- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Какво ви е отношението към психолозите?
Здравейте на всички.
Тази тема е провокирана от вчерашния ми спор с една дружка.
Тя е на мнение, че сам ако не знаеш какво ти е и сам ако не можеш да си помогнеш няма смисъл да ходиш по психолози, брачни консултанти и т.н.
От доста места съм чувала, че е желателно на нашата тийнейджърска възраст да се посещават такива места. Не веднъж са давали примери със собствените си майки, които сега били не знам си колко пропаднали, поради тая причина, че като млади не са посещавали психолог.
Веднъж една психоложка, която работи безплатно с юноши и младежи ми сподели, че по-добре е да се ходи на такива безплатни психолози, отколкото на такива, на които с еплаща, защото вероятността да ти помогнели не била толкова голяма, колкото при такива като нея.
И аз въобще не мога да си обесна как стоят нещата, но като цяло ми е чудно защо едно петнадесетгодишно момиче (приятелката ми) твърди, че не би посещавала психолог....
Въпросите, които ми зададе останаха без отговор, просто защото и аз не знаех какво да й кажа.
Бяха неща от сорта на "С какво може да ти помогне един непознат човек?!", "Ти представяш ли си да ида при някой непознат, който виждам за пръв път и да започна да му разказвам за проблемите ми и т.н.?!" и аз с още една приятелка започнахме д ай обесняваме, че на тях това им е работата, да изслушват, да помагат, да дават своята гледна точка..... тя веднага контрира с "ами, аз не мога ли да говоря и с някои от моите познати?! Които ми се водят за приятели и биха ме изслушали?!" - е да, ама не е същото, въобще психолог/не психолог не е същото..
Започвам да си мисля, че и двете страни сме били прави.
?!
На вас какво ви е мнението за този вид работа? Било то платено или не?!
Една малка подробност:
на тази безплатната психоложка й зададох следния въпрос "След като не вземате пари от хората какво удоволствие ви доставя това да се занимавате с проблемите на подрастващите?" и тя ми отговори следното "За разлика от много други хора, аз харесвам и уважавам професията си. Психолог не се става за 5-6 години обучение. Не може да завършиш психология и да кажеш аз вече съм достоен психолог. Цял живот ходиш на курсове, дори и аз в момента съм на доста такива курсове, защото тази професия се учи цял живот".
И аз наистина съм съгласна с нея, защото немалко хора неосъзнават, че тази наука не е толкова елементарна и проста за колкото я имат..
Та, вашето мнение?
Най-обичам като излезне някой психолог да ми говори за футболно хулиганство наркотици агресия и тн. хора не минали през тея неща не могат да дават мнение и да ме анализират все едно съм някой психопатСамо човек преживял дадено нещо може да ми даде мнение за него, не всичко го пише в учебниците !
Най- обичах в 9клас като ни изпитваше госпожата по психология да казва с един жаден глас и влажен поглед: говори ми за сексуални перверзии!
Първоначално написано от CanisDirus
![]()
Според мен е добре да се посещава психолог.
Много пъти е по-лесно да си кажеш какъв ти е проблема на някой неутрален.
Ама аз следвам психология... Пристрастна съм![]()
Винаги ми е било интересно дали психолозите могат да се справят със собствените си проблеми.
И при кого ходи зъболякарят ми, за да лекува свойте си зъби.![]()
Ще ти подаря ядрена глава,
влажен динамит, тротил, цветя!
Ако бях това, което си сега,
мой приятелю, бих се взривил...
Положително ми е отношението. Това уча в момента. Има психолози и ПСИХОЛОЗИ. Едните цитират по учебник, а други обмислят казаното от теб. Има мнооого хора, които бъркат психолог и психиатър, на мнение са, че не са луди, за да ходят при подобен "лекар".
Във пяната на муле със самар,което е скопено със ритници,във лигите на котарака стар,без кьорав зъб, със белнали зеници,(затуй лови насън маймуни с трици!)...
Пред психолозите предпочитам психопатите
Психолозите, за да почнат да практикуват, трябва да имат поне не знам си колко часа лична терапия.Първоначално написано от Swinkenhoffer
Saatana vittu perkele hate crew!
Хубава темичка.![]()
Всъщност нещата далеч не са толкова лесни, колкого изглеждат.
Въпроса не е в това просто под името ти да пише психорог
а да си добър такъв.Не всички умеят да изслушват хората, да им дават съвет, който наистина ще им помогне.Разликата между приятелски съвет и този на психолог е, че във втория случай получаваш напътствие от квалифицирано лице.Не твърдя, че мнението и гледната точка на психолозите винаги е правилна, но пък си заслужава да бъде чута.
Психологията е призвание, а не просто професия.
Специално в България, хората нямат културата пък и финансите да се обръщат за помощ към специалист, когато имат проблем със себе си, когато не могат да се справят сами със собствения си живот...
Няма нищо срамно в това да потърсиш помощ, хора сме и трябва да си помагаме.
![]()
![]()
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
психоРОГ?
това е някаква нова сексуална вълница о___O
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Първоначално написано от ScionOfStorm
ааа
![]()
леле, как се разхилих...
сълзи ми текнаха от очите
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
боУни са. а тия в училищата са ташак работа![]()
Трябва да се прави разлика между психолог и психиатър.
Бях веднъж. Почна да ме набеждава за дете индиго(хвал)![]()
Следвам го това, но не съм никак положително настроена. И въпреки 4е след като го у4а, би трябвало да ми харесва поне малко, и аз съм зад тезата, 4е един приятел, който има нервите да седне и да те изслуша, може да ти помогне много пове4е от един т.нар. 'специалист'. Защо? Виждам си преподавателите, имала съм и контакт с хора, които практикуват тази професия. Най-4естата практика е да ти изписват хап4ета за вси4ко - 4увстваш се зле заради проблеми в у4илище? Хап4ета, щото си в тежка депресия. Скъсал/а си с гаджето и ти е мъка? Хап4ета - склонен/а си към самоубийство и изобщо да се нараниш по някакъв на4ин.. За вси4ко ще те изкарат луд и ще те натъп4ат с лекарства, просто защото на никого не му се занимава да седне и да те слуша, да се опита да те разбере и да ти поговори. В една такава ситуация, когато не си говорим за сериозни проблеми, като например наркоти4на зависимост или нещо от сорта, близките ти могат да направят много пове4е от някой непознат. Но... навсякъде по света ве4е е модерно за щяло и нещяло да се ходи по доктори, така 4е.. ходете, на който му е кеф![]()
![]()
Робинята на Quench
Пример затова, което Синдел написа е наща съфорумка cappy123 .Девойката не я знам кой точно набор е, но не вярвам да е на пове4е от 18, изписали и антидепресанти... от какъв зор...не съм наясно с действието на подобни медикаменти, но имам чувстовото, че очакваният положителен ефект, всъщност ще се окаже отрицателен.
SofiaRegularCunt добре го каза това за уменията.
Реално погледнато всички ние сме психолози кой повече, кой по-малко.Кофти е обаче, когато даваме съвети и помагаме на околните, а сме безсилни пред собствените си проблеми...![]()
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
Първо тук трябва да разграничим отделните професии, психолог, психиатър,пхихоаналитик, псхихотерапевт...
Горе-долу ми е ясна разликата, но тъй като не съм 100% сигурна, за да не се излагам няма да навлизам в подробности![]()
Винаги съм си мислила, че приятеля е най-доброто "спасеие". Но като се замислиш не можеш да натоварваш еженевно приятелите ти с тежки проблеми. И като говоря за проблеми нямам предвид любовни тийнейджърски драми, ами загуба на близък, склонност към самоубийсвто и пр...
В една такава тежка ситуация само можеш да шашнеш приятеля. Той не е научен на това как да реагира при подобна ситуация. И да му кажеш "искам да се метна от 5ия етаж" той не може да направи кой знае какво. Ако наистина имаш психически проблем само специалист може да ти помогне, както и силната воля. Но това изисква да си наистина силен човек.
Синдел аз съм ходила на психолог за наистина сериозен проблем когато бях на 15. Не ми е и споменавала жената за хапчета. Трябваше да ходя 2 пъти в седмицата и после само по веднъж но прекратих всичко защото просто с въпросната психоложка нещо не се разбирахме.
За да ходиш на психолог трябва да си пасвате. Трябва да ти вдъхва доверие. Точно за това е и толкова трудно да си намериш подобен специалист. Не можеш да отидеш при първия който намериш защото просто няма да ти е от помощ и само ще се изнервиш и депресираш още повече.
Смятам че има неща които не можеш да споделиш с приятел или роднина. Има неща които трябва някак си да излязат но не можеш да ги кажеш на някой близък. Много хора рисуват, пишат, пеят бла бла и това за тях е вид терапия. Много други обаче не могат така да си решат проблемите.
Въпроса е в това че повечето не искат да признаят че имат нужда от помощ и си мислят че който ходи на психолог е луд и ненормален и е нещо лошо.![]()
Не ми е хубаво изобщо отношението и не бих отишла..
Напълно съм съгласна. Иначе и на мен ми се наложи преди години да посетя психотерапевт, но също не си паснахме. 2 пъти седмично без медикаментозно лечение.Първоначално написано от slun4ice
Не съм наясно много с психолозите, не съм ходила при такива... но предполагам, че като идеш и споделиш какво ти е и би попитал психолога какво да направиш или кое е по-правилно или и без да питаш той би ти казал, точно това е причината да НЕ съм ЗА психолозите - психолога какъв е, че да казва кое е правилно? Защо трябва да ти казва коя е правилната постъпка и коя е грешната? Имам чувството, че психолозите се опитват да наложат традиционната норма - не, тва е грешно, защото не е приемливо от масата/ да, това е правилно, защото е общоприето. (ако трябва да съдим по учителите по психология и логика/етика и право и т.н., защото те точно това се опитват да направят). Брачните консултанти пък са ми още по-кхм...
Психолозите не ти казват какво да правиш. Не могат да поемат такава огромна отговорност. Те ти дават някаква насока и се опитват да те провокират сам да намериш решението на проблема който имаш. Точно за това и задават толкова много въпроси. Когато намериш отговорите и започнеш да се замисляш над въпросите които ти задава ще намериш и решение. Не вярвам да има човек на който да не му се е случвало когато говори с някой за някакъв проблем примерно уж за да иска съвет ей така докато говори да открие правилното решение без другия да е казал каквото и да е...Първоначално написано от Celence
Насоката пак се явявава личното(чуждото) мнение на психолога по кой път "трябва" да поеме при решаването на проблема си и откриването на източника за него, което пък пак е продиктувано от "традиционните" ценности(защото все пак психолога не може да каже "да прави каквото знае, пък да става каквото ще", примерно).. А защо да не може сам да откриеш какъв е проблема и не можеш ли сам да си зададеш въпроси и да се поставиш на някое чуждо място и да видиш от неговата позиция кое как се приема и дали ти не ги приемаш твърде навътре нещата или наистина има сериозен проблем? Аз (примерно) толкова ли трябва да съм забулена, че да не мога да си направя ясна преценка защо, кое, как/.. Никога не съм приемала психолозите насеризно. Сега се сещам , че една приятелка беше ходила, защото беше окрала златото на майка си (...) , и психоложката и беше дала някакви листи да попълва "Мисля за баща ми, че ..." (и трябва да попълне на празното място), и какво общо въобще има това с дадената ситуация?! Особено хората сега, като ги знам как търсят подтекста в думите на психолозите, мога само да си мечтая някой-си-там да ме "насочи" ..Първоначално написано от slun4ice
Най-интелигентиО същоПървоначално написано от tqnko
![]()