.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 5 от общо 5
  1. #1

    Забрави ли?

    Забрави ли недоизживените мечти?
    забрави ли обещанията
    сега толкова неосъществими?
    Забрави ли как всичко загърби,
    как от всеки бяга и стига пак до мен?
    Как в прегръдките си ме давеше?
    Как не ме оставяше?
    Забрави ли как ме гледаше
    и как в очите си ме давеше?
    Как с любовта си ме даряваше?
    Забрави ли как се чувстваше?
    И това ли си забравил...
    Ако си...никога не си ме обичал, нали...

  2. #2
    Не ме кефи.
    Мнението ми е отрицателно и едва се въздържам да не назова името на една напитка, която много върви с баничка...
    На моменти се губи всякаква рима.
    Има повторение.. и по-скоро звучи като обръщение към някого - тва спокойно можеш на глас да (му) го кажеш. То ако всички прочувствени слова, които казваме на хората които обичаме и/или са ни наранили, то цялата реч е едно голямо изкуство и шедьовър.


    Иначе кофти тръпка си преживяла, щом си го написала... :/
    Е, с повече писане ще станат нещата, споко. (и четене на книги! Важно!)
    I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
    I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
    I look up to hear myself saying,
    Baby, too much I strive, I just ride

  3. #3
    не съм го изживяла, просто се сетих да пиша за това, все пак мерси за мнението, честно казано и мене не ме кефи мн, други съм писала, които ми харесват, но нещо не ми идва музата вече

  4. #4
    На мен пък ми хареса, може би защото съм в такова състояние в момента, но jghgh е прав/а за едно - римата се губи на някои места

  5. #5
    Цитирай Първоначално написано от jghgh
    Не ме кефи.
    Мнението ми е отрицателно и едва се въздържам да не назова името на една напитка, която много върви с баничка...
    На моменти се губи всякаква рима.
    Има повторение.. и по-скоро звучи като обръщение към някого - тва спокойно можеш на глас да (му) го кажеш. То ако всички прочувствени слова, които казваме на хората които обичаме и/или са ни наранили, то цялата реч е едно голямо изкуство и шедьовър.


    Иначе кофти тръпка си преживяла, щом си го написала... :/
    Е, с повече писане ще станат нещата, споко. (и четене на книги! Важно!)


    така.
    1. цялата реч Е изкуство и шедьовър.
    2. едно стихотворение не е нужно да има рима.
    3. това за повторенията.. ако беше внимавал в час по български щеше да знаеш, че когато в някакъв литературен текст в стихотворна форма има повторения те са за да се подсили и наблегне на чувството.
    4. четенето на книги не е пряко свързано с това дали пишеш добре.

    в случая според мен точно повторенията не са проблем, защото звучи добре.
    като цяло не е лошо, може би заради самата идея с.
    има room for improvement все пак.
    ay caramba

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си