за liglataxd :
Ето първото:
Защо (не) бих емигрирала от България

Ние сме българи и нашата страна е България, малка но с много забележителности, разнообразна природа и благоприятен климат. А от друга страна са масовата безработица, минималните заплати и спокойните политици. Именно заради тези фактори ежегодно хиляди млади българи напускат майката родина. Кой заради надеждата за по-добро бъдеще, кой по принуда, всеки си има причина.
Стотици българи след емиграцията си устройват живота си далеч от тук. Създават семейства в далечните и не толкова гостоприемни страни , пълни с хора, които не познават дори съседите си. Там всеки е забързан в своето ежедневие и не му остава време дори за собственото му семейство, а българите са традиционалисти и това, и носталгията бавно убива душите им. Малко са тези на които им харесва чуждата земя и те са тези които са имали късмета да успеят с цената на много лишения и упорит труд, да започнат от нищото и да надграждат. Повечето отиват за няколко години печелят малко пари и се връщат тук за да похарчат спечелените с труд и пот пари, но завъртайки ги отново живота, понякога им се налага да заминат наново. Далеч от близки и роднини, но имат ли избор?
Не се знае какво очаква и нас дали ще се скитаме “немили- недраги” по чужбина или ще се скитаме тук всеки решава сам доколкото обстоятелствата позволяват. Но как бихме помогнали на страната като младежта бяга, какво би могло да ни накара да останем? Аз още незнам , искам да видя как живеят и другите, но не бих напуснала България завинаги.

Тва е второто:


ЗАЩО НЕ БИХ ЕМИГРИРАЛА ОТ БЪЛГАРИЯ
Е С Е



Всеки българин стои пред въпроса да емигрира или да остане в Родината си. Често изборът за емиграция е наложен от невъзможността за реализация в България. Известно е явлението “изтичане на мозъци”, което е трагично за страната ни.
Повечето българи напускат страната си защото имат тази възможност. България инвестира в различни учебни заведения, което изисква възвръщаемост. А какво се получава?! Квалифицираните кадри напускат страната, защото не получават задоволителна заплата, дори не успяват да намерят работни места. Но ако успеят да намерят работа тук, то те не биват уважавани заради ценните им качества, а напротив – биват потъпквани заради тях!
Когато българин напусне страната си, тогава той осъзнава нейната същност и същността на това да си българин. Но постепенно новата култура и новият начин на живот, борбата за оцеляване изместват обичта към родната страна. Това е трагичното. Ако всички млади хора напускат България, то след години тук ще останат само етническите групи и възрастните хора. Това означава да се загубим като народ, като българи. Всички обвиняват управляващите на България за лошото й положение и необходимостта от емиграция. А защо младите българи не решат да останат в родината си и да се борят за нейното “оздравяване”, да работят за нейното развитие?!
Аз лично бих се борила за по-доброто на България, защото не мога да се разделя с нея. Аз съм националистка и това не е срамно, защото е израз на най-висше чувство - обич към Родината. Защото не искам чужди земи, история и култура. Защото България е моята земя. Защото тук съм вдишала първата си глътка въздух, тук ще се родят децата ми. Защото тук над Пирин планина са най-ярките звезди, най-синьото небе-над Рилските езера. Защото в Родопите ехти камбанен звън. Защото Балканът пази спомена за Караджата. Защото опълченците все още бдят над Шипка. Защото нито едно българско бойно знаме, никога не попадна в плен. Защото моят народ създаде и съхрани през вековете своята писменост и култура. Защото България е там, където има и един българин. Трябва да запазим в сърцата си и продължим многовековната ни история. Има красоти, които човек трябва да потърси и оцени. Изходът не е в бягството в чужда страна. По-голямо предизвикателство е да се бориш за сполуката на собствената си Родина.
Ще остана в България и ще й се наслаждавам. Ще уча висше образование и след това ще се боря за по-доброто бъдеще. Но нищо не може да постигне сам човек, затова се надявам повече млади хора да осъзнаят необходимостта да останат в Родината си. Но засега всичко остава за в бъдеще, времето ще покаже.