъпила?
Защо да гледам още аз, злочестата,
небето и кого да моля, щом като
чрез благочестен труд добих безчестие?
В този последен монолог особено силно е разкрит трагизмът на образа, но и неговата героичност. Въпреки, че я очаква ненавременна смърт, въпреки, че е наказана, защото е спазила истинските човешки закони, в плача на Антигона няма нито за миг съжаление, няма отчаяние, нито покорство и примирение. Пред смъртта тазе крехка девойка проявява същата сила и твърдост, каквато преди това е проявявала в споровете с Креон, защитавайки правото на своето сърце.
(#) ...thats a cookie...
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДАВАМ,ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПОЛУЧАВАМ!
Замисляли сме се,че всичко на този свят се плаща?Всяко едно нещо,за да го получим,трябва да положим необходимия труд.
Няма безплатни неща.Ние сме хора,живеем сред хора,всеки иска нещо,но колко е склонен да даде?Винаги ни се иска да получим нещо,но да не заплатим за него-било то с труд или нещо друго.Едни дават повече,други дават по-малко,а трети само искат.Не може само да се иска,но какво да се прави-живот,иди го разбери.Не може всички да сме еднакви,всеки има свой морал,свой начин на разсъждение,своя личност.Както е казано в народната поговорка ''Вълкът кожата си мени,но нрава-не''.Всички хора се раждат еднакви,малки,крехки,безза итни,нуждаещи се от грижи.Независимо от цвета на кожата,всички сме хора,имаме еднакво устроен организъм и с течение на времето,ние порастваме,оформя се нашата личност,оформя се нашият характер,единствен и неповторм.Животът е една постоянна въртележка,която се върти без спир.Да можеш да даваш,означава да си надминал ''летвата'' на своята личност.Както е казал Христос ''Давай,но очаквай да получиш нищо''.Любовта-това чувсто,което само иска ли,иска само да даваш,а дали ще получиш,зависи от човека на когото даваш,дали и той е способен да дава повече от колкото може да има.Любовта е много трудно чувство,то е като растение,трябва постоянно да отлгеждаш,да го поливаш,да го пръскаш,да го ториш,с една дума всичко необходимо на едно растение за да расте нормално.А предполагам всички знаем,като не се грижиш за цветето-то умира.Така е и с любовта,трябва постоянно да даваш,за да имаш,колкото повече даваш,толкова повече получаваш.Да деш живот или да спасиш живот,също е една не лека задача в нашия житейски земен път.Всяко семейство полага огромни усилия за да отгледа детето си,родителите дават,дават и накрая,когато тяхната рожба порасне,те получават,неговата обич.Тогава идва момента,когато те започват да получават.Във всяка една частица на този свят,има и нещо лошо.Понеже ако светът беше,изграден само от добрини,той не би бил интересен.Из между милярдите хора на тази палнета,не всички могат да дават.Има хора,които само ''попиват''.Понякога когато съм из между такива хора,които само искат и вземат,без да дават,ми става много гадно.Тези хора не познават сладкото чувсто,да даваш.Тези хора са се вкопчили в една цикличност,засмукваща ги все повече и повече.Според тях това е редно.За тях е нужно те да са добре,без да ги интересува за другите.Аз лично отбягвам такива хора,понеже покрай тях,няма да ми се случи нищо хубаво.Но не можем да съдим някой,само защото е научен да иска,а да не дава.Все пак всеки има право да бъде такъв какъвто си иска.Когато се раздаваш,когато бъдеш добър,всички ти дават,всички са добри с теб.Правилно ли е само да даваме,а да не взимаме?Хората който са склонни да дават ,,не говоря само за пари,а за подкрепа,любов,приятелство и др.'' получават без да искат.Всяко едно добро се заплаща.За съжаление добрите хора са малко и на изчезване.И само ние хората,истинските хора,можем да спасим този изчезващ вид,като самите ние станем по-добри.Когато полагаш усилия да запазиш едно приятелство или връзка,не след дълго време,ще ти бъдеш възнаграден.Когато даваме,всъщност ние се издигаме все по-нагоре в духовното на нашия земен живот.В крайна сметка нали един ден,когато настъпи времето да напуснем земното си тяло и да се принесем към друга по висша форма на живот,трябва да можем да кажем ,,ето аз дадох всичко от себе си,за да са добре хората,които ценя и обичам'',нали след като идем на оня сват,трябва да има кой да каже за нас ,,е,той бе добър човек,много се раздаваше''.За това в живота колкото повече даваш,толкова повече получаваш.Рано или късно,всяко едно добро дело,ще бъде двойно отблагодарено!,,Когато даваш-получаваш'' е казала Клеопатра.
Благодаря много!
(#) ...thats a cookie...
Няма проблем
моля за ето тази http://zamunda.pomagalo.com/download/3343/ ам мерси много предварително (sun)
<a><img></a>
Хамлет - Трагизмът на ренесансовата личност
Западноевропейският ренесанс бележи в своето развитие два периода - първия - период на светли надежди, на раждане и утвърждаване на хуманистичния идеал,
на вяра в човека и неговите качества и възможности да преобрази и хармонизира света, и втория, наречен сполучливо "криза на хуманизма", характеризиращ се
с разочарование и обезверяване на светлите умове, с липсата на перспектива за установяване на ред, хармония и висока нравственост.
Плод на тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир "Хамлет".
Трагизмът на на главния герой - датския принц Хамлет, се поражда най-вече от жестокия сблъсък м/у ренесансовия идеал, чиито носител е той, и реалната
действителност, в която попада при завръщането си в Дания, в родния Елсинор. Външен израз на този конфликт е мотивът за лудостта, реализиран в
произведението чрез образите на самия Хамлет, а и на неговата любима Офелия.
Повод за завръщането на престолонаследника е смъртта на баща му и невероятно бързата женитба на майка му - овдовялата кралица. за неговия роден чичо -двор. След срещата и
разговора си с духа на стария крал, при който се изясняват причините, участниците и се очертават последствията от мерзкото убийство, извършено от настоящия
крал.
За ренесансовата личност човешкия живот е с особено висока цена и никой смъртен няма право да го отнема. Още повече - когато става дума за живота на
личност, олицетворение на ренесансовия идеал, какъвто за Хамлет е неговия баща. Точно него има предвид героят в монолога си за човека във II действие,
III сцена.
"Какво дивно създание е човекът! Колко благороден в разума си! Как безграничен по способности! По форма и движения - колко ясен и възхитителен!
Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на света! Идеал на всичко живо!"
Израз на разочарованието от доскоро издиганата в култ човешка личност е обобщението на героя, че всичко това за него е "квинтесенция на праха", че
"друг такъв" едва ли вече ще срещне в живота си.
Трагичното разочарование на принца, произтичащо от предателството на приятелите от детството Розенкранц и Гилденстерн прераства в страдание от
поведението на неговата майка. Гертруда като че ли е забравила наскоро починалия си силно любящ съпруг. Тя е точно на мястото си в своя Елсинор -
свят на лиемерие братоубийство и пошлост, свят тъмница. В този свят непрекъснато търсят забавления и устройват шумни пирове, сякаш опитвайки се да потънат
в забрава, да заглушат гласа на съвестта, връщащ ги към истината.
Хамлет е безкрайно разочарован от своята майка. Отношението му към нея на моменти граничи с жестокост, но както сам казва героят - той е "от любов жесток".
С упреците си към Гертруда синът й като че ли опитва да накара нейната съвест да се разбунтува, да я поттикне към покаяние, за да се спаси от срама и от греха
на прелюбодеянието. Такава е целта на думите му особено в сцената с портретите.
Шанс за възвръщане към достойното човешко съществуване героят дава и на останалите герои - на Полонии чрез иронията и сарказма си към неговото
хамелеонство в прочутия диалог за формата на облаците, и на Офелия, сочейки й пътя към манастира...
Противоречиво е отношението на главния герой към любимата девойка. За нея той, отпътувалият преди време от Елсинор обичан и очакван момък, единственият,
с когото тя се вижда в сънищата и в мечтите си, е идеал за нравственост и красота. Виждайки промяната, настъпила в него, неможейки да си обясни причините,
които са я породили, Офелия е лишена от възможността да стане другар и съмишленик на Хамлет. Огромната й любов към него, отблъсквана всячески от принца,
кръвта на баща й, Полоний, ролята, която самата принудително поема в двореца, довеждат девойката до лудост. Еднакво трагична е нейната съдба с на съдбата
на Хамлет. Дори - още повече. Защото, докато той има възможност да действа, докато той вече е наясно с истинското лице на обществото и на събитията, Офелия,
възпитана по принципите на средновековната нравственост в подчинение на родителите и на по-висшестоящите, не е в състояние да достигне сама до истината.
Нейното полудяване и смъртта й всъщност са потвърждение на идеята, че в света на порока и насилието чистите, невинни личности нямат място. По този начин
Шекспир като че ли "спасява" своята героиня от страстите на Елсинор. Маската на лудостта е спасение и за самия Хамлет, тя му позволява да действа безнаказано,
а и му осигурява така необходимото време за размисъл и за вземане на така важното за героя решение по повод отмъщението.
Отлагайки кървавото отмъщение, за което се е заклел пред духа на баща си, Хамлет сякаш дава шанс и на самия себе си да остане ренесансова личност,
независимо от условията, в които е попаднал.
Героят многократно има възможност да отмъсти със смъртта на убиеца на своя баща, краля на Дания. Но кървавото отмъщение може да бъде цел само за
средновековния човек, какъвто Хамлет не е. Той иска възмездие, а не смърт. Ето защо, преди да посегне към меча, принцът използва оръжието на словото, на
театралното изкуство, което нанася по-дълбоки рани и носи по-пълно удовлетворение. Забележителни са неговите монолози и особено прочутият
"Да бъдеш или не...", в който героят като че ли, разсъждавайки за ценността и смисъла на човешкия живот, за пореден път утвърждава ренесансовия принцип за
висшата ценност, каквато е живота.
По време на сценичното действие много от героите намират своя край. В последните сцени на V действие театралната сцена е осеяна с трупове -
Лаерт, Клавдий, Гертруда, самия Хамлет.
Според естетите смъртта на носителя на прекрасното, на идеала, е висш израз на трагичното. И въпреки че Шекспир се опитва да завърши своята трагедия с
известен оптимизъм чрез оцеляването на единствения докрай останал верен на Хамлет и на ренесансовия идеал персонаж - Хорацио, зрителят не може да се
освободи от състраданието към трагичната участ на един от най-прекрасните образи в световната литература - принц Хамлет - потопен в скръб, облечен винаги в
черно, чийто светъл ренесансов свят е жестоко разбит при трагичния си конфликт с гнилия свят ма средновековна Дания.
Хамлет - Трагизмът на ренесансовата личност
Западноевропейският ренесанс бележи в своето развитие два периода - първия - период на светли надежди, на раждане и утвърждаване на хуманистичния идеал,
на вяра в човека и неговите качества и възможности да преобрази и хармонизира света, и втория, наречен сполучливо \"криза на хуманизма\", характеризиращ се
с разочарование и обезверяване на светлите умове, с липсата на перспектива за установяване на ред, хармония и висока нравственост.
Плод на тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир \"Хамлет\".
Трагизмът на на главния герой - датския принц Хамлет, се поражда най-вече от жестокия сблъсък м/у ренесансовия идеал, чиито носител е той, и реалната
действителност, в която попада при завръщането си в Дания, в родния Елсинор. Външен израз на този конфликт е мотивът за лудостта, реализиран в
произведението чрез образите на самия Хамлет, а и на неговата любима Офелия.
Повод за завръщането на престолонаследника е смъртта на баща му и невероятно бързата женитба на майка му - овдовялата кралица. за неговия роден чичо -
новия крал Клавдий. Този факт обърква принца, разочарова го, но неговият поглед прониква още по-дълбоко в живота на Елсинорския двор. След срещата и
разговора си с духа на стария крал, при който се изясняват причините, участниците и се очертават последствията от мерзкото убийство, извършено от настоящия
крал.
За ренесансовата личност човешкия живот е с особено висока цена и никой смъртен няма право да го отнема. Още повече - когато става дума за живота на
личност, олицетворение на ренесансовия идеал, какъвто за Хамлет е неговия баща. Точно него има предвид героят в монолога си за човека във II действие,
III сцена.
\"Какво дивно създание е човекът! Колко благороден в разума си! Как безграничен по способности! По форма и движения - колко ясен и възхитителен!
Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на света! Идеал на всичко живо!\"
Израз на разочарованието от доскоро издиганата в култ човешка личност е обобщението на героя, че всичко това за него е \"квинтесенция на праха\", че
\"друг такъв\" едва ли вече ще срещне в живота си.
Трагичното разочарование на принца, произтичащо от предателството на приятелите от детството Розенкранц и Гилденстерн прераства в страдание от
поведението на неговата майка. Гертруда като че ли е забравила наскоро починалия си силно любящ съпруг. Тя е точно на мястото си в своя Елсинор -
свят на лиемерие братоубийство и пошлост, свят тъмница. В този свят непрекъснато търсят забавления и устройват шумни пирове, сякаш опитвайки се да потънат
в забрава, да заглушат гласа на съвестта, връщащ ги към истината.
Хамлет е безкрайно разочарован от своята майка. Отношението му към нея на моменти граничи с жестокост, но както сам казва героят - той е \"от любов жесток\".
С упреците си към Гертруда синът й като че ли опитва да накара нейната съвест да се разбунтува, да я поттикне към покаяние, за да се спаси от срама и от греха
на прелюбодеянието. Такава е целта на думите му особено в сцената с портретите.
Шанс за възвръщане към достойното човешко съществуване героят дава и на останалите герои - на Полонии чрез иронията и сарказма си към неговото
хамелеонство в прочутия диалог за формата на облаците, и на Офелия, сочейки й пътя към манастира...
Противоречиво е отношението на главния герой към любимата девойка. За нея той, отпътувалият преди време от Елсинор обичан и очакван момък, единственият,
с когото тя се вижда в сънищата и в мечтите си, е идеал за нравственост и красота. Виждайки промяната, настъпила в него, неможейки да си обясни причините,
които са я породили, Офелия е лишена от възможността да стане другар и съмишленик на Хамлет. Огромната й любов към него, отблъсквана всячески от принца,
кръвта на баща й, Полоний, ролята, която самата принудително поема в двореца, довеждат девойката до лудост. Еднакво трагична е нейната съдба с на съдбата
на Хамлет. Дори - още повече. Защото, докато той има възможност да действа, докато той вече е наясно с истинското лице на обществото и на събитията, Офелия,
възпитана по принципите на средновековната нравственост в подчинение на родителите и на по-висшестоящите, не е в състояние да достигне сама до истината.
Нейното полудяване и смъртта й всъщност са потвърждение на идеята, че в света на порока и насилието чистите, невинни личности нямат място. По този начин
Шекспир като че ли \"спасява\" своята героиня от страстите на Елсинор. Маската на лудостта е спасение и за самия Хамлет, тя му позволява да действа безнаказано,
а и му осигурява така необходимото време за размисъл и за вземане на така важното за героя решение по повод отмъщението.
Отлагайки кървавото отмъщение, за което се е заклел пред духа на баща си, Хамлет сякаш дава шанс и на самия себе си да остане ренесансова личност,
независимо от условията, в които е попаднал.
Героят многократно има възможност да отмъсти със смъртта на убиеца на своя баща, краля на Дания. Но кървавото отмъщение може да бъде цел само за
средновековния човек, какъвто Хамлет не е. Той иска възмездие, а не смърт. Ето защо, преди да посегне към меча, принцът използва оръжието на словото, на
театралното изкуство, което нанася по-дълбоки рани и носи по-пълно удовлетворение. Забележителни са неговите монолози и особено прочутият
\"Да бъдеш или не...\", в който героят като че ли, разсъждавайки за ценността и смисъла на човешкия живот, за пореден път утвърждава ренесансовия принцип за
висшата ценност, каквато е живота.
По време на сценичното действие много от героите намират своя край. В последните сцени на V действие театралната сцена е осеяна с трупове -
Лаерт, Клавдий, Гертруда, самия Хамлет.
Според естетите смъртта на носителя на прекрасното, на идеала, е висш израз на трагичното. И въпреки че Шекспир се опитва да завърши своята трагедия с
известен оптимизъм чрез оцеляването на единствения докрай останал верен на Хамлет и на ренесансовия идеал персонаж - Хорацио, зрителят не може да се
освободи от състраданието към трагичната участ на един от най-прекрасните образи в световната литература - принц Хамлет - потопен в скръб, облечен винаги в
черно, чийто светъл ренесансов свят е жестоко разбит при трагичния си конфликт с гнилия свят ма средновековна Дания.
благодаря супер много
<a><img></a>
няма проблемиблагодаря супер много
Ako moje towa
http://download.pomagalo.com/16690/s...search=7707655
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
