Първоначално написано от
Tedi4ka
По първата:
Родния дом-пристан за наранената човешка душа
След гибелта на Димчо Дебелянов един друг голям български поет-Гео Милев отбелязва:,,Неговата невероятна съвест разбиваше живота на хиляди въпроси,които се сплитаха около душата му в нажежени и безизходни пръстени.Животът беше за него страдание,а страданието-неговата поезия``.Страданието в стиховете на Димчо Дебелянов е родено от сблъсъка между суровата реалност в началото на ХХ век и високата нравственост ,така трагична поради осъзнатата невъзможност за постигането на мечтаната хармония.В стихотворението ,,Да се завърнеш`` е отразена драмата на поколението от началото на миналия век ,което изживява съкрушителния крах на илюзиите и мечтите за съвършенство по особен болезнен начин.Творец като Дебелянов с нежна и чувствителна за неправдите на света душа,превръща в образи и картини,цветове и музика действителността,,Скрити вопли`` на неговия герой са присъда за света,но и поклон пред извечните човешки ценности.
Неозаглавеното стихотворение на Димчо Дебелянов ,,Да се завърнеш`` е елегия,то изразява дълбока тъга и печал.Това емоционално състояние психологически е мотивирано от разочарованието,неудовлет орението,самотата и страданието,които чувствителната,творческа,и по тази причина лесно ранима,личност изпитва при досега си с реалността.Лирическият герой в поезията на Дебелянов е самотник и несретник,за когото светът е твърде жесток и към който той не може да се приспособи поради високата си нравственост.
Лирическия герой търси пристан за изтерзаната си душа.Усещането за дисхармонията в света ражда неговото неудовлетворение и отчуждение.Оттук произтича драматизмът в душата му и желанието да потърси и открие хармонията в един друг свят-светът на миналото и рода ,на детството,на любовта.Споменът за миналото възстановява загубеното равновесие.Колоритът в елегията е контрастен-бялото и черното обгръщат мислите и паметта на героя със силата на символиката.В тъмнината на вечерта художествено се степенуват и противопоставят ,,тихи пазви,, и ,,тиха нощ,, за да означат очакваната нежност и търсената сигурност на ,,приласкаването``.Лирическ ят герой в елегията на Дебелянов намила ,,пристан и заслона`` в спомена за родния дом,при изконните и вечни ценности.,,Бащината къща`` се превръща в свещено пространство ,където лирическия герой иска да се подслони от житейските бури на делника .В родния дом бащата отсъства,но там майката с ,,плаха`` радост е готова да ,,пресрещне`` своя син-,,гостенин очакван`` ,за когото ревниво пази ценностите на отминалите дни.Единствено майката може да превърне безсилието в сила,затова лирическия герой в елегията дири опора в нейното ,,безсилно рамо`` и успокоение в нейната ``усмивка блага``.За лирическия герой в елегията образът на майката е свят като икона-със субстантивириното прилагателно ,,старата`` се назовава майката,но същото прилагателно е употребено и като епитет за онзи чудотворен образ, в който странникът впива ,,морен поглед`` и ,, шъпне`` думите на своята изповед и молитва.,,Да-конструкциите`` са характерен структурообразуващ елемент на тази елегия.Образите на родното и скъпото в елегията очертават духовното пространство,към което лирическият герой се стреми-къщата,двора,прага,стаята,с тарата икона.Стремежът към хармония и сливане,доближаване до родното и скъпото е означен с употребените еднакви прилагателни и наречия,отнесени към различни образи:,,тихи`` са пазвите, ,,тиха`` е нощта,но ,,тихи`` са и думите,които лирическият герой иска да прошъпне в тишината; ,,смирено`` гасне вечерта в елегията и ,,смирено`` печалният странник желае да влезе в ,,стаята позната``.Търсеният пристан е намерен,но той е само илюзорен и това предизвиква безутешността на лирическия герой във финалната строфа.Поантата в елегията е означена чрез графичното отделяне на последните два стиха.Тя логически произтича от смирената изповед на лирическия герой.Очевидно ,,скрити вопли`` бележат разочарованието на ранената душа от обстоятелството,че търсената хармония е достижима единствено в спомена.В поантата на елегията лирическият герой назовава себе си ,,печален странник``,защото осъзнава болезнено,че неговите търсения в грубия и чужд свят не могат да променят действителността.
Поривът на лирическия герой към топлината и уюта на родния дом е израз на неговия стремеж да възстанови хармонията и наранената си душа.Последният ,,пристан и заслона`` се оказва недостижим и безвъзвратно изгубен.Завръщането на личността при корените на живота и ценностите на родното е само въображаемо,а това изпълва душата на героя с горест.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
