Снегът

Воалът на призрачни ръце
Откъсва частичка от Душа.
Из пряспа звънец нас вси зове
Свеждаме глава. Не греша.

Във всеки сняг има плачещи
Хиляди викове и страдания.
Ту вътре мъж загубен ще крещи
Ту на майка отчаяна тихите ридания.

Всяка снежинка е пръстта на гроб
Художник по платно от скреж.
Всяка душица е в този сняг следващия роб
Погълнат в непристойния метеж.

С умрелите ръце от плът и лед
Извайвам статуя на живо божество.
Както всеки друг самозван поет...
...снегът е нашето символично естество.