ПОМАГАЛО!!!!!

[mons_3596]

здравейте!
малко ме затруднява един ализ на стихотворението на Архилох:
***
Едно голямо нещо зная,
направи ли ми някой зло,
със страшно зло му се отплаща.

Много ще съм благодарна, ако ми помогнете.. :S (

[LoveRetroMusic]

http://download.pomagalo.com/45320/r...si/?search=324

Мерси!

[crazygirl13]

Някой може ли да ми изтегли тези теми:

http://download.pomagalo.com/386105/...tu/?search=122
http://download.pomagalo.com/677606/...ii/?search=308
http://download.pomagalo.com/595960/...dyr/?search=52
http://download.pomagalo.com/78942/b...4g/?search=139
http://download.pomagalo.com/368129/...na/?search=173
http://download.pomagalo.com/189183/...+g/?search=362
http://download.pomagalo.com/339996/...+g/?search=139

[GabisiTa]

Някой може ли да ми изтегли това:

http://download.pomagalo.com/559689/...ka+ocenyavane/

Благодаря.

[crazygirl13]

Някой може ли да ми изтегли това:

http://download.pomagalo.com/559689/...ka+ocenyavane/

Благодаря.

Аксиологическото е един от основните моменти на философията, а в оценъчната ситуация намира израз, както в ценността и в оценката, неговата многостепенна и многостранна същност.
Оценъчната ситуация е разбирана и разглеждана като основна форма или частен случай на социалната ситуация. Фиксираният факт именно налага да се търсят измеренията на същността и съществуването на оценъчната ситуация с отчитане на органическата й връзка със социалната ситуация.
Първото впечатление от заподнаването с оскъдните публикации по интересуващият ни въпрос е, че мисълта на повечето автори се движи, по силата на инерцията, по определена схема.
Имаме предвид най- напред, че те изхождат експлицитно, т.е явно от известната мисъл на Ленин за революционната ситуация, че тя ( представляваща според него кулминационна точка в осъществяването на социалната ситуация) е съвкупност от обективно изменящи се социални отношения и обстоятелства.
На второ място авторите изхождат имплицитно, т.е неявно, от казаното за ситуацията и за социалната ситуация по- специално, на равнището на речниците и енциклопедиите. А на това равнище ситуацията се разглежда, както е известно, като „Положение, състояние, обстоятелство”( Желена, И.А Историческая ситуация. Методология анализа.М.,МУ,1987,с.23-30). И на последно място, същите автори изхождат отново имплицитно от резултатите от изследванията на видовете или разновидностите на социалната ситуация ( предшествуващи изследвания на социалната ситуация като специфична цялост), каквито са например знаковата, езиковата и речевата сотуация.
Тук ще уточним, че няма нищо лошо и необяснимо в обстоятелството, че пионерите в изследването на въпроса за социалната ситуация тръгват от споменатите източници. Но смущаващото е само това, че твърденията, обобщенията и изводите на една голяма част от тях остават на равнището и в рамките на тези източници.
У нас първата стъпка в маркорания сложен и противоречив процес на конкретизиране и доразвиване на изходните постановки и положения по въпроса за социалната ситуация прави Г. Йолов чрез обоснованото в основните му пунктове обобщение, че ситуацията е проява на определен комплекс условия или обстоятелства на природната и обществената среда, която изисква отношението и участието на оказалите се в нея личности.
Като изхождаме от широкоизвестната мисъл-принцип, че мисловно конкретното е тоталност или цялостност от определения, ще се опитаме да го изразим чрез система от взаимосвързани съоблажения.
Първото нещо, което искаме непременно да изтъкнем, е, че на социалната ситуация следва да се гледа като на някакво функциониращо множество от субстратни градивни единици и отношения между тях, чрез които са представени както социалната среда, така и отделната личност или съответната социална група. Не всяко множество от субстратни градивни единици и отношения между тях е и следва да бъде разглеждано като ситуация, разбира се, а само онова, което изисква нянанва реакция от страна на участвуващата в него личност или социална група. На второ място, така разбираното множество от градивни единици и отношения не е аморфно, а има винаги по- слабо или по- силно изразен системен характер. И най- сетне, социалната ситуация не е, както изтъкнахме вече, какво и да е, а функциониращо множество от субстратни градивни единици и отношения. Това означава, че функционирането на ситуацията винаги ражда нещо. Означава по- точно, че функционирането й се увенчава, като правило, с действие или с усвояване от някой от елементите й на информация, която служи за основа на действие.

[crazygirl13]

Аксиологическото е един от основните моменти на философията, а в оценъчната ситуация намира израз, както в ценността и в оценката, неговата многостепенна и многостранна същност.
Оценъчната ситуация е разбирана и разглеждана като основна форма или частен случай на социалната ситуация. Фиксираният факт именно налага да се търсят измеренията на същността и съществуването на оценъчната ситуация с отчитане на органическата й връзка със социалната ситуация.
Първото впечатление от заподнаването с оскъдните публикации по интересуващият ни въпрос е, че мисълта на повечето автори се движи, по силата на инерцията, по определена схема.
Имаме предвид най- напред, че те изхождат експлицитно, т.е явно от известната мисъл на Ленин за революционната ситуация, че тя ( представляваща според него кулминационна точка в осъществяването на социалната ситуация) е съвкупност от обективно изменящи се социални отношения и обстоятелства.
На второ място авторите изхождат имплицитно, т.е неявно, от казаното за ситуацията и за социалната ситуация по- специално, на равнището на речниците и енциклопедиите. А на това равнище ситуацията се разглежда, както е известно, като „Положение, състояние, обстоятелство”( Желена, И.А Историческая ситуация. Методология анализа.М.,МУ,1987,с.23-30). И на последно място, същите автори изхождат отново имплицитно от резултатите от изследванията на видовете или разновидностите на социалната ситуация ( предшествуващи изследвания на социалната ситуация като специфична цялост), каквито са например знаковата, езиковата и речевата сотуация.
Тук ще уточним, че няма нищо лошо и необяснимо в обстоятелството, че пионерите в изследването на въпроса за социалната ситуация тръгват от споменатите източници. Но смущаващото е само това, че твърденията, обобщенията и изводите на една голяма част от тях остават на равнището и в рамките на тези източници.
У нас първата стъпка в маркорания сложен и противоречив процес на конкретизиране и доразвиване на изходните постановки и положения по въпроса за социалната ситуация прави Г. Йолов чрез обоснованото в основните му пунктове обобщение, че ситуацията е проява на определен комплекс условия или обстоятелства на природната и обществената среда, която изисква отношението и участието на оказалите се в нея личности.
Като изхождаме от широкоизвестната мисъл-принцип, че мисловно конкретното е тоталност или цялостност от определения, ще се опитаме да го изразим чрез система от взаимосвързани съоблажения.
Първото нещо, което искаме непременно да изтъкнем, е, че на социалната ситуация следва да се гледа като на някакво функциониращо множество от субстратни градивни единици и отношения между тях, чрез които са представени както социалната среда, така и отделната личност или съответната социална група. Не всяко множество от субстратни градивни единици и отношения между тях е и следва да бъде разглеждано като ситуация, разбира се, а само онова, което изисква нянанва реакция от страна на участвуващата в него личност или социална група. На второ място, така разбираното множество от градивни единици и отношения не е аморфно, а има винаги по- слабо или по- силно изразен системен характер. И най- сетне, социалната ситуация не е, както изтъкнахме вече, какво и да е, а функциониращо множество от субстратни градивни единици и отношения. Това означава, че функционирането на ситуацията винаги ражда нещо. Означава по- точно, че функционирането й се увенчава, като правило, с действие или с усвояване от някой от елементите й на информация, която служи за основа на действие.

Посоченото за социалната ситуация се отнася в своята основна част и за нейните форми или разновидности. Тук ще скицираме една схема на основните форми или класове на социалната ситуация, която ни е нужна не сама по себе си, а само с оглед на по- релефното очертаване на измеренията на интересуващата ни оценъчна ситуация, която несъмнено е една от основните форми на социалната ситуация.
Внимателното вглеждане в логическата теория на класификацията ни убеди в основателността на допускането, че първите два реално съществуващи съотносителни класа на социалната ситуация се обособяват и съществуват на основата на отношението между двата начина на възникването им. С това твърдение се има в предвид, че всивъзможните социални ситуации може да възникнат и възникват по два начина, а именно” спонтанни или непроизволно и организирано или произволно. В зависимост от това и самите ситуации се обособяват в два класа- спонтанни и организирани. Основната отличителна особеност на всеки един от посочените два класа на социалната ситуация се заключава в това, че във втората е известен и ясно очертан субектът или инициаторът на функционирането, а в първата- не.
На основата пък на отношението между насочеността на функционирането им и отчасти на характера на резултат от функционирането им съществуващите и възможните социални ситуации се диференцират вътрешно на два други, не по- малко основни класа. Те се обособяват на комуникативни и некомуникативни ситуации. В комуникативните ситуации се обменя по някакъв начин и се усвоява информация за нещо. В некомуникативните ситуа;ии не се обменя преднамерено и организирано информация. В тях това става спонтанно и то само като подчинен момент спрямо общата насоченост на функционирането и самото функциониране. Спецификата им се заключава в това, че те изискват някакви практически действия от страна на участвуващите в тях със свой елемент личност или социална група.
Интерес за нас в случая представлява и една друга твърде често реализирана в даден вариант класификация на съществуващите и възможните социални ситуации. Става дума за класифицирането на ситуациите в дависимост от степента на опасност за съществуването на участвуващата в тях личност или социална група. На основата на този показател именно в социалната психология ситуациите се диференцират на пет класа.
Тук ще вземем под внимание само двата полярни класа или типа. А именно- стандартни и критични ситуации.
И накрая, съществуващите и възможните социални ситуации може да бъдат диференцирани и фактически се диференцират на оценъчни и неоценъчни или констативни. Основа на това класифициране е характерът на отношението на участвуващата в съответната ситуация отделна личност или социална група към останалите нейни елементи.
Ще отбележим във връзка с казаното, че няма ситуация, в която да не е налице оценъчен момент, но характерът на присъствието и функционирането му е различен в различните случаи. При оценъчната ситуация личността или социалната група, която е елемент от нея, усвоява духовно- практически останалите нейни елементи непременно с оглед на възможностите им да удовлетворят съответните й потребности, интереси и стремежи. Оценката в този случай намира израз експлицитно в крайния резултат от усвояването и заедно със съответсвуващите й по характер социални норми изпълнява регулативни функции спрямо дейността и поведението на нейния субект. По- иначе стои същият този въпрос при неоценъчната или констативна ситуация. В нея отделната личност или социална група усвоява духовно- практически останалите нейни елементи такива, каквито са те сами по себе си без да се интересува от техните възможности за удовлетворяването на едни или други нейни потребности, интереси и стремежи. Оценъчният момент присъствува и тук, разбира се, но само като подчинен момент в информацията за тях и, следователно, не се проявява експлицитно в крайния

[crazygirl13]

Посоченото за социалната ситуация се отнася в своята основна част и за нейните форми или разновидности. Тук ще скицираме една схема на основните форми или класове на социалната ситуация, която ни е нужна не сама по себе си, а само с оглед на по- релефното очертаване на измеренията на интересуващата ни оценъчна ситуация, която несъмнено е една от основните форми на социалната ситуация.
Внимателното вглеждане в логическата теория на класификацията ни убеди в основателността на допускането, че първите два реално съществуващи съотносителни класа на социалната ситуация се обособяват и съществуват на основата на отношението между двата начина на възникването им. С това твърдение се има в предвид, че всивъзможните социални ситуации може да възникнат и възникват по два начина, а именно” спонтанни или непроизволно и организирано или произволно. В зависимост от това и самите ситуации се обособяват в два класа- спонтанни и организирани. Основната отличителна особеност на всеки един от посочените два класа на социалната ситуация се заключава в това, че във втората е известен и ясно очертан субектът или инициаторът на функционирането, а в първата- не.
На основата пък на отношението между насочеността на функционирането им и отчасти на характера на резултат от функционирането им съществуващите и възможните социални ситуации се диференцират вътрешно на два други, не по- малко основни класа. Те се обособяват на комуникативни и некомуникативни ситуации. В комуникативните ситуации се обменя по някакъв начин и се усвоява информация за нещо. В некомуникативните ситуа;ии не се обменя преднамерено и организирано информация. В тях това става спонтанно и то само като подчинен момент спрямо общата насоченост на функционирането и самото функциониране. Спецификата им се заключава в това, че те изискват някакви практически действия от страна на участвуващите в тях със свой елемент личност или социална група.
Интерес за нас в случая представлява и една друга твърде често реализирана в даден вариант класификация на съществуващите и възможните социални ситуации. Става дума за класифицирането на ситуациите в дависимост от степента на опасност за съществуването на участвуващата в тях личност или социална група. На основата на този показател именно в социалната психология ситуациите се диференцират на пет класа.
Тук ще вземем под внимание само двата полярни класа или типа. А именно- стандартни и критични ситуации.
И накрая, съществуващите и възможните социални ситуации може да бъдат диференцирани и фактически се диференцират на оценъчни и неоценъчни или констативни. Основа на това класифициране е характерът на отношението на участвуващата в съответната ситуация отделна личност или социална група към останалите нейни елементи.
Ще отбележим във връзка с казаното, че няма ситуация, в която да не е налице оценъчен момент, но характерът на присъствието и функционирането му е различен в различните случаи. При оценъчната ситуация личността или социалната група, която е елемент от нея, усвоява духовно- практически останалите нейни елементи непременно с оглед на възможностите им да удовлетворят съответните й потребности, интереси и стремежи. Оценката в този случай намира израз експлицитно в крайния резултат от усвояването и заедно със съответсвуващите й по характер социални норми изпълнява регулативни функции спрямо дейността и поведението на нейния субект. По- иначе стои същият този въпрос при неоценъчната или констативна ситуация. В нея отделната личност или социална група усвоява духовно- практически останалите нейни елементи такива, каквито са те сами по себе си без да се интересува от техните възможности за удовлетворяването на едни или други нейни потребности, интереси и стремежи. Оценъчният момент присъствува и тук, разбира се, но само като подчинен момент в информацията за тях и, следователно, не се проявява експлицитно в крайния

резултат от усвояването. Предназначението на информацията в констативните ситуации е да служи, както е известно, за основа на преобразуващата практическа дейност на нейния субект.
От само себе си се разбира, че фиксираните двойки класове на социалната ситуация са в състояние да влязат в множество комбинации помежду си и да разкрият по такъв начин цяло богатство от страни, свойства и отношения. Само на двучленно равнище, примерно, те са 27. Изтъкнатото се отнася, естествено, и за двойката, която образуват оценъчната и констативната ситуация. Отнася се, по-точно казано, и до оценъчната ситуация, която в зависимост от комбинациите, в които влиза с останалите класове на социалната ситуация, ни се разкрива откъм най- различни свои страни, свойства и отношения.
Фиксираният аспект на интересуващия ни въпрос е наистина много съдържателен и поради това не можем да го отминем. Той обаче е само един от няколкото основни момента на въпроса за същността на оценъчната ситуация, обстоятелство, което налага да бъде разгледан в контекстта на разсъжденията ни по въпроса за оценъчната ситуация.
Веме стана дума за това, че социалната ситуация се диференцира вътрешно, на определена основа, на четири двойки класове. Един от тези класове е оценъчната ситуация. Той може да влиза с останалите класове на социалната ситуация в най- различни комбинации, различни както по броя на членовете във всяка една от тях, така и по характера на самите членове. От това пък следва, че в зависимост от характера на комбинациите оценъчната ситуация ще придобива съответни специфични особености.
В следващите редове ще представим най- общо комбинациите, които образува оценъчната ситуация, за да стане ясно колко на брой и какви по характер са те. За целта трябва да припомним кои са четирите двойки класове на социалната ситуация, а именно те са следните” спонтанни и организирани; комуникативни и некомуникативни; стандартни и критични; оценъчни и констативни. Същите тези осем класа или типа ситуации, организирани в съотносителни двойки, могат да бъдат представени и по друг начин. Те би могло да бъдат означени и представени в следния вид” А-Б; В-Г; Д-Е; Ж-З.
В случая се интересуваме само от това, в какви комбинации влиза оценъчната ситуация с останалите класове на социалната ситуация. От направения анализ става ясно, че оценъчната ситуация, която означихме с буквата „Ж”, влиза в най- различни комбинации с останалите класове. Възможните комбинации от два члена са щест; възможните комбинации от три члена пък са дванадесет и най- сетне, възможните комбинации от четири члена са осем.
Оценъчната ситуация не е в състояние да образува и не образува комбинации с повече от четири числа.
Най- сложни и многостранни са четиричленните комбинации, които образува оценъчната ситуация с останалите членове на социалната ситуация.
В разглежданите осем комбинации много от членовете се повтарят. С други думи, след четвъртата комбинация започва повторението на съответните елементи, т.е във всяка една от комбинациите от втората половина, с изключение на един нов елемент, са налице едни и същи елементи. Това обстоятелство ни навежда на мисълта за една аналогия между осемте варианта на оценъчната ситуация, от една страна, и цялостните системи, от друга. Или, по- точно казано, спецификата на всеки от разглежданите осем варианта на оценъчната ситуация следва да се търси в някакъв интегрален ефект от взаимодействието на участващите в комбинацията четири члена, както е при цялостните системи.
Всичко това е наистина точно така. То не означава обаче, че оценъчната ситуация се разтваря в своите вариатни, че разгледаните варианти се изграждат само от неповторими особености. Всеки от обсъжданите осем варианта или класа на