5.VI. Етническа история на българската народност

1. Праотечество, разселване и религия на българите
Източната част на южните славяни образуват славяно-българската племенна група. Основната има част били племената “склавините” . Важно значение за историческото им развитие е преминаването им в края на 7в. на р.Дунав от българите водени от хан Аспарух. Славяните ги приели като естествени съюзници срещу Византия. Съществуват 17 хипотези за произхода на българите. Според някои от тях те принадлежат към угро-финската, хунската, татарската или дори славянската общност. Много археологически данни посочват, че тяхната прародина е в земите на Централна Азия. Основна обществена единица при българите била многосемейната номадска община, чиито членове били в кръвно родство и имали обща собственост. Няколко рода образували племе начело с племенен вожд наречен хан.
Религията на българите била монотеистична. Те имали върховен бог Тангра, което означава небе /вярвали че Тангра е създател на земята и небето и пълен господар на всичко/. В негова чест строяли капища, т.е. храмове, където шаманите, т.е. жреците магьосници извършвали жертвопринушения на домашни животни. По време на война или при големи природни бедствия- и на хора. Българите вярвали и в оренгата, което е свръхестествена сила, обитаваща предмети и хора и предивяваща им необикновенни способности. Съществувало поверието, че оренгата се намира в главата на убития враг и затова от неговия череп правили чаша обкована със сребро.
Характерна черта за бълг. религия е тотемизмът, което е почитане на определени животни, които произлизали заедно с отделни племена от общ прародител. Ето защо заекът, вълкът, кучето се считали за свещени. Българите почитали и небесните тела- слънце, луна и звезди. Широко разпространен бил и култът към предците.
Календара на българите е важен белег за културното им развитие. Заели го от китайците. Бил основан върху 12-годишен лунен цикъл като всяка година носела името на почитано животно. Лунната година се състояла от 10 месеца. Шаманите имали голяма роля в обществото и можели да свалят от власт дори и хана.
През 2 век българите се включват във Великото преселение на народите като се насочват към Европа. Засвидетелствано е, че първото участие на българи в конфликтите на Балканския полуостров се извършва през 480г.
В края на 6в. българите на север от Кавказ попаднали под властта на тюркският Хаганат, чиито територии се простирали от Китай до р. Волга.
В началото на 7в. българите отхвърлили властта на тюрките, обиединили се около хан Аспарух и сформирали голям военноплеменен съюз нар. Стара Велика България. Така през 632г. е основано първото държ. обиединение на българите.
Стара Велика България обхващала земите: северно от р.Кубан /между Азовско и Черно море/. Столица бил град Фанагория. Хан Кубрат сключил мирен договор с Византия , бил титулован патриций, а патриарх Никифор свидетелства, че хан Кубрат доброволно приел християнството още през 619г.
Втория син на кубрат-Котраг по горното течение на р. Волга основал Волшко-Камска България, която просъществувала до началото на 13в. Столица –гр. Болгар. Те приели исляма.
Третия син на хан кубрат-Аспарух начело на племето оногундури се заселили в т.нар.Онгъл- днешна южна Бесарабия.
През 680г. сключили мирен договор с византийския император Константин IV, който се задължил да плаща данък на младата държава. Така официално признал нейното съществуване.
Едновременно със създаването на държава племената се обединяват. Така се сформира българската народност-един сложен процес, който трябвало да се развие за много кратко време.
Хановете Крум и Омуртаг прекарват реформи за да изравнят 2-та етноса-славяни и прабългари. Най-много проблеми обаче стоят пред хан Борис, защото в средата на 9в. бълг. култура е сложна смесица от различни религии и обичаи на населението. Българска, славянска и отчасти християнска. След присъединяване на територии От Тракия и Македония, където още през 1в. започнало храмово строителство и се създали първите епископски центрове.
В средата на 9в. трябвало да се избира дали България да остане извън центровете на европейската християнска цивилизация или да се присъедини към нея. Изборът изцяло определял нейното държавно политическо и културно развитие. Много важно било да се реши етническото бъдеще на страната.
Етническо единство означава създаване на нова българска народност предимно славянска, обща религия и култура, общо законодателство за различните етноси в държавата. С приемането на християнството България можела да се приобщи към европейската християнска цивилизация и това е изборът на хан Борис. През 865г. срещу покръстването се обявява част от аристокрацията. Хан Борис избива 25 рода /болярски рода/ Освобождава всички без аристократско потекло. Последвало масово покръстване на целия народ. Борис се титулова княз , което се тълкува като окончателно скъсване с езическата традиция. За сплотяването на българската народност спомага и създаването /през 9в./ на книжовния бълг. език.
В края на фактическото управление на княз Борис през 893г, България се превръща от езическа в християнска държава, с модерно законодателство.
С това в края на 9 и началото на 10 век се появява Новата българска народност.