9.Реферат

по Основи на библиографията





на тема

“БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА КНИЖНИНА. БЪЛГАРСКИ КНИГОПИС”


Векове след възникването на националната библиография в Европа, в средата на 19 век, вследствие формирането на българската нация, тя възниква и в България. В периода 1852-1944 година националните библиографии са непълни и не са съставени по определена научна методика. За начало на българската печатна книжнина, ръководството на българският библиографски институт и на Народната библиотека приемат 1806година.
След 1944 година ретроспективната национална библиография /РНБ/ се изгражда като стройна информационно търсеща система, динамична и отворена. Репертоарите, съставящи съвременната система се делят на три основни групи:
- репертоари на книги;
- репертоари на периодични издания;
- репертоари на друг вид издания.
В основата на съвременната система на РНБ стои репертоара „Българска възрожденска книжнина”, издадена в два тома и обхващаща периода 1806-1878 година. Неговата основна задача е пълното описание на българската печатна възрожденска книжнина. Д-р Маньо Стоянов съставя този репертоар в продължение на 10 години и въпреки неговото старание, все пак има някои празноти и неточности, породени отчасти от факта, че през разглеждания период Българска държава не съществува. От репертоара „Българска възрожденска книжнина” става ясно, че по това време в България са издадени 2000 книги и 96 списания и вестници.
Д-р Стоянов сам определя критериите за българска печатна книжнина /БПК/ и включва в репертоара:
- всички книги и периодични издания, писани на български език от българи или от чужденци;
- всички книги и периодични издания, писани от българи на чужд език;
- книги, писани на български и същевременно на чужд език.
Авторът въвежда понятието книжовник, което се отнася както за авторите на книги, така и за всеки българин, публикувал статия, учебно пособие, съчинение, дописка, художествено произведение и т.н. в разглеждания период. Материалите, за които се счита, че са авторски са поместени в първият том на репертоара, а тези с неизяснено авторство, заедно със служебните издания са включени във втори том.
Първият том на репертоара „Българска възрожденска книжнина” съдържа всички материали с установено авторство (8 900 библиографски единици), дори поместени под псевдоним или само инициали, което може да доведе до неточности, в случаи, че повече от едно лице пише под даден псевдоним, или когато зад инициалите се крият чужди вестници или агенции, от които е цитиран материала. Първият том се състои от четири дяла:
1. български книжовници;
2. служебни издания;
3. чужди книжовници и преводна литература;
4. периодика.
Имената на книжовниците са подредени по азбучен ред, дадена е кратка биографична информация, ако е известна. При всеки от тях са дадени всички произведения, дори и да са преводи на чужди материали, а после следват допълнителни сведения във формата на анотация. Нареждането на материалите за всеки автор е хронологично според датата на публикуване. Всички издания и преработки на едно съчинение са описани при първото издание, а следващите му издания, ако те са редактирани от други книжовници се споменават като препратки и при техните имена. Описанието е направено по сегашен правопис, като е предадено възможно най-точно, а репертоара съдържа множество фотографии на заглавната или друга страница. В случаите, когато липсва заглавие (статии, дописки) за такова се използва дата, обръщение, начални думи.
От позивите, обявите и другите материали, печатани на отделни листове, са включени само онези, за които са намерени данни.
Към втория раздел на първия том са включени описание на служебните издания, отпечатани от организации и институции.
Чуждите книжовници са групирани по национална и езикова принадлежност, а групите са наредени по географска и културно - историческа близост с българският народ. До името на автора са посочени годините на житейският му път, за да се отличи творческия период на автора и да се избегнат съвпаденията при еднакви имена.
При периодичните издания на първо място са изнесени заглавните, издателските и количествени данни, взети от първия или най - ранния известен брой, а в случаите когато липсва името на редактора в заглавното каре, то е добавено. Освен това се дават сведения и за характера на вестника.
В репертоара не са включени графичните произведения, тъй като те не принадлежат към книжнината, а географските карти са дадени само като добавка към атласите, които са описани като книги. Не са включени и ръкописите на възрожденските книжовници, с изключение на някои завършени и много ценни екземпляра.
Първият том е снабден с няколко показалци, в които са прокарани двата основни принципа при изграждането на репертоара – азбучният и хронологичният.
При все че в самият репертоар книгите нe са обособени в отделен раздел, а са прикрепени към името на автора и се губят в множеството материали, той е снабден с показалец - „хронология на книгите”, който дава по - ясна представа, но е отделен от корпуса на репертоара.
Във втория том са включени всички анонимни материали (20 800 библиографски единици). Той е изграден от три дяла: статии, дописки, летописи.
Статиите са подредени по заглавие, а в случай, че такова липсва: по дата и място, или по първите думи. На преведените статии е даден и източникът. И тук д-р Стоянов е поместил анотации на статиите, освен в случаите, в които съдържанието не е ясно. Статиите са систематизирани съобразно тяхното съдържание и количество по четири основни принципа: предметен, географски, хронологичен и азбучен, в няколко стотин тематични групи. Материалите за Българския народ и Турция са изнесени на първо място.
В раздел „Дописки” материалите са подредени по отбелязаните в съдържанието им селища и дати. Предадени са под формата на анотации, както и техните опровержения и допълнения. Селищата са упоменати с възрожденските им имена, но са подредени по сегашните.
Останалият материал - политическите прегледи и новини, служебните съобщения и разните вести и обяви е обединен под условното заглавие "Летопис". Той е хронологично подреден по години и вестници. Материалите са събрани по рубрики, както са във вестниците. Поради голямото разнообразие се налага сливане на рубриките или статиите на еднаква тема, както и създаване на рубрика „Разни”.
В четвъртия дял са включени художествени произведения като стихотворения, народни песни и др.
Във втори том д-р Маньо Стоянов добавя книги издирени след издаването на първи том, речник с непознати думи, както и календар за 19 век.
Томът е снабден с именен, предметен и селищен показалец.
В първия са включени всички лични имена, споменати в текста. Дадени са и някои титли, произход, местонахождение и др.
Трудът на д-р Маньо Стоянов "Българска възрожденска книжнина" все още е най-всеобхватният по отношение на значителния брой книжовници и произведения, включени в едно цялостно изследване на печатните извори за Българското Национално Възраждане. Въпреки наложените по обясними причини пропуски този репертоар лежи в основата на съвременната система на РНБ.
Репертоарът отразява не само книжовния живот в България през разгледания период, а в него е отразен целият бит, култура, традиции, жажда за свобода и вяра в собствените сили на народа.
В началото на 70-те години на миналия век, текущата национална библиография /ТНБ/ на България окончателно се изгражда като информационно търсеща система от най-модерен тип. ТНБ се реализира под формата на стабилна и хармонична система от осем серии бюлетини.
„Серия 1. Български книгопис” е най-старата серия в системата на ТНБ. В нея се регистрират всички книги, брошури, нотни, графически и картографски издания, издания на некнижни материали и на електронни носители, издания за слепи и нови периодични издания, излезли в Република България и постъпили в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” по Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. В серията се регистрират новозапочващите през новата година периодични издания, а също така новозапочващи серии на книги. В Серия 1 по правило се регистрират издания с обем над 5 страници и тираж над 100 екземпляра оформени като книги с вложен редакционен труд.
„Български книгопис” излиза годишно в 12 книжки. Всяка от тях съдържа осем отдела: Книги и официални издания; Нотни издания; Графически издания; Картографски издания; Издания на некнижни материали и електронни носители; Издания за слепи; Издания в допълнителен тираж; Периодични издания.
Инфомационната структура е изградена на принципа на диференцираното представяне. Библиографските записи са разпределени по вида на изданията.
В отдел „Книги и официални издания” се регистрират монографии, сборници, брошури, ръководства, справочници, речници, учебници, художествени произведения и други. Не подлежат на регистрация издания под 5 страници. Особеното е, че тук се регистрират дневниците на Народното събрание.
Във втория отдел „Нотни издания” се регистрират музикални произведения, издадени самостоятелно или в сборници, учебна литература (солфеж) и др.
В отдел „Графически издания” се регистрират албуми със значителен изобразителен материал, с или без съпроводителен текст, книги-комикси, самостоятелно издадени гравюри, репродукции, портрети и нагледни пособия. Не се рагистрират плакати, илюстровани календари и картички.
В отдел „Картографски издания” се регистрират атласи и албуми с карти и планове, както и самостоятелно издадени карти и планове. Не се регистрират глобусите.
В отдел „Издания на некнижни материали и на електронни носители” са включени всички видове издания, които са обект на регистрация в „Български книгопис”.
В отдел „Издания за слепи” се регистрират всички видове издания на релефен (брайлов) шрифт. Те са прибавени към Серия 1 от 1998 година.
В отдел „Периодични издания” се регистрират първият брой или книжка на всяко ново периодично издание, издания с променени заглавия, както и самостоятелно издадени единични листове.
Всяка книжка има показалец на авторските имена, заглавия, колективни автори, а така също и показалец на новите серии. В края на всяка година всички книжки се обединяват за да се издаде Годишен указател. Този том играе ролята на свързващо звено на РНБ и ТНБ. Той има допълнителен справочен апарат: Показалец на изданията на чужди езици; Показалец на изданията, преведени от чужди езици; Показалец на изданията по издателства; Показалец на сериите; Географски показалец; Предметен показалец; Показалец по ISBN.
До началото на 1990 година бюлетинът се е издавал на всеки две седмици, а след това веднъж месечно. След 1991 година отпада руската схема и информационните модели на корпусите са съставени по УДК.
Описанията са подредени систематично по „Таблици на десетичната класификация” с поправки и допълнения, които я приравняват към международните стандартни издания на УДК. Класификационните индекси към библиографското описание са съобразени със същите поправки. Предметните рубрики имат всички библиографски описания, с изключение на художествената литература, справочници с общ характер, книги-игри, картографските издания.