- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Картината към Ванир
Картината към Ванир
“Dying with sorrow not in hand
Welcoming my Gods…
An equal I am”
Горите свистят с клони
Приветстват умрелия Един
И смъртна дума ще се отрони
Ще се извие кръшна – като дим.
Земята тръпне и стене
Целува тялото с пръски от кал
А духът просто уморен е
Ще се завърне - несломим, цял.
Небеса кървят и пиянстват
Облаци сърдито вятъра убиват
На очите сложен изпосталял плат
Нима гордост и чест тъй се покриват?
Портите зейват отворени;
Пътеката към Езир и Ванир -
Изложена и приета.
Отдолу йотуни бягат прогонени
А горите свистят безспир.
Душата, казват, е вече приета.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."