4.Специализирано Висше Училище по Библитекознание и Информационни ТехнологииПървоначално написано от Librarian_girl
Курсова работа
На тема Електронни книги. Видове формати (doc, html, pdf, lit, djvu и др.)
На Йоана Иванова Пулева, 2-ри курс ББ
Фак № 4920
По дисциплината Интернет
Историята на книгата е “паметта на човечеството”. Благодарение именно на писменото слово познанието може да се предава от поколение на поколение и по този начин се улеснява развитието на науката, техниката и изкуството. С появата на книгата и нейното развитие се променят и начините за използване и разбиране на текста. Историците на книгата отчитат, че процесът на четенето зависи от формата на книгата (свитък, кодекс, онлайн издание), от оформлението й, от вида на използваната писменост, от типа култура на обществото.
В Древността четенето е било извършвано публично и на глас, имало е повече спомагателна за паметта функция, в съответствие с устния тип култура на античния свят. Едва в късното Средновековие се е извършил преход от публичното четене към четене в самота и тишина. Хората четяли “интензивно”. Те имали малко книги –Библията, алманах, една или две молитвени книги – и са ги препрочитали отново и отново, така че една тясна област от традиционната литература дълбоко се отпечатвала в тяхното съзнание.
Втората промяна в масовото читателско поведение настъпва при прехода от ограничена към всеобща грамотност. Към 1800 г. хората четяли “екстензивно”. Те четяли всякакви материали. Промяната от интензивно към екстензивно четене съвпаднала с десакрализацията на печатното слово. Светът бил засипан с материали за четене, а текстовете вече били третирани като стоки, които биха могли да бъдат захвърлени толкова небрежно, колкото вчерашния вестник. Но защо изобщо е било изобретено печатането? Едно успешно технологично нововъведение е повече от обикновена демонстрация на присъщата интелигентност на изобретателите. То е отговор на социални, икономически и политически търсения.
В политически план, едно от многото неочаквани последствия от разпространението на печата в Европа през ХV в. е било развитието на по-строг контрол върху това, което би могло да бъде написано и разпространено.
В социален и икономически план, появата на книгопечатането неминуемо се свързва и с авторските права. Закупуването на авторски права е най-важната инвестиция, която издателят винаги прави, така че не можем да разберем икономиката и издателската дейност без познаване на авторското право. За автора законът за авторското право е този, който защитава неговата инвестиция, в случая с автора – на време и интелектуално усилие. Различните системи на писмена комуникация отговарят на новопоявилите се нужди.
Системата на ръкописа цели главно да зафиксира авторовата мисъл. Появата на печатарството се свързва с възраждането на търговския капитал в края на средновековието, с напредъка на буржоазията, с увеличаване броя на университетите и на читателите.
Системата на непериодичния печат се заражда от увеличаването броя на читателите вследствие бързия напредък в процеса на ограмотяване; системата на периодичния печат отговаря на нуждата от предаването на новини или, както се казва днес, на информация; системата на аудиовизуалните средства за информация, където на писмеността е отредено ограничено място, се стреми да възстанови пряко източника на информация в сетивното поле на получателя й с основната цел пестенето на време; системата на писмеността в информатиката е свързана с компютъра и с изкуствения интелект, които визират усъвършенстването на умствените способности.
Освен печатните издания, в труда и бита на хората все по-важно място заемат телевизията и компютърният екран, текстообработващите технологии, компактдискът, телефонът и другите приложения на електрониката.
Наред с “класическата” универсална библиотека – памет на човечеството, се изграждат изчерпателни бази-данни, достъпът до които е възможен за всеки, навсякъде по света, по всяко време. Над образа на печатните Хималаи, състоящи се от милиарди издания, създавани от векове и стотици поколения, се издига сянката на хипертекста – огромен, непрестанно попълващ се, с възможности за преправяне и ликвидация на ненужното. А в тези условия все по-трудно става да се предвидят насоките на бъдещата история на книгата в един свят, изправен пред радикални промени в традиционните писмени форми. Когато техниките или формите претърпяват във времето основни промени, такива като тази от свитък към кодекс или от ръкописна към печатна книга, или от печатане към онлайн издание, сам по себе си текстът може да е същият, но неговото възприемане от читателите е твърде различно.
В резултат на електронното издаване книгата се превръща в “съдържание”, което включва стил на автора, в движещи се картини, анимация, аудиоклипове и други. Съдържанието е удобно и лесно за възприемане. Не бива да се забравя обаче, че когато книгата се превръща в “съдържание” тя губи своето значение, а идеята за читателя, внушена от съдържанието, става неубедителна.
1. Същност.
Електронните книги (e-book) са компютърни версии на книги, предоставени на читателя в цифров формат като компютърни файлове и могат да бъдат четени от всички видове компютри, както и от специално конструирани устройства за четене. В някои случаи, специализираното устройство за четене на електронни книги наричат също e-book. E-books са подобни на печатните си аналози, но са и уникални, тъй като могат да съдържат в себе си аудио, видео и всевъзможни хипервръзки.
Електронните книги могат да бъдат сваляни (downloading) от Интернет или да се получават чрез електронната поща като прикачени файлове, или да се купят от книжарниците. В най-опростеният си вид, електронната книга съответства точно на печатната си версия. Тя има корица, заглавна страница, ISBN, сведения за авторско право, за нейния редактор и издател, както и нейния автор.
Електронното форматиране не само намалява разходите за изграждане на книгохранилища и евентуалeн транспорт, но и намалява възможността от “изчезване на отделни страници на книгите” или “физическото им изхабяване”. E-books дават и известна свобода на писателите и издателите и създават условия за по-лесни маркетинг и разпространение. Отпада необходимостта от хартия и печат. Електронната книга в най-широкия смисъл съдържа същото количество информация като стандартната печатна книга, но в дигитален формат.
Може да се ползва посредством интернет, CD или друго устройство. Днес всичко създавано и съществувало в печатен вариант може да бъде публикувано и намерено в Мрежата - части от книги, цели произведения, литература, проза, поезия, романи, специализирана научна литература, детски приказки, речници, справочници, енциклопедии, наръчници, атласи, сборници и други – всичко. Цели библиотеки съществуват в електронен вариант, създават се специални книжарници за продажба на електронни книги, сайтове ги публикуват за свободно или платено ползване. Обикновенно печатните файлове биват сканирани, снимани или препечатвани на електронно устройство, за да бъдат пригодени за онлайн публикация.
Публикуваните за първи път електронни книги се създават със специални софтуерни програми, които могат да се намерят както в платен вариант, така и безплатно. В световен мащаб се създават цели онлайн хранилища за електронни книги. Някои от тях предоставят безплатно ползване, други платено. Някои публикуват книги, които вече са имали поне една публикация в печатен вариант, други дават възможност за публикация на непубликувани никъде и под никаква форма досега произведения.
2. Възникване и развитие на електронната книга
Идеята за създаване на електронни книги съществува още от средата на миналия век. През далечната 1945 година съветникът на Х. Труман, д-р Ваневар Буш (футурист, смятан за откривател на идеята за хипертекста) заговаря за устройства позволяващи да се съхраняват, обработват и предават книги, записи, съобщения и други подобни. Проектираната от него система Memex с големината на съвременно бюро, е по същество първата електронна книга. Представлява система за мрежово разпространение на информация, но остава нереализирана. Съществува само като идея до 1968г., когато се смята, че е поставено началото на електронното издателско дело.
Това начало се свързва с името на Тед Нелсън, който въвежда за първи път термина – хипертекст, който впоследствие става основен формат за съхраняване на електронни текстове в Интернет.
През същата 1968 година Алан Кей и неговите колеги от Xerox's Palo Alto - Изследователски център в Калифорния, разработват проект DynaBook - портативен, интерактивен компютър, изпълняващ ролята на книга. За съжаление, до първата търговска реализация на тази концепция не се стигнало. Трябвало да изминат още цели 20 години, през което време Алан Кей работи първо в Изследователския ценър на Xerox в Пало Алто, а по-късно и в Apple, и именно в Apple Newton MessagePad се реализира идеята му и се появява първият в света “портативен цифров асистент” – PDA.
Най-старият и най-голям проект за публикуване и безплатно ползване на цели книги в електронен вариант е проектът, символично наречен „Гутенберг”. Към момента той съдържа 20,000 книжни заглавия за свободно ползване от читателите. Основателят на проекта Майкъл Харт през 1971 г. създава т.нар. е-Книга (eBook) и днес продължава да създава електронни книги и свързани с тях технологии. През 1994 г. Пиетро ди Мичели създава първите страници на онлайн-проекта „Гутенберг”. Сайтът се изгражда и попълва основно от многобройни доброволци и няма комерсиални цели. В него не се публикуват рекламни материли, защитени от авторско право или с незаконно съдържания материали, както и непубликувани книги. Проектът се стреми да ги направи максимално достъпни, дълготрайни и в свободен формат, така че да могат да се ползват на всеки компютър.
През 1981 г. известният Тед Нелсън създава групата Xanadu, която планира да се занимава с т.нар. подключена (свързана) литература (connected literature) – т.е., с това с което днес се занимават фирмите продавачи на електронни книги.
През 1984 г. се появява първото он-лайн списание FSFnet, в което се публикуват художествени произведения – кратки фантастични и фентъзни разкази.
През 1986 г. Franklin Electronic Publishers пуска на пазара портативно устройство, съдържащо електронен речник с възможност да показва на екрана си текст само от един ред, а през 1991 г. фирмата предлага устройството заредено с електронната Библия, но този път текстът на екрана е от четири реда.
През 1990 година фирмата Voyager пуска на пазара първата електронна книга, която може да се чете с помощта на персонален компютър. Но и тогава, а и след това, книгите записани на дискети не са били търсени. Единствено продаваеми се оказали записите върху CD ROM на големи енциклопедии.
Нов етап в развитието на електронните книги започва с бурното развитие на Интернет и внедряването на езика HTML, а същинският подем в тяхното развитие настъпва след пускането в производство на портативните gadgets устройства, позволяващи пълноценно да се възпроизвеждат текстове върху течнокристален екран.
През октомври 1995 г. Джим Сакс и Том Померой създават фирма Soft-Book , чрез която си поставили за цел да усъвършенстват идеята за концептуална електронна книга. Приблизително след около една година, Мартин Еберхард и Марк Тарпеннинг решават да създадат “книга за всичките книги”. Решили да я нарекат “Pocketbook”. Много скоро Марк предложил името са се смени та Rocket eBook, което останало и до днес.
През 1995 г. Даниел Мунян основава фирмата Everybook, Inc. Притежател е на американски патент № 5761485 за двуекранна електронно-книжна система, защитен в 35 страни по света.
През октомври 1998 г. в Америка почти едновременно, са били пуснати в продажба две устройства, които в пълния смисъл на думата могат да бъдат наречени електронни книги. Това са устройствата: RocketeBook и SoftBook. Почти не посредствено след тях се появява и Everybook.
Днес са известни два типа електронни книги. Първият тип – това са книги с един екран – дисплей и ще ги наречем книги от планшетен тип (Plate eBook). Вторият – това са книги с два екрана. Тях ще наречем книги от двуекранен тип (Twoscreen eBook). Реално съществуващите днес електронни книги RocketeBook и SoftBook се отнасят към планшетния тип, а EveryBook – към книгите от двуекранния тип.
В началото на 90-те години на XX в. SONY разработва своето устройство Data Discman. Това устройство е известно под името ElectronicBook Player и служи за прослушване на аудио компакт дискове и за четене на CD дискове с текстова информация. Критикувано за своите малки размери на екрана, ниската резолюзия на текста в екрана и ограничените мултимедийни възможности, през 1992 г. то е заменено с устройството BOOKMAN, което използва информация, съхранявана в специален блок. На SONY принадлежи патентът за електронната книга от типа Twoscreen eBook.
С цел активизиране навлизането в пазара на електронните книги, през 1999 г. в Япония е създаден «Electronic Book Consortium», обединяващ 145 фирми от различен профил. Участие вземат освен производителите на електроника и комуникационни устройства, а и големите книжарници и издателства. Консорциума обявява, че на книгите ще бъдат представени чрез графичния формат EBJ, като изображения. От една страна това ще оправдае специфичната японска писменост и ще намали разходите при цифровизацията на страниците на печатните книги. От друга страна, обаче, използването на графичен формат изисква по-голяма памет за съхраняването на книгите. По данни на Консорциума за един средно голям роман ще са необходими около 16 Мб памет. Опитните образци на електронна книга са изготвени от фирмата Sharp. В качеството на дисплей е използван 7-инчов черно-бял LCDекран с разрешителна характеристика 1024х768. Планира се книгите да се записват на миниатюрен двуинчов диск с обем 40 Мб.
Електронни книги се създават и в някои западноеврепейски държави като Франция, Италия и др.
Не е по-назад и Русия. През 1998 г. московският изобретател В.К. Власов е получил патент за “устройство за четене на електронни книги тип Twoscreem”.
През 2000 г. аналогични устройства се създадоха в Южна Корея и Китай.
3. Предимства и недостатъци на електронната книга
3.1. Сред предимствата на електронната книга, които я правят привлекателна за съвременния човек, са следните:
3.1.1. Възможност за безплатен достъп до произведения от цял свят.
3.1.2. Покупката на електронна книга или части от нея става много лесно и бързо.
3.1.3. Незабавна доставка.
3.1.4. Книгите могат да се актуализират и свалят от Интернет по всяко време. Електронните книги са в състояние да предлагат най-новата и най-последната информация.
3.1.5. Много електронни книги днес се продават с бонуси, което не е възможно с печатните книги.
3.1.6. Електронните книги заемат по-малко място – няма нужда от стая или библиотека, всичко се съхранява на личния компютър.
3.1.7. Безплатните версии на електронните книги са по-лесно достъпни от всяка точка на света – не е нужно да се пренасят, нужна е само връзка с мрежата.
3.1.8. Електронните книги са по-лесно преносими – огромно количество информация може да бъде пренесено на диск, с лаптоп или друго устройство.
3.1.9. С развитието на днешните технологии електронните книги могат да се ползват навсякъде – в автобуса, влака, самолета, колата.
3.1.10. Електронните книги могат да се съхраняват по-лесно и имат по-дълъг живот от печатните.
3.1.11. Електронните книги могат да имат линкове към други книги или места в мрежата. Много книги са свързани и с други опции – приложени речници, анотации, отбелязвания и пр.
3.1.12. В електронната книга може да се търси по-лесно – зададени са многобройни критерии, по които може да се търси определена дума, абзац, име и т.н.
3.1.13. Електронните книги могат да бъдат интерактивни – да съдържат аудио, видео и мултимедия, която да подкрепя идеите на автора.
3.1.14. При електронните книги липсват разходи по пакетиране и превозване/превозване.
3.1.15. Електронните книги могат да имат и опция за разпечатване.
3.1.16. Персонализация – избора на големина на буквите и осветяване на фона.
3.1.17. Може да се чете в тъмното.
3.1.18. Отгръщането на страниците става само е един бутон.
3.1.19. Възможност за лесно публикуване на собствени произведения. Електронните книги могат да бъдат създавани с безплатни софтуери или специализирани платени програми. От гледна точка на авторите онлайн публикуването е най-подходящо за никому неизвестните автори, които виждат в Интернет медиа, в която издателската суета е почти освободена от разходи. Но без помощта на издатели, критици и книготърговци рискуват да се потопят и да потънат в мрежата анонимно. Авторите на бестселъри обаче, които вече са създали своя “марка за идентичност”, Интернет им осигурява бързо огромна публика.
3.1.20. Електронните книги са по-евтини от печатните. Тук отсъства и основното разходно перо при печатните книги – хартията!
3.2. Електронните книги имат и някои слабости и недостатъци, сред които:
3.2.1. Проблемът с авторските права и тяхното отдаване все още не е решен напълно. За да бъде електронната книга действително ефективна, тя трябва да e свободна за разпространение, а това означава, че авторските права са под заплаха. Намирането на компромис между интересите на автора и читателя е не само сложна задача, но поне засега и неразрешима.
3.2.2. Някои книги изискват специален софтуер.
3.2.3. За повечето онлайн покупки на електронни книги се изискват кредитни карти – понякога опасно, понякога невъзможно действие.
3.2.4. Често читатеите предпочитат да разпечатат електронна книга или част от нея, ако е по-дълга от три страници - от издадената в онлайн версия през месец юли миналата година книга Riding the Bullet на Стивън Кинг от Simon & Schuster, според оценки на LA Times са закупени повече от 500 000 екземпляра чрез Amazon.com и Barnes & Noble. Според Book Repor Network обаче само 1% от притежаващите книгата действително са я прочели. Издателят Simon & Schuster отрича данните и оповестява, че от маркетингова гледна точка книгата има небивал успех.
3.2.5. Четенето онлайн е вредно в сравнение с четенето на печатна книга.
3.2.6. Не можеш да опаковаш онлайн електронна книга и да я подариш.
3.2.7. Все още много книги нямат електронен вариант.
3.2.8. Електронната книга може и да е по-лесно достъпна, но:
• отнема малките удоволствия от допира до корицата
• от миризмата на чисто нова книга или антика, преминавала през десетки ръце, които са оставили от своята мъдрост, мисли и чувства
• подгъването на онова листче в книгата, където е най-любимата ти част
3.2.9. Проблем тук е и задълбочаването на т.нар. „криза на литературата”, свързано именно с появата на електронните книги и изобщо с развитието на технологиите.
3.2.10. Проблемът с тиража. По-точно – отсъствието на този проблем. От една страна книгата се тиражира без допълнителни средства, а от друга, не се знае от кого и колко пъти се тиражира
4. Файлови формати
4.1. Освен форматите lit и PDF, при създаването и четенето на електронни книги, се използват и формати като HTML, RTF, Palm OS, Windows CE и др. Програмното осигуряване най-често е безплатно и лесно може да бъде изтеглено (downloading) от Интернет. Основните предимства на програмното осигуряване (ПО) за четене на електронни книги са:
– много добро качество за четене на електронни книги върху екран.
– библиотечен мениджмънт на електронните книги.
– отбелязване върху електронната книга на мястото до което тя е прочетена
– възможност за анотиране.
– настройка на размера на шрифтове.
– възможност за търсене по дума или по фраза.
Всяка фирма, създаваща програмно осигуряване, предоставя и електронни книги на своя сайт. Има и фирми, които предоставят ПО на желаещите да създадат електронни книги.
4.2. Кратко описание на най-често използваните формати:
– DOC файлове се четат чрез Microsoft Word или WordPad.
– HTML файловете се четат чрез браузерите за работа с Интернет като Internet Explorer, Netscape Communication, Opera и др., които са безплатно сваляеми от Интернет. HTML файловете са съвместими с устройството за четене на книги Rocket eBook™.
– LIT файлове се четат с помощта на Microsoft Reader.
– OeB е формат на Open eBook Standard.
– PDF файловете се четат чрез Acrobat Reader или Adobe E-Book Reader. И двата се предоставят безплатно както от сайта на Adobe, така и от много други места, където се работи с такива файлове.
– PRC файлове са съвместми с операционните системи Palm.
– RTF се разглежда като “универсален” файлов формат, тъй като се ползва от текстовите редактори както на PCs, така и от Macs. Четенето им може да стане и с WordPad.
– TXT файлове – това са ASCII файлове. За четенето им е необходим Windows или DOS.
– WinCE файлове са предназначени за преносимите компютри. В тях се използва Windows CE-базирани компютърни помощници (PDA) и Palm PCs.
– WPD се четат с програмата Word Perfect™ на фирма Corel.
– DjVu файлове се четат от програмата WinDjView. Това е сравнително отскоро популярен формат, много удобен за представяне на сканирани книги, статии и др.
Съществуват и други формати, чието разнообразие е доста голямо и то в някои случаи създава проблеми. С най-широко разпространение се ползва форматът HTML, т.е. този формат който се чете от браузерите при работа с Интернет (Internet Explorer или Netscape Communications). Повечето програми за четене на електронни книги са съвместми с HTML. Сравнително нов програмен език е XML използван в създаването на електронни книги и електронни библиотеки.
4.3. Стандартизация на форматите
Многообразието на формати налага утвърждаването на единни стандарти в електронното книгоиздаване. През 1986 г. е създаден международен стандарт за електронно публикуване в Интернет, наречен SGML (Standard Generalized Markup Language). Благодарение на него уеб-базираните документи могат да се обменят безпрепятствено. Стандартите в електронното издателство са от голямо значение за развитието на пазара на електронните книги. При покупката на електронна книга се задава въпросът каква платформа е необходима за нейното четене. Някои издатели подготвят електронните книги за няколко или за всичките формати, но други ги предоставят само в един единствен формат. При тази ситуация, читателят трябва да има готовност (техническа и програмна) за четене на всички съществуващи формати. Създаденият стандарт за електронни книги OEB (Open E-Book) е изграден върху платформата XML (eXtensible Markup Language), тъй като тя разполага с добре дефинирани правила за синтаксис на документите, намалява разходите при тяхното изграждане и несъвместимостта между отделните системи. XML позволява разширяемост, тъй като не е свързан към определен специфичен набор от елементи. Това позволява интернационализация и възможности за подобряване на представянето на електронните документи. Устройствата за четене на електронни книги както в програмно, така и в техническо отношение, се развиват в две различни направления. Едното се опира на набор от команди, извлечени като подмножество от HTML/XML, което дава възможност за записване на текст и ограничен набор от мултимедийни компоненти. Върху тази платформа е изграден стандартът OEB. Това направление (вж. www.openebook.org) се поддържа от много фирми в т.ч. и от Microsoft. Много от електронните книги, излезли на пазара, се изграждат върху определени поднабори от HTML (но не всякога напълно еднакви) и това води до задоволително стандартизиране на устройствата за четене. Проблемите, които съществуват тук, са известни ограничения при използването на допълнителни символи (например ползването на нелатински букви, което е важно при представяне на научни работи, особено при представяне на математически формули и изрази). Другият път е използването на Adobe PDF, който работи на ниво изображение на страница. Тази линия се поддържа от няколко фирми и действително има някои сериозни предимства. Ползването на този формат позволява компютеризацията на печатните текстове да се осъществява по-лесно и по евтино. Тъй като в основата си програмата обхваща изображенията като цели части, тя е удобна при работа с всякакъв вид символи (в това число със символи от китайски, японски, арабски и други езици и при наличие на картини и графики). Особено удобна е при компютеризация на стари книги. Предполага се, че тези две направления ще продължат да съществуват независимо от противоречията между тях. Вече съществуват технологии, даващи възможности за конвертиране на форматите от едното направление в другото. Румънската фирма SOFTWIN (www.softwin.ro) създаде програмно осигуряване, което позволява конвертирането от кой да е изходен формат (DOC, XLS, PDF, QXD) в който и да е формат на електронните книги (HTML(IE 5.5), HTML(NS 6), OeB 1.0.1, OeB netLibrary, OeB Bayker&Taylor, MS Reader (LIT), Adobe eBook Reader (AER), Gemstar и др.). На уебстраницата www.intuitext.com.freetest.html всеки може да направи опит за конвертиране на текст от единия в другия формат.
Използвана литература:
1. ТОДОРОВ, Т.К. Електронни книги. - Велико Търново:Астарта,2003. – 165с.
2. ГЕРГОВА, А. и др. История на книгата : Книгата в Историята. – София : УИ “Св. Климент Охридски”
3. ГУЛЕНОВА, М. и др. Веднъж дигитализирана, една книга никога няма да бъде изчерпана. – Медиа свят, бр. 6, с. 34
4. THE PROJECT GUTENBERG WIKI http://www.gutenberg.org/wiki/Main_Page
1. http://bg.wikipedia.org/
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат