Та такаа..Реших и аз да се регна и да 'споделя' своята история(ако изобщо може да се нарече така ^^).
Става въпрос за едно момче.Познавам го отдавна.Свестен,мил(в повечето случаи),чаровен,на моята възраст.През учебната година имеше период,в които само се харесвахме ии...абе пишехме по скайп,виждахме се,но нищо повече.Не сме ходили.Това беше за кратко.
След време пак започна нещо такова.Държеше се мило,приказвахме си аз адски много неща,беше ми супер приятно с него.Нещава вървяха все по-добре и по-добре.
Изведнъж,обаче,видях,че си е хванал гадже.Снимки по скайп,любовни глупости,бла-бла...Аз не можех да повярвам.И то си беше хванал еднааааа...дето нито му подхожда,нито нищо(не е само мое мнение ).Та както и да е.А аз тъкмо тогава започнах да го харесвам и да мисля,че може да стане нещо между нас.
Както и да е,преодолях,че си има гадже.
Той замина на море,планина,село и цяло лято го нямаше.Странно защо,но на мен не ми излизаше от ума.Цяло лято беше в мислите ми като дори не съм го виждала,не съм говорила с него,не съм си писала. Преди няколко дни незнайно как,но ми писа.Пак беше страшно мил.Абеее..Д.,който познавам.Чатихме си до късно и естествено,заспах с мисълта за него.Неудобно ми беше да го питам какво става с неговата приятелка...и дали изобщо още са заедно,защото няма никакви признаци за това.^^
Скоро пък открих,че ще сме в един и същи клас.Мести се от друго училище и ще идва в моя клас.
Чудя сеее какво да правя?Защо не мога да го изкарам от мислите си?
Ако можете дайте някакъв съвет.Чудя се какво да правя,защото здраво съм хлътнала.Знам,че е свястно и добро момче и искам да се получи нещо между нас,защото ми писна да съм наранявана.Преди него имаше друго момче,което пак ми донесе само мъка.С него историята беше къде,къде по-дълга и объркана,аз бях лудо влюбена и естествено-самотна,но кой гарантира дали и тук няма да се случи същото?