По 1вата тема ти давам два варианта. (Все пак промени ги, защото имам чувството, че учителката ви очаква от вас да ги намерите в нета и да ги копирате на класното, а после ще си изпатите)

Любов И Омраза
По света има както любов, така и омраза. Тези две чуства са коренно различни по значение, като смяната на деня с нощта. Всеки би предпочел любовта пред омразата, защото всеки иска да е щастлив.
http://www.teenproblem.net/forumБез любов светът ще е скован от мрак и студ. Всеки човек трябжа да изпитва и да дарява любов. Ако не съществува любовта, която се изпитва между родителите, на всеки от нас то няма да съществуваме днес. Любовта и обичта са две еднакви чуства. Има много видове обич. Обич се изпитва към човека, с които искаш да споделиш остатъка от живота си. Друг вид любов това е майчината. Обичта която изпитва една майка към своето дете още докато е в утровата й, е много силна и велика. Обичта която изпитват децата към родителите си, също е много голяма.http://www.teenproblem.net/forumЛюбовта е благодат или най- сладкото зло? Това е един въпрос на който всеки трябва да може да отговори. При някой хора е благодат, защото им носи само хубави и щастливи моменти. При други е най- сладкото ЗЛО, защото лювовта им носи някаква тъга и разочарование. Преди много години Шекспир е казал, че да обичаш това значи да бъдеш направен от съслзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш на „купчина пепел” .
http://www.teenproblem.net/forumОмразата е чуство на силна вражда и зложелателност. Тя се изразява по много и различни начини. Първата лювов на човек остава „запечатана” в съзнанието му и често тя е и първата омраза. Омраза защото този човек ти е причинил някаква болка. Всеки които обича истински, рано или късно наранява. В разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе” ясно се отбелязва любовта между Рамадан и Силвина. Където има любов там има и омраза. В разказа главният герой изпитва силна обич към Силвина и непреодолина омраза към новият й съпруг. Поради голямата любов към Силвина, той е принуден да бъде слуга на най- омразния си човек. Защо на света трябва да има омраза? Може би защото ако я нямаше омразата и любовта щеше да изчезне. А без любов света нямаше да е това което е днес.
http://www.teenproblem.net/forumВсеки човек иска да се идиализира и да не изпитва омраза, но любовта и омразата вървят „ръка за ръка”. Любовта и омразата са една вечна и неизчерпаема тема.

Любов И Омраза
От както свят светува, човекът винаги е заставал изумен пред тази велика магия – любовта и се е борил срещу омразата. Защото, ако любовта е живецът, то омразата е разрушителната сила в живота. В този смисъл много точни са думите:„Махни любовта и нашата земя ще се превърне в гробница.” - Робърт Браунинг.
Любов и омраза – два противоположни полюса в множеството на човешките чувства. Ако любовта е водата, която движи колелото на живота, то омразата е огнена комета, която изпепелява душата.
Обикновено определяме нещата от живота като ги сравняваме с техните противоположности. В този смисъл любовта определяме чрез омразата, а омразата наричаме антипод на любовта. И все пак какво е любовта? Чувство или отношение? Или и двете? Има ли я заложена в нас или човекът се учи на нея? Въпроси, на които цял живот търсим отговорите. А, те, отговорите, могат да бъдат различни така както различни сме ние, хората. Защото любовта е една нова вселена, едно пътуване в безкрайната галактика на живота, в което всеки преоткрива себе си и по нов начин поглежда на света. Тя е радостно опиянение, стремеж да се отдадем докрай.
Ако надникнем, например в очите на влюбения мигом ще ни огрее небесна светлина. Защото любовта е светлина, душевна топлина. Тя е състояние на нашия дух. И когато огледалото се счупи на хиляди парчета, вещаещи нещастие, тогава всичко се срутва. Защото в аритметиката на любовта 1+1= ВСИЧКО, но 2-1=НИЩО. А когато нищото се засели в нас, идва самотата, в душата нахлуват истински мрак и студ. Но мрак и студ са идеална предпоставка за раждането на омраза. А какво е омразата? Тя е черното зло, описано в приказките, жезъла на дявола, според библейските правила, червей, който разяжда духа, отнема спокойствието и хармонията на човешката душа. И докато любовта отваря вратата към ново светоусещане, то омразата отвежда човека в най-долното подземно царство, където според народните предания властват злото и тъмните сили на живота.
Питам се, може ли да се оправдае омразата? Може ли и трябва ли да се опитаме да не мразим своя враг, както ни учи библията? Незнам, отговорът не е еднозначен и зависи от мотива на омразата. Ако в основата й са завистта и ревността, тя се превръща в лешояд на душата, но ако мотивът е погазена любов към всичко мило и свидно, тя би могла да бъде тласък към героични постъпки. В нашата история откриваме много примери за това.
Сблъсъкът любов-омраза е тема на много литературни и музикални творби. Като започнем от народните песни, минем през Ботевото „силно да любят и мразят” и стигнем до съвременната литература. Това е така, защото любовта и омразата са брънка от веригата на вечните човешки ценности, защото непрекъснат е стремежът на човека чрез любовта да овладее и превъзмогне омразата.
Не мога да се въздържа да не споделя с вас една мисъл на Махатма Ганди: „ Любовта е най-мощната сила, която светът притежава”. Защото с любов се раждаме, за любов мечтаем, в любов се вричаме, за да се стопи омразата и светът да стане по-добър.



[/b]