за zuzinkata

Понасяй с достойнство онова, което не можеш да промениш.







В живота си, всеки човек се сблъска с хиляди препятствия,с много болка,
но и много радости.Някой от тях може да ги промени,но други -не.

Какво е нужно за да се противопоставиш на трудностите и да се бориш с
тях до момент, в който на края оставаш удовлетворен?

На първо място това е -Свободата.Свободата,която дава моралното право да
избираш пътя и начина по който да водиш борбата към духовното оцеляване
за справяне с не леката задача да докажеш своето собственно Аз.За да
използва най-рационално свободата си, човека има за свой верен
съдник-Съвестта.

Съвестта е моралния закон,който предхожда човешките добродетели и
ценности.

Човека е единственното съвършенно и свободно същество създадено на
Земята, което се извисява духовно и чрез делата си над всички останали
живи същества,но не чрез физическата сила, а със силата на духа и
ценностната си система.Заради това той има достойнството да се нарече
човек.

Достойнство-безграничната, неизмерима свобода, която няма цена.

В развитието си човек, е минавал през етапи на възход и падения и точно
тези ценности, които притежава са му помагали да се изправи на крака и
да продължава напред.В миналото древните рицари са губели своите
сражения, но са признавали паденията си с достойнство,защото са били със
силен дух и силна воля,без да губят надежда за реванш в други битки.

Силата на волята прави човека уникален,свободата на мисълта го прави
безпределен.Неговите възможности и умения го правят недостижим, спрямо
заобикалящият го околен свят.

Достойния човек е силен човек.

Пример за това е космонавта,който напуска предела на собствената ни
планета и навлиза в свободния космос,стъпва на луната и доказва,че е
недостижим с тази си постъпка,че волята му и стремежа му за
доусъвършенстване все повече и повече се увеличават.

Увереността в собственото си достойнство прави човека горд.Всяка
достойнна постъпка на човека прави обществото му гордо и щастливо.

Достойни за уважение в днешния забързан живот са учителите,лекарите дори
и обикновенния човек,който прави малки добрини,но от сърце.

Всеки трябва да е достоен и да остане такъв дори, когато някой
цели,които е имал не е успял да постигне.Достоен трябва да остане
лекарят,дори когато изпусне живота от ръцете си.Достоен е и такъв трябва
да остане и учителя,дори когато не успее да заинтригува със знанията си
своя възпитаник,защото при тези случаи те са дали всичко от себе
си,безгранично са разгънали душата си и са предали знанията си,за да
спасят човешкия живот(при лекарите) и да одухотворят своите ученици(при
учителите).

А каква е ролята на недостойните хора и съществуват ли те?

Само две буквички-"не",могат да заличат човека като личност,като
сила,като дух.Какви са тези хора?Хора,като всички останали,но само по
външно подобие,но това не ги окачествява по никакъв начин.Те са срам и
позор за всяко общество.Те са
безсрамници,неблагоразумн ци,безсърдечни.Много пъти заради тяхните
дела,обществото приписва тяхните качества и на достойните.

Пример може да се даде отново с лекарите.Има между тях такива, които
могат да помогнат само тогава,когато имат материална облага от
онзи,който има нужда от тях.И за съжаление пренебрегват онази благородна
Хипократова клетва,която са дали в името на хората и обществото като
цяло.Те са недостойни да носят призванието,което са получили.Хубавото
е,че повечето от тях са достойни за тази професия.

Достойните хора са благородни хора,"титла",която придобиват благодарение
на делата и постъпките си.Те са богати хора,но богати не на пари, а
богати по душа.

Ако беден човек, намери на улицата по която върви портфейл с много пари
и направи всичко възможно, за да намери собственика му, обществото
трябва да е гордо с постъпката му и без да се замисли да го
нарече:благороден човек и въпреки,че е беден той ще е достоен за
уважение, защото не се е подал на изкушението да остави парите за себе
си.Той е достоен човек-Беден от материална гледна точка,но богат по
душевност.

Не трябва хората да падат духом, когато нещата им не се нареждат така
като биха искали.Не трябва да губят достойнството си, когато са се
провалили в делата си.Те трябва да запазят онази сила на духа, която ще
им помогне да се "изправят" след падението и ще ги накара с много повече
сила и разум да преодолеят препятствието,което един път ги е "препънало"

Те имат свободата да намерят вярното решение на дилемата,която постоянно
им "поднася" живота,но свободата винаги ще бъде "по-сладка",когато в
избора си те ще поемат вярната посока и използват напълно само своите
добродетели.Тогава ще бъдат възвишени и обществото ще прояви своето
великодушие към тях и точно в такъв момент,достойните хора ще бъдат
щастливи и горди от себе си за това,че са показали своето истинско и
прекрасно Аз.