Кога мислите да имате бебе?

[DollLyyY]

22-24г.

[pinki]

Искам да родя към 24 г 1вото си детенце пък да видим следващите 4 къде във времето ще се наредят

[titinkaa]

на 16г. съм сега,но мисля че около 23-24г. бих искала вече да имам семейство,но кой знае какво може да се случи до тогава може и по рано да се оженя нищо не се знае всчико е съдба на кой когато му е писано тогава,аз не бързам

[krem4et0]

Момичета, на 24 съм и не ми е времето за деца. На 24 тъкмо ще карате магистратура някъде. Твърде вероятно е да нямате никакъв трудов стаж и да не сте се осигурявали и 1 ден. След 26-27 е времето за деца през 21-ви век.

[Sham]

така ли?
и защо?
аз искам дете още сега.
релсите са за... скучните, да речем, хора.

[krem4et0]

Щом имаш възможността още 3 години да не работиш/учиш и да имаш средства, за да отгледаш бебето си-давай. Разумните хора първо си оправят живота, преди да създадат нов. На 16-17-18 ви се струва, че на 23-25 ще сте много големи, зрели. Струва ви се, че до тогава има много време. А то ще дойде докато мигнете и грам няма да сте се наживели. последните 5 години изобщо не разбрах как минаха-лекции, купони, гадже, секс, дипломиране, магистратура, работа...Все едно вчера завърших 12-ти клас. Точно толкова ми се живее и дивее и сега.

[Sham]

Ако ти си незряла, не приписвай това "качество" и на останалите;
Обосновавам думите си с използвания от теб глагол "дивея", аз жадувам спокойствие, стремя се да го постигам, поддържам и пазя.

Детето е щастие, не "3 години да не работиш/учиш", не е край на живота, а едно ново начало, на едно по-висше битие, в което не ти си под прожекторите.

Мен други липси ме спират засега, но ще стане прекалено лично.

[krem4et0]

Аз искам дете, но не, за да ми осигури спокойствие, стабилност или сигурност. Това просто няма как да стане. Искам, защото съм на 24, защото искам семейство с човека, с който съм, защото смятам, че бихме създали прекрасен човек заедно. НО човек трябва да гледа реално на нещата, а при мен са, че за да имам бебе, трябва да имам стабилност, доходи, работа, жилище. Същото се отнася за половинката ми. Трябва да наредя моя си живот, преди да създавам друг. Трябва да достигна мига, в който аз няма да бъда на първо място в собствените си приоритети. А моите за сега са свързани с мен самата, за да мога един ден да съм спокойна, че създавайки ново човешко същество, ще мога да му дам всичко, от което се нуждае. Сега не е така. Ако стане определено бих лишавала себе си от много неща, а сега е моментът да грабя от живота, каквото мога. Сега е моментът да уча, да се развивам, да си създам авторитет, да започна сама да се грижа за себе си. миналата година по това време се дипломирах като бакалавър и мисълта за бебе сега ме побъркваше. може и да разровиш форума, за да видиш. сега обаче пред мен се очертават някои примамливи перспективи за кариерно развитие, които биха ми помогнали в бъдеще да водя животът, който искам. Искам деца, искам си сега, но не бих могла да се справя. Ако сега пропилея шансовете си, когато наистина имам възможност, ще съжалявам цял живот.
Колкото до дивеенето....за 10-тина години явно не се наживях. Какво да направя като събота вечер ме тегли дискотеката, като искам да се събирам с приятели по купони, като искам да си спретнем барбекю сред природата или просто да отидем на почивка....Кога да го правя това? като стана на 44 с 2 деца ли?

[mgxpower]

krem4et0 колко съгласен съм с теб ако знаеш

[Sham]

приказката за 2-те дини/столовете е любима на слабите хора;

успех в живота!)

[kalpazanka]

Щом смяташ, че ще ти е розово да родиш на 16, незавършила училище и да разчиташ мама и тате да ти плащат тока, телефона и интернета, ОК-бъди силна. Аз не искам да паразитирам на гърба на родителите ми /и затова подкрепям Кремчето/. Детето трябва да дойде тогава, когато можеш да му осигуриш достойно съществуване, а не да му обясняваш, че няма да му купиш сладолед или играчка, защото едвам свързваш двата края или "спонсорът" си е бил камшика.
Точно защото две дини не се носят лесно под една мишница, е по-добре първо да си си стъпил на краката, да си си взел дипломата за висше и да си на работа, а не да дундуркаш бебе и да кандидатстваш за работа с дипломата за завършено средно образование.

[Sham]

пхахах:Д
Как решихте, че съм на 16? Много ми е чудно.
А "трудно" откога е синоним на "невъзможно"? Разбира се, някои живеят с химери, че някога, един ден, не принц, а идеалните условия ще дойдат, тогава вече спокойно могат да се решат да имат бебче.

[krem4et0]

Аз две дини не нося вече. Остана ми 1 защита, която е 1 ден, някъде през октомври. Работя, осигурявам се...изобщо мен не ме мисли. Не е въпросът, че бих носила 2 дини под 1 мишница. Въпросът е, че не се чувствам готова за деца, с оглед доброто обезпечаване на бъдещето им. казала съм пред себе си че ако забременея, ще родя това дете. Но правя общо взето всичко възможно да не забременявам. Идеята ми е, че на 23-24 повечето тук ще са по средата на нищото...Просто не го осъзнават, защото си мислят, че всичко на 23 имат 2 висши образования, 3 години стаж по специалността, заможен приятел, собствена кола и апартамент. Реалността не е такава.

[selens]

след 27 ... искам да си поживея повечее ...

Вече и аз така мисля

[plmn]

подкрепям krem4et0. наживейте се, учете, поработете, и чак тогава. както тя каза, "разумните хора първо оправят своя живот, преди да създадат нов", с което съм напълно съгласен. направо се чудя на тези, които искат деца на 21-22-23... но.. всеки си решава сам. за това и гласувах със "след 30". но все пак съм момче. предполагам, живот и здраве, приятелката ми, а защо не и жена ми, ще е на 28-29. Cool

p.s. не съм предполагал, че ще пиша тук.

[Briseis]

искам и аз да родя късно. у дома вече има едно дете, за което се грижа 4 години и виждам колко трудно е. не бих могла да го направя на 20 или на 24. Просто отговорността е огромна. Никой не говори за приятните мигове, но те вървят с много тревоги.

чувствам брат си като свое дете и мисля, че дълго ще задоволява тази ми потребност и затова искам да родя късно - около 30

[YouCantStopMe]

Не искам да изричам голяма дума,но...Ако зависише от мен - 25-30г.
Разбира се,ако се чувстваш готова,ако имаш човек до себе си,ако с доходите си можеш да позволиш на това малко човече да живее..
Не искам да е много след 30те.
Майка ми ме е родила дооста късно..
Аз искам да съм по-млада майка(не знам за вас,но за мен млада майка е дори една 27-28годишна..в тези времена рядко се срещат момичета,които са готови на тази стъпка).

[_princess_]

Когато съм сигурна, че мога да му осигуря безгрижно детство и любящ баща.

[TasteOfSin]

Миии не знам. Когато съм се наживяла и съм намерила подходящият човек, с който ще искам да имам бебче. Но да кажем 23-30.

[ItalianMafia]

Всъщност това не зависи от мен, а от това дали ще намеря човек с който да имам това дете.. Тоест човека с който искам да прекарам живота си, а него още го няма.. Надявам се 23-25 години ..

[woo]

аз пък не искам

[TheLastAngel]

Когато аз самата порасна и се чувствам готова да гледам друг освен себе си

[8992LIGHTER]

Много обичам децата иии много искам едноо мъъничко бебенце Но съм още малка и тва децата са голяма отговорност след 20 сигурно ... искам детето ми да бъде щастливо и да има добри родители.
Аз още свястно момче не съм намерила ... таа да не говоря за мъж за всичко си има време!

[Lorane]

На около 26-27 години.

[Nadelina]

Надявам се след 2-3 години да имам дете вече.