Д'еба и смрадливите Хора!!!

[cherinka]

да де, забравих да го спомена и него във възможните отговори.
И все пак тоя песимизъм у хората нема да ги доведе до никъде.
Ние, чувствителните (заблудени,самозалъгващи се и кви ли не хора) ще си живеем розовия живот и ще вярваме в дядо Коледа.


(абе май само за себе си говоря??)

[Blab]

нищо лошо.

[jghgh]

Пътищата се разделяли.
Все някога трябвало да порастнеш.
Не трябвало да си искрен.
Никога.
Иначе си слаб.
Нямало любов. Имало секс.
Нямало приятелство. Само интереси.
...
к***те са превзели света, бе!
Вървиш по улицата - стока и купувачи. Това е.
Други толкова обездушени същества едва ли съществуват.
Жал ми е за вас!
Как усещаш щастие, като си си забранил всички чувства?
Като се преструваш, кого заблуждаваш, освен себе си?
Храниш ли се, наранявайки другите?
А, да, любимо ми е да накараш някого да махне шлема си, само за да му удариш едно кроше. Човещинка си е, естествено.
Майната ви, мишлета!!!

Ами просто ги няма достойните хора.
Присъединявам се към недогуванието ти.
Аз пък предпочитам да съм искрена и да го духам винаги, отколкото да се мисля за "велика" (е, и аз време бях големия робот без "чувства".. уж... тва беше след като ме нараниха после видях че да се правиш на Скалата също е доста тъпо) и да постъпвам недостойно.
Наистина не мога да си позволя да съм мизерна като тях.. хората
И да, какво като принадлежа към тях? Не, не съм се оставила на другите да ме контролират, както едно момиче по-горе беше написало подобен коментар към Blab.. просто най-често съм лоялна, пък другите изобщо тва не ги е**.. Не е лошо да се обичаш и да си оправен, но да си се роботизирал до таква степен и да ти липсва всякаква одухотвореност, чувства, способност да се порадваш на някого, да го изслушаш и т.н. не е нормално.

Казват ми и на мен да не се занимавам с глупости, кво ги мисля "тия неща", "абе я майната му!", да се "оправям" както мога - но това показва само колко на хората им липсва емпатия. Липсва им способността да вникват по-дълбоко в някой проблем, който не засяга тях. Липсва им разбиране. Не могат да се поставят на чуждо място, защото наистина са се забравили - градът ли ги е завъртял, животът ли, раните им ли... Но са свили някъде надълбоко душичката си и мислят само за себе си. И да, разбира се, това важи до някаква степен и за мен, но просто не искам да забравям ДА СЪМ човек. Не искам. Не мога да си позволя да си изгубя човещината и душата. При мисълта ми става тъжно и не искам да го допусна.

За вярата в любовта... сякаш не вярвам вече Но ми се ще да я има и отново съм наивна в този curel world, братооо. Абе вярвам си бе, мечтая си. Нали надеждата не умира никога.
Просто на кой му пука наистина? Устремени сме нанякъде и забравяме.. за другите, за малките нещица, за любовта, за идеалите и т.н.
Да, живея в друг свят понякога - мечтая си за него, но това е дон кихотова работа... /еех, пак губя надежди, да не ме заплюеш! Може пък да е неизбежно../

Няма приятелство, нито любов.
Има заблудени хора.

Оф, точно такива като тебе "осъзнали се" като теб ме дразнят зверски много... Хубаво, погребвай си душата, погребвай си мечтите, погребвай си идеалите. ЗНАМ какво ти е. Не води до нищо добро.
Съветвам те да не се впускаш във великата ти заблуда, защото... тя обезцветява теб и живота ти. : ) А ако не се осъзнаеш навреме ще си просто един от многото сиви хора - без душа, без емоции, без вяра - неспособни да дават, и водени от съвсем други неща... да речем пари, стремежи за работа, с вярвания че никой никога не е добър и че няма искрени чувства, емоции... и какъв парадокс става тука, общо взето е така, но трябва да се подхожда винаги с добро, ама винаги! Иначе може нищо никога да не се промени.
Плюсът винаги е по-добър от минуса.

Има, има ги тия неща дето казваш че ги няма! Все някъде и някога ще ги срещнеш тия неща - с човечните хора надявам се.
Не се превръщай в ограничен паразит който само за себе си мисли... и който няма вяра в любовта, в приятелството, а наместо това е сложил вяра в кинтите, в пошлостта на хората и т.н... /не че тук няма и доза истина, както казах/
Просто не се превръщай в тия хора, които бързат да приключат темата с "велики изказвания", с "невероятно мъдри" съвети да заебем това и онова... хора, които не са спсобни да се позамислят малко, да се поставят на мястото, да РАЗБЕРАТ...



Айде всичко добро и бъдете по-добри.

[Bianca]

Не беше ли и ти човек?

[Canis_Dirus]

jghgh, кажи ми какво е любов?
Искам точна дефиниция.
След това, какво е приятелството.

Ти си.

Любовта, приятелството, живота и тн. не са абсолютно точно изчислими величини и не подлежат на дефиниция.

Даже не можеш да си сигурен, че ги имаш.

Или ги изживяваш, или ... жалко.

[Canis_Dirus]

Същото като Господ е.
Ти не вярваш в Господ, цели 9 поколения атеисчета сте : )

Защо трябва да вярваш в любовта?

Дай ми една причина.

Свиването на стомаха - микро спазъм от превъзбуда.

Да съм казал, че вярвам в любовта?

[jghgh]

Искаш точна дефиниця, ама няма точна такава...


Относно любовта - не очаквай да ти говоря за "пеперуди в стомаха" (казвам го във връзка със "свиването на стомаха"), защото такова животно не съм усещала, но това не значи че не съм обичала.

За да има силна връзка между два индивида не е нужно да си говорим за тривиални неща - пеперуди в стомаха (любов), отстъпване на гаджета (приятелство) и т.н.
Уф, дори не намирам думи да го опиша. Чети разни книги за да усещаш нюансите във всички истински неща.

И да е имало импулс едно време, едва ли Ботев и Левски са щяли да си пращат коментарчета с целувки и с "Обичам те, мой приятелю!" ... Нали разбираш? (надявам се)
Предполагам знаеш че приятелството им е било особено, но не по-малко истинско, с не по-малко силна връзка между двамата и не по-малко любов и отношение.
Хората са различни и не си говорим за клишета общо взето.
Сигурно си виждал/чувал за двойки, където жената не се пречка на мъжа, даже понякога се обиждат и т.н. (кхъм - кака ми и гаджето й), но никой не може да каже "т'ва не е истинска любов!", защото само те си знаят колко силно свързани са и колко доверие и уважение си имат един към друг.
Давам тези примери само за да кажа че има любов, има и приятелство - говорим си за истински неща. Истински емоции, истински чувства, без значение дали наистина става дума за бУбкъ и цОцКъ дето си пишат коментарчИтЪъ, или ледено студената Мара и тихата й приятелка Мара2...

Надявам се да ми е разбираем коментара.

Не казах точна дефиниция, но определено може да има обич между двама хора, да има силна връзка - независимо от самите хора, кво бачкат, кви са и т.н.

Дори и да не говорим за нестандартни неща, общото между всичко истинско е... истината. Нали разбираш, може да не си романтик, да не пращаш букети с рози, да не пишеш картички на любимата.. но да знаеш че държиш на нея и тя на теб. Просто има някаква любов и нещо което не ви дава да си изневерите и да се предадете. Така и с приятелството.
Любов приблизително равно на приятелство според мен, но както и да е.
Общо взето истинските неща могат да се срещнат в клиширани връзки и отношения, и в нестандартни и така нататък.
Не бива да се подлъгваме че ги няма заради най-често срещнатите простотии ("ауу,най-добрата ми приятелка? се наеба с гаджето, дето ме лоФ!!" за пример)
Нали разбираш? МОЖЕ двама човека да се обичат. МОЖЕ да има истинско приятелство.

Извинявай че не го написах по-кратко, просто ми е трудно да се изразявам сбито, още повече когато едва едва обличам мислите си в думи.

[Riot]

как може човек да определя другия според своето мислене и интереси ?
щом не е като него се преструва
доста заблудено...

[Bianca]

Оф, най-много мразя, като почнете да ми обсъждате едни разтеглиииииииви теми, които на всичкото отгоре са възприемани по различен начин от различните хора.
Аман.

[Riot]

ми били се престрували
аз ще се преструвам ако разсъждавам като нея
безсмислен спор

[Bianca]

безсмислен спор

Точно.

[Bianca]

как може човек да определя другия според своето мислене и интереси ?
щом не е като него се преструва
доста заблудено...

Ама и тя е различна от теб с това, че съди останалите, и ти я съдиш за това, нали?
Въобще, това е един омагьооосан кръг.

[cherinka]

^filosofite se obadiha D

[SWASTlCA]

Можеш ли да вярваш в нещо, което не знаеш какво е?

Как можеш да разбереш кога обичаш?

Чувства се, казвате?
И какво чувствате. Всяко едно чувство е строго индивидуално и може да бъде обосновано на 100%.

[FelisDirus]

Пътищата се разделяли.
Все някога трябвало да порастнеш.
Не трябвало да си искрен.
Никога.
Иначе си слаб.
Нямало любов. Имало секс.
Нямало приятелство. Само интереси.
...
к***те са превзели света, бе!
Вървиш по улицата - стока и купувачи. Това е.
Други толкова обездушени същества едва ли съществуват.
Жал ми е за вас!
Как усещаш щастие, като си си забранил всички чувства?
Като се преструваш, кого заблуждаваш, освен себе си?
Храниш ли се, наранявайки другите?
А, да, любимо ми е да накараш някого да махне шлема си, само за да му удариш едно кроше. Човещинка си е, естествено.
Майната ви, мишлета!!!

Що ли ми се струва, че теб нещо те е пернало от известно време насам?
Задълбала отчаяно в екзистенциалното, стараейки се да пишеш и разсъждаващ някак ексцентрично, за да изпъкнеш с оригиналост и за да си различна от овцете. Pas de chance, не се получава...
Съвет: вместо да се напъваш, живей си живота. Вместо да плюеш хората, подбирай си обкръжението, приспособи се към всичко останало и просто си живей, абстрахирайки се от него.
И мен простотията и посредствеността ме убива, в лицето на селяндурите от студентски, но аз си пия кафето с хора, които ме респектират. Хора с емоционална интелигентност, ерудирани, успели, достойни за възхищение, хора, от които има какво да науча и с които мога да проведа нормален разговор. Такива, които са много повече от мен и ми дават стремеж и амбиция да достигна един ден нивото им. И се чувствам чудесно.
Не плюй по форумите, а работи върху себе си.

[LINKNOT]

Много пъти съм си патила от прекомерно мислене. Все още не съм се научила да релаксирам качествено,защото където и да отида маа му стара все мисля за сериозни неща. Аман!

Затова не съм сигурна какъв съвет да ти дам,но според мен черният [мухахаха] хумор ще свърши чудесна работа.





Седи осъден на смърт в килията. Време е вече да дойдат за изпълнението на присъдата. И изведнъж влиза при него в килията група хора. Един от тях казва:
- Ние подадохме обжалване по вашето дело, разгледаха го и ви оправдаха - сега сте свободен.
Осъденият направо заплакал от радост, прегръща всички, ръкува се. Обажда се и една жена:
- А ние от обществото за правата на човека заради причинените морални щети ви компенсираме с един милион долара.
Осъденият вече съвсем се побъркава от радост и не знае какво да каже, когато един казва:
- Виждате ли червената лампичка - усмихнете се, снима ви скрита камера.


Скинар пита цигане:
- Ей, малък, ти какъв искаш да станеш бе?!
- Космонавт, бате!
- Не, бе - веро или сапун те питам?!


Клубът на пешеходците поздравява всички шофьори с песента на Каризма “Минаваш през мен”.


Жена разхождала бебето си в парка и й станало интересно-колко ли тежи. Влязла в месарския магазин и попитала продавача:
- Може ли да претеглите детето ми? Колко ли тежи днес?
Месарят взел детето в някаква стаичка и след три минути излязъл, бършейки ръцете си с чиста кърпа.
- Без костите - две кила и триста.

[Bianca]

^ Последният е брутален.

[Seducti0n]

Заключвам по желание на авторката.